Ловец на фалшиви новини хвана доцента от БАН Григор Сарийски в куп лъжи
Икономическият специалист Галина Карамочева, която към този момент втора година бори подправени вести - за пандемията, войната и енергийната и продоволствената рецесия, излови прочут доцент от Икономическия институт към Българска академия на науките - доцент Григор Сарийски, в разпространението освен на куп тайни теории и неверни прогнози, само че и в бълването на дийп фалшив вести. А ефир те получават редовно в рояк медии, в това число и в публичната - БНР.
Карамочева е създател на академична литература в региона на стопанската система и е съветник по индустриално развиване
Ето какво написа Карамочева във връзка страшните прогнози на Сарийски от няколко месеца - за апетит и мор за България тази година поради войната в Украйна и глобите, наложени против Русия:
" От няколко месеца доцент Григор Сарийски приказва в медиите неверни неща за положението на аграрния бранш в България, прави неверни прогнози и надлежно дава неверни рекомендации за политиката.
През пролетта формалните прогнози бяха за добра годишна продукция на пшеница, само че доцент Григор Сарийски предвижда неприятна годишна продукция, тъй като в Америка и Индия имало суша и „ не можело да се изключи “, че сушата няма да пристигна
Тогава даже упрекваше държавното управление, че закъснява с налагане на възбрана на експорт зърно.
През лятото, когато се удостовери формалната прогноза, че реколтата на пшеница е добра, доцент Сарийски сподели в ефира на „ Скат “, че до есента е изцяло допустимо да имаме „ рецесия за зърно “, тъй като „ изнасяме зърно, което е фуражно, а внасяме зърното, което ни би трябвало за самун, кроасани и банички “.
Това е меко казано погрешно. България е един от най-големите производители на пшеница в света, а хляба и баничките у нас се създават с българска пшеница.
Преди ден е споделил в „ Поглед.инфо “, че ни чака гладна зима, тъй като сме „ ликвидирали локалното произвеждане “ и „ съвсем нищо не произвеждаме “, което означавало „ по-високи цени, защото това, което е на международния пазар, това ще бъде и у нас “.
Той е декларирал, че в Румъния, която била запазила „ много по-голям дял от локалното произвеждане, цените са 64% от средноевропейското, а в България са доста по-високи, съвсем равни на тези в Европа. Затова ние ще бъдем подчинени на цените, които са междинни в Европа, защото нямаме локално произвеждане “.
Твърдението на доцент Сарийски, че в България няма локално произвеждане на храни е груба операция. България е чист експортьор на земеделски артикули, което значи, че локалното произвеждане е по-голямо от локалното ползване.
В Европейски Съюз има свободен пазар за търговия със аграрни артикули, а разликите в цените в най-малка степен се дължи на разликите в размера на локалното произвеждане. То зависи от доста други фактори като желания, конкуренция на пазарите на хранителни артикули и в търговията на дребно, работни заплати, приходи и ставките на Данък добавена стойност.
Равнището на цените на храните в България е 79% от европейското, а в Румъния – 69%. Без в детайли изследване не може да се направи извод за аргументите за разликите в цените, само че моята догадка е, че главната причина е, че ставката на Данък добавена стойност на храните в Румъния е 9% (5% за обичайни и еко храни), а в България 20%.
Възможно е доцент Сарийски да прави неверни прогнози заради неприятна информация и непросветеност, само че „ не може да се изключи “, че се занимава с агитация, а това не е възможно съгласно Етичния кодекс на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Освен това в „ Поглед.инфо “ доцент Сарийски представяше конспирациите за новия международен ред, измислени от Фурсов и „ Изборски клуб “, което слага въпроса –
възможно ли е учени от системата на Българска академия на науките да се занимават с разпространяване на тайни теории в медиите.
Карамочева е създател на академична литература в региона на стопанската система и е съветник по индустриално развиване
Ето какво написа Карамочева във връзка страшните прогнози на Сарийски от няколко месеца - за апетит и мор за България тази година поради войната в Украйна и глобите, наложени против Русия:
" От няколко месеца доцент Григор Сарийски приказва в медиите неверни неща за положението на аграрния бранш в България, прави неверни прогнози и надлежно дава неверни рекомендации за политиката.
През пролетта формалните прогнози бяха за добра годишна продукция на пшеница, само че доцент Григор Сарийски предвижда неприятна годишна продукция, тъй като в Америка и Индия имало суша и „ не можело да се изключи “, че сушата няма да пристигна
Тогава даже упрекваше държавното управление, че закъснява с налагане на възбрана на експорт зърно.
През лятото, когато се удостовери формалната прогноза, че реколтата на пшеница е добра, доцент Сарийски сподели в ефира на „ Скат “, че до есента е изцяло допустимо да имаме „ рецесия за зърно “, тъй като „ изнасяме зърно, което е фуражно, а внасяме зърното, което ни би трябвало за самун, кроасани и банички “.
Това е меко казано погрешно. България е един от най-големите производители на пшеница в света, а хляба и баничките у нас се създават с българска пшеница.
Преди ден е споделил в „ Поглед.инфо “, че ни чака гладна зима, тъй като сме „ ликвидирали локалното произвеждане “ и „ съвсем нищо не произвеждаме “, което означавало „ по-високи цени, защото това, което е на международния пазар, това ще бъде и у нас “.
Той е декларирал, че в Румъния, която била запазила „ много по-голям дял от локалното произвеждане, цените са 64% от средноевропейското, а в България са доста по-високи, съвсем равни на тези в Европа. Затова ние ще бъдем подчинени на цените, които са междинни в Европа, защото нямаме локално произвеждане “.
Твърдението на доцент Сарийски, че в България няма локално произвеждане на храни е груба операция. България е чист експортьор на земеделски артикули, което значи, че локалното произвеждане е по-голямо от локалното ползване.
В Европейски Съюз има свободен пазар за търговия със аграрни артикули, а разликите в цените в най-малка степен се дължи на разликите в размера на локалното произвеждане. То зависи от доста други фактори като желания, конкуренция на пазарите на хранителни артикули и в търговията на дребно, работни заплати, приходи и ставките на Данък добавена стойност.
Равнището на цените на храните в България е 79% от европейското, а в Румъния – 69%. Без в детайли изследване не може да се направи извод за аргументите за разликите в цените, само че моята догадка е, че главната причина е, че ставката на Данък добавена стойност на храните в Румъния е 9% (5% за обичайни и еко храни), а в България 20%.
Възможно е доцент Сарийски да прави неверни прогнози заради неприятна информация и непросветеност, само че „ не може да се изключи “, че се занимава с агитация, а това не е възможно съгласно Етичния кодекс на Института за стопански проучвания при Българска академия на науките.
Освен това в „ Поглед.инфо “ доцент Сарийски представяше конспирациите за новия международен ред, измислени от Фурсов и „ Изборски клуб “, което слага въпроса –
възможно ли е учени от системата на Българска академия на науките да се занимават с разпространяване на тайни теории в медиите.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ
