Пловдивчанка обиколи Подмосковието и разкри каква е новата страст на средностатистическия руснак
Илона Георгиева e приключила в Москва висшето си обучение. Градът е прочут и доста го обича. Следвала е „ Книгоредактиране и разпространяване ”. Сега е помощник по съветски език в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски ”. Пази старите си другарства от студентските години. Това лято е направила дълго странствуване в Подмосковието и дълбоката провинция. Как живеят руснаците в местата, които са надалеч от огромните градове? Каква е новата съветска фикс идея и за какво всяка спестена рубла се влага във вили или жилища?
Илона Георгиева е видяла всичко, което става край 800-километровия път от Москва до Нижни Новгород. „ Беше ми забавно да усетя провинцията, тъй като тя е постоянно по-интересна от столицата. През последните 20 години Москва към този момент стана един чисто американски град с нейните 12 милиона поданици. Тя даже не наподобява европейски град. Русия е втората страна в света след Щатите по брой на имигрантите. Затова провинцията е забавна. Отидохме до Нижни Новгород. Моите познати си купиха и вила там, въпреки да имат и къща за отмора в Подмосковието”, споделя Георгиева пред " Марица ".
Новата мода измежду руснаците в този момент е генеалогията. Всеки желае да изследва родословното си дърво. По тази причина в страната има хиляди уеб сайтове, които оказват помощ в търсенето на данни за от дълго време умряли предшественици. „ Моята другарка Лена към този момент е стигнала до 13. век. Данните се търсят през църквите и регистрите в тях. Понякога е доста мъчно, тъй като до 18. век селяните не са имали семейства. Писани са като „ сина на еди-кой си”. Моята състудентка е дворянка от рода Шипилови по бащина линия. Точно там, където е било имението им едно време, си купиха нова вила”, споделя пловдивчанката.
Приятелите са даже под междинна ръка руснаци. Жената работи като счетоводител в малко издателство, а брачният партньор се грижи за компютърната система на дребна обувна фабрика. И с изключение на новата къща в Нижни Новгород имат и вила в Подмосковието със 7 спални и три жилището в Москва.
Мястото е глуха провинция на 800 километра от столицата. Дотам се минава през разнообразни губернии и на всички места пътищата са идеални. „ Руснаците имат сентенция: У нас две проблемы - дураки и дороги! А даже междуселските пътища бяха поддържани и асфалтирани”, акцентира Георгиева.
Новото имение на съветските другари е в остарял околийски град, където във Волга се вливат две реки - Сура и Курмешка. Там е свършвала по време на татарското настъпление Русия. „ В прилежащото населено място Деяново църквата е била склад през руско време. Сега наследниците на дворяните Шипилови напълно я възвръщат. Навсякъде храмовете се реставрират от локалните хора с дарения. През руско време иконите са били взети от селяните и те са ги държали в домовете си. Сега всички ги връщат назад в църквата”, споделя Илона Георгиева.
Пловдивчанката ходила и в село Михнево в Тулска губерния. „ Там осъзнах, че руснаците са необикновено работлив народ. Като че ли това по никакъв метод не съм забелязвала, а и всички ние мислим за тях стереотипно. Пред всяка вила има алпинеуми, райграс. Отзад парници с лехички, в които всеки корен е ограден от оградки. При тях доматите в никакъв случай не узряват - те ги взимат зелени и след това чакат да станат”, споделя пловдивчанката.
Всяка къща в селото има сонда за вода - няма централен тръбопровод. Към чешмите са поставени помпи, които дават задоволително налягане. „ Единственото, което моята другарка нямаше, беше съдомиялна машина. А там съвсем няма къща без съдомиялна”, акцентира тя.
Освен огромната вила с доста спални, руснаците имат нормално и баня. На процедура тя е обособена къща. Всички карат джипове, главно автоматици, тъй като, в случай че живееш в Москва, прекарваш доста време в колата. Попаднеш ли на запушване, би трябвало да ти е елементарно и комфортно. „ В момента междинната заплата в Русия е 37 000 рубли - 1000 лв.. За Москва е доста по-голяма. Приятелката ми взима 130 000 рубли. Защо да не си вземат джипове - те ги изплащат”, изяснява Илона.
От наблюденията си е схванала, че храната е на наши цени, а бензинът е два пъти по-евтин. Цигарите са по-евтини. Скъпи са парцелите. С техните заплати те непрестанно реинвестират в нови къщи.
Навсякъде има реки, които са доста чисти. До всяко село хората са си създали плажове. Често казвали на Илона: елементарно ви е на вас - морето ви е на 200 километра.
„ Със сигурност има и хора, които живеят оскъдно, но нормално те са такива, на които не им се работи. Навремето Горки е писал, че босяците са характерна група, която просто желае да живее по този начин. Те са склонни към това. Във вилата до Нижни Новгород пристигна съседско момче. Има пчелин. Донесе незабавно една пита мед. Наловил риба - опушихме я. Окосил без да пита тревата пред къщата. Ей това е съветският мужик! И не взима пари за това - желае да оказва помощ. Той донесе от своя самогон, който беше като мохито. Беше слагал какви ли не настойки”, спомня си пловдивчанката.
Въпреки глобите не се усеща скептицизъм на никое място. Разликата да вземем за пример сред съветските и българските майстори е огромна. Качеството на услугите в Русия се е качило на високо равнище. „ В прилежащата вила цяла вечер тропаха - сменяли прозорци. Е, нали хората ги няма? Спокойно, те ще ги сменят сами, ми споделиха незабавно. Сутринта прозорците поставени, а зад тях даже перденцата спуснати. Представяте ли си български занаятчия да направи това! Трябва да му висиш на главата цяла нощ. Приятелката ми си поръча камина за двора. Няма ли да ги гледаш какво ще създадат? Защо - аз съм им платила. Отидохме, всичко тип-топ и тя им преведе парите”, споделя пловдивчанката.
Илона Георгиева е видяла всичко, което става край 800-километровия път от Москва до Нижни Новгород. „ Беше ми забавно да усетя провинцията, тъй като тя е постоянно по-интересна от столицата. През последните 20 години Москва към този момент стана един чисто американски град с нейните 12 милиона поданици. Тя даже не наподобява европейски град. Русия е втората страна в света след Щатите по брой на имигрантите. Затова провинцията е забавна. Отидохме до Нижни Новгород. Моите познати си купиха и вила там, въпреки да имат и къща за отмора в Подмосковието”, споделя Георгиева пред " Марица ".
Новата мода измежду руснаците в този момент е генеалогията. Всеки желае да изследва родословното си дърво. По тази причина в страната има хиляди уеб сайтове, които оказват помощ в търсенето на данни за от дълго време умряли предшественици. „ Моята другарка Лена към този момент е стигнала до 13. век. Данните се търсят през църквите и регистрите в тях. Понякога е доста мъчно, тъй като до 18. век селяните не са имали семейства. Писани са като „ сина на еди-кой си”. Моята състудентка е дворянка от рода Шипилови по бащина линия. Точно там, където е било имението им едно време, си купиха нова вила”, споделя пловдивчанката.
Приятелите са даже под междинна ръка руснаци. Жената работи като счетоводител в малко издателство, а брачният партньор се грижи за компютърната система на дребна обувна фабрика. И с изключение на новата къща в Нижни Новгород имат и вила в Подмосковието със 7 спални и три жилището в Москва.
Мястото е глуха провинция на 800 километра от столицата. Дотам се минава през разнообразни губернии и на всички места пътищата са идеални. „ Руснаците имат сентенция: У нас две проблемы - дураки и дороги! А даже междуселските пътища бяха поддържани и асфалтирани”, акцентира Георгиева.
Новото имение на съветските другари е в остарял околийски град, където във Волга се вливат две реки - Сура и Курмешка. Там е свършвала по време на татарското настъпление Русия. „ В прилежащото населено място Деяново църквата е била склад през руско време. Сега наследниците на дворяните Шипилови напълно я възвръщат. Навсякъде храмовете се реставрират от локалните хора с дарения. През руско време иконите са били взети от селяните и те са ги държали в домовете си. Сега всички ги връщат назад в църквата”, споделя Илона Георгиева.
Пловдивчанката ходила и в село Михнево в Тулска губерния. „ Там осъзнах, че руснаците са необикновено работлив народ. Като че ли това по никакъв метод не съм забелязвала, а и всички ние мислим за тях стереотипно. Пред всяка вила има алпинеуми, райграс. Отзад парници с лехички, в които всеки корен е ограден от оградки. При тях доматите в никакъв случай не узряват - те ги взимат зелени и след това чакат да станат”, споделя пловдивчанката.
Всяка къща в селото има сонда за вода - няма централен тръбопровод. Към чешмите са поставени помпи, които дават задоволително налягане. „ Единственото, което моята другарка нямаше, беше съдомиялна машина. А там съвсем няма къща без съдомиялна”, акцентира тя.
Освен огромната вила с доста спални, руснаците имат нормално и баня. На процедура тя е обособена къща. Всички карат джипове, главно автоматици, тъй като, в случай че живееш в Москва, прекарваш доста време в колата. Попаднеш ли на запушване, би трябвало да ти е елементарно и комфортно. „ В момента междинната заплата в Русия е 37 000 рубли - 1000 лв.. За Москва е доста по-голяма. Приятелката ми взима 130 000 рубли. Защо да не си вземат джипове - те ги изплащат”, изяснява Илона.
От наблюденията си е схванала, че храната е на наши цени, а бензинът е два пъти по-евтин. Цигарите са по-евтини. Скъпи са парцелите. С техните заплати те непрестанно реинвестират в нови къщи.
Навсякъде има реки, които са доста чисти. До всяко село хората са си създали плажове. Често казвали на Илона: елементарно ви е на вас - морето ви е на 200 километра.
„ Със сигурност има и хора, които живеят оскъдно, но нормално те са такива, на които не им се работи. Навремето Горки е писал, че босяците са характерна група, която просто желае да живее по този начин. Те са склонни към това. Във вилата до Нижни Новгород пристигна съседско момче. Има пчелин. Донесе незабавно една пита мед. Наловил риба - опушихме я. Окосил без да пита тревата пред къщата. Ей това е съветският мужик! И не взима пари за това - желае да оказва помощ. Той донесе от своя самогон, който беше като мохито. Беше слагал какви ли не настойки”, спомня си пловдивчанката.
Въпреки глобите не се усеща скептицизъм на никое място. Разликата да вземем за пример сред съветските и българските майстори е огромна. Качеството на услугите в Русия се е качило на високо равнище. „ В прилежащата вила цяла вечер тропаха - сменяли прозорци. Е, нали хората ги няма? Спокойно, те ще ги сменят сами, ми споделиха незабавно. Сутринта прозорците поставени, а зад тях даже перденцата спуснати. Представяте ли си български занаятчия да направи това! Трябва да му висиш на главата цяла нощ. Приятелката ми си поръча камина за двора. Няма ли да ги гледаш какво ще създадат? Защо - аз съм им платила. Отидохме, всичко тип-топ и тя им преведе парите”, споделя пловдивчанката.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ