Годината на Лика Янко
Илюстрация
" Тютюн "
Увеличаване
" Тютюн "
Автор: Лика Янко Смаляване
Ако всяка " случайност " е разследване от избрани условия или събития, надали е инцидентно, че в границите на една година София е одухотворена от наличието на художничката Лика Янко (1928 - 2001) посредством нейни произведения, изложени в четири столични галерии.
Вероятно положителната й орисница (която не я е изоставяла изцяло даже и през дългите години на остракирането й от цензурата на соцреализма) се грижи да припомня на потомство след потомство българи ценители за сътворението на индивида и природата съгласно Лика. А тя е изобразила този развой със средствата на европейския модернизъм, само че в традицията на балканското земеусещане : опитва в описа, смирява се в молитвата, благославя майчинството и ликува измежду природата. Това е нейното другарство със сакралното, както са озаглавени две от експозициите в частните галерии " Контраст " и " Лоранъ " с едноименен сплотяващ ги азбучник от куратора Красимир Илиев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По същото време националната " Квадрат 500 " даде (до 9 февруари) една от залите си, с цел да покажат двама колекционери цяла съкровищница от рисунки в спонтанния графичен жанр на Лика Янко с изображения от първоначални към типичен, предвещаващи построяването на някои от знаковите й платна – " Автопортрет зад решетка ", Salve amore, " Морето " . Малките правоъгълници като че ли плуват сред великански причудливи риби, озъбени морски дракони, ладийки с гребци (лицата им – кръгчета, телата – дъгички, а напрежението – в тях), светлинно показани в цветове с истинска мултимедийна техника върху затъмнените стени. Детински свят, би възкликнал инцидентният фен, неосведомен в мистичността на Лика Янко. Може би като встъпление към нейната комплицирана сензитивност – от детските й страхове от мислени духове до героичната й опозиция против тоталитарното безвремие – този кураторски опит съкратява пътя до огромните тематики на богатото й творчество.
Илюстрация
" Родопи " (1997)
Увеличаване
" Родопи " (1997)
Автор: Лика Янко Смаляване
И удостоверява началото на смяна в отношението на колекционерите към изкуството – да живеят в него, а не към него: с повече себераздаване, нематериалност и нова отговорност. Така е пристигнало хрумването, фигурите, нарисувани в началото върху паус, да бъдат прожектирани, уголемени и раздвижени, с цел да опишат за пътя на Светото семейство с ослето, за жителите и хората на морето, за скупчените родопчанки, за ангела благовестител. Всички те някак са обрамчили оня дълбокосмислен " Автопортрет зад решетка " от 1968 година, изразил с полузазидани лице и тяло със скръстени на гърдите ръце и с неотстъпчивост в единственото отворено око цялата печал на художничката от жестоко изхвърлената й на улицата галерия с петдесет картини единствено тъй като три от тях не били в " духа на реалистичното изкуство " . Та нали тогава отричаха и импресионистите, а прозиращото на места въздействие на Миро, Пикасо или Шагал върху фигурите на Лика несъмнено е вбесило екзекуторите на изкуството й. Документалните доказателства за това бяха изложени през февруари в изложба " Васка Емануилова ".
Присъдите над творбите на " близката чужденка " са били подписани и произнесени от авторитетни и до през днешния ден нейни сътрудници, при които гений и съвест са се разминавали. Нейни посестрими по орис под диктатурата на тоталитаризма са художничката Славка Денева и писателката Яна Язова , лишени от опцията и правото си да обогатят изкуството на страната ни. А в случай че контузията от неприятно рухване в детството на Лика я е направила по-издържлива на тествания и й е вляла креативен сили, не е ли станало по този начин и с именитата Фрида Кало, понесла други премеждия?
Със закалката на албанската си кръв и с гордостта на духа си Лика Янко се отдръпва от лъжливата суетност и намира усамотение край морето в Созопол и в селата на Родопите. Там претворява митовете за слънцето и небесните тела, възславя любовта, човешката всеотдайност, животворното море и небето с всичките си обичани средства на колажната техника: багра върху наслоен гипс (мечтаела е да рисува икони по стените на старите манастири), постоянно забъркана с пясък или плява, приложения с парчета въже, зебло, късчета от плат или мрежа, цветни стъкълца, заоблени камъчета, керамични парчета, телчета – все артикули на земята. В галериите " Лоранъ " (до 28 ноември) и " Контраст " (до 6 декември) на моменти ми спираше дъхът, като срещнех погледа от пъстро камъче на някой " гражданин на морето ", хванал единия завършек на рибарската мрежа със загатнати ръце от гипс и ръкави на кръпки от кафява багра... А момите " На чешмата " са пъстри силуети, обточени с гайтани, само че дъгичките на телата им са все разнообразни, а колелцата за глави не са едно с едно идентични. Други риболовци с щрихирани по детски тела простират " тежки " мрежи от плътна багра над стаени под тях кубистични риби на цветни петна край паднало във водата черно слънце – природата е отразила настроението на художничката през 1967 година Всичките й слънчеви багри са вложени в пейзажите на родопските скатове и селата по тях, които на моменти припомнят за смелия размах на Златю Бояджиев.
По детски доверчив е диптихът, озаглавен " Тютюн ", само че мъдростта в него става толкоз дълбока, колкото дълго съзерцава човек това най-голямо по размери платно. Връзка тютюн се вижда да виси, над нея се е спуснало неизменимото слънце, а женските тела са по този начин грациозно стилизирани, че наподобяват листа; изобилната годишна продукция е загатната с кошовете на гърбовете им, дисагите на магаренцето и чувалите на земята, като облачета в нозете на тютюноберачките ангели. И въпреки всичко да е на напред във времето, както рисуват децата, асоциации за сакралност са заложени в светите троици дами в три обособени подиуми, а в основата на композицията е легнала изконната крава с очи от земна пръст (керамика), с цел да дава храна за живота. Това е персоналното ми усещане на фен, който помни разочарованието от закритата галерия през 1967-а, плахата вяра петнайсет години по-късно, че самобитният гений ще има повече независимост и насладата от честите срещи с него през последното десетилетие на предишния век.
Илюстрация
" Изповед от Земята ", 1997
Увеличаване
" Изповед от Земята ", 1997
Автор: Лика Янко Смаляване
Тъй като множеството от изложените тази година творби на Лика Янко се демонстрират за пръв път , са ми забавни платната й от последните години преди гибелта й през 2001 година Разделила се е с мрачните гами от въздействието на кубизма и се е открила в белия си интервал, който дава шир на въображението й за метафори, асоциации, метаморфози, от време на време върху обичаните й тематики – Благовещение, Кръщение, Разпятие и Възкресение. Пейзажите стават даже монохромни, само че все по този начин наситени със символика. Мистичното свещенодействие на " Изповед от земята " (1997) е събрано в една транспарантна коледна топка за елха. Всевиждащо око над цветна редица хора, молитва на сановник, свещено дърво и бяло слънце с черни лъчи. Дали иконографската фантазия се е осъществила в особена съвременна иконичност? Малка иконка ли има в пейзажа " Родопи " от същата година – с три изписани като по канон женски фигури: древен облици или родопски моми? Стилизираната до наивистичност планина с шарени селски къщи, графично изобразените родопчанки, жена с товар и магаренце с ездач изкушават какофонично, само че влияят като многоглас на неудържимото въображение.
Колко още изненади сервира фантазията на Лика Янко – в колажите от музикални артефакти за обложки на плочи с творби от обичаните й композитори ; в хлапашки чисто белите фигурки на влюбени, в видимо обичайни портрети на скъпи хора, в обрисуваните единствено с очертания от шнур на бял декор пречистени морски хора и лица без черти, само че с израз.
Още доста загадки към чувствителността и авангардната прозорливост на несломимата Лика Янко ще разбулват бъдещите експозиции с преоткрити нейни произведения, само че надали ще се случи в една година и в един град да се съберат четири изложения.
Изложбите, отдадени на Лика Янко, са в изложба " Лоранъ " (до 28 ноември), " Контраст " (до 6 декември) и " Квадрат 500 " (до 9 февруари).
" Тютюн "
Увеличаване
" Тютюн "
Автор: Лика Янко Смаляване
Ако всяка " случайност " е разследване от избрани условия или събития, надали е инцидентно, че в границите на една година София е одухотворена от наличието на художничката Лика Янко (1928 - 2001) посредством нейни произведения, изложени в четири столични галерии.
Вероятно положителната й орисница (която не я е изоставяла изцяло даже и през дългите години на остракирането й от цензурата на соцреализма) се грижи да припомня на потомство след потомство българи ценители за сътворението на индивида и природата съгласно Лика. А тя е изобразила този развой със средствата на европейския модернизъм, само че в традицията на балканското земеусещане : опитва в описа, смирява се в молитвата, благославя майчинството и ликува измежду природата. Това е нейното другарство със сакралното, както са озаглавени две от експозициите в частните галерии " Контраст " и " Лоранъ " с едноименен сплотяващ ги азбучник от куратора Красимир Илиев.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики По същото време националната " Квадрат 500 " даде (до 9 февруари) една от залите си, с цел да покажат двама колекционери цяла съкровищница от рисунки в спонтанния графичен жанр на Лика Янко с изображения от първоначални към типичен, предвещаващи построяването на някои от знаковите й платна – " Автопортрет зад решетка ", Salve amore, " Морето " . Малките правоъгълници като че ли плуват сред великански причудливи риби, озъбени морски дракони, ладийки с гребци (лицата им – кръгчета, телата – дъгички, а напрежението – в тях), светлинно показани в цветове с истинска мултимедийна техника върху затъмнените стени. Детински свят, би възкликнал инцидентният фен, неосведомен в мистичността на Лика Янко. Може би като встъпление към нейната комплицирана сензитивност – от детските й страхове от мислени духове до героичната й опозиция против тоталитарното безвремие – този кураторски опит съкратява пътя до огромните тематики на богатото й творчество.
Илюстрация
" Родопи " (1997)
Увеличаване
" Родопи " (1997)
Автор: Лика Янко Смаляване
И удостоверява началото на смяна в отношението на колекционерите към изкуството – да живеят в него, а не към него: с повече себераздаване, нематериалност и нова отговорност. Така е пристигнало хрумването, фигурите, нарисувани в началото върху паус, да бъдат прожектирани, уголемени и раздвижени, с цел да опишат за пътя на Светото семейство с ослето, за жителите и хората на морето, за скупчените родопчанки, за ангела благовестител. Всички те някак са обрамчили оня дълбокосмислен " Автопортрет зад решетка " от 1968 година, изразил с полузазидани лице и тяло със скръстени на гърдите ръце и с неотстъпчивост в единственото отворено око цялата печал на художничката от жестоко изхвърлената й на улицата галерия с петдесет картини единствено тъй като три от тях не били в " духа на реалистичното изкуство " . Та нали тогава отричаха и импресионистите, а прозиращото на места въздействие на Миро, Пикасо или Шагал върху фигурите на Лика несъмнено е вбесило екзекуторите на изкуството й. Документалните доказателства за това бяха изложени през февруари в изложба " Васка Емануилова ".
Присъдите над творбите на " близката чужденка " са били подписани и произнесени от авторитетни и до през днешния ден нейни сътрудници, при които гений и съвест са се разминавали. Нейни посестрими по орис под диктатурата на тоталитаризма са художничката Славка Денева и писателката Яна Язова , лишени от опцията и правото си да обогатят изкуството на страната ни. А в случай че контузията от неприятно рухване в детството на Лика я е направила по-издържлива на тествания и й е вляла креативен сили, не е ли станало по този начин и с именитата Фрида Кало, понесла други премеждия?
Със закалката на албанската си кръв и с гордостта на духа си Лика Янко се отдръпва от лъжливата суетност и намира усамотение край морето в Созопол и в селата на Родопите. Там претворява митовете за слънцето и небесните тела, възславя любовта, човешката всеотдайност, животворното море и небето с всичките си обичани средства на колажната техника: багра върху наслоен гипс (мечтаела е да рисува икони по стените на старите манастири), постоянно забъркана с пясък или плява, приложения с парчета въже, зебло, късчета от плат или мрежа, цветни стъкълца, заоблени камъчета, керамични парчета, телчета – все артикули на земята. В галериите " Лоранъ " (до 28 ноември) и " Контраст " (до 6 декември) на моменти ми спираше дъхът, като срещнех погледа от пъстро камъче на някой " гражданин на морето ", хванал единия завършек на рибарската мрежа със загатнати ръце от гипс и ръкави на кръпки от кафява багра... А момите " На чешмата " са пъстри силуети, обточени с гайтани, само че дъгичките на телата им са все разнообразни, а колелцата за глави не са едно с едно идентични. Други риболовци с щрихирани по детски тела простират " тежки " мрежи от плътна багра над стаени под тях кубистични риби на цветни петна край паднало във водата черно слънце – природата е отразила настроението на художничката през 1967 година Всичките й слънчеви багри са вложени в пейзажите на родопските скатове и селата по тях, които на моменти припомнят за смелия размах на Златю Бояджиев.
По детски доверчив е диптихът, озаглавен " Тютюн ", само че мъдростта в него става толкоз дълбока, колкото дълго съзерцава човек това най-голямо по размери платно. Връзка тютюн се вижда да виси, над нея се е спуснало неизменимото слънце, а женските тела са по този начин грациозно стилизирани, че наподобяват листа; изобилната годишна продукция е загатната с кошовете на гърбовете им, дисагите на магаренцето и чувалите на земята, като облачета в нозете на тютюноберачките ангели. И въпреки всичко да е на напред във времето, както рисуват децата, асоциации за сакралност са заложени в светите троици дами в три обособени подиуми, а в основата на композицията е легнала изконната крава с очи от земна пръст (керамика), с цел да дава храна за живота. Това е персоналното ми усещане на фен, който помни разочарованието от закритата галерия през 1967-а, плахата вяра петнайсет години по-късно, че самобитният гений ще има повече независимост и насладата от честите срещи с него през последното десетилетие на предишния век.
Илюстрация
" Изповед от Земята ", 1997
Увеличаване
" Изповед от Земята ", 1997
Автор: Лика Янко Смаляване
Тъй като множеството от изложените тази година творби на Лика Янко се демонстрират за пръв път , са ми забавни платната й от последните години преди гибелта й през 2001 година Разделила се е с мрачните гами от въздействието на кубизма и се е открила в белия си интервал, който дава шир на въображението й за метафори, асоциации, метаморфози, от време на време върху обичаните й тематики – Благовещение, Кръщение, Разпятие и Възкресение. Пейзажите стават даже монохромни, само че все по този начин наситени със символика. Мистичното свещенодействие на " Изповед от земята " (1997) е събрано в една транспарантна коледна топка за елха. Всевиждащо око над цветна редица хора, молитва на сановник, свещено дърво и бяло слънце с черни лъчи. Дали иконографската фантазия се е осъществила в особена съвременна иконичност? Малка иконка ли има в пейзажа " Родопи " от същата година – с три изписани като по канон женски фигури: древен облици или родопски моми? Стилизираната до наивистичност планина с шарени селски къщи, графично изобразените родопчанки, жена с товар и магаренце с ездач изкушават какофонично, само че влияят като многоглас на неудържимото въображение.
Колко още изненади сервира фантазията на Лика Янко – в колажите от музикални артефакти за обложки на плочи с творби от обичаните й композитори ; в хлапашки чисто белите фигурки на влюбени, в видимо обичайни портрети на скъпи хора, в обрисуваните единствено с очертания от шнур на бял декор пречистени морски хора и лица без черти, само че с израз.
Още доста загадки към чувствителността и авангардната прозорливост на несломимата Лика Янко ще разбулват бъдещите експозиции с преоткрити нейни произведения, само че надали ще се случи в една година и в един град да се съберат четири изложения.
Изложбите, отдадени на Лика Янко, са в изложба " Лоранъ " (до 28 ноември), " Контраст " (до 6 декември) и " Квадрат 500 " (до 9 февруари).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ