Трябва да бъде постигнат отново консенсус за глобализацията
Идеята, че дерегулациите, глобализацията на търговията и свободното придвижване на капиталите са потребни, доминираше дълго време международната стопанска система. Кризата от 2008 година взриви на части този консенсус.
В продължение на десетилетия Западът вярваше в една добре дефинирана и значително призната икономическа парадигма, с дълбоки последствия на национално и интернационално ниво. Тази религия обаче угасна с намаляването на доверието в способността на " специалистите " да изясняват и, най-много, да предсказват икономическата еволюция. Световната стопанска система е изправена пред повишен риск от разпокъсване и от още по-голям крах на най-слабите страни.
Доминиращата до наскоро икономическа парадигма бе въплътена във Вашингтонския консенсус - цялост от 10 стопански ограничения, прилагани на национално и интернационално ниво за икономическа и финансова глобализация. С две думи той се основаваше на концепцията, че дерегулацията и либерализирането на цените ще бъдат потребни и ще благоприятстват свободната търговия и една относителна независимост на придвижването на капиталите.
Навремето се приемаше, че усилването на интернационалните стопански и финансови връзки е най-хубавото средство за реализиране на трайна полза, повишение на продуктивността и понижаване на риска от финансова неустойчивост. Разпространено бе и схващането, че тази тактика ще бъде придружена от спомагателни преимущества като подобряването на обществената подвижност и понижаването на риска от войни. Тя трябваше също така да способства за едно равнене сред развитите и разрастващите се страни, намалявайки по този метод бедността, а оттова - и икономическите тласъци за незаконна имиграция.
Заслепеност
Вярна на класическите теории, преподавани в множеството университети, тази тактика претърпя звездния си час след рухването на Берлинската стена, когато някогашните комунистически страни и Китай се причислиха към международния ред, доминиран от Запада, стимулирайки по този метод производството и потреблението.
Доверието във Вашингтонския консенсус обаче се трансформира в самобитна сляпа религия. Чувството на блаженство, което в следствие се възцари измежду политическите ръководители и икономистите, способства за това международната стопанска система да стане по-уязвима от поредност дребни удари, чиято кулминационна точка бе рецесията от 2008 година.
Изведнъж преимуществата на глобализацията избледняха спрямо рисковете. Фактът, че рецесията стартира в Съединените щати не усъвършенства ситуацията, защото до този миг те бяха водещата мощ зад Вашингтонския консенсус и една глобализация без ограничавания - по-специално поради ролята им в многостранните организации като Г-7, Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната комерсиална организация (СТО).
Кризата и нейните последствия се дължат частично на неточности в разбора. Икономистите не схванаха в задоволителна дълбочина връзката сред регистриращия бърз напредък и все по-либерализиран финансов бранш и действителната стопанска система. Те не схванаха добре и въздействието на огромните механически нововъведения. Политическите ръководители пък страна подцениха икономическите, политическите и обществените последствия от увеличението на неравенството, което отслаби междинната класа. Те подцениха и рисковете от разпространение на финансовата болест и усилване на миграционния напор.
Въпреки няколкото дребни промени управленията на МВФ и СБ продължиха да отразяват една отминала ера, по-конкретно с несъразмерно огромното въздействие на Европа. Дори Г-20, която бе основана, с цел да наследи Г-7, е определяна като прекомерно стеснен и елитарен клуб, с цел да може да насърчи една в действителност ефикасна икономическа съгласуваност, и не промени разпоредбите на играта.
Следователно не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическата и финансовата глобализация изчезна. Както развитите страни, по този начин и нововъзникващите пазарни стопански системи от дълго време не желаят усилване на районните и интернационалните институции, което би ги принудило да се откажат отчасти от своя суверенитет.
Някои страни в този момент се затварят в себе си и/или отдават приоритет на двустранните си връзки, или даже на районните, както е в Азия. Това развиване облагодетелства огромните стопански сили като Съединените щати и Китай, само че би могло да маргинализира още повече цели страни и райони, изключително в Африка.
Няма да е елементарно да бъде реализиран нов консенсус. Това ще е огромно предизвикателство, изискващо политическа воля и дълъг интервал от време. Този развой евентуално ще премине през изследването и отхвърлянето на няколко неприятни хрумвания преди положителните да пуснат корени.
Загуба на доверие
В очакване, икономистите и политическите ръководители имат да изиграят значима роля за възстановяване на сегашната обстановка. Различните страни, по-специално в Европа, би трябвало да реформират една изхабена и изгубила доверие многостранна система за икономическо ръководство. А на интернационално ниво, концепцията за " обективна търговия " - с цел да не се приказва за обществена подвижност - е належащо да бъде обект на по-задълбочени полемики.
Трябва също така да бъде проучено по-отблизо взаимоотношението сред действителната стопанска система и финансовия бранш. Необходимо е и да се обърне по-голямо внимание на въпроса за разпределението на благосъстоянията, с цел да бъдат " излекувани " прекомерно огромните неравенства, по-конкретно като бъде омекотен натискът върху междинната класа и не се допусне най-уязвимите прослойки от популацията да попаднат в мрежата на обществената система. Това допуска по-добро схващане на структурните промени, свързани с техническата еволюция - огромните компании в региона на високите технологии би трябвало да признаят своята възходяща систематична значимост и да се приспособят към нея дружно с страните.
Самодоволството е съществена причина за загубата на доверие в предходната икономическа парадигма. Нека не допуснем то да аргументи още повече пакости.
Мохамед ел Ериан,главен стопански консултант на Allianz
Източник: " Ле-з-еко " /БТА
В продължение на десетилетия Западът вярваше в една добре дефинирана и значително призната икономическа парадигма, с дълбоки последствия на национално и интернационално ниво. Тази религия обаче угасна с намаляването на доверието в способността на " специалистите " да изясняват и, най-много, да предсказват икономическата еволюция. Световната стопанска система е изправена пред повишен риск от разпокъсване и от още по-голям крах на най-слабите страни.
Доминиращата до наскоро икономическа парадигма бе въплътена във Вашингтонския консенсус - цялост от 10 стопански ограничения, прилагани на национално и интернационално ниво за икономическа и финансова глобализация. С две думи той се основаваше на концепцията, че дерегулацията и либерализирането на цените ще бъдат потребни и ще благоприятстват свободната търговия и една относителна независимост на придвижването на капиталите.
Навремето се приемаше, че усилването на интернационалните стопански и финансови връзки е най-хубавото средство за реализиране на трайна полза, повишение на продуктивността и понижаване на риска от финансова неустойчивост. Разпространено бе и схващането, че тази тактика ще бъде придружена от спомагателни преимущества като подобряването на обществената подвижност и понижаването на риска от войни. Тя трябваше също така да способства за едно равнене сред развитите и разрастващите се страни, намалявайки по този метод бедността, а оттова - и икономическите тласъци за незаконна имиграция.
Заслепеност
Вярна на класическите теории, преподавани в множеството университети, тази тактика претърпя звездния си час след рухването на Берлинската стена, когато някогашните комунистически страни и Китай се причислиха към международния ред, доминиран от Запада, стимулирайки по този метод производството и потреблението.
Доверието във Вашингтонския консенсус обаче се трансформира в самобитна сляпа религия. Чувството на блаженство, което в следствие се възцари измежду политическите ръководители и икономистите, способства за това международната стопанска система да стане по-уязвима от поредност дребни удари, чиято кулминационна точка бе рецесията от 2008 година.
Изведнъж преимуществата на глобализацията избледняха спрямо рисковете. Фактът, че рецесията стартира в Съединените щати не усъвършенства ситуацията, защото до този миг те бяха водещата мощ зад Вашингтонския консенсус и една глобализация без ограничавания - по-специално поради ролята им в многостранните организации като Г-7, Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ) и Световната комерсиална организация (СТО).
Кризата и нейните последствия се дължат частично на неточности в разбора. Икономистите не схванаха в задоволителна дълбочина връзката сред регистриращия бърз напредък и все по-либерализиран финансов бранш и действителната стопанска система. Те не схванаха добре и въздействието на огромните механически нововъведения. Политическите ръководители пък страна подцениха икономическите, политическите и обществените последствия от увеличението на неравенството, което отслаби междинната класа. Те подцениха и рисковете от разпространение на финансовата болест и усилване на миграционния напор.
Въпреки няколкото дребни промени управленията на МВФ и СБ продължиха да отразяват една отминала ера, по-конкретно с несъразмерно огромното въздействие на Европа. Дори Г-20, която бе основана, с цел да наследи Г-7, е определяна като прекомерно стеснен и елитарен клуб, с цел да може да насърчи една в действителност ефикасна икономическа съгласуваност, и не промени разпоредбите на играта.
Следователно не е изненадващо, че ентусиазмът за икономическата и финансовата глобализация изчезна. Както развитите страни, по този начин и нововъзникващите пазарни стопански системи от дълго време не желаят усилване на районните и интернационалните институции, което би ги принудило да се откажат отчасти от своя суверенитет.
Някои страни в този момент се затварят в себе си и/или отдават приоритет на двустранните си връзки, или даже на районните, както е в Азия. Това развиване облагодетелства огромните стопански сили като Съединените щати и Китай, само че би могло да маргинализира още повече цели страни и райони, изключително в Африка.
Няма да е елементарно да бъде реализиран нов консенсус. Това ще е огромно предизвикателство, изискващо политическа воля и дълъг интервал от време. Този развой евентуално ще премине през изследването и отхвърлянето на няколко неприятни хрумвания преди положителните да пуснат корени.
Загуба на доверие
В очакване, икономистите и политическите ръководители имат да изиграят значима роля за възстановяване на сегашната обстановка. Различните страни, по-специално в Европа, би трябвало да реформират една изхабена и изгубила доверие многостранна система за икономическо ръководство. А на интернационално ниво, концепцията за " обективна търговия " - с цел да не се приказва за обществена подвижност - е належащо да бъде обект на по-задълбочени полемики.
Трябва също така да бъде проучено по-отблизо взаимоотношението сред действителната стопанска система и финансовия бранш. Необходимо е и да се обърне по-голямо внимание на въпроса за разпределението на благосъстоянията, с цел да бъдат " излекувани " прекомерно огромните неравенства, по-конкретно като бъде омекотен натискът върху междинната класа и не се допусне най-уязвимите прослойки от популацията да попаднат в мрежата на обществената система. Това допуска по-добро схващане на структурните промени, свързани с техническата еволюция - огромните компании в региона на високите технологии би трябвало да признаят своята възходяща систематична значимост и да се приспособят към нея дружно с страните.
Самодоволството е съществена причина за загубата на доверие в предходната икономическа парадигма. Нека не допуснем то да аргументи още повече пакости.
Мохамед ел Ериан,главен стопански консултант на Allianz
Източник: " Ле-з-еко " /БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ