Уроци по оцеляване
Илюстрация
Катерина Стойкова
Увеличаване
Катерина Стойкова
Автор: Борислав Пенков Смаляване
Още по тематиката
Българки от ново време
Две авторки, които изследват женската природа, противоречивите обичаи и какво остава премълчано сред нас и най-близките ни
18 май 2018
Книга: Катерина Стойкова – " Втора кожа "
" В тази книга има всичко, което ни се желае да не се е случвало "
9 фев 2018 Тази книга е по-малко от 80 страници, само че посредством прочувствената си тежест и капацитет за по-широк диалог е една от най-важните книги в българската литература през последните години. Във " Втора кожа " живеещата в Съединени американски щати поетеса Катерина Стойкова разказва травматичното си детство като щерка в семейство, редовно унизено от бащата. Понякога спомените са предадени под формата на лирика, в други моменти наподобяват на надникване в дневник.
" Години по-късно ме връхлитаха споменът и ужасът от тези подиуми ", написа Катерина Стойкова в един от прозаическите сегменти в книгата. " Не знаех, че психиатрите го назовават флашбек. Както си играех, по този начин внезапно се оказвах измежду насилието и го изживявах още веднъж. Тогава изтичвах при родителите си и споделях: " Татко, аз съвсем забравих по какъв начин оня път ти биеше майка. " Доста пъти те ме гледаха, без да кажат нищо, до момента в който най-после майка ми се скара, че по този начин не се приказва. И аз в никакъв случай повече не го загатнах.
Но и не го забравих. "
Стойкова написа това, което ще бъде " Втора кожа ", в продължение на години, само че от потребността да се изправи пред предишното, без съответна концепция тези стихове да се трансфорат в книга. Дали завършването й е било заключителен стадий от превъзмогването на контузията от претърпяното или по-скоро начален?
" Не мисля, че превъзмогването на дадена контузия има ясни контури като начало и край ", споделя Катерина Стойкова, родена в Бургас през 1971 година " По-скоро има смяна в реакциите към избрани случки, мемоари, общувания, държания. " Това, което може да каже сигурно, е, че се усеща друга след основаването на книгата. " И в основаването включвам освен писането, препрочитането, преподреждането и редактирането, а и въплъщаването на " Втора кожа " в книжно тяло. Заставането зад личната си история, " стартирането " на книгата, публикуването й беше от основна значимост за повикването на моята лична мощ под моята същинска кожа. "
Потискането на контузията и по какъв начин тя става ясно, без значение какъв брой я игнорираш, е измежду повтарящите се тематики във " Втора кожа ". " Мисля, че контузиите ни се въртят в кръг, само че всякога като минаваме по този кръг, сме подготвени да забележим разнообразни неща. Ако в някой предстоящ миг напиша последваща книга по тази тематика, ще кажа други неща. Травмата също е и път, и извървяването му има потребност от време. Преди 12 месеца не бях подготвена да обявявам книгата, както и единствено преди месец нямаше да се престраша да отговоря обществено на тези въпроси. "
Катерина изпитва стеснение от думата жертва. В нея тя намира проблематични нюанси. " Не единствено думата жертва не одобрявам. Още по-малко одобрявам положението да си жертва, както и неговите многочислени клопки. Жертвата има редица токсични " права ". Има право да се усеща онеправдана. Да се усеща добричка, нещастна, има право да съди, да се сърди и след това да чака извинения или скъпи дарове, с цел да " елементарни " на насилника. Има право да чака да бъде ухажвана и покорена още веднъж. Жертвата не всеки път е в слаба позиция. Жертвата е в положение да държи обидата като мощен коз, с който да манипулира обстановката в своя изгода. И съгласно мен, до момента в който жертвата не успее сама да се откаже от тези права, от изгодите да си жертва, е мъчно, в случай че не и невероятно, да се спре този недъгав танц жертва - принудител. И е работа точно на " жертвата " да спре да танцува, да слезе от въртележката на домашното принуждение. Насилникът съвсем няма мотивацията да го направи. "
За нея има разлика сред " жертва на принуждение " и " потърпевш от принуждение ". " Пострадалият желае да получи помощ, да се избави от насилието и да продължи живота си по здравословен метод. Жертвата – умишлено или не – не има вяра, че нещата могат да се трансформират към по-добро, и се пробва да се нагоди към обстановката. Също по този начин имам вяра, че всяка жертва на принуждение първо е била потърпевш от принуждение, който или не изискал помощ, или я е изискал и не я е получил, или е получил помощ, само че все пак не е съумял да се оправи със обстановката. "
По-рано тази пролет тя направи поредност от срещи с читатели из разнообразни градове на България. Вместо да сътвори неловко безмълвие, тематиката предизвика диалози.
" Обикновено при представяния на поетични книги не участват инцидентни хора. Всеки е там, тъй като желае да бъде – дали тъй като познава създателя, или желае да прочете съответната книга, или просто има интерес към поезията. При срещите с читателите тази наклонност беше още по-изявена. Голяма част от публиката към този момент беше чела книгата, а който не я беше чел, най-малко знаеше защо се отнася. Никой не очакваше лек диалог. Всички срещи до момента бяха доста разнообразни, според от присъстващите. За пръв път на мои представяния участват психолози и терапевти, представители на организации за поддръжка на потърпевши от домашно принуждение. Свещеник докара дузина малолетни роми, които посещават неговата черква. Терапевтка докара своя група дами, потърпевши от принуждение. Имаше споделен дух, само че обмяната на истории ставаше очи в очи, по време на разписването на книгите. Тогава присъстващите успяваха да ми опишат за тях самите – някои съвсем без думи. "
Катерина не е сигурна какви могат да са стъпките към това обществото да разсъждава повече върху тематиката за домашното принуждение или по какъв начин тя да е по-често на дневен ред. И макар че не вижда явен път, за нея развиването на съчувствие е част от намирането на вярната посока. " Необходимо е от доста ранна възраст децата да възприемат, че насилието не е обикновено. Че тялото им е неприкосновено и че могат да се оплачат на някого, в случай че вкъщи има физическо малтретиране. Нека децата усетят, че не са беззащитни в личното си семейство. Много по-малко евентуално е деца, които са научили, че имат право на почитание, след това да търпят принуждение или да го предизвикват на други. За доста от нашите родители беше най-нормалното нещо " да ядеш пердах ", да те санкционират физически и да те заплашват. Не, не е обикновено. И вярно не е, и потребно не е. Унищожително е. "
" Втора кожа " е в книжарниците под знака на ICU, а произнасянето на издателство се приближава до " аз те виждам " на британски. Именно видимостта на тези проблеми е част от задачата на книгата.
" Да бъдеш забелязан е едно от най-ценните неща за един човек. Родени сме с тази потребност. Вчера вървях по улицата и слушах детенце да вика към майка си: " Мамо, виж ме. Мамо, виж ме. " Ние, елементарните хора, можем да забележим потърпевшите от принуждение като хора, които имат потребност от помощ. Но също по този начин можем да забележим и насилниците като хора, които имат потребност от помощ. Често те самите са потърпевши от принуждение в детството си и след това предават щафетата на личните си деца. "
Не е мислила за бъдещите читатели или по какъв начин околните до нея ще реагират. " Има един американски израз - " Танцувай все едно никой не гледа ". По същия метод аз имам вяра, че е добре да пишем, все едно никой няма да прочете нашите думи. И, почтено казано, в множеството случаи това е (почти) по този начин. Едно е да се напише дадена книга, второ е да се разгласява, трето и четвърто е да се прочете от някого. "
Докато написа " Втора кожа ", Катерина Стойкова мисли напълно за своята истина и по какъв начин всичко да отразява обективно прекарванията й. " Тази книга не е предопределена за околните ми по кръв, а за околните ми по орис. За децата, които мълчат. Които знаят какво е да израснеш в боязън и ненавист и се усещат отговорни даже за това, че са живи. На които им бликват сълзите, без да могат да кажат и думичка. По доста аргументи, една от които е, че не се усещат задоволително значими някой да ги изслуша. Или тъй като към момента горят от позор от това, което им е било породено. Докато пишех книгата, мислех за себе си. Но когато я разгласих, мислех за тези Деца. Епиграфът на книгата е: " Как се чувстваш, Дете? ".
По-рано тази година тематиката за домашното принуждение стана настояща около Истанбулската спогодба, само че бързо беше изместена от fake news, изкривяване и опасения, че обичайна фамилна конструкция е под опасност. Така главната и единствена цел на документа не стана предмет на диалог, а след това България отхвърли да ратифицира конвенцията. " Не можах да понеса полемиката и стоях надалеч от нея. Може би всички се опасяваме. Някои се опасяват, че нещата ще се трансформират, а други са ужасени, че нещата няма да се трансформират. Нека погледнем в сърцата си и да забележим от какво ни е боязън и за какво. И също да си спомним, че страхът е неприятен консултант. "
Катерина Стойкова ще чете от стиховете си на 22 юни от 19 ч. в пространството за просвета и изкуство " Хралупата ".
Катерина Стойкова
Увеличаване
Катерина Стойкова
Автор: Борислав Пенков Смаляване
Още по тематиката
Българки от ново време
Две авторки, които изследват женската природа, противоречивите обичаи и какво остава премълчано сред нас и най-близките ни
18 май 2018
Книга: Катерина Стойкова – " Втора кожа "
" В тази книга има всичко, което ни се желае да не се е случвало "
9 фев 2018 Тази книга е по-малко от 80 страници, само че посредством прочувствената си тежест и капацитет за по-широк диалог е една от най-важните книги в българската литература през последните години. Във " Втора кожа " живеещата в Съединени американски щати поетеса Катерина Стойкова разказва травматичното си детство като щерка в семейство, редовно унизено от бащата. Понякога спомените са предадени под формата на лирика, в други моменти наподобяват на надникване в дневник.
" Години по-късно ме връхлитаха споменът и ужасът от тези подиуми ", написа Катерина Стойкова в един от прозаическите сегменти в книгата. " Не знаех, че психиатрите го назовават флашбек. Както си играех, по този начин внезапно се оказвах измежду насилието и го изживявах още веднъж. Тогава изтичвах при родителите си и споделях: " Татко, аз съвсем забравих по какъв начин оня път ти биеше майка. " Доста пъти те ме гледаха, без да кажат нищо, до момента в който най-после майка ми се скара, че по този начин не се приказва. И аз в никакъв случай повече не го загатнах.
Но и не го забравих. "
Стойкова написа това, което ще бъде " Втора кожа ", в продължение на години, само че от потребността да се изправи пред предишното, без съответна концепция тези стихове да се трансфорат в книга. Дали завършването й е било заключителен стадий от превъзмогването на контузията от претърпяното или по-скоро начален?
" Не мисля, че превъзмогването на дадена контузия има ясни контури като начало и край ", споделя Катерина Стойкова, родена в Бургас през 1971 година " По-скоро има смяна в реакциите към избрани случки, мемоари, общувания, държания. " Това, което може да каже сигурно, е, че се усеща друга след основаването на книгата. " И в основаването включвам освен писането, препрочитането, преподреждането и редактирането, а и въплъщаването на " Втора кожа " в книжно тяло. Заставането зад личната си история, " стартирането " на книгата, публикуването й беше от основна значимост за повикването на моята лична мощ под моята същинска кожа. "
Потискането на контузията и по какъв начин тя става ясно, без значение какъв брой я игнорираш, е измежду повтарящите се тематики във " Втора кожа ". " Мисля, че контузиите ни се въртят в кръг, само че всякога като минаваме по този кръг, сме подготвени да забележим разнообразни неща. Ако в някой предстоящ миг напиша последваща книга по тази тематика, ще кажа други неща. Травмата също е и път, и извървяването му има потребност от време. Преди 12 месеца не бях подготвена да обявявам книгата, както и единствено преди месец нямаше да се престраша да отговоря обществено на тези въпроси. "
Катерина изпитва стеснение от думата жертва. В нея тя намира проблематични нюанси. " Не единствено думата жертва не одобрявам. Още по-малко одобрявам положението да си жертва, както и неговите многочислени клопки. Жертвата има редица токсични " права ". Има право да се усеща онеправдана. Да се усеща добричка, нещастна, има право да съди, да се сърди и след това да чака извинения или скъпи дарове, с цел да " елементарни " на насилника. Има право да чака да бъде ухажвана и покорена още веднъж. Жертвата не всеки път е в слаба позиция. Жертвата е в положение да държи обидата като мощен коз, с който да манипулира обстановката в своя изгода. И съгласно мен, до момента в който жертвата не успее сама да се откаже от тези права, от изгодите да си жертва, е мъчно, в случай че не и невероятно, да се спре този недъгав танц жертва - принудител. И е работа точно на " жертвата " да спре да танцува, да слезе от въртележката на домашното принуждение. Насилникът съвсем няма мотивацията да го направи. "
За нея има разлика сред " жертва на принуждение " и " потърпевш от принуждение ". " Пострадалият желае да получи помощ, да се избави от насилието и да продължи живота си по здравословен метод. Жертвата – умишлено или не – не има вяра, че нещата могат да се трансформират към по-добро, и се пробва да се нагоди към обстановката. Също по този начин имам вяра, че всяка жертва на принуждение първо е била потърпевш от принуждение, който или не изискал помощ, или я е изискал и не я е получил, или е получил помощ, само че все пак не е съумял да се оправи със обстановката. "
По-рано тази пролет тя направи поредност от срещи с читатели из разнообразни градове на България. Вместо да сътвори неловко безмълвие, тематиката предизвика диалози.
" Обикновено при представяния на поетични книги не участват инцидентни хора. Всеки е там, тъй като желае да бъде – дали тъй като познава създателя, или желае да прочете съответната книга, или просто има интерес към поезията. При срещите с читателите тази наклонност беше още по-изявена. Голяма част от публиката към този момент беше чела книгата, а който не я беше чел, най-малко знаеше защо се отнася. Никой не очакваше лек диалог. Всички срещи до момента бяха доста разнообразни, според от присъстващите. За пръв път на мои представяния участват психолози и терапевти, представители на организации за поддръжка на потърпевши от домашно принуждение. Свещеник докара дузина малолетни роми, които посещават неговата черква. Терапевтка докара своя група дами, потърпевши от принуждение. Имаше споделен дух, само че обмяната на истории ставаше очи в очи, по време на разписването на книгите. Тогава присъстващите успяваха да ми опишат за тях самите – някои съвсем без думи. "
Катерина не е сигурна какви могат да са стъпките към това обществото да разсъждава повече върху тематиката за домашното принуждение или по какъв начин тя да е по-често на дневен ред. И макар че не вижда явен път, за нея развиването на съчувствие е част от намирането на вярната посока. " Необходимо е от доста ранна възраст децата да възприемат, че насилието не е обикновено. Че тялото им е неприкосновено и че могат да се оплачат на някого, в случай че вкъщи има физическо малтретиране. Нека децата усетят, че не са беззащитни в личното си семейство. Много по-малко евентуално е деца, които са научили, че имат право на почитание, след това да търпят принуждение или да го предизвикват на други. За доста от нашите родители беше най-нормалното нещо " да ядеш пердах ", да те санкционират физически и да те заплашват. Не, не е обикновено. И вярно не е, и потребно не е. Унищожително е. "
" Втора кожа " е в книжарниците под знака на ICU, а произнасянето на издателство се приближава до " аз те виждам " на британски. Именно видимостта на тези проблеми е част от задачата на книгата.
" Да бъдеш забелязан е едно от най-ценните неща за един човек. Родени сме с тази потребност. Вчера вървях по улицата и слушах детенце да вика към майка си: " Мамо, виж ме. Мамо, виж ме. " Ние, елементарните хора, можем да забележим потърпевшите от принуждение като хора, които имат потребност от помощ. Но също по този начин можем да забележим и насилниците като хора, които имат потребност от помощ. Често те самите са потърпевши от принуждение в детството си и след това предават щафетата на личните си деца. "
Не е мислила за бъдещите читатели или по какъв начин околните до нея ще реагират. " Има един американски израз - " Танцувай все едно никой не гледа ". По същия метод аз имам вяра, че е добре да пишем, все едно никой няма да прочете нашите думи. И, почтено казано, в множеството случаи това е (почти) по този начин. Едно е да се напише дадена книга, второ е да се разгласява, трето и четвърто е да се прочете от някого. "
Докато написа " Втора кожа ", Катерина Стойкова мисли напълно за своята истина и по какъв начин всичко да отразява обективно прекарванията й. " Тази книга не е предопределена за околните ми по кръв, а за околните ми по орис. За децата, които мълчат. Които знаят какво е да израснеш в боязън и ненавист и се усещат отговорни даже за това, че са живи. На които им бликват сълзите, без да могат да кажат и думичка. По доста аргументи, една от които е, че не се усещат задоволително значими някой да ги изслуша. Или тъй като към момента горят от позор от това, което им е било породено. Докато пишех книгата, мислех за себе си. Но когато я разгласих, мислех за тези Деца. Епиграфът на книгата е: " Как се чувстваш, Дете? ".
По-рано тази година тематиката за домашното принуждение стана настояща около Истанбулската спогодба, само че бързо беше изместена от fake news, изкривяване и опасения, че обичайна фамилна конструкция е под опасност. Така главната и единствена цел на документа не стана предмет на диалог, а след това България отхвърли да ратифицира конвенцията. " Не можах да понеса полемиката и стоях надалеч от нея. Може би всички се опасяваме. Някои се опасяват, че нещата ще се трансформират, а други са ужасени, че нещата няма да се трансформират. Нека погледнем в сърцата си и да забележим от какво ни е боязън и за какво. И също да си спомним, че страхът е неприятен консултант. "
Катерина Стойкова ще чете от стиховете си на 22 юни от 19 ч. в пространството за просвета и изкуство " Хралупата ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ