В Тоскана с колело
Илюстрация
Красивата панорама към Питиляно
Увеличаване
Красивата панорама към Питиляно
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Вкусно и уютно
Да отседнете в някой от по-големите градове в региона би било неточност на фона на богатия избор от забавни други възможности. Уютни и бутикови хотели има в туфа градчетата, като това е комфортна алтернатива, изключително в случай че изберете да се движите на велосипед. Други преживяване оферират многото хотели-ферми в типично тоскански жанр в района, които носят марката " Агритуризмо ". Някои от тях са първокласни оазиси на спокойствието, като да вземем за пример Locanda Rossa (www.locandarossa.com) до Капалбио – екоимение на голяма повърхност, с басейни, СПА, тенис кортове, маслинови градини. Предимство на тези имения е, че марката " Агритуризмо " ги задължава да сервират най-малко 50% артикули, лично произвеждане – зеленчуци и плодове, маслини и зехтин, ръчно юридически самун и паста, сирене и прошуто, мед и вино са измежду нещата, които ще откриете на масата.
Както множеството кътчета на Тоскана, и Марема е дом на доста типични артикули. Оглеждайте се за вкусните сладки кестени от Монте Амиата и продуктите от кестеново брашно - разнообразни хлябове, печива и десерти. Пекорино е измежду най-популярните локални артикули. Прясно, полуотлежало или отлежало, това е овче сирене, известно със сладкия си и внимателен мирис, който идва от пасищата на Марема. Говедата от Марема (има исторически свидетелства, че те се отглеждат тук още от VIII век) са неделима част от региона, а месото им е изключително ценено както за стекове, по този начин и за деликатеси. Не пропускайте и локалните бишкоти с форма, сходна на претцел – твърди се, че те са познати още от Средновековието. И идеалната добавка към всичко, несъмнено, е прелестното вино от Марема.
Два километра преди Питиляно, в централната част на Италия, пътят прави изострен завой и разкрива вълнуваща панорама към средновековното градче. Неговите замъци, кули и църкви са безусловно изваяни от вулканичните скали, върху които е кацнало. По залез, когато слънцето го осветява меко и напряко, този град-скулптура наподобява на песъчлив палат от напълно друго време.
Тази панорама е една от многото " награди " за пътуващите из югоизточната част на Марема – районът на вулканичните селища Манчиано, Питиляно, Сорано и Сована, наречени " туфа градовете ". Тези остарели поселища са издълбани в камъните от вулканична пепел - така наречен туфа, и пазят наследството на античните етруски, на римляните, на владетелските тоскански семейства Алдобрандини, Орсини, Медичи и Лорена, завещали високи кули, крепости и църкви. И до през днешния ден те са там, по върховете на хълмовете, в съвсем достоверно феодален тип, като че ли времето е спряло.
Закътана в най-южното кътче на Тоскана, Марема е антична, само че през днешния ден е един от най-непознатите за туристите региони. Дълго време огромни елементи от нея са били заблатени и съвсем изоставени - царство на маларийните комари, които от време на време са обричали региона на забвение. Рекултивирането му стартира едвам след Втората международна война.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Там се редуват гледки към красивото крайбрежие, хълмове, опасани с гори, ниви с дълги редици от кедрови дървета, лозя с мазета. И каменни имения, множеството от които са превърнати във ферми-хотели. Градчетата са сгушени по върховете на хълмовете, опасани със зелени пояси от гора.
Когато обаче поемем югоизточно от Капалбио – една от най-южните точки на района, към вулканичните " туфа " градове Манчиано, Питиляно, Сована и Сорано , античната Марема стартира да се разкрива и чувството е като пътешестване обратно във времето.
Илюстрация
Чаровният феодален център на Капалбио
Увеличаване
Чаровният феодален център на Капалбио
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Районът не е огромен и в случай че желаете красивите гледки, аромати и чувства в действителност да попият в кожата ви, може да заложите и на туризъм с велосипед – в подобаващия сезон, несъмнено. Теренът е хълмист, само че изцяло по силите на въодушевени и смели начинаещи или приблизително напреднали байкъри, опциите за забавни спирки са задоволително доста, с цел да се избегне преумората.
Градове в пепелта
Маршрутът потегля от Капалбио – красиво и отзивчиво градче, от чиято средновековна цитадела се разкрива красива панорама към крайбрежието. Старинният сантиментален център е дребен и извънредно обаятелен и приканва да му се насладите на чаша вино – локалната горделивост е Capalbio (DOC) от санджовезе и каберне совиньон, а белите виновност са свежи и ароматни – от Требиано и Верментино.
Продължавайки на Запад от Капалбио, първата спирка е Манчиано. Осемкилометровото нанагорнище по хълма, на чийто връх се намира градчето, е най-сериозното предизвикателство по маршрута за велосипедистите, само че си заслужава. От крепостта на това красиво село се разкрива панорама, обхващаща десетки километри - от планините Монте Амиата до Тиренско море. В центъра му се намира внушителна цитадела от XII век, чиито стаи през днешния ден са дом на музей с сбирка от история и изкуство.
Историята на Манчиано , както и на другите градове в туфата, води обратно към цивилизацията на етруските. Това антично племе, обитавало региона сред IX и III век пр.н.е., първо е построило поселища и пътища във вулканичната пепел, както и големи некрополи, или " градове на мъртвите ".
Но тъй като ние сме изцяло живи, не си тръгвайте от Манчиано, без да сте обядвали. Едно от изключително вкусните места в градчето е в действителност месарница - La Imperiale, където Марко и брачната половинка му готвят за обяд вкусно месо и прелестна домашна паста.
Илюстрация
В Питиляно ще намерите многочислени магазинчета със сувенири и деликатеси
Увеличаване
В Питиляно ще намерите многочислени магазинчета със сувенири и деликатеси
Автор: Ана Коджаиванова Смаляване
Питиляно: Като от приказките
На 7 километра западно от Манчиано следва Питиляно – може би най-атрактивният и най-живописният от четирите вулканични града . Изникнал от туфата, градът е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават по едно и също време възвишен и застрашителен тип. Серия от пещери зеят в скалата под него.
Заедно със Сована и Сорано, Питиляно – след времето на етруските и римляните, е бил дълго под контрола на знатната средновековна фамилия Алдобрандини. Истинската му хубост обаче блесва, когато става притежание на семейството Орсини, чийто обилен замък с луксозен двор през днешния ден е една от главните забележителности. От площада пред двореца потеглят трите живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, украшения, балкони, църкви и, несъмнено, многочислени магазинчета със сувенири, локални деликатеси като сирене, салами и вино, кафета, пекарни и дребни ресторантчета. Чарът на централната част се добавя от множеството котки, глезени от туристи и локални.
Марко от La Imperiale в Манчиано сервира вкусна домашна паста
Фотограф: Ана Коджаиванова
Част от забавната история на Питиляно е и фактът, че от XIV век там намират заслон многочислени еврейски фамилии, избягали от Рим, поради което градчето е известно и с прозвището Малкия Ерусалим . Със своите тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и през днешния ден. Едно от бижутата му е остарялата синагога, само че също и постройките на кашерната месарница, винарната за кашерно вино и пекарната за безквасен самун. Запазени са също и ритуалната баня, пространствата за боядисване на тъкани - множеството локални евреи са били търговци на текстил, както и еврейското гробище.
С евреите са свързани и някои от забавните кулинарни особености на града. Sratti да вземем за пример е пръчка тесто с заряд от млени орехи, мед, индийско орехче, портокалова кора. Думата произлиза от sfratto, което значи изпъждане. Според историята по времето на Мусолини полицията гонела и удряла евреите с пръчки, с цел да ги принуди да се приберат в гетата. От тази болежка обаче се е родил този известен локален сладкиш.
Илюстрация
Дворецът на Орсини в Питиляно
Увеличаване
Дворецът на Орсини в Питиляно
Автор: Ана Коджаиванова Смаляване
Не пропускайте да опитате и локалното вино. Белите виновност - главно от сорта требиано тоскано, са свежи и минерални, с флорални аромати. Най-доброто от алените включва Morellino di Scansano (DOCG) – морелино е в действителност локалното име на сорта санджовезе, и Sovana (DOC), което също е основано на санджовезе, само че разрешава и 50% наличие на други сортове като каберне совиньон и мерло. На виновността е отдадено и особено събитие, наречено SettembreDiVino – през септември, когато локалните винарни, издълбани в скалите, отварят порти за визити.
Живите пещери
На излизане от Питиляно ще откриете и така наречен живи пещери или " живи пътища ", които са публикувани в целия региона. Това са мегилитни коридори, изкопани от етруските непосредствено в меките камъни, които най-често водят към некрополите. Те са като тунели, само че без покрив. Стените им доближават до 7-8 метра височина. Точната им цел не е напълно ясна – евентуално са имали религиозна роля, както и са били част и от защитните механизми на градовете. Може би са имали и друга, чисто практическа функционалност. Каквато и да е ролята им, сигурно тя е била значима за етруските поради голямата работа, която са вложили в построяването им. Можете да се разноските из тях пешком или с колело (и даже на кон). Сована: мини град-музей Малко след Питиляно пътят кривва в посока Сована, който оспорва купата за най-красив туфа град . Добра вест за избралите велосипеда – по пътя няма дълги сектори с огромна денивелация, а и самият град, въпреки и на рид, е по-скоро плосък.
Характерно за него е това, че той не е бил подложен на барокова реституция и типът му е по-изчистен и достоверен. Чарът му се добавя от обстоятелството, че той е доста дребен и е съвършен за бърза разходка - ще вървите по застлани с теракота и червени тухли средновековни улички с красиви каменни постройки.
Сована е зародил като етруско поселище, наоколо до огромен и значим некропол от II век прочие Хр. Комплексът, изцяло вкопан в туфата, е добре изследван и отворен за гости, като пази добре съхранени гробници и орнаменти, макар че вулканичната пепел не е най-хубавият материал за опазване на сходно завещание. До некропола минава и тунел, изкопан в туфата, чиито високи стени са изключително впечатляващи.
Ролята на етруските за основаването на селището е безспорна, само че очарованието на историческия му център е напълно средновековно. Дворците, религиозните и публичните здания на Сована са показателни какъв брой значим е бил този град по време на феодалната ера. Той - както и прилежащите туфа градове, е бил ръководен от семейство Алдобардени, по-късно от Орсини, както и от семейството Медичи. Наследството на тези знатни и богати родове изпълва двете старинни улици на дребното градче.
За жал към XIX век то обаче е било изцяло изоставено – като за това е помогнала и маларията, която от време на време е опустошавала и региони надалеч от крайбрежието. Но през днешния ден Сована се възражда от интереса на туристите и на откривателите, които са привлечени и от обстоятелството, че това е родното място на Илдебрандо ди Сована, или папа Григорий VII.
Макар и дребен, Сована приютява няколко вкусни остерии, както и хубав бутиков хотел - Sovana Hotel& Resort, в реставрирана селска къща, с красиво завършена градина с маслинови насаждения, и е добра насочна точка за настаняване в района. Последна спирка: Сорано Последният от поредицата вулканични градове по пътя е Сорано, който има персонален сексапил - мънички улички и тесни алеи, жълтеникавосивкав камък и отличителна архитектура . Редом с крепостта " Орсини ", двете красиви градски врати и остарялата черква една от най-интересните забележителности тук е " Массо Леополдино ". Тази укрепена, панорамна тераса е образец за конструкция, която се назовава " издълбана от жива канара ". Тя е изваяна от камък, който остава обвързван със земята. Поръчана е от гранд херцог Леополд, който се е славел с солидното си строителство. Терасата е по-стара от крепостта " Орсини " на противоположната страна на града и също е била част от защитната система на Сорано.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Точно преди последните стълби към тази огромна панорамна тераса, под тухлена арка се намира входът на Cortilone от средата на XVI век. Оригиналната цел на постройката е склад за зърно. Тя стои на ръба на пропастта над реката и в този момент се употребява за изложения поради необятното пространство с доста стаи и високи сводести тавани и тухлени подпори, напомнящи за интериора на катедрала.
В градчето са непокътнати и следите от еврейската общественост на Сорано, въпреки и не толкоз огромна, колкото тази на Питиляно. Няколко порти към момента носят следите на признака Mezuzah, непокътнат е и контейнерът за предпазване на зърното, употребено за подкрепяне на бедните, както и следите от пантите на вратата, затваряла гетото по здрач и отваряна още веднъж на идната заран.
След разходката в града и впечатляващата му архитектура е мъчно да си визиите, че може да ви изненада с освен това - само че може. Туфата е явен симптом, че това е вулканична зона, а термалните бани са просто още един артикул на геоложката " гибел на вулкана ". Terme di Sorano са отворени за обществеността. Историческият басейн датира от XV век и е употребен от локалните монаси. Малък по мярка, той е 1.4 м бездънен и може да побере към петнадесет души. Захранва се от два термални извора с температура към 34°С. Да се потопиш в топлия басейн с вода, извираща непосредствено от порестия камък от вулканична пепел, може би е заслужен край за едно наситено и обогатяващо пътешестване.Градината " Таро " на Ники дьо Сен Фал
На фона на старините в района едно от най-контрастиращите и впечатляващите места е Градината " Таро ", съзададена от френско-американската артистка Ники дьо Сен Фал (1930 –2002). Разположено на към 7 км югоизточно от Капалбио, това е бясно място с мозаични скулптури, въодушевено от Гауди. След визитата си в парка " Гюел " в Бареселона през 1955 година артистката години наред мечтае да сътвори сходно магическо място за своите статуи на тематика Таро карти. Мечтата й се сбъдва, когато нейни другари със земя в Марема й дават опция да сътвори парк на няколко километра от Капалбио. По градината тя работи – с помощ от другари актьори - в продължение на 30 години. Проектът е глътнал над 5 млн. $. Отворена е като посетителски парк от 1998 година и приютява 22 статуи, изобразяващи авторски визии от колодата с карти Таро, както и няколко други, по-малки скулптури. Те впечатляват с мозайките си с ярки цветове, огледала, движещи се и издаващи звуци детайли. Най-високите доближават съвсем 15 метра.
Красивата панорама към Питиляно
Увеличаване
Красивата панорама към Питиляно
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Вкусно и уютно
Да отседнете в някой от по-големите градове в региона би било неточност на фона на богатия избор от забавни други възможности. Уютни и бутикови хотели има в туфа градчетата, като това е комфортна алтернатива, изключително в случай че изберете да се движите на велосипед. Други преживяване оферират многото хотели-ферми в типично тоскански жанр в района, които носят марката " Агритуризмо ". Някои от тях са първокласни оазиси на спокойствието, като да вземем за пример Locanda Rossa (www.locandarossa.com) до Капалбио – екоимение на голяма повърхност, с басейни, СПА, тенис кортове, маслинови градини. Предимство на тези имения е, че марката " Агритуризмо " ги задължава да сервират най-малко 50% артикули, лично произвеждане – зеленчуци и плодове, маслини и зехтин, ръчно юридически самун и паста, сирене и прошуто, мед и вино са измежду нещата, които ще откриете на масата.
Както множеството кътчета на Тоскана, и Марема е дом на доста типични артикули. Оглеждайте се за вкусните сладки кестени от Монте Амиата и продуктите от кестеново брашно - разнообразни хлябове, печива и десерти. Пекорино е измежду най-популярните локални артикули. Прясно, полуотлежало или отлежало, това е овче сирене, известно със сладкия си и внимателен мирис, който идва от пасищата на Марема. Говедата от Марема (има исторически свидетелства, че те се отглеждат тук още от VIII век) са неделима част от региона, а месото им е изключително ценено както за стекове, по този начин и за деликатеси. Не пропускайте и локалните бишкоти с форма, сходна на претцел – твърди се, че те са познати още от Средновековието. И идеалната добавка към всичко, несъмнено, е прелестното вино от Марема.
Два километра преди Питиляно, в централната част на Италия, пътят прави изострен завой и разкрива вълнуваща панорама към средновековното градче. Неговите замъци, кули и църкви са безусловно изваяни от вулканичните скали, върху които е кацнало. По залез, когато слънцето го осветява меко и напряко, този град-скулптура наподобява на песъчлив палат от напълно друго време.
Тази панорама е една от многото " награди " за пътуващите из югоизточната част на Марема – районът на вулканичните селища Манчиано, Питиляно, Сорано и Сована, наречени " туфа градовете ". Тези остарели поселища са издълбани в камъните от вулканична пепел - така наречен туфа, и пазят наследството на античните етруски, на римляните, на владетелските тоскански семейства Алдобрандини, Орсини, Медичи и Лорена, завещали високи кули, крепости и църкви. И до през днешния ден те са там, по върховете на хълмовете, в съвсем достоверно феодален тип, като че ли времето е спряло.
Закътана в най-южното кътче на Тоскана, Марема е антична, само че през днешния ден е един от най-непознатите за туристите региони. Дълго време огромни елементи от нея са били заблатени и съвсем изоставени - царство на маларийните комари, които от време на време са обричали региона на забвение. Рекултивирането му стартира едвам след Втората международна война.
Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък. Там се редуват гледки към красивото крайбрежие, хълмове, опасани с гори, ниви с дълги редици от кедрови дървета, лозя с мазета. И каменни имения, множеството от които са превърнати във ферми-хотели. Градчетата са сгушени по върховете на хълмовете, опасани със зелени пояси от гора.
Когато обаче поемем югоизточно от Капалбио – една от най-южните точки на района, към вулканичните " туфа " градове Манчиано, Питиляно, Сована и Сорано , античната Марема стартира да се разкрива и чувството е като пътешестване обратно във времето.
Илюстрация
Чаровният феодален център на Капалбио
Увеличаване
Чаровният феодален център на Капалбио
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Районът не е огромен и в случай че желаете красивите гледки, аромати и чувства в действителност да попият в кожата ви, може да заложите и на туризъм с велосипед – в подобаващия сезон, несъмнено. Теренът е хълмист, само че изцяло по силите на въодушевени и смели начинаещи или приблизително напреднали байкъри, опциите за забавни спирки са задоволително доста, с цел да се избегне преумората.
Градове в пепелта
Маршрутът потегля от Капалбио – красиво и отзивчиво градче, от чиято средновековна цитадела се разкрива красива панорама към крайбрежието. Старинният сантиментален център е дребен и извънредно обаятелен и приканва да му се насладите на чаша вино – локалната горделивост е Capalbio (DOC) от санджовезе и каберне совиньон, а белите виновност са свежи и ароматни – от Требиано и Верментино.
Продължавайки на Запад от Капалбио, първата спирка е Манчиано. Осемкилометровото нанагорнище по хълма, на чийто връх се намира градчето, е най-сериозното предизвикателство по маршрута за велосипедистите, само че си заслужава. От крепостта на това красиво село се разкрива панорама, обхващаща десетки километри - от планините Монте Амиата до Тиренско море. В центъра му се намира внушителна цитадела от XII век, чиито стаи през днешния ден са дом на музей с сбирка от история и изкуство.
Историята на Манчиано , както и на другите градове в туфата, води обратно към цивилизацията на етруските. Това антично племе, обитавало региона сред IX и III век пр.н.е., първо е построило поселища и пътища във вулканичната пепел, както и големи некрополи, или " градове на мъртвите ".
Но тъй като ние сме изцяло живи, не си тръгвайте от Манчиано, без да сте обядвали. Едно от изключително вкусните места в градчето е в действителност месарница - La Imperiale, където Марко и брачната половинка му готвят за обяд вкусно месо и прелестна домашна паста.
Илюстрация
В Питиляно ще намерите многочислени магазинчета със сувенири и деликатеси
Увеличаване
В Питиляно ще намерите многочислени магазинчета със сувенири и деликатеси
Автор: Ана Коджаиванова Смаляване
Питиляно: Като от приказките
На 7 километра западно от Манчиано следва Питиляно – може би най-атрактивният и най-живописният от четирите вулканични града . Изникнал от туфата, градът е заобиколен от трите си страни от стръмни бездни, които му придават по едно и също време възвишен и застрашителен тип. Серия от пещери зеят в скалата под него.
Заедно със Сована и Сорано, Питиляно – след времето на етруските и римляните, е бил дълго под контрола на знатната средновековна фамилия Алдобрандини. Истинската му хубост обаче блесва, когато става притежание на семейството Орсини, чийто обилен замък с луксозен двор през днешния ден е една от главните забележителности. От площада пред двореца потеглят трите живописни улици, осеяни със стълбища, ложи, украшения, балкони, църкви и, несъмнено, многочислени магазинчета със сувенири, локални деликатеси като сирене, салами и вино, кафета, пекарни и дребни ресторантчета. Чарът на централната част се добавя от множеството котки, глезени от туристи и локални.
Марко от La Imperiale в Манчиано сервира вкусна домашна паста
Фотограф: Ана Коджаиванова
Част от забавната история на Питиляно е и фактът, че от XIV век там намират заслон многочислени еврейски фамилии, избягали от Рим, поради което градчето е известно и с прозвището Малкия Ерусалим . Със своите тесни и живописни улички еврейското гето е очарователно и през днешния ден. Едно от бижутата му е остарялата синагога, само че също и постройките на кашерната месарница, винарната за кашерно вино и пекарната за безквасен самун. Запазени са също и ритуалната баня, пространствата за боядисване на тъкани - множеството локални евреи са били търговци на текстил, както и еврейското гробище.
С евреите са свързани и някои от забавните кулинарни особености на града. Sratti да вземем за пример е пръчка тесто с заряд от млени орехи, мед, индийско орехче, портокалова кора. Думата произлиза от sfratto, което значи изпъждане. Според историята по времето на Мусолини полицията гонела и удряла евреите с пръчки, с цел да ги принуди да се приберат в гетата. От тази болежка обаче се е родил този известен локален сладкиш.
Илюстрация
Дворецът на Орсини в Питиляно
Увеличаване
Дворецът на Орсини в Питиляно
Автор: Ана Коджаиванова Смаляване
Не пропускайте да опитате и локалното вино. Белите виновност - главно от сорта требиано тоскано, са свежи и минерални, с флорални аромати. Най-доброто от алените включва Morellino di Scansano (DOCG) – морелино е в действителност локалното име на сорта санджовезе, и Sovana (DOC), което също е основано на санджовезе, само че разрешава и 50% наличие на други сортове като каберне совиньон и мерло. На виновността е отдадено и особено събитие, наречено SettembreDiVino – през септември, когато локалните винарни, издълбани в скалите, отварят порти за визити.
Живите пещери
На излизане от Питиляно ще откриете и така наречен живи пещери или " живи пътища ", които са публикувани в целия региона. Това са мегилитни коридори, изкопани от етруските непосредствено в меките камъни, които най-често водят към некрополите. Те са като тунели, само че без покрив. Стените им доближават до 7-8 метра височина. Точната им цел не е напълно ясна – евентуално са имали религиозна роля, както и са били част и от защитните механизми на градовете. Може би са имали и друга, чисто практическа функционалност. Каквато и да е ролята им, сигурно тя е била значима за етруските поради голямата работа, която са вложили в построяването им. Можете да се разноските из тях пешком или с колело (и даже на кон). Сована: мини град-музей Малко след Питиляно пътят кривва в посока Сована, който оспорва купата за най-красив туфа град . Добра вест за избралите велосипеда – по пътя няма дълги сектори с огромна денивелация, а и самият град, въпреки и на рид, е по-скоро плосък.
Характерно за него е това, че той не е бил подложен на барокова реституция и типът му е по-изчистен и достоверен. Чарът му се добавя от обстоятелството, че той е доста дребен и е съвършен за бърза разходка - ще вървите по застлани с теракота и червени тухли средновековни улички с красиви каменни постройки.
Сована е зародил като етруско поселище, наоколо до огромен и значим некропол от II век прочие Хр. Комплексът, изцяло вкопан в туфата, е добре изследван и отворен за гости, като пази добре съхранени гробници и орнаменти, макар че вулканичната пепел не е най-хубавият материал за опазване на сходно завещание. До некропола минава и тунел, изкопан в туфата, чиито високи стени са изключително впечатляващи.
Ролята на етруските за основаването на селището е безспорна, само че очарованието на историческия му център е напълно средновековно. Дворците, религиозните и публичните здания на Сована са показателни какъв брой значим е бил този град по време на феодалната ера. Той - както и прилежащите туфа градове, е бил ръководен от семейство Алдобардени, по-късно от Орсини, както и от семейството Медичи. Наследството на тези знатни и богати родове изпълва двете старинни улици на дребното градче.
За жал към XIX век то обаче е било изцяло изоставено – като за това е помогнала и маларията, която от време на време е опустошавала и региони надалеч от крайбрежието. Но през днешния ден Сована се възражда от интереса на туристите и на откривателите, които са привлечени и от обстоятелството, че това е родното място на Илдебрандо ди Сована, или папа Григорий VII.
Макар и дребен, Сована приютява няколко вкусни остерии, както и хубав бутиков хотел - Sovana Hotel& Resort, в реставрирана селска къща, с красиво завършена градина с маслинови насаждения, и е добра насочна точка за настаняване в района. Последна спирка: Сорано Последният от поредицата вулканични градове по пътя е Сорано, който има персонален сексапил - мънички улички и тесни алеи, жълтеникавосивкав камък и отличителна архитектура . Редом с крепостта " Орсини ", двете красиви градски врати и остарялата черква една от най-интересните забележителности тук е " Массо Леополдино ". Тази укрепена, панорамна тераса е образец за конструкция, която се назовава " издълбана от жива канара ". Тя е изваяна от камък, който остава обвързван със земята. Поръчана е от гранд херцог Леополд, който се е славел с солидното си строителство. Терасата е по-стара от крепостта " Орсини " на противоположната страна на града и също е била част от защитната система на Сорано.
Илюстрация
Увеличаване
Автор: Ани Коджаиванова Смаляване
Точно преди последните стълби към тази огромна панорамна тераса, под тухлена арка се намира входът на Cortilone от средата на XVI век. Оригиналната цел на постройката е склад за зърно. Тя стои на ръба на пропастта над реката и в този момент се употребява за изложения поради необятното пространство с доста стаи и високи сводести тавани и тухлени подпори, напомнящи за интериора на катедрала.
В градчето са непокътнати и следите от еврейската общественост на Сорано, въпреки и не толкоз огромна, колкото тази на Питиляно. Няколко порти към момента носят следите на признака Mezuzah, непокътнат е и контейнерът за предпазване на зърното, употребено за подкрепяне на бедните, както и следите от пантите на вратата, затваряла гетото по здрач и отваряна още веднъж на идната заран.
След разходката в града и впечатляващата му архитектура е мъчно да си визиите, че може да ви изненада с освен това - само че може. Туфата е явен симптом, че това е вулканична зона, а термалните бани са просто още един артикул на геоложката " гибел на вулкана ". Terme di Sorano са отворени за обществеността. Историческият басейн датира от XV век и е употребен от локалните монаси. Малък по мярка, той е 1.4 м бездънен и може да побере към петнадесет души. Захранва се от два термални извора с температура към 34°С. Да се потопиш в топлия басейн с вода, извираща непосредствено от порестия камък от вулканична пепел, може би е заслужен край за едно наситено и обогатяващо пътешестване.Градината " Таро " на Ники дьо Сен Фал
На фона на старините в района едно от най-контрастиращите и впечатляващите места е Градината " Таро ", съзададена от френско-американската артистка Ники дьо Сен Фал (1930 –2002). Разположено на към 7 км югоизточно от Капалбио, това е бясно място с мозаични скулптури, въодушевено от Гауди. След визитата си в парка " Гюел " в Бареселона през 1955 година артистката години наред мечтае да сътвори сходно магическо място за своите статуи на тематика Таро карти. Мечтата й се сбъдва, когато нейни другари със земя в Марема й дават опция да сътвори парк на няколко километра от Капалбио. По градината тя работи – с помощ от другари актьори - в продължение на 30 години. Проектът е глътнал над 5 млн. $. Отворена е като посетителски парк от 1998 година и приютява 22 статуи, изобразяващи авторски визии от колодата с карти Таро, както и няколко други, по-малки скулптури. Те впечатляват с мозайките си с ярки цветове, огледала, движещи се и издаващи звуци детайли. Най-високите доближават съвсем 15 метра.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ