Славянска беседа
Илюстрация
" Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", споделя Мариуш Шчигел
Увеличаване
" Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", споделя Мариуш Шчигел
Автор: Ave Maria Mõistlik, 2014 Смаляване
Още по тематиката
Мариуш Шчигел, публицист: Обществото постоянно желае лесни отговори
Полският публицист и публицист за привързаността си към Чехия и непрекъснатото въздействие на популизма в Източна Европа
от Дневник,3 юни 2018
Мариуш Шчигел, публицист и публицист: Ако не можех да пиша, щях да рисувам по стените
от Дневник,18 ное 2013 " Една и съща учителка по тантричен секс образова полските двойки по какъв начин да изживяват шумно оргазма си и да показват страстите си посредством крясъци, до момента в който нейните курсове в Чехия са под надпис " Тихи тантрични техники ". Чехите в действителност презират шума – точно усещането им за тишината е една от главната разлика сред нас и тях ", споделя Мариуш Шчигел.
Той е един от най-хубавите полски публицисти и писатели, водеща фигура в трансформиралия се към този момент в знак на демократичната народна власт вестник " Газета Виборча ". Разговаряме в София, където ще показва новата си книга, отдадена на модерна Чехия – " Направи си парадайс ". Отново издържана в най-хубавия жанр на полската репортажна публицистика, Шчигел се пробва да разбере какво стои зад фрагмента на " чешкия филм ".
" Чешки филм " – по този начин поляците от десетилетия наред назовават нещо, което остава безусловно неясно за тях – манталитетът на техните съседи. Книгата е самобитно продължение на огромния шлагер от 2006 година – " Готланд ", отдаден на историята на Чехия от близкото минало (заглавието на книгата идва от Карел Гот – името на най-популярния естраден артист в някогашна Чехословакия, а и в целия социалистическия блок - бел. ред.).
Хуморът и добродушното иронизиране на присъщите за чехите черти обезпечават необикновен триумф на първия му отдаден на тях разказ. Преведен на двадесет езика и претърпял няколко спомагателни тиража точно в Чешката република, той е и екранизиран, и драматизиран. Необичайно събитие, тъй като обичайно съседските страни не одобряват с ненаситност рецензията, която биха имали една към друга (представете си по какъв начин би звучал сръбски разказ за България или български за Румъния).
" Истината е, че чехите са доста търпелив народ, очевидно търпят и рецензия ", отбелязва Мариуш Шчигел. Според него част от толерантността им е обвързвана с това, че желаят просто да си пият пивото на мира. " За да бъдат расисти примерно и да станат да напишат расистки графити през нощта на нечия стена, би трябвало изпитание, надъханост, а те желаят успокоение и никой да не ги занимава ", споделя Шчигел. " Шегата настрани, те в действителност не са тесногръди – одобриха без никакви митинги и с болшинство в Народното събрание узаконяването еднополовите връзки. "
Именно тяхната приемливост към рецензията роди създателя Давид Черни, в родината си той не е по никакъв начин абсурден. А за българите и поляците той е тъкмо както Шчигел го разказва, " чехът, който вбесява " – мнозина помнят по какъв начин България беше изобразена като турска тоалетна в Брюксел, а Полша - показана от свещеници със знамето на ЛГБТИ общността. " Когато го попитаха от кое място му е пристигнала концепцията, той отговори, че е разговарял с един полски публицист и оттова... Та огромен номер ми изигра, тъй като всички знаеха, че е разговарял с мен ", спомня си Шчигел.
Това е обликът на родната му страна от 2009 година, а какъв е през днешния ден? Питам Мариуш Шчигел по какъв начин съумява да е бодър в днешна Полша, която става все по-популистка. " При нас се появи нов смисъл на израза " под прикритието на нощта " – настоящето популистко държавно управление отпред с премиера Матеуш Моравецки приема скандални промени в законите, до момента в който безусловно през нощта всички спят, без никакво публично разискване. Потискат опозицията и желаят от ден на ден да централизират властта ".
Контролирането на свободата на словото се прави по доста способи – единият е да се държат в послушание неправителствените организации, като управляват бюджетите им и даже могат да ги съдят. " За страдание стигам до извода, че страните от някогашния социалистически блок не са желали независимост и народна власт. В момента се държим по този начин, все едно демокрацията ни се е случила инцидентно, като някаква трудова акцидент. Търсим по какъв начин да сменяем сърпа и чука с друга идеология. Поляците го вършат с кръста, само че болшевишкият метод на мислене остава " , споделя Шчигел.
Но с цел да живее в такава конюнктура и с цел да не се отчайва, се пробва да открие позитивното – " времената са забавни и има доста работа за сериозната публицистика " . Освен че написа книги, той се е отдал и на кафе-книжарницата си, в която доминира репортажната литература. " Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", изяснява петдесет и две годишният поляк. И прибавя, че съгласно него популизмът може да бъде преборен с осведоменост и обучение, повече четене . Неговият инструмент е Instagram – преди да разгласява информация за нова книга, пуска фотография на котката си или по какъв начин се поти във фитнеса: " Ефектът е незабавен, хората след това прочитат и книгата. А като дойдат в книжарницата, по този начин хитро ги подвеждам. Сипвам им чаша вино, предпочитам им съгласно мен най-подходящите книги за тях и ги оставям на мира да се пристрастят. "
Освен всичко останало Шчигел е и учител по репортажна публицистика. Според него в Полша към момента няма директна цензура на медиите, само че държавното управление въздейства по заобиколен метод – като финансово поддържа медии, които не го подлагат на критика, и глобява тези, които слагат неуместни въпроси. " Вестникът, в който допреди години бях на щат, а в този момент съм външен създател – " Газета Виборча ", от милионен тираж сега е на стотина хиляди, онлайн има още толкоз клиенти и става все по-трудно да се прави качествена публицистика. " Хората се поддават на популистки вести и сами избират да четат и гледат жълтите медии. А и поляците като цяло четат малко, само че най-малко репортажната литература се продава добре. "
Заредени с задоволително любознание към света към тях, поляците обичат по този начин наречените разкази на обстоятелството и новата му книга " Направи си парадайс " към този момент е известна в родината му. На български преводът е на Милена Милева. А Мариуш Шчигел дава обещание да пристигна отново в София да показа и идната си книга, която сега написа, " тъй като българската кухня е най-хубавата, няма да споделям наред с македонската, тъй като незабавно ще отговорите: но и тя е българска ".
" Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", споделя Мариуш Шчигел
Увеличаване
" Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", споделя Мариуш Шчигел
Автор: Ave Maria Mõistlik, 2014 Смаляване
Още по тематиката
Мариуш Шчигел, публицист: Обществото постоянно желае лесни отговори
Полският публицист и публицист за привързаността си към Чехия и непрекъснатото въздействие на популизма в Източна Европа
от Дневник,3 юни 2018
Мариуш Шчигел, публицист и публицист: Ако не можех да пиша, щях да рисувам по стените
от Дневник,18 ное 2013 " Една и съща учителка по тантричен секс образова полските двойки по какъв начин да изживяват шумно оргазма си и да показват страстите си посредством крясъци, до момента в който нейните курсове в Чехия са под надпис " Тихи тантрични техники ". Чехите в действителност презират шума – точно усещането им за тишината е една от главната разлика сред нас и тях ", споделя Мариуш Шчигел.
Той е един от най-хубавите полски публицисти и писатели, водеща фигура в трансформиралия се към този момент в знак на демократичната народна власт вестник " Газета Виборча ". Разговаряме в София, където ще показва новата си книга, отдадена на модерна Чехия – " Направи си парадайс ". Отново издържана в най-хубавия жанр на полската репортажна публицистика, Шчигел се пробва да разбере какво стои зад фрагмента на " чешкия филм ".
" Чешки филм " – по този начин поляците от десетилетия наред назовават нещо, което остава безусловно неясно за тях – манталитетът на техните съседи. Книгата е самобитно продължение на огромния шлагер от 2006 година – " Готланд ", отдаден на историята на Чехия от близкото минало (заглавието на книгата идва от Карел Гот – името на най-популярния естраден артист в някогашна Чехословакия, а и в целия социалистическия блок - бел. ред.).
Хуморът и добродушното иронизиране на присъщите за чехите черти обезпечават необикновен триумф на първия му отдаден на тях разказ. Преведен на двадесет езика и претърпял няколко спомагателни тиража точно в Чешката република, той е и екранизиран, и драматизиран. Необичайно събитие, тъй като обичайно съседските страни не одобряват с ненаситност рецензията, която биха имали една към друга (представете си по какъв начин би звучал сръбски разказ за България или български за Румъния).
" Истината е, че чехите са доста търпелив народ, очевидно търпят и рецензия ", отбелязва Мариуш Шчигел. Според него част от толерантността им е обвързвана с това, че желаят просто да си пият пивото на мира. " За да бъдат расисти примерно и да станат да напишат расистки графити през нощта на нечия стена, би трябвало изпитание, надъханост, а те желаят успокоение и никой да не ги занимава ", споделя Шчигел. " Шегата настрани, те в действителност не са тесногръди – одобриха без никакви митинги и с болшинство в Народното събрание узаконяването еднополовите връзки. "
Именно тяхната приемливост към рецензията роди създателя Давид Черни, в родината си той не е по никакъв начин абсурден. А за българите и поляците той е тъкмо както Шчигел го разказва, " чехът, който вбесява " – мнозина помнят по какъв начин България беше изобразена като турска тоалетна в Брюксел, а Полша - показана от свещеници със знамето на ЛГБТИ общността. " Когато го попитаха от кое място му е пристигнала концепцията, той отговори, че е разговарял с един полски публицист и оттова... Та огромен номер ми изигра, тъй като всички знаеха, че е разговарял с мен ", спомня си Шчигел.
Това е обликът на родната му страна от 2009 година, а какъв е през днешния ден? Питам Мариуш Шчигел по какъв начин съумява да е бодър в днешна Полша, която става все по-популистка. " При нас се появи нов смисъл на израза " под прикритието на нощта " – настоящето популистко държавно управление отпред с премиера Матеуш Моравецки приема скандални промени в законите, до момента в който безусловно през нощта всички спят, без никакво публично разискване. Потискат опозицията и желаят от ден на ден да централизират властта ".
Контролирането на свободата на словото се прави по доста способи – единият е да се държат в послушание неправителствените организации, като управляват бюджетите им и даже могат да ги съдят. " За страдание стигам до извода, че страните от някогашния социалистически блок не са желали независимост и народна власт. В момента се държим по този начин, все едно демокрацията ни се е случила инцидентно, като някаква трудова акцидент. Търсим по какъв начин да сменяем сърпа и чука с друга идеология. Поляците го вършат с кръста, само че болшевишкият метод на мислене остава " , споделя Шчигел.
Но с цел да живее в такава конюнктура и с цел да не се отчайва, се пробва да открие позитивното – " времената са забавни и има доста работа за сериозната публицистика " . Освен че написа книги, той се е отдал и на кафе-книжарницата си, в която доминира репортажната литература. " Аз се изживявам като интелектуалец от XIX век – просветник, само че с Instagram в ръце ", изяснява петдесет и две годишният поляк. И прибавя, че съгласно него популизмът може да бъде преборен с осведоменост и обучение, повече четене . Неговият инструмент е Instagram – преди да разгласява информация за нова книга, пуска фотография на котката си или по какъв начин се поти във фитнеса: " Ефектът е незабавен, хората след това прочитат и книгата. А като дойдат в книжарницата, по този начин хитро ги подвеждам. Сипвам им чаша вино, предпочитам им съгласно мен най-подходящите книги за тях и ги оставям на мира да се пристрастят. "
Освен всичко останало Шчигел е и учител по репортажна публицистика. Според него в Полша към момента няма директна цензура на медиите, само че държавното управление въздейства по заобиколен метод – като финансово поддържа медии, които не го подлагат на критика, и глобява тези, които слагат неуместни въпроси. " Вестникът, в който допреди години бях на щат, а в този момент съм външен създател – " Газета Виборча ", от милионен тираж сега е на стотина хиляди, онлайн има още толкоз клиенти и става все по-трудно да се прави качествена публицистика. " Хората се поддават на популистки вести и сами избират да четат и гледат жълтите медии. А и поляците като цяло четат малко, само че най-малко репортажната литература се продава добре. "
Заредени с задоволително любознание към света към тях, поляците обичат по този начин наречените разкази на обстоятелството и новата му книга " Направи си парадайс " към този момент е известна в родината му. На български преводът е на Милена Милева. А Мариуш Шчигел дава обещание да пристигна отново в София да показа и идната си книга, която сега написа, " тъй като българската кухня е най-хубавата, няма да споделям наред с македонската, тъй като незабавно ще отговорите: но и тя е българска ".
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ