Илюстрация Не се чувствам комфортно в комфортната си зона. Там

...
Илюстрация Не се чувствам комфортно в комфортната си зона. Там
Коментари Харесай

Любопитният инженер

Илюстрация
" Не се усещам удобно в удобната си зона. Там няма тръпка, няма цел, която да те кара да израснеш. Аз желая нещо предизвикателно, да науча нещо ново, да се проваля, да изградя нещо от нулата. "

Увеличаване

" Не се усещам удобно в удобната си зона. Там няма тръпка, няма цел, която да те кара да израснеш. Аз желая нещо предизвикателно, да науча нещо ново, да се проваля, да изградя нещо от нулата. "

Автор: Цветелина Белутова Смаляване
Профил

Мирослав Гечев е на 29 години. Завършил е " Телекомуникации " в Техническия университет, след което прибавя магистърска степен " Иновационни информационни технологии и предприемачество " в Олборгския университет и MBA степен от Cotrugli Business School. Цялата кариера на Гечев минава в " Телелинк ". През 2012 година става акаунт управител в компанията, след което напуща за година, с цел да приключи магистърската си степен в Олборг. През 2014 година оглавява вътрешен стартъп в " Телелинк " с тенденция новаторско опазване на здравето. От април 2016 година до края на 2017 година оглавява отдела за корпоративни продажби на компанията, а от началото на тази година е шеф стратегическо развиване в компанията. Гечев е част от тазгодишните финалисти на състезанието за млади бизнесмени Next Generation, проведен от " Капитал " и " Кариери ". Компанията

" Телелинк бизнес сървисиз " е българска компания, ангажирана в бизнес процесите и потребностите на клиентите в региона на ИТ инфраструктурата, осведомителната сигурност, цифровата промяна, огромните данни и ръководените услуги. Холдингът " Телелинк " е учреден през 2001 година Оттогава насам компанията е отворила офиси в 10 страни, като във компанията работят 600 чиновници и над 2000 на планова база. Още по тематиката
ГЛАСът на другите

Симеон Василев, създател и шеф на фондация ГЛАС
27 юли 2018
Да превърнеш детската пристрастеност в кариера

Момчил Ковачев, заместник-директор по осведомителните въпроси в Inter Cars, пред " Капитал "
20 юли 2018
Кариера с доста лица

Основателят на фондация " Подарете книга " и част от челната тройка в състезанието Next Generation 2018 Благовеста Пугьова пред " Капитал "
16 юли 2018
Предприемачът без его

Съоснователят на Enhancv и победител в Next Generation 2018 Волен Вълков пред " Капитал "
29 юни 2018
Откъде идва ползата ви към технологиите?

Винаги съм се интересувал от компютри, технологии, математика. Винаги ми е било забавно какво се случва вътре в тези яки джаджи, които употребяваме. Още в гимназията записах математическа паралелка и тогава се знаеше, че в случай че учиш математика, по-късно ще се занимаваш с технологии. Мечтата ми като дребен не е била да съм инженер по телекомуникации, само че когато влязох в университета, това беше наклонността и ми беше забавно.

Как стартира кариерата ви в " Телелинк "?

На процедура цялата ми съзнателна кариера е минала в " Телелинк ". Започнах като стажант през 2011 година по стратегия, обвързвана с ТУ, след което ме взеха на работа. Имах спиране, с цел да приключа магистратурата си. Честно казано, по-късно не беше планувано да се върна, само че по този начин се случи.

Носил съм доста шапки, по този начин да се каже. Въпреки че съм инженер, в никакъв случай не съм работил по специалността си в " Телелинк ". Когато се върнах от магистратурата си, желаех да стартира своя лична компания, само че тогава инцидентно се видях със настоящия изпълнителен шеф на " Телелинк бизнес сървисиз " Иван Житиянов, който искаше да сътвори вътрешен стартъп в областта на новаторското опазване на здравето и имаше потребност от някого, който има по-разчупено мислене. По стичане на събитията, без да е планувано, поех тази самодейност. Оказа се доста забавно и безусловно намирахме нови способи за правене на бизнес. Разбрахме, че в случай че желаеме да създадем стартъп вътре в компанията, в случай че желаеме той да ражда нововъведения, той би трябвало да бъде същински остров на свободата.

Колко време продължи моделът компания в компанията?

Около година и половина. Като резултат от този стартъп направихме пробив в областта на новаторското опазване на здравето, само че от пазарна позиция планът беше неуспех. Имахме доста прекрасен артикул като технология, само че не я наложихме на пазара. Това, което научихме, беше по какъв начин да създадем стартъп, по какъв начин да интегрираме продукта от него в огромната компания и в действителност какво да не вършим. След година, година и половина, когато разбрахме, че планът няма да продължи, ми предложиха да работя в компанията отпред на корпоративните продажби. Целта ми беше да увелича екипа, да засиля растежа на продажбите, да стартираме да предлагаме цялото си инженерно и софтуерно ноу-хау и отвън границите на страната. От началото на тази година съм шеф стратегическо развиване. Всичките ми позиции на процедура са били нови за компанията – в никакъв случай не съм взимал непознато място, постоянно съм взимал позиция, която до момента не е съществувала. Ние растем доста – както във финансово отношение, по този начин и като брой хора, растежът ни е към 20% на година. Ставаме задоволително огромни, че да наемаме хора, които да вземат решения. Съответно ни би трябвало единна визия и тактика. Всички би трябвало да са наясно какво се чака от компанията и да бъдат виновни.

Каква е вашата роля в този развой?

Моята роля е да сплотявам всички звена, да съм сигурен, че всеки носи своята отговорност и работи в ползите на компанията. Друго, което вършим в нашата дирекция, е, че развиваме новите вътрешни стартъпи в компанията. Всичко тук се случва естествено. Първоначално в " Телелинк бизнес сървисис " правехме мрежи, по-късно преминахме към сигурност на мрежите, по-късно със сървърна инфраструктура, до момента в който стигнахме до миг, в който вършим цялостно решение от край до край. И в този момент растем по същия метод – естествено. Искаме този път, до момента в който се разрастваме, да сложим хората в среда, в която да изградят друга просвета и метода на правене на бизнес, вътрешните стартъпи да бъдат като острови на свободата, след което всичко да бъде интегрирано в огромната компания.

Кой е индивидът, оказал най-голямо въздействие в кариерата ви?

Много хора са ми повлияли в разнообразни аспекти. Много ми е повлиял Иван Житиянов. Той идва от инженерния свят, само че има и бизнес познания и съчетава двете доста добре. С него може да се дебатира, да се приказва за софтуерни и бизнес гледни точки. И в " Телелинк ", и в университетите хората са ми помагали да се развия, да отстрани вътрешните си спирачки. Срещал съм хора и в " Телелинк ", които са ми помагали с чисто човешкото ми развиване, само че в случай че би трябвало да посоча един човек, който ми е повлиял, то това е Иван Житиянов.

Как виждате кариерата си в бъдеще?

Не съм се замислял. Мога да го определям по този начин: за мен нещата, които върша, би трябвало да ме провокират и да виждам смисъл в работата си. В момента, в който не виждам смисъл или не чувствам предизвикателство, това ме демотивира. И намирам нещо друго, което да покрива условията. Не знам дали си представям съответна позиция. Може би един ден ще направя своя лична компания или ще се опитам да стана изпълнителен шеф на друга компания. Искам да раста, да върша връзката сред технологиите, бизнеса, мениджмънта, маркетинга, клиентите. Да сътворявам нещо свястно.

Какво е предизвикването, което ви движи напред сега?

От тази година за пръв път се опитваме да формализираме тактиката си. Ние постоянно сме имали тактика, само че поради по-малкия мащаб е било задоволително тя да се приказва лице в лице сред хората, които би трябвало да я изпълнят. Това към този момент не е допустимо. Предизвикателството е по какъв начин да създадем тактика, в която всички да усещат, че са дали своя принос, и, въпреки това, да се вижда напредъкът на тези хора и те да се усещат виновни за работата си. Всички би трябвало да знаят накъде отиваме, какви са полезностите на компанията, какво значи тя за нас, какви хора ценим и къде желаеме да стигнем в последна сметка. Погледнато от бизнес позиция, това не е мъчно, само че на процедура е мъчно да се направи. Искам да основа екип, в който спорът да е нещо хубаво – изключително при положение, в който хората могат да спорят по отношение на това в какво имат вяра и къде желаят да стигнат. Да, спорим, да, не всички сме на едно мнение първоначално, само че стигаме до общо решение.

Ще го кажа по този начин – постоянно съм твърдял, че хората, които взимаме в " Телелинк ", би трябвало да са измежду най-хубавите. Трябва да са хора, които нямат потребност да бъдат ръководени на микрониво, а единствено да им кажеш каква е крайната цел и в какво има вяра компанията. Опитвам се да седна и да приказвам с всички хора, с които работя, да имам ясна концепция защо са виновни те, какво би трябвало да свършат и в какви периоди. Виждам се постоянно с хората и приказваме дали имат някакви спънки, проблеми, какви са тези проблеми и какво можем да създадем за тях, дали имат потребност от помощ и от кого могат да я получат.

Смятате ли, че като един по-млад човек методът ви е друг от този на по-опитните хора в компанията?

Според мен всичко, което върша аз, е да ползвам познания от обща бизнес просвета. Във всички бизнес книги, които ще прочетете, ще написа, че водачът би трябвало да е отворен, да държи хората виновни, само че да не ги ръководи на микрониво. Според мен хората знаят всичко това, то е просто на доктрина, само че е мъчно за осъществяване, предизвикателно е. Когато дадеш на някого задача и той се провали, се проваляте и двамата и значително става дума за проблеми на доверието. Трябва да сметнеш, че хората под теб може би ще се провалят в някакъв миг, само че можеш да изкараш изгоди от това. Ако взимаш единствено най-хубавите, те ще желаят да се учат и развиват.

А поставяте ли си за цел да поемете отговорности за все по-големи цели?

Да, за мен това е предизвикателно и ме държи стимулиран, дава ми вътрешното възприятие, че нещо ми е мъчно и би трябвало да се изучавам, с цел да стане елементарно. Не желая да ходя по път, който към този момент е утъпкан, това не ми е забавно.

Как най-просто бихте обяснили с какво се отличавате?

Това, което ме отличава, е, че съм извънредно любопитен за всичко, което се случва. Чета доста, постоянно виждам да съм в крайник с нещата, да знам накъде върви целият свят – и бизнесът, и технологиите. Не ми е наложително да знам всеки протокол по какъв начин работи, само че би трябвало да знам накъде отиват технологиите и да знам какво работи и какво не. Силата ми е, че мога да видя цялостната картина, да се модернизирам. Другото, което ме отличава, е, че когато мога, се трансформирам. Не се усещам удобно в удобната си зона. Там няма тръпка, няма цел, която да те кара да израснеш. Аз желая нещо предизвикателно, да науча нещо ново, да се проваля, да изградя нещо от нулата. Всичко това одобрявам за огромен мой плюс. Коя е последната бизнес книга, която прочетохте?

Последната книга, която прочетох и бих предложил, е The Advantage на Патрик Ленсиони. Изключителна книга за това по какъв начин да създадеш единна визия на компанията, по какъв начин да създадеш тактика, да изградиш екип. Успял е да сплоти неговото ноу-хау от другите книги, които е писал. Това е създател, който открих преди половин година, само че към този момент съм изчел съвсем всичките му книги и всичките са невероятни.

Как си почивате?

Колегите ми се майтапят, че не съм си взимал отпуска от три години. На процедура съм взимал, само че тя отиде за това да карам MBA, което не е тъкмо отпуска. Опитвам се, когато желая да си умря, да се откъсна от света – да прочета книга, да остана уединено, да си дам сметка какво съм приключил и къде желая да стигна. Обичам да изляза от града, да съм на чист въздух измежду природата, да си проветря главата, по този начин да се каже.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР