Илюстрация Цветана Манева в кадър от филма Увеличаване Цветана Манева

Илюстрация
Цветана Манева в кадър от кино лентата

Увеличаване

Цветана Манева в кадър от кино лентата

Смаляване
Оценка: 3½ от 5
Още от същото: " Дом за нежни души " Спрялото време е претекст във филмите на Бонев – и документалните ( " Европолис, градът на Делтата " ), и игралните ( " Потъването на Созопол " ). Времето в " Далеч от брега " е соцът (т.е. лъжата и страхът) като положение на духа. Конкретните му знаци – песните по радиото, жигулитата, вефовете в кухните – бележат средата на 70-те и десетилетие напред преди отварянето на пролуките.

Театърът в дребен недодялан град (снимано е в Ямбол), хората са сенки в мъглата (прекрасна работа на операторите Занков и Руевски). Директорът му е мощна жена (Жорета Николова), наясно с игрите на властта. Репертоарът се прави в Окръжния комитет на партията, воден от образован феодал. " Ти си мой! ", споделя той на завърналия се от София надарен режисьор (Пенко Господинов), отлъчен след донос.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Бонев стъпва върху алегоричния и репресиран разказ на Евгений Кузманов " Чайки надалеч от брега " (1983), в който България е нереален транспортен съд, изгубил посоката си. Води го в кръг най-посредственият член на екипажа, Тапата (Стефан Вълдобрев), с чертите на дългогодишния деспот. Това е и сюжетът на пиесата, която режисьорът е пристигнал да слага, преодолявайки недоверието на досегашните си другари (Марий Росен) или любовници (Йоана Буковска, Луиза Григорова).

Илюстрация
Стефан Вълдобрев

Увеличаване

Стефан Вълдобрев

Смаляване

Илюстрация
Пенко Господинов

Увеличаване

Пенко Господинов

Смаляване

Филмът е мощен с физическото чувство за това време ( " ежедневният смут " по Константин Павлов), има и извисяващи актьорски моменти (Цветана Манева като видялата всичко аристократична актриса). Грапавините са в напасването на конвенционалност и действителност, в преходите от фон в натура. Допуснати са директни метафори. Носителят на концепцията (Господинов) минава през кино лентата в едно прочувствено положение. Но плюсовете са повече. Най-вече в извода, че сме толкоз свободни, колкото сами си разгадаем.