Звезда и половина
Илюстрация
Игор Стравински, 1946
Увеличаване
Игор Стравински, 1946
Автор: Arnold Newman Смаляване
Ако не сте чували за Арнолд Нюман (1918 - 2006), то несъмнено ще се изненадате, в случай че ви кажем, че по всяка възможност към този момент сте негови почитатели. Той е създател на някои от най-познатите портрети на Пабло Пикасо, Труман Капоти, Мерилин Монро, Анди Уорхол и доста други персони в изкуството, шоубизнеса и политиката. До 9 декември 55 негови работи са изложени в Софийската градска художествена изложба.
Портретите са значима част от историята на фотографията през ХХ век: Арнолд Нюман е един от първите, които опитват с така наречен фотопортрет в интериор (environmental portraiture). За него портретът не е фотография, а взаимен план с обекта. Той постоянно снима личностите в естествената им среда, постоянно има биографичен детайл.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Илюстрация
Труман Капоти, 1977
Увеличаване
Труман Капоти, 1977
Автор: Arnold Newman Смаляване
Периодът, в който Арнолд Нюман основава най-познатите си произведения, съответствува със златната епоха на списанията, издигането на персони от сферата на културата в сан " звезда " и някои от огромните постижения на черно-бялата снимка. През 60-те години тя се утвърждава като артистичен формат, защото цветната е прекомерно скъпа за щемпел в списанията и намира реализация първо в рекламата – у съвременниците на Нюман това укрепва чувството, че цветната снимка е нещо по-нисше спрямо черно-бялата. В рамките на тези ограничавания той основава почерка си.
Илюстрация
Мерилин Монтро, 1962
Увеличаване
Мерилин Монтро, 1962
Автор: Arnold Newman Смаляване
За творчеството му беседваме с гостувалия в София американски историк на изкуството Уилям Юинг, също по този начин създател на книгата Masterclass: Arnold Newman. В спомените и изследванията му Нюман наподобява по едно и също време обществен и разговорлив, замислен и безкромпромисен, с ясна визия какво желае да реализира, само че постоянно подготвен да опитва.
Помните ли първата си среща с работата на Арнолд Нюман?
Да, беше през 1974 или 1975 година, едвам навлизах във фотографията. Видях негови фотоси в едно списание - в никакъв случай до тогава не бях виждал толкоз въздействащи портрети. Поканих го да изнесе лекция в галерията ми в Монреал, която бях отворил няколко години преди този момент, през 1972 година Останах впечатлен от ентусиазма му – първите му планове датират от средата на 40-те години, само че три десетилетия по-късно той към момента беше извънредно предан и любопитен. Срещнахме се още няколко пъти през 80-те и 90-те години.
Уилям Юинг, създател на книга за Арнолд Нюман и дълготраен откривател на творчеството му
Докато пишехте книгата си, открихте ли нещо ново за него?
Да, бях сюрпризиран, че той в никакъв случай не е установявал един способ на работа. Всеки път, в който е правил портрет, той е упражнявал нова концепция. Понякога фотосите са цялостни с елементи, а от време на време са доста минималистични. Понякога са водени от геометрията, в други случаи – от страстта. Той постоянно е желал да показа на напред във времето личността на индивида, който е против него. Той би портретирал нападателния в въодушевление, в което е нападателен, а срамежливия в обстановка, която укрепва интровертността му. Другото, което ме изненада, е какъв брой доста непубликувани фотоси има – съществуват близо 8000 портрета, които не са показвани.
Нюман е работил с доста известни хора. В по-широк проект, до каква степен той е бил заинтересован от света на славата?
Със сигурност не го е вълнувала известността сама по себе си, само че е оценявал артистичния триумф над всичко останало. Той би гледал доста сериозно към актуалната celebrity наклонност – да бъдеш прочут, тъй като си прочут. Арнолд искаше да увековечи тези мъже и дами, които фактически са постигнали нещо в живота си като художници, скулптори, фотографи, дизайнери, архитекти, писатели, политици. Той беше човек, който работеше крепко и оценяваше това качество в другите.
Много фотографи през днешния ден са повлияни от това, което той е направил. Но какви са били въздействията на Арнолд Нюман и до каква степен те идват от света на изобразителното изкуство?
Той беше доста добре осведомен с историята на изкуството и даже е мечтаел да стане художник – нещо, което финансите му като млад не са разрешавали. Но рисуването и изследването на непознатото творчеството сигурно е упражнявало точността на погледа му. Всъщност доста фотографи са се занимавали с изобразяване. Винаги, когато Арнолд снимаше някого, той проучваше детайлите към съответния човек – в случай че беше от света на изкуството, той постоянно учеше творчеството му. Тази отдаденост в работата беше нещо, което той предаваше на учениците си. Чувстваше се доста удобно като учител.
Илюстрация
Автопортрет, 1972
Увеличаване
Автопортрет, 1972
Автор: Arnold Newman Смаляване
Нюман умря преди навлизането на смарт телефон фотографията и Instagram. Какво би било мнението му за този извънредно образен свят, в който живеем в този момент?
Като множеството съществени фотографи, той би отбелязал, че 99.99% от това, което се снима със смарт телефон, е тривиално. Но не мисля, че това би го спряло да опитва с него. Според мен Арнолд би употребявал смарт телефоните, също както е употребявал полароидите през 70-те и 80-те години – като устройство, с което прави пробни фотоси и изследва евентуални благоприятни условия. Но за него високото качество беше доста значимо, тъй че сигурно би останал правилен на лентата и черно-бялото. Той обичаше това, което прави. Никога нямаше да се пенсионира.
Изложбата е част от поредицата " Майстори на фотографията ", проведена от фондация Musiz.
Игор Стравински, 1946
Увеличаване
Игор Стравински, 1946
Автор: Arnold Newman Смаляване
Ако не сте чували за Арнолд Нюман (1918 - 2006), то несъмнено ще се изненадате, в случай че ви кажем, че по всяка възможност към този момент сте негови почитатели. Той е създател на някои от най-познатите портрети на Пабло Пикасо, Труман Капоти, Мерилин Монро, Анди Уорхол и доста други персони в изкуството, шоубизнеса и политиката. До 9 декември 55 негови работи са изложени в Софийската градска художествена изложба.
Портретите са значима част от историята на фотографията през ХХ век: Арнолд Нюман е един от първите, които опитват с така наречен фотопортрет в интериор (environmental portraiture). За него портретът не е фотография, а взаимен план с обекта. Той постоянно снима личностите в естествената им среда, постоянно има биографичен детайл.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Илюстрация
Труман Капоти, 1977
Увеличаване
Труман Капоти, 1977
Автор: Arnold Newman Смаляване
Периодът, в който Арнолд Нюман основава най-познатите си произведения, съответствува със златната епоха на списанията, издигането на персони от сферата на културата в сан " звезда " и някои от огромните постижения на черно-бялата снимка. През 60-те години тя се утвърждава като артистичен формат, защото цветната е прекомерно скъпа за щемпел в списанията и намира реализация първо в рекламата – у съвременниците на Нюман това укрепва чувството, че цветната снимка е нещо по-нисше спрямо черно-бялата. В рамките на тези ограничавания той основава почерка си.
Илюстрация
Мерилин Монтро, 1962
Увеличаване
Мерилин Монтро, 1962
Автор: Arnold Newman Смаляване
За творчеството му беседваме с гостувалия в София американски историк на изкуството Уилям Юинг, също по този начин създател на книгата Masterclass: Arnold Newman. В спомените и изследванията му Нюман наподобява по едно и също време обществен и разговорлив, замислен и безкромпромисен, с ясна визия какво желае да реализира, само че постоянно подготвен да опитва.
Помните ли първата си среща с работата на Арнолд Нюман?
Да, беше през 1974 или 1975 година, едвам навлизах във фотографията. Видях негови фотоси в едно списание - в никакъв случай до тогава не бях виждал толкоз въздействащи портрети. Поканих го да изнесе лекция в галерията ми в Монреал, която бях отворил няколко години преди този момент, през 1972 година Останах впечатлен от ентусиазма му – първите му планове датират от средата на 40-те години, само че три десетилетия по-късно той към момента беше извънредно предан и любопитен. Срещнахме се още няколко пъти през 80-те и 90-те години.
Уилям Юинг, създател на книга за Арнолд Нюман и дълготраен откривател на творчеството му
Докато пишехте книгата си, открихте ли нещо ново за него?
Да, бях сюрпризиран, че той в никакъв случай не е установявал един способ на работа. Всеки път, в който е правил портрет, той е упражнявал нова концепция. Понякога фотосите са цялостни с елементи, а от време на време са доста минималистични. Понякога са водени от геометрията, в други случаи – от страстта. Той постоянно е желал да показа на напред във времето личността на индивида, който е против него. Той би портретирал нападателния в въодушевление, в което е нападателен, а срамежливия в обстановка, която укрепва интровертността му. Другото, което ме изненада, е какъв брой доста непубликувани фотоси има – съществуват близо 8000 портрета, които не са показвани.
Нюман е работил с доста известни хора. В по-широк проект, до каква степен той е бил заинтересован от света на славата?
Със сигурност не го е вълнувала известността сама по себе си, само че е оценявал артистичния триумф над всичко останало. Той би гледал доста сериозно към актуалната celebrity наклонност – да бъдеш прочут, тъй като си прочут. Арнолд искаше да увековечи тези мъже и дами, които фактически са постигнали нещо в живота си като художници, скулптори, фотографи, дизайнери, архитекти, писатели, политици. Той беше човек, който работеше крепко и оценяваше това качество в другите.
Много фотографи през днешния ден са повлияни от това, което той е направил. Но какви са били въздействията на Арнолд Нюман и до каква степен те идват от света на изобразителното изкуство?
Той беше доста добре осведомен с историята на изкуството и даже е мечтаел да стане художник – нещо, което финансите му като млад не са разрешавали. Но рисуването и изследването на непознатото творчеството сигурно е упражнявало точността на погледа му. Всъщност доста фотографи са се занимавали с изобразяване. Винаги, когато Арнолд снимаше някого, той проучваше детайлите към съответния човек – в случай че беше от света на изкуството, той постоянно учеше творчеството му. Тази отдаденост в работата беше нещо, което той предаваше на учениците си. Чувстваше се доста удобно като учител.
Илюстрация
Автопортрет, 1972
Увеличаване
Автопортрет, 1972
Автор: Arnold Newman Смаляване
Нюман умря преди навлизането на смарт телефон фотографията и Instagram. Какво би било мнението му за този извънредно образен свят, в който живеем в този момент?
Като множеството съществени фотографи, той би отбелязал, че 99.99% от това, което се снима със смарт телефон, е тривиално. Но не мисля, че това би го спряло да опитва с него. Според мен Арнолд би употребявал смарт телефоните, също както е употребявал полароидите през 70-те и 80-те години – като устройство, с което прави пробни фотоси и изследва евентуални благоприятни условия. Но за него високото качество беше доста значимо, тъй че сигурно би останал правилен на лентата и черно-бялото. Той обичаше това, което прави. Никога нямаше да се пенсионира.
Изложбата е част от поредицата " Майстори на фотографията ", проведена от фондация Musiz.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ