Европейският град, който намали бюрокрацията и увеличи жилищната площ, а САЩ го имат за модел
Икономисти и експерти по градоустройство споделят, че с цел да бъдат жилищата в огромните стопански системи като Съединени американски щати да вземем за пример повече и налични, би трябвало да се разхлабят регулациите за зониране в доста квартали и да се легализира строителството на по-плътни, по-високи жилища, като дуплекси, градски къщи и жилищни здания.
Някои страни към този момент са измислили по какъв начин да създадат това и Америка се учи от тях.
Град Цюрих предлага най-новия модел да вземем за пример. Като дребна, планинска страна с лимитирана земя за застрояване и огромно търсене, Швейцария по начало е сензитивна към разрастването на градовете. От средата на 90-те години швейцарските жители гласоподаваха за уплътняване на разнообразни елементи на кантон Цюрих, един от 26-те щата на страната и дом на най-големия град.
Кантонът не промени еднообразно своите закони за зониране. Гражданите на всяка община гласоподаваха за разнообразни оферти за " преустрояване " или разрешаване на повече жилища посредством разхлабване на рестриктивните мерки за зониране. Процесът беше муден и се случи поетапно, а междинното нарастване на зоните беше последователно. Голяма част от пренастройката се организира в кварталите към средновековния градски център на Цюрих, който е предпазен.
Двадесет и пет години след началото на този развой, ново изследване на швейцарски откриватели демонстрира, че преустройството е нараснало жилищното пространство и жилищата със доста количество - към 9% през идващите пет до 10 години - като в същото време държи растежът на наемите под надзор. Проучването откри, че регионите, които са най-нуждаещи се от нови жилища, са най-приемащите измененията и политиката.
Едно заключенията на изследването е, че би трябвало да се дава на хората тласък да строят. Това най-малко счита Саймън Бюхлер, съавтор на проучването и помощник по финанси в университета в Маями.
Той дава повече доказателства, че търсенето и предлагането могат да бъдат употребявани, с цел да се държат под надзор цените на жилищата.
Цюрих демонстрира, че увеличението на зоните е належащо, само че не е задоволително. Разрешаването на повече жилища покачва достъпността, само че лишава време.
Има голям брой други нужни корекции за понижаване на жилищните разноски, като дълготрайно разширение на услугите, инфраструктурата и удобствата.
Има няколко детайла от швейцарското законодателство и общество, които вършат елементи от страната по-приветливи за развиване, за разлика от Съединени американски щати.
За разлика от множеството американски градове, Цюрих е общество на наематели, а не на притежатели на жилища. Повече от 70% от семействата са наематели. Докато притежателите на парцели са подтиквани да се опълчват на спомагателни жилища в техните квартали, които биха нараснали предлагането и намалили цената на жилищата им, наемателите са склонни да поддържат доста повече развиването, което ще държи наемите налични без да се качват доста цените.
От значение е и че европейските градове като цяло са по-склонни към по-гъсто обитаеми мяста. 64% от жителите на Швейцария живеят в жилища, в съпоставяне със единствено 28% от жителите на Съединени американски щати, а страната има изключително обширна и добре обвързвана мрежа за публичен превоз. Въпреки че популацията на Цюрих е повишено доста през последния четвърт век, европейските градове са склонни да имат по-рестриктивни имиграционни закони от тези в Канада, Съединени американски щати и Нова Зеландия.
На държавно равнище общините са подтиквани да одобряват нови поданици, тъй като разчитат непропорционално на налозите върху приходите за доходи. Данъците върху парцелите в Швейцария са доста ниски, тъй че колкото по-голяма плътност разрешава даден град, толкоз повече налог върху прихода може да събере.
Примерът на Цюрих е образец за смяна на политиката тук-там като Съединени американски щати, защото доказателствата от действителния свят за резултатите от увеличението на зоните за строителство могат да оказват помощ да се убедят държавните управления и гласоподавателите да работят.
Някои страни към този момент са измислили по какъв начин да създадат това и Америка се учи от тях.
Град Цюрих предлага най-новия модел да вземем за пример. Като дребна, планинска страна с лимитирана земя за застрояване и огромно търсене, Швейцария по начало е сензитивна към разрастването на градовете. От средата на 90-те години швейцарските жители гласоподаваха за уплътняване на разнообразни елементи на кантон Цюрих, един от 26-те щата на страната и дом на най-големия град.
Кантонът не промени еднообразно своите закони за зониране. Гражданите на всяка община гласоподаваха за разнообразни оферти за " преустрояване " или разрешаване на повече жилища посредством разхлабване на рестриктивните мерки за зониране. Процесът беше муден и се случи поетапно, а междинното нарастване на зоните беше последователно. Голяма част от пренастройката се организира в кварталите към средновековния градски център на Цюрих, който е предпазен.
Двадесет и пет години след началото на този развой, ново изследване на швейцарски откриватели демонстрира, че преустройството е нараснало жилищното пространство и жилищата със доста количество - към 9% през идващите пет до 10 години - като в същото време държи растежът на наемите под надзор. Проучването откри, че регионите, които са най-нуждаещи се от нови жилища, са най-приемащите измененията и политиката.
Едно заключенията на изследването е, че би трябвало да се дава на хората тласък да строят. Това най-малко счита Саймън Бюхлер, съавтор на проучването и помощник по финанси в университета в Маями.
Той дава повече доказателства, че търсенето и предлагането могат да бъдат употребявани, с цел да се държат под надзор цените на жилищата.
Цюрих демонстрира, че увеличението на зоните е належащо, само че не е задоволително. Разрешаването на повече жилища покачва достъпността, само че лишава време.
Има голям брой други нужни корекции за понижаване на жилищните разноски, като дълготрайно разширение на услугите, инфраструктурата и удобствата.
Има няколко детайла от швейцарското законодателство и общество, които вършат елементи от страната по-приветливи за развиване, за разлика от Съединени американски щати.
За разлика от множеството американски градове, Цюрих е общество на наематели, а не на притежатели на жилища. Повече от 70% от семействата са наематели. Докато притежателите на парцели са подтиквани да се опълчват на спомагателни жилища в техните квартали, които биха нараснали предлагането и намалили цената на жилищата им, наемателите са склонни да поддържат доста повече развиването, което ще държи наемите налични без да се качват доста цените.
От значение е и че европейските градове като цяло са по-склонни към по-гъсто обитаеми мяста. 64% от жителите на Швейцария живеят в жилища, в съпоставяне със единствено 28% от жителите на Съединени американски щати, а страната има изключително обширна и добре обвързвана мрежа за публичен превоз. Въпреки че популацията на Цюрих е повишено доста през последния четвърт век, европейските градове са склонни да имат по-рестриктивни имиграционни закони от тези в Канада, Съединени американски щати и Нова Зеландия.
На държавно равнище общините са подтиквани да одобряват нови поданици, тъй като разчитат непропорционално на налозите върху приходите за доходи. Данъците върху парцелите в Швейцария са доста ниски, тъй че колкото по-голяма плътност разрешава даден град, толкоз повече налог върху прихода може да събере.
Примерът на Цюрих е образец за смяна на политиката тук-там като Съединени американски щати, защото доказателствата от действителния свят за резултатите от увеличението на зоните за строителство могат да оказват помощ да се убедят държавните управления и гласоподавателите да работят.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ