Икономистите на УниКредит Булбанк запазват прогнозата си за реалния растеж

Икономистите на " УниКредит Булбанк " резервират прогнозата си за действителния напредък на Брутният вътрешен продукт на България за 2023 година непроменена на 1.3 на 100 в, оповестяват от банката. В същото време екипът на Христофор Павлов, основен икономист за България, намалява упованията си за действителния напредък през 2024 година до 2.3 на сто  от 3.3 на 100, плануван през януари 2023 година Още по тематиката 30 яну 2023 Очакванията на специалистите са потребителите да продължат да лимитират разноските си поради високата инфлация, а бизнесът да понижава производството заради утежняване на външното търсене, както и за понижаване на прекомерно повишените равнища на съществуващите ресурси до по-устойчиви стойности. Намалените стойности са вследствие на по-високите равнища на инфлацията от предстоящите преди три месеца, както и по-голямото стягане на световните парични условия. Икономистите плануват централните банки в развитите стопански системи да покачат лихвените проценти в по-голяма степен от плануваните при започване на годината, което ще докара до по-големи спънки пред повишаването на вътрешното търсене и затова до по-слабо ползване и растеж на вложенията, изключително на частния бранш през 2024 г. По-бавното преместване на по-високите лихвени проценти от развитите стопански системи към цената на заема за българските компании и семейства, лимитира по-рязкото стесняване на растежа на Брутният вътрешен продукт през тази година, регистрират от " УниКредит Булбанк ". От друга страна, очертаващото се по-високо и по-късно постигане на върха на базисната инфлация в развитите стопански системи ще накара техните централни банки да затегнат паричните условия повече, в сравнение с специалистите чакаха преди три месеца. Това ще докара до увеличение на пиковите стойности на лихвите по заемите в България в по-голяма степен от плануванаъа в предходната прогноза. Освен това достигането на пиковите равнища на лихвите по новоотпуснатите заеми в България ще изисква и повече време, с цел да се материализира. Така увеличението на лихвите по заемите ще се проточи във времето, като в една забележителна степен ще обхване и 2024 година, вместо да бъде съсредоточено съвсем напълно през настоящата 2023 година както чакаха икономистите преди три месеца. Резултатът от това ще бъде по-слаб действителен растеж на Брутният вътрешен продукт през идната година, защото резултатът от агресивното стягане на паричната политика в развитите стопански системи през 2022 година и 2023 година изисква повече време, с цел да се принесе в цялостна степен към българското стопанство. Относно инфлацията икономистите на банката покачват предстоящите стойности на средногодишната инфлация на потребителските цени на 11.1 на 100 от 9.7 на 100 през 2023 година и на 5,5 на 100 от 4,8 на 100 през 2024 година Базисната инфлация ще доближи върха си през юни, а не през април тази година и то на по-високо равнище от 14,1 на 100 вместо 13,6 на 100, по отношение на прогнозата, направена преди три месеца, като повода за нарасналите стойности са структурни фактори, показват специалистите. Изготвянето на нов бюджет за актуалната година ще бъде измежду непосредствените цели на идващото държавно управление, считат специалистите. Очакванията са дефицитът на начислена основа през 2023 година да бъде 3.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт,  което е минимално повишаване спрямо плануваните през януари 3.3 на 100. Според икономистите на банката, подобен недостиг ще направи допустимо 12 на 100 нарастване на пенсиите и селективно нарастване на заплатите в обществения бранш. Икономистите на банката чакат увеличение на вложенията на обществения бранш от 3.4 на 100 от Брутният вътрешен продукт предходната година до малко повече от 5 на 100 през 2023 година, което най-малко частично ще компенсира огромния спад на обществени вложения през последните няколко години. Експертите чакат и въвеждането на спомагателни ограничения за фискална консолидация. Те ще включват нарастване на  пътните такси и унищожаване на по-ниската ставка на Данък добавена стойност за някои артикули (електричество, топлоенергия и природен газ за домакинствата), които бяха въведени като част от ограниченията за намаляване на въздействието на високата инфлация предходната година. Очакванията са схемата за субсидиране на потребителите на електрическа енергия в корпоративния бранш или да стане доста по-селективна (с понижаване както на мащаба, по този начин и на обсега на субсидиите), или да бъде напълно отстранена.