Костадинов като парламентарен хулиган: злост, жлъч, логорея и кремълски слугинаж
Илиана Славова
През миналите 35 години сме виждали доста измама и срамни прояви от трибуната на българския парламент. В чест на истината – виждали сме и доста достолепие, и исторически мигове, и държавници, изразяващи полета на националния ни дух, самочувствието ни като европейци. Благодарение на техните старания България се върна в европейското семейство, където постоянно ѝ е било мястото.
Виждали сме всичко, само че не е имало по-токсични 11 минути от речта на Костадин Костадинов при откриването на 51-ия парламент. Толкова
надменност, жлъчност и омраза…
Към всичко и всички, като се изключи кремълските му ментори.
Всъщност това беше програмна тирада за поругаване на европейския ни избор и връщане на България в хватката на Москва. И въпреки Костадинов да не загатна Русия нито един път, на нея беше отредена ролята на положителния отсъстващ – на фона на всестранното опетняване на Запада. Типична пропагандна тактичност на Кремъл.
Първо
атакува българските гласоподаватели
Четири милиона – че не са дали своят вот. На още един милион българи вмени, че са продали гласа си или са отишли до урните по команда „ като добитък “. Купуването на гласове и следеният избор са действителен проблем, само че действията и числата, с които се мерят те, се нуждаят от доказване. В противоположен случай става дума за хулителство, което насажда нервност без да взема решение казуса. А когато го вършат политици или цели партии, това е офанзива към самите основи на демокрацията.
През предишния месец американското разузнаване разгласява отчет за опитите на Русия да подкопава демократичните общества като насажда съмнение в изборния развой. С оглед на ставащото през последните дни у нас - всеобщото тиражиране на недоказани изказвания за размера на изборните нарушавания, е прекомерно евентуално да сме очевидци точно на хибридна интервенция против България. Още повече, че Костадинов не пропусна да нападне Запада, обявявайки пазаруването на гласове за „ евроатлантическа процедура “. Нищо, че Русия е тази, която купува избори в други страни – свеж образец е Молдова, където проруски олигарх опита да подкупи 300 хиляди гласоподаватели, с цел да гласоподават против евроинтеграцията на страната си.
Костадинов
обруга западните посланици,
присъстващи в пленарната зала, че не взели отношение по недоказаните изказвания против легитимността на вота, а другояче се месели „ при всеки комфортен случай “. Но не споделя нищо за съветската посланичка Митрофанова, която си разреши невиждана интервенция в изборите ни, заявявайки, че в случай че можеше би гласувала за „ Възраждане “. За Русия положително или нищо.
Верен на статута си на кремълски любим Костадинов продължи с обвиняванията към дипломатите от Съединени американски щати и Европейски Съюз: „ Ако не беше властта на парите и медиите, която сте обезпечили на вашите прислужници тук, множеството от тях или да са по пандизите, или да крадат часовници и да пласират проститутки по улиците на вашите все по-мръсни и деградиращи градове. “
Колко ли ненавист е нужна, с цел да бъдат обругани в едно изречение сътрудниците на България, политическата ни класа и самата западна цивилизация – с повтаряне на съветската теза за нейния крах? Теза на страна, която продължава да краде хрумвания и технологии от Запада, а огромна част от популацията ѝ не е излязло от стадия на външните тоалетни (27% против 2,6% в Европа) – някои руснаци нямат и такива.
И още от „ изящната “ лексика на Костадинов в хипотезите му за политическата ни класа: „ марионетки в българското политическо село “, „ сутеньори, сводници, лихвари и елементарни крадливи мутри с нрав на некъпани балкански конекрадци “, „ граблив, долнокачествен и късоглед автодзжамбазки хайлайф “, „ граблив колониален хайлайф “, “продукт на антиселекция “, „ най-лошото и пропадналото от българското общество “...
Всичко това избълвано скорострелно, задъхано – от неприязън и от терзание, че няма да може да побере целия си проливен дъжд от словоблудства в отреденото му време.
Политическата ни класа може да търпи доста упреци, само че да бъде принизявана до криминалитета на гетото е не просто
обезчестяване на действителностите,
това е поругаване на самото българско общество, което я е излъчило. А разказът за „ колониално “ ръководство – във време, когато сами сме избрали съюзите, към които принадлежим, без да са натрапени извън – е подигравка с достолепието на България. Още една хибридна тактичност на Кремъл. Да се внушава комплекс за непълноценност, безизходност и невъзможност, омерзение към всичко политическо, с цел да бъдат стартирани „ избавителни “ решения Made in Rissia.
И за задачата е най-добре „ упадъчният “ Запад да бъде опетнен до глупост, в случай че може - унизен и сплескан. И Костадинов опитва. С откъс от изявление на Виктор Юго пред френския парламeнт, в което той укорява западните държавни управления в равнодушие към страданията на българите след потушаването на Априлското въстание. Придружен с коментар, че през днешния ден нито един западноевропейски парламентарист не може да произнесе тези думи, „ тъй като за това са нужни качества, които днешните потомци на европейските хуманисти от онази ера не имат, а точно геройство и чест “. Отново общоприета процедура от арсенала на Кремъл – инструментализирането на непознат престиж, посредством който се чертаят разграничителни линии и се търси опълчване. Само че този агитационен фойерверк помръква при конфликта с действителността. Съпричастността на Европа към героичната борба на Украйна ясно демонстрира къде има хуманизъм и чест. Докато московските ментори на Костадинов изпращат войска да убива цивилни украинци, да насилва дами и деца. И единствено 10% от руснаците се срамят от това. Кое е упадъчното общество?
Ако се върнем в епохата на Юго, ще забележим същото
варварско лице на съветската имперщина
и във връзка с България. Руският посланик Сергей Татищев, е пределно прям за желанията на Русия, в случай че българите откажат да се подчиняват на Москва:
„ Целта на нашите старания би трябвало да бъде не ``целокупна`` България, а подялбата дори на настоящето княжество сред съседите му: румъни, сърби и гърци, като се изключи необятната полоса по дължината на Черно море, която Русия може да изиска да остави за себе си. (…)
Ние сме в правото си да постъпим с България, която ни е изменила, както постъпихме с Полша – да я разкъсаме, да я смачкаме, за я изтрием от лицето на земята за наставление на всички други племена, населяващи Изтока. “*
Костадинов не просто нападна цивилизационния избор на българското общество, представяйки
противоположна версия за света
Внушава му липса на историческа вероятност. В неговия разказ политическа ни класа в този момент е избрала неправилната страна на историята, както и преди 80 години при съюза с Германия. Само че Германия не окупира България и не избива цвета на българската нация – за разлика от Съветския съюз. Нещо повече – връща ни Южна Добруджа. Днес Германия е демократично общество и е европейски водач, за разлика от „ победителката “ Русия, чийто режим оцелява с втълпяване на диктат и ненавист към съседите, присвояване на непознати територии и военни закононарушения. Съветската окупация лишава България от суверенитет за близо половин век. Точно това е времето, в което „ елитите “ се излъчват посредством противоположна селекция, толерират се посредствеността и беззаконието, заграбва се имуществото на хората, образованите и достойните биват изпращани в затвори и лагери, измъчвани и убивани. И страхът е трансфорат в главен лост на властта, както в днешна Русия.
В реалност, в случай че през днешния ден бяхме от неправилната страна на историята, Костадинов въобще нямаше да има късмет да произнесе позорната си дрънканица от трибуната на Народното събрание. Щеше да внимава да не обиди „ генералната линия “, с цел да не го хвърлят в пандиза или да го пребият в някое мазе, като тези на московската „ Лубянка “.
Впрочем, в тирадата си той не пропусна да употребява
страха като инструмент за подстрекателство:
„ Идва време за отплата! “ – закана, съпроводена с увещание, че множеството представители на елита ни преди 80 години „ заплатиха с главите си “.
Галеникът на Митрофанова извърши номенклатурата от пропагандни похвати на Кремъл по учебник. Със съответната драматургия и възторг. И поанта – екзалтирана офанзива против евроатлантическите полезности: „ Време е да изхвърлим тези полезности там, където им е мястото, на боклука на историята. Време е да се събудим да надигнем глави, да възродим славата на България, време е за възобновление! “
Коя популярност – тази на заробен съветски спътник? И какво „ възобновление “? Очевидно в прегръдка с Кремъл, който не съумя да задуши българския дух за 45 години диктат и гори от предпочитание да опита още веднъж. Ясно е, че това е сюжетът, който Костадинов извършва от самото основаване на партията си – цинично наречена „ Възраждане “ – под благосклонното кураторство на Митрофанова, с която знаково се срещна и преди изборите. Вчера излезе с тайна доктрина, че „ кабинетите ни се редят “ в западните посолства. А за какво тогава на поредност от избори нямаме кабинет? Защо поносим толкоз дълго служебните ръководства на кремълското прокси Радев? Сигурно Костадинов не би имал нищо срещу
държавните управления ни да се редят в съветското посолство,
в случай че се съди по трепетните му връзки с посланичката.
Нека не се чуди по какъв начин се роди прозвището му „ Копейкин “.
Казва, че светът се трансформира пред очите ни и това е по този начин. Светът е сцена на борба сред демокрацията и мракобесието. И този път България е от вярната страна на историята, въпреки в противоположния свят на копейките Кремъл да е привидян като избавител.
Всичко това щеше е да е единствено политическа гротеска, а Костадинов би бил просто следващият путинистки шут, в случай че набедените „ възрожденци “ срещаха заслужен отпор. Ако в Народното събрание звучаха насрещни причини, които да разобличат нелепостта на костадиновата логорея. Но това не се случва. Европа и евроатлантическите полезности нямат ярки бранители в българската политика. А в моменти като този излиза, че напълно нямат бранители. Само каква подигравка на фона на лакърдиите, че Западът имал платени „ прислужници “ у нас!
Политическата ни класа е дебитор на българското общество. Защото то е в преобладаващата си част евроатлантическо, макар напъните на кремълските питомци. Крайно време е политиците, претендиращи да съставляват тази част от обществото да поемат своята отговорност. Или гласоподавателите им да се ядосат.
*Сергей Татищев, „ Из прошлого русской дипломатии “, 1890 година, стр 503
През миналите 35 години сме виждали доста измама и срамни прояви от трибуната на българския парламент. В чест на истината – виждали сме и доста достолепие, и исторически мигове, и държавници, изразяващи полета на националния ни дух, самочувствието ни като европейци. Благодарение на техните старания България се върна в европейското семейство, където постоянно ѝ е било мястото.
Виждали сме всичко, само че не е имало по-токсични 11 минути от речта на Костадин Костадинов при откриването на 51-ия парламент. Толкова
надменност, жлъчност и омраза…
Към всичко и всички, като се изключи кремълските му ментори.
Всъщност това беше програмна тирада за поругаване на европейския ни избор и връщане на България в хватката на Москва. И въпреки Костадинов да не загатна Русия нито един път, на нея беше отредена ролята на положителния отсъстващ – на фона на всестранното опетняване на Запада. Типична пропагандна тактичност на Кремъл.
Първо
атакува българските гласоподаватели
Четири милиона – че не са дали своят вот. На още един милион българи вмени, че са продали гласа си или са отишли до урните по команда „ като добитък “. Купуването на гласове и следеният избор са действителен проблем, само че действията и числата, с които се мерят те, се нуждаят от доказване. В противоположен случай става дума за хулителство, което насажда нервност без да взема решение казуса. А когато го вършат политици или цели партии, това е офанзива към самите основи на демокрацията.
През предишния месец американското разузнаване разгласява отчет за опитите на Русия да подкопава демократичните общества като насажда съмнение в изборния развой. С оглед на ставащото през последните дни у нас - всеобщото тиражиране на недоказани изказвания за размера на изборните нарушавания, е прекомерно евентуално да сме очевидци точно на хибридна интервенция против България. Още повече, че Костадинов не пропусна да нападне Запада, обявявайки пазаруването на гласове за „ евроатлантическа процедура “. Нищо, че Русия е тази, която купува избори в други страни – свеж образец е Молдова, където проруски олигарх опита да подкупи 300 хиляди гласоподаватели, с цел да гласоподават против евроинтеграцията на страната си.
Костадинов
обруга западните посланици,
присъстващи в пленарната зала, че не взели отношение по недоказаните изказвания против легитимността на вота, а другояче се месели „ при всеки комфортен случай “. Но не споделя нищо за съветската посланичка Митрофанова, която си разреши невиждана интервенция в изборите ни, заявявайки, че в случай че можеше би гласувала за „ Възраждане “. За Русия положително или нищо.
Верен на статута си на кремълски любим Костадинов продължи с обвиняванията към дипломатите от Съединени американски щати и Европейски Съюз: „ Ако не беше властта на парите и медиите, която сте обезпечили на вашите прислужници тук, множеството от тях или да са по пандизите, или да крадат часовници и да пласират проститутки по улиците на вашите все по-мръсни и деградиращи градове. “
Колко ли ненавист е нужна, с цел да бъдат обругани в едно изречение сътрудниците на България, политическата ни класа и самата западна цивилизация – с повтаряне на съветската теза за нейния крах? Теза на страна, която продължава да краде хрумвания и технологии от Запада, а огромна част от популацията ѝ не е излязло от стадия на външните тоалетни (27% против 2,6% в Европа) – някои руснаци нямат и такива.
И още от „ изящната “ лексика на Костадинов в хипотезите му за политическата ни класа: „ марионетки в българското политическо село “, „ сутеньори, сводници, лихвари и елементарни крадливи мутри с нрав на некъпани балкански конекрадци “, „ граблив, долнокачествен и късоглед автодзжамбазки хайлайф “, „ граблив колониален хайлайф “, “продукт на антиселекция “, „ най-лошото и пропадналото от българското общество “...
Всичко това избълвано скорострелно, задъхано – от неприязън и от терзание, че няма да може да побере целия си проливен дъжд от словоблудства в отреденото му време.
Политическата ни класа може да търпи доста упреци, само че да бъде принизявана до криминалитета на гетото е не просто
обезчестяване на действителностите,
това е поругаване на самото българско общество, което я е излъчило. А разказът за „ колониално “ ръководство – във време, когато сами сме избрали съюзите, към които принадлежим, без да са натрапени извън – е подигравка с достолепието на България. Още една хибридна тактичност на Кремъл. Да се внушава комплекс за непълноценност, безизходност и невъзможност, омерзение към всичко политическо, с цел да бъдат стартирани „ избавителни “ решения Made in Rissia.
И за задачата е най-добре „ упадъчният “ Запад да бъде опетнен до глупост, в случай че може - унизен и сплескан. И Костадинов опитва. С откъс от изявление на Виктор Юго пред френския парламeнт, в което той укорява западните държавни управления в равнодушие към страданията на българите след потушаването на Априлското въстание. Придружен с коментар, че през днешния ден нито един западноевропейски парламентарист не може да произнесе тези думи, „ тъй като за това са нужни качества, които днешните потомци на европейските хуманисти от онази ера не имат, а точно геройство и чест “. Отново общоприета процедура от арсенала на Кремъл – инструментализирането на непознат престиж, посредством който се чертаят разграничителни линии и се търси опълчване. Само че този агитационен фойерверк помръква при конфликта с действителността. Съпричастността на Европа към героичната борба на Украйна ясно демонстрира къде има хуманизъм и чест. Докато московските ментори на Костадинов изпращат войска да убива цивилни украинци, да насилва дами и деца. И единствено 10% от руснаците се срамят от това. Кое е упадъчното общество?
Ако се върнем в епохата на Юго, ще забележим същото
варварско лице на съветската имперщина
и във връзка с България. Руският посланик Сергей Татищев, е пределно прям за желанията на Русия, в случай че българите откажат да се подчиняват на Москва:
„ Целта на нашите старания би трябвало да бъде не ``целокупна`` България, а подялбата дори на настоящето княжество сред съседите му: румъни, сърби и гърци, като се изключи необятната полоса по дължината на Черно море, която Русия може да изиска да остави за себе си. (…)
Ние сме в правото си да постъпим с България, която ни е изменила, както постъпихме с Полша – да я разкъсаме, да я смачкаме, за я изтрием от лицето на земята за наставление на всички други племена, населяващи Изтока. “*
Костадинов не просто нападна цивилизационния избор на българското общество, представяйки
противоположна версия за света
Внушава му липса на историческа вероятност. В неговия разказ политическа ни класа в този момент е избрала неправилната страна на историята, както и преди 80 години при съюза с Германия. Само че Германия не окупира България и не избива цвета на българската нация – за разлика от Съветския съюз. Нещо повече – връща ни Южна Добруджа. Днес Германия е демократично общество и е европейски водач, за разлика от „ победителката “ Русия, чийто режим оцелява с втълпяване на диктат и ненавист към съседите, присвояване на непознати територии и военни закононарушения. Съветската окупация лишава България от суверенитет за близо половин век. Точно това е времето, в което „ елитите “ се излъчват посредством противоположна селекция, толерират се посредствеността и беззаконието, заграбва се имуществото на хората, образованите и достойните биват изпращани в затвори и лагери, измъчвани и убивани. И страхът е трансфорат в главен лост на властта, както в днешна Русия.
В реалност, в случай че през днешния ден бяхме от неправилната страна на историята, Костадинов въобще нямаше да има късмет да произнесе позорната си дрънканица от трибуната на Народното събрание. Щеше да внимава да не обиди „ генералната линия “, с цел да не го хвърлят в пандиза или да го пребият в някое мазе, като тези на московската „ Лубянка “.
Впрочем, в тирадата си той не пропусна да употребява
страха като инструмент за подстрекателство:
„ Идва време за отплата! “ – закана, съпроводена с увещание, че множеството представители на елита ни преди 80 години „ заплатиха с главите си “.
Галеникът на Митрофанова извърши номенклатурата от пропагандни похвати на Кремъл по учебник. Със съответната драматургия и възторг. И поанта – екзалтирана офанзива против евроатлантическите полезности: „ Време е да изхвърлим тези полезности там, където им е мястото, на боклука на историята. Време е да се събудим да надигнем глави, да възродим славата на България, време е за възобновление! “
Коя популярност – тази на заробен съветски спътник? И какво „ възобновление “? Очевидно в прегръдка с Кремъл, който не съумя да задуши българския дух за 45 години диктат и гори от предпочитание да опита още веднъж. Ясно е, че това е сюжетът, който Костадинов извършва от самото основаване на партията си – цинично наречена „ Възраждане “ – под благосклонното кураторство на Митрофанова, с която знаково се срещна и преди изборите. Вчера излезе с тайна доктрина, че „ кабинетите ни се редят “ в западните посолства. А за какво тогава на поредност от избори нямаме кабинет? Защо поносим толкоз дълго служебните ръководства на кремълското прокси Радев? Сигурно Костадинов не би имал нищо срещу
държавните управления ни да се редят в съветското посолство,
в случай че се съди по трепетните му връзки с посланичката.
Нека не се чуди по какъв начин се роди прозвището му „ Копейкин “.
Казва, че светът се трансформира пред очите ни и това е по този начин. Светът е сцена на борба сред демокрацията и мракобесието. И този път България е от вярната страна на историята, въпреки в противоположния свят на копейките Кремъл да е привидян като избавител.
Всичко това щеше е да е единствено политическа гротеска, а Костадинов би бил просто следващият путинистки шут, в случай че набедените „ възрожденци “ срещаха заслужен отпор. Ако в Народното събрание звучаха насрещни причини, които да разобличат нелепостта на костадиновата логорея. Но това не се случва. Европа и евроатлантическите полезности нямат ярки бранители в българската политика. А в моменти като този излиза, че напълно нямат бранители. Само каква подигравка на фона на лакърдиите, че Западът имал платени „ прислужници “ у нас!
Политическата ни класа е дебитор на българското общество. Защото то е в преобладаващата си част евроатлантическо, макар напъните на кремълските питомци. Крайно време е политиците, претендиращи да съставляват тази част от обществото да поемат своята отговорност. Или гласоподавателите им да се ядосат.
*Сергей Татищев, „ Из прошлого русской дипломатии “, 1890 година, стр 503
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ