Илюстрация Карикатура на Чавдар Николов на изложбата Европа на карикатуристите ...

Илюстрация Карикатура на Чавдар Николов на изложбата Европа на карикатуристите

Накъде след председателството

Илюстрация
Карикатура на Чавдар Николов на изложбата " Европа на карикатуристите " в София, проведена от посолствата на Германия и Франция със съдействието на представителството на Европейска комисия във връзка края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз

Увеличаване

Карикатура на Чавдар Николов на изложбата " Европа на карикатуристите " в София, проведена от посолствата на Германия и Франция със съдействието на представителството на Европейска комисия във връзка края на българското председателство на Съвета на Европейски Съюз

Смаляване
Трите сфери, които най-вече се нуждаят от най-вниманието на държавното управление, са опазване на здравето, стопанска система и правораздаване. Още по тематиката
" Алфа Рисърч ": Българите правят оценка европредседателството като триумф

Мнозинството счита, че в следствие от него е усъвършенстван имиджът на страната ни, а главното достижение е слагането на тематиката за Западните Балкани
27 юни 2018
Денят, в който председателството свърши

По-важните тематики, които ще намерите в новия брой на " Капитал "
11 май 2018
В еднакъв ден - вторник, министър председателят Бойко Борисов показа резултатите от българското председателство на Съвета на Европейски Съюз в Страсбург, а държавният глава Румен Радев го проучва на конференция в София. Двамата предстоящо се разминаха в позициите си.

Плюс-минус

Борисов акцентира на постигнатите съгласно него триумфи - вероятността за присъединение към Европейски Съюз, които получиха Македония и Албания, както и свързаността на Западните Балкани, а Радев уточни, че България " не видя какво се случва на запад от Западните Балкани ". " Трябва да се абстрахираме от фанфарите за Западните Балкани и да не позволяваме те да се размиват в общоприетите за всички европредседателства цели като стопански напредък, претовареност, съгласуваност, цифровизация, сигурност ", сподели държавният глава.

Радев съобщи също " председателството систематично бе използвано за вътрешнополитически PR " и станало " оправдание за липса на отношение и за равнодушие " по вътрешните проблеми. " Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден облик и допустимо най-бързо телом и духом да се върне в суровата българска реалност ", прикани държавният глава.

В същото време данните на " Алфа Рисърч " за юни демонстрират, че поради председателството оценките за държавното управление и Бойко Борисов са се нормализирали. По поръчка на " Капитал " социологическата организация направи особено изследване за упованията на обществото към ръководещите след края му.

Изследването обгръща 1016 респонденти в цялата страна. Отчетливо болшинство от две трети от българите чакат Борисов да стане по-активен във вътрешната политика. Така дават отговор 66.5% от запитаните, до момента в който 31% предвиждат, че министър председателят ще продължи да е деен по интернационалните тематики. Въпреки че не се откриват разлики по обществени групи, пол и възраст в тази оценка, въпреки всичко държавните чиновници и пенсионерите, както и живеещите в селата са тези, които мислят, че той ще се заеме с проблемите в страната.
Сред представителите на интелигенцията и свободните специалности в най-малка степен има сходно очакване.

Консенсус по топ 3

Трите области, в които съгласно запитаните има потребност от внимание, са опазването на здравето (почти 80%), стопанската система и правораздаването. Близо 86% от хората над 60-годишна възраст настояват, че в здравният бранш има потребност от смяна, само че той излиза преди всичко във всички възрастови групи. Стопанската политика е в интереса на 65% от българите във възрастта сред 30 и 40 години. Любопитно е, че тя е посочвана като значима от живеещите в регионалните центрове и дребните градове повече, в сравнение с от тези в столицата. Разликите са към 20 процентни пункта в интерес на провинцията.

Трите сфери концентрират вниманието на повече от половината български жители, т.е. по тях има висока степен на публично единодушие. Следват обществената политика и образованието. Между него и идната област, която въпреки всичко запитаните показват - екологията, разликата е близо 40 процентни пункта, т.е. след първите четири, по идващите, които се открояват, публичното внимание се разпилява.
Повече от половината интервюирани са наранени директно или индиректно от корупцията в страната. Най-висок условен дял от тези, на които е желан рушвет, имат хората от семействата с над 800 лева месечен приход за всеки член.

Още от същото

Въпреки оценката, че е нужно активизиране в съответни области, 68% настояват, че не чакат политически промени до края на годината. Едва 19% предвиждат смени в държавното управление, а още по-малко - съвсем 8%, мислят, че е допустимо да има предварителни избори до тогава. Сред възрастовите групи най-вече - 12% от българите сред 31 и 40 година, считат, че ще има нов избор до края на 2018 година В другите групи по възраст този % е към 6-8. В другите професионални посоки упованията за избори са най-големи при земеделските стопани - 20%, както и при хората с приходи до 300 лева месечно на човек от семейството.

Българите не таят огромни очаквания за работата на новия орган за битка с корупцията КПКОНПИ - 28% мислят, че нищо няма да се промени, а съгласно 23% въпреки всичко резултатите ще са подобрят. Това са най-вече хората на възраст от 30 до 40 година, висшисти, земеделските стопани и живеещите в регионален град, получаващи над 800 лева на човек от домакинство. Тоест най-засегнатите от корупцията към момента се надяват.

Показателно обаче е, че 27% от всички запитани нищо не знаят за работата на КПКОНПИ.

Източник: capital.bg