Икономически революции, които променят света за година, та дори за

Икономически революции, които трансформират света за година, та даже за броени дни, се случват единствено по страниците на пресата и в холивудските сюжети. Стопанството в действителност се движи с такава инерция, че са нужни месеци единствено с цел да съберем данните и да узнаем какво се е случило предходната година. С едно изключение, финансите, където „ действителното време “ тече доста по-бързо – кредитните институции могат да се похвалят с междинно привършване в края на всеки ден и с баланс, обхванал клоновете, в края на всеки месец. И още по-бързо на проведените финансови пазари, там нови котировки цъкат на всеки „ тик “; за множеството тържища по традиция тикът е на 15 секунди (борсовите компютри работят доста по-бързо, само че изчакването до четвърт минута се постанова, с цел да вървят всички системи на участниците в крак). Затова таман финансовата периодика преди по-малко от месец предизвести смяна в действителното (нефинансово) стопанство, каквато се следи един път през няколко десетилетия: появяването на

 

нова ниша с размер в трилиони

 

долари или евро, както предпочитате. В тази нова ниша българските компании освен могат да навлязат, само че и да заемат място в челната дузина на света. Стига да им стигне умственият потенциал да схванат какво би трябвало да вършат с индустриалния. Веднага, през днешния ден. Както стана с аутсорсинга, новият бизнес е много подобен. Разбирам, че директен интерес надали имат повече от стотина души в България, само че за икономистите това е, все едно да се появи нова планета в слънчевата система за астрономите. Та къде са новите благоприятни условия българските компании да печелят милиарди годишно? Това е бизнесът със леден запас: да поддържаш дееспособен индустриален потенциал, който обаче не работи, не създава артикул в конкуренция с другите производители, а изчаква в подготвеност да поеме поръчки от производители в същия отрасъл, на които или не доближава мощ да поемат кратковременен остатък от поръчки, или пък не им е преференциално сами да си изпълнят поръчките. В бранш като енергетиката, където продуктът се използва на процедура сега, когато се създава, поддържането на леден запас от подготвени, само че неработещи мощности е софтуерна нужда. Сега излиза наяве, че от същия бизнес модел имат потребност (или изгода; диференциална облага или сведен риск) на практика всички браншове, които създават заменима всеобща продукция. Оказа се, че пандемията играе ролята на катализатор, който направи забележим един недостиг, прикрит зад непрекъснатия остатък на индустриален потенциал и нормалното свръхпроизводство.

 

Ето какво се случи:

 

макар единомислещите прогнози на най-реномираните врачки, интернационалните институции и „ водещи анализатори “ и „ мозъчни центрове “, че в следствие от затварянето на стопанската система (lock-down) и свитото индустриално и потребителско търсене в Западна Европа индустриалните поръчки ще намалеят, интензивността на бизнеса ще стихне и промишлеността ще изпадне в заспалост, стана противоположното. През ноември европейските компании, изключително немските, регистрираха скок на поръчките. Поръчки, които не могат да поемат, изключително немските – тъй като във федералната република са наложени фрапантни ограничавания (от които разпространяването на болестта по този начин и не намаля*). Естествено, по законите на пазарната стопанска система ненадейно високото търсене подвигна цените на едро. В Германия настоящата инфлация е в пъти по-висока от скромния растеж на цените в България примерно. Полуумната икономическа мисъл (тя доминира и в долините на Рейн и Елба) по този начин и не разбра какво става, по тази причина бие паника, щото

 

идвала инфлационна вълна,

 

дори плашат, че ще се развихри хиперинфлация, тъй като всеки миг щял да се пукне някакъв супербалон на цените. И да стане … Нищо такова няма да стане, единствено поръчките ще се пренасочат натам, където могат да бъдат изпълнени. Не купувачите, потребителите, а самите производители ще ги превъзлагат на други, които имат леден запас (производствени мощности, подготвени да работят и без възбрана да работят). Пример, понятен за всички, дава туризмът: от предходната година по това време националните управляващи плашат западняците да не пътуват в чужбина, тъй като щяло да стане… ужасно. Лидерката на Европа даже изиска страните да забранят зимния туризъм. В резултат туристическият поток се отприщи в последния миг и в ненадейна посока. „ Нова година в Нова Зеландия “ беше ударът на сезона.

Бизнесът със леден запас в този момент стартира, той не е артикул на пандемията и ще се развие същински едвам когато тя свърши. Това е опция на цялостното изнасяне на производства от индустриалните към периферните страни и опция на неизбежния другояче импорт на мигранти. Сега е моментът тези, които желаят да се включат в предлагането на леден запас – всеки в своя бранш, там, където има опит и потвърдено качество, да приготвят своите предложения, с цел да ги показват пред бъдещите си сътрудници (и настоящи конкуренти). Всяка оферта излиза, в случай че докажете на водача във вашия бизнес, че му е по-изгодно, вместо да поддържа самичък нормалния си авариен свръхкапацитет там, където е в този момент, да натовари въпросния потенциал и да ви го докара да го поддържате в подготвеност вие, във вашето дружество. Който работи дейно и качествено в България, знае, че това е изцяло постижимо, коства ми се, във всеки бранш.

 

*) Хер бундесгезундхайтсминистърът и претендент за предстоящ канцлер не отхвърля, само че отвърна: в случай че не бяха нашите крайни ограничения, какъв брой по-страшно щеше да стане? Също като оня, дето ръсил някаква течност по тротоара. Питал го един какво прави, той рекъл, че пръска срещу крокодили. - Ама то няма крокодили тук?! - И по какъв начин да има, като църкам – изпъчил се оня.