I Wanna Dance не достига височините на Уитни Хюстън
" I Wanna Dance: Филмът за Уитни Хюстън " - по този начин нашенският пропагандатор е избрал да " приспособява " на български заглавието на биографичния филм, кръстен на един от най-големите й шлагери, I Wanna Dance With Somebody. Куцото заглавие ненапълно подсказва какво чака фена.
Уитни Хюстън (1963-2012) е една от ненадминатите митове на известната музика. Гласът й покорява няколко октави, от албумите й са продадени стотици милиони, а върхът й за седем поредни песни под №1 в Billboard Top 100 не е усъвършенстван. Има шест " Грами ", две " Еми " и 28 върха на Гинес. Умира на 48, дрогирана, в хотелска вана. Позната история за напредък и проваляне в света на рок славата, по каквито са основани безчет музикални биографии. Много от тези филми са обичани и сполучливи от публиката, както бяха обичани и сполучливи и техните герои: единствено за последните четири години се появиха " Бохемска рапсодия ", " Рокетмен ", " Респект ", " Елвис "...
10 години след гибелта на Хюстън е изцяло предстоящо и тя да се снабди със личен филм - до момента са й посвещавани документални ленти и телевизионният " Уитни " на Анджела Басет. Съдържанието на продукцията е " изцяло утвърдено " от живите й близки, а сценарист е Антъни Макартън, който написа и беззъбия (за блясъка и разгула на Фреди) сюжет на " Бохемска рапсодия ". Разбирай - нещастието, която се крие зад блясъка на прожекторите, ще бъде сдъвкана до неразбираемост, оперирана от спор и драматизъм.
Не че I Wanna Dance... на режисьорката Каси Лемънс е непоносимо лош. Задължително за отбелязване е превъплъщението на младата британска актриса Наоми Аки ( " Star Wars: Възходът на Скайуокър " ) в облика на Уитни. На възрастта на певицата в ерата на най-големите й триумфи, непомрачени още от опиати и домашно принуждение, тя сполучливо въплъщава силата и свободолюбието й - въпреки че многочислените музикални осъществявания са на плейбек (кой би посмял да замести гласа на Хюстън?). Сюжетно филмът е най-убедителен в първите 15-20 от мъчителните си 146 минути, когато наблюдаваме връзките на бъдещата звезда с родителите й и с гей приятелката й, по-късно асистентка, Робин. За разлика от други музиканти, издигнали се от общественото дъно, Уитни е щерка на Сиси Хюстън - беквокалистка на Елвис, Отис Рединг и Джими Хендрикс; Дион Уоруик й е братовчедка, Арета Франклин - кръстница. Започнала от църковния хор, Хюстън пее в клуб с майка си, когато я открива Клайв Дейвис от " Ариста " (Стенли Тучи в ролята). По това време тя вече се е появила и на кориците на няколко списания като модел (за това филмът не споменава).
Всяко величествено осъществяване, в което гласът на Уитни достига галактически височини, се редува с епизод от живота й, само че всичко е разказано толкоз клиширано, изсъхнало и уставно, като че ли е обложка на Greatest Hits. Единствените моменти, които извикват неподправена страст у фена, са документалните възстановки на концертите й - на " Супербоул ", на Американските музикални награди, на концерта за освобождението на Мандела в ЮАР... Наркотиците, които я унищожават и убиват, участват периферно, Боби Браун не я бие, шефът на " Ариста " е подготвен да угоди на всеки неин каприз. Ясно е, че роднините са желали да почетат паметта й, по всякакъв начин заобикаляйки жълтите заглавия за премеждията й приживе. Но съумели изцяло да избегнат и шанса от нейното изключително музикално завещание да се роди заслужен филм. Все отново, в случай че сте съвременници и почитатели на Уитни, гледайте поради загатна за гласа й и поради сияйното осъществяване на Наоми Аки.
Уитни Хюстън (1963-2012) е една от ненадминатите митове на известната музика. Гласът й покорява няколко октави, от албумите й са продадени стотици милиони, а върхът й за седем поредни песни под №1 в Billboard Top 100 не е усъвършенстван. Има шест " Грами ", две " Еми " и 28 върха на Гинес. Умира на 48, дрогирана, в хотелска вана. Позната история за напредък и проваляне в света на рок славата, по каквито са основани безчет музикални биографии. Много от тези филми са обичани и сполучливи от публиката, както бяха обичани и сполучливи и техните герои: единствено за последните четири години се появиха " Бохемска рапсодия ", " Рокетмен ", " Респект ", " Елвис "...
10 години след гибелта на Хюстън е изцяло предстоящо и тя да се снабди със личен филм - до момента са й посвещавани документални ленти и телевизионният " Уитни " на Анджела Басет. Съдържанието на продукцията е " изцяло утвърдено " от живите й близки, а сценарист е Антъни Макартън, който написа и беззъбия (за блясъка и разгула на Фреди) сюжет на " Бохемска рапсодия ". Разбирай - нещастието, която се крие зад блясъка на прожекторите, ще бъде сдъвкана до неразбираемост, оперирана от спор и драматизъм.
Не че I Wanna Dance... на режисьорката Каси Лемънс е непоносимо лош. Задължително за отбелязване е превъплъщението на младата британска актриса Наоми Аки ( " Star Wars: Възходът на Скайуокър " ) в облика на Уитни. На възрастта на певицата в ерата на най-големите й триумфи, непомрачени още от опиати и домашно принуждение, тя сполучливо въплъщава силата и свободолюбието й - въпреки че многочислените музикални осъществявания са на плейбек (кой би посмял да замести гласа на Хюстън?). Сюжетно филмът е най-убедителен в първите 15-20 от мъчителните си 146 минути, когато наблюдаваме връзките на бъдещата звезда с родителите й и с гей приятелката й, по-късно асистентка, Робин. За разлика от други музиканти, издигнали се от общественото дъно, Уитни е щерка на Сиси Хюстън - беквокалистка на Елвис, Отис Рединг и Джими Хендрикс; Дион Уоруик й е братовчедка, Арета Франклин - кръстница. Започнала от църковния хор, Хюстън пее в клуб с майка си, когато я открива Клайв Дейвис от " Ариста " (Стенли Тучи в ролята). По това време тя вече се е появила и на кориците на няколко списания като модел (за това филмът не споменава).
Всяко величествено осъществяване, в което гласът на Уитни достига галактически височини, се редува с епизод от живота й, само че всичко е разказано толкоз клиширано, изсъхнало и уставно, като че ли е обложка на Greatest Hits. Единствените моменти, които извикват неподправена страст у фена, са документалните възстановки на концертите й - на " Супербоул ", на Американските музикални награди, на концерта за освобождението на Мандела в ЮАР... Наркотиците, които я унищожават и убиват, участват периферно, Боби Браун не я бие, шефът на " Ариста " е подготвен да угоди на всеки неин каприз. Ясно е, че роднините са желали да почетат паметта й, по всякакъв начин заобикаляйки жълтите заглавия за премеждията й приживе. Но съумели изцяло да избегнат и шанса от нейното изключително музикално завещание да се роди заслужен филм. Все отново, в случай че сте съвременници и почитатели на Уитни, гледайте поради загатна за гласа й и поради сияйното осъществяване на Наоми Аки.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ