Домът, моят приятел
Илюстрация
" Лулу ", Силвия Плахи, 1972
Увеличаване
" Лулу ", Силвия Плахи, 1972
Смаляване
Преди тя да каже нещо, имаме една доста специфична изненада за нея, споделят уредниците на интернационалните награди за снимка Lucie за Силвия Плахи, която получава оценката за забележителни достижения на дами фотографи на гала в Ню Йорк. На огромния екран пред нея от джунглата изскача нейният наследник, американският артист Ейдриън Броуди. " Мамо, поздравления! Винаги съм знаел, че си най-страхотната фотографка във Вселената. Говоря безшумно, тъй като съм на снимачната площадка на " Кинг Конг " и маймуната може да е на всички места ", споделя Броуди, а по-късно разкопчава ризата си и демонстрира прободено от стрела сърце с думата " мама " на гърдите си.
И в случай че през 2004 година невъзможността да придружиш непосредствен човек на значимо за него събитие се дължи най-вече на сериозен ангажимент или огромни дистанции, през днешния ден повсеместното в световен мащаб другарство на екрани е по напълно разнообразни аргументи. След малко повече от месец карантина към този момент се приема за обикновено откриването на културни събития без въобще човешко наличие. Като да вземем за пример виртуалната фотоизложба " Това е моят застинал във времето дом ", която демонстрира изложба Blanca Berlin в Мадрид. И в която взе участие и Силвия Плахи. Пак тук през октомври 2013 година, единствено че онлайн, известната американска фотографка от маджарски генезис сподели своя галерия, на която синът й Ейдриън Броуди присъстваше (и която " Капитал " отрази).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
" Анита и Тика ", Брад Темкин
Увеличаване
" Анита и Тика ", Брад Темкин
Смаляване
Сега галерията демонстрира груповата галерия по едно и също време в малко видео и под формата на азбучник. В желанието си да показа погледа на артистите върху трансформиралия се в наложително " вътрешно заточение " дом галерията събира над тридесет фотографи, измежду които известни имена като Исабел Муньос, Рамон Масатс, Джери Уелсман, само че също и млади фотографи. Заглавието на изложбата е заимствано от стих на известния уругвайски публицист Марио Бенедети. Нито една от показаните фотографии не е направена след наложената от международната пандемия домашна карантина.
Илюстрация
" Ла Брисеня ", Карлос Перес Сикиер, 2018
Увеличаване
" Ла Брисеня ", Карлос Перес Сикиер, 2018
Смаляване
" Всеки жест, всяко празно пространство и всеки зов са знаци, които се сблъскват и трансформират дома в жив организъм. Анонимните, от време на време даже занимателни истории ни описват за хода на живота, за търсенето на заслон в моменти на неопределеност, за това какъв брой обезпокоителен и нежен е нашият живот. Ще се върнем скоро, може би с цел да погледнем на света с един по-чист и по-щедър взор ", споделя Бланка Берлин, основателка на галерията, носеща нейното име, през 2007 година
Илюстрация
" Хол ", Ма Касанова, 1994
Увеличаване
" Хол ", Ма Касанова, 1994
Смаляване
А през 2004 година след аплодисментите от нетрадиционния привет на Ейдриън Броуди Силвия Плахи споделя с усмивка: " Е, малко ми развалихте речта, която бях подготвила, тъй като щях да кажа какъв брой би ми се желало синът ми да е тук. А не щеш ли той беше тук. "
www.blancaberlingaleria.com
" Лулу ", Силвия Плахи, 1972
Увеличаване
" Лулу ", Силвия Плахи, 1972
Смаляване
Преди тя да каже нещо, имаме една доста специфична изненада за нея, споделят уредниците на интернационалните награди за снимка Lucie за Силвия Плахи, която получава оценката за забележителни достижения на дами фотографи на гала в Ню Йорк. На огромния екран пред нея от джунглата изскача нейният наследник, американският артист Ейдриън Броуди. " Мамо, поздравления! Винаги съм знаел, че си най-страхотната фотографка във Вселената. Говоря безшумно, тъй като съм на снимачната площадка на " Кинг Конг " и маймуната може да е на всички места ", споделя Броуди, а по-късно разкопчава ризата си и демонстрира прободено от стрела сърце с думата " мама " на гърдите си.
И в случай че през 2004 година невъзможността да придружиш непосредствен човек на значимо за него събитие се дължи най-вече на сериозен ангажимент или огромни дистанции, през днешния ден повсеместното в световен мащаб другарство на екрани е по напълно разнообразни аргументи. След малко повече от месец карантина към този момент се приема за обикновено откриването на културни събития без въобще човешко наличие. Като да вземем за пример виртуалната фотоизложба " Това е моят застинал във времето дом ", която демонстрира изложба Blanca Berlin в Мадрид. И в която взе участие и Силвия Плахи. Пак тук през октомври 2013 година, единствено че онлайн, известната американска фотографка от маджарски генезис сподели своя галерия, на която синът й Ейдриън Броуди присъстваше (и която " Капитал " отрази).
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Илюстрация
" Анита и Тика ", Брад Темкин
Увеличаване
" Анита и Тика ", Брад Темкин
Смаляване
Сега галерията демонстрира груповата галерия по едно и също време в малко видео и под формата на азбучник. В желанието си да показа погледа на артистите върху трансформиралия се в наложително " вътрешно заточение " дом галерията събира над тридесет фотографи, измежду които известни имена като Исабел Муньос, Рамон Масатс, Джери Уелсман, само че също и млади фотографи. Заглавието на изложбата е заимствано от стих на известния уругвайски публицист Марио Бенедети. Нито една от показаните фотографии не е направена след наложената от международната пандемия домашна карантина.
Илюстрация
" Ла Брисеня ", Карлос Перес Сикиер, 2018
Увеличаване
" Ла Брисеня ", Карлос Перес Сикиер, 2018
Смаляване
" Всеки жест, всяко празно пространство и всеки зов са знаци, които се сблъскват и трансформират дома в жив организъм. Анонимните, от време на време даже занимателни истории ни описват за хода на живота, за търсенето на заслон в моменти на неопределеност, за това какъв брой обезпокоителен и нежен е нашият живот. Ще се върнем скоро, може би с цел да погледнем на света с един по-чист и по-щедър взор ", споделя Бланка Берлин, основателка на галерията, носеща нейното име, през 2007 година
Илюстрация
" Хол ", Ма Касанова, 1994
Увеличаване
" Хол ", Ма Касанова, 1994
Смаляване
А през 2004 година след аплодисментите от нетрадиционния привет на Ейдриън Броуди Силвия Плахи споделя с усмивка: " Е, малко ми развалихте речта, която бях подготвила, тъй като щях да кажа какъв брой би ми се желало синът ми да е тук. А не щеш ли той беше тук. "
www.blancaberlingaleria.com
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ