Кеворкян: БНТ опряха до Дамата с коремчето да коментира Аферата Скрипал и Русия
И най-после опряха до Поптодорова.
Чакахме вести за приключението й в безмитния магазин на Варшавското летище, което я обезсмърти - а то се оказа напълно друго.
От Българска национална телевизия са сметнали, че Дамата с кремчето е
най-подходящия събеседник за „ Аферата Скрипал “ и изборите в Русия.
Да им влезем в ситуацията – не са останали повече от 4-5 души, които да са склонни да газят в мътната вода на рутинната русофобия.
И, кой крал - крал, обаче би трябвало да се обезпечи някой от тях за настоящите потребности.
Поптодорова авторитетно съобщила, че отравянето на съветското ченге-предател Скрипал е „ едно доста тъжно, надменно и цинично закононарушение “- от което обаче „ по една доста тъжна подигравка, имало изгода за всички “.
За всички – надали, за Поптодорова пък – никога.
Но тя въобще не си дава сметка, че от дълго време трябваше да изхвърли от речника си думата „ закононарушение “ – тъй като щом я спомене, публиката незабавно ще се сети за персоналната й спекулация на Варшавското летище.
Обаче тия хора са си такива – пет пари не дават за публиката, даже я ненавиждат поради личните си грехове.
Въпросната дама си фантазира, че вкиснатата й антируска реторика ще й обезпечи някаква прошка. Вятър.
Не поглеждай по-високо от кремчето - би й споделил Апелес, в случай че в антична Елада имаше магазини за козметика.
„ Никой не смяташе, че Европейски Съюз по този начин бързо ще откри обща позиция по тематиката “ /за Скрипал/ – споделила още Дамата с кремчето.
Да, де, ден преди изборите европейските водачи дежурно обобщиха, че Путин е дявол, който се забавлява с отрепки като въпросното ченге-предател.
Обаче ден след изборите, Юнкер Целувачът коленопреклонно измляска ботуша на Руския Император.
Хора като него нямат никаква тежест в очите на публиката - всичко, което изговарят, е лекьосано от лукавство и бакалски сметки.
Никога няма да бъдат взимани на съществено – подготвени са да подписват декларацийки за предателя Скрипал, само че мълчат за ареста на Саркози, примерно – един, като тях.
За съветските избори Дамата с кремчето споделила: „ Атмосферата беше като на сеанс, учреден на десетилетно подстрекателство “.
Почти същата фраза употребявал и един различен познавач от тази порода, той пък вместо „ сеанс “ споделил „ социалистическа манифестация “.
Тия хора са си плюли в устата - без значение дали имат афери с крадена козметика, или не.
Дамата с кремчето ни нахранила с още систематизирания: „ Силата е първа стойност, тя е с най-голяма стойност /в Русия/. Но на никое място в тази акция не чухме за живота вътре в Русия “.
И това го споделя човек, който до момента и една думица не е обелил за живота „ вътре “ в България.
Неколцината американски сакати „ лобисти “ наподобява са минали преди изборите небрежно през някакъв общ инструктаж – тъй като и Соломон П. приказвал за съветската „ мощ “.
Никаква диря обаче не остава след напъните им, работливи са, обаче безталантни – влече ги само Зовът на Яслата, на която са зачислени.
Събуждат откровено страдание поради напразните старания, които поставят – като че ли са повярвали, че някой ден суратите им ще бъдат издялкани – в случай че не в планината Ръшмор, до Бащите на Америка, то най-малко в някой хълм в Пернишко.
Тези хора си останаха последните Мунчовци на грубото опълчване, деградацията им е явна и даже трагична.
Влиянието им над публиката е нулево, тя с съображение от дълго време ги презря, тъй като разбра, какво ги стимулира.
И клоунадите им бързо я отегчиха: Пасито в „ Трабант “, Пасито в кабината на изтребител Ф-16, Пасито се подмилква на Кадафи /да, оня /.
Театрото на многострадалната Поптодорова също отврати
публиката.
Друг от тия пък извадил от нафталина убийството на Борис Немцов, с цел да го припише още веднъж на Путин.
Дърварски хватки без никакъв резултат.
Американците би трябвало да подтикват петата си колона у нас за нови пропагандни подходи, само че това няма да е елементарно, заради очевидната й уродливост и изтощеност.
А и авангардът на тази колона „ Отворено общество “ трайно се достави с антипатиите на българите.
Нашите политически слабаци обаче се плашат от образеца на Унгария, и даже на Израел, които сложиха соросоидите на мястото им.
Тукашните пу.ьовци знаят единствено да благодарят, това е най-лесното.
Русофобията на „ лобистите “ наподобява напълно неоправдана: един е бил преводач на Живков, различен – наследник на деен герой против фашизма и капитализма, трети учил в Москва.
Някои по-подозрителни хора даже считат, че те, в действителност, са същинското, скрито съветско лоби у нас.
Отегчителни и примитивни в „ западнячеството “ си, което безсрамно ни натрапват, те като че ли имат за цел да отхвърлен хората точно от Запада.
Майната й на русофобията им – само че те са си неприкрити българофоби, и не го крият. А това е непоносимо.
Но пък непроменяемо получават естрада, телевизионните ярета мрат да слушат глупотевините им.
И най-често имат комфорта да се пуйчат без съперници край себе си - това го практикува даже малкия екран на „ всички гледни точки “.
Накрая, изгодата от напъните на Поптодорова и другите от Кръжеца на Яслата е колкото изгодата от изкуствения скандал с отрепката Скрипал - никаква.
Вече даже не съумяват да развеселят публиката, опротивели са й: ти й люскаш лафове за закононарушения и избори, тя си мисли за кремчето ти.
Каквото и да дрънка Пасито, хората се сещат и гневят на отвратителната му фраза „ Майната му на Православието “ - с тази фльонга ще си остане вечно.
След като Бжежински подреди директивата си за православието, нашето бжежинче й притури една майна - и готово.
Ако Соломон не се правеше на евреин /по целесъобразност/, можехме да кажем, че е измътил една фраза, на която би завидял и Бай Ганю.
Тия са си ясни – огромният грях обаче е на малките екрани и на гламавите водещи.
Парадът на паситата последователно докара до цялостен провал сериозността на малките екрани.
Необяснимо и напряко патологично е упорството им да танцуват с Нищото, да ни го натрапват за нещо значимо и правдиво.
Така те се трансформират в ходатаи на несмислени, арогантни тези.
Не е огромно наслаждение с отрепки-предатели или кахърни лобисти бездарно да доказваш „ евроатлантизма “ си.
Както споделяше Левчев, „ Бездарието е фашизъм “.
С одобряването на нелепи хора, с жаждата си въобще за глупости, телевизиите/водещите настойчиво развращават публиката.
Тия дни всевъзможни идиоти си разпасаха поясите около Трети март – само че нито един водещ не потърси историците Косев и Дойнов, с цел да показват новата си книга „ От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин “.
Извън другото, това издава боязън от познанието – по тази причина се задоволяват да трансферират оттук-оттам вестниците, като че ли е непостижимо усилието да прочетеш една книга, непрестанно ни подсказват, че е нежелано да си образован.
Живей си с просташките намеци и си хвърляй калпака.
Всъщност, някои комфортни всезнайковци са си поп Гапоновци – провокатори: колкото повече дрънкат за убийството на Райко Алексиев, толкоз повече хората се сещат за
Гео Милев.
Кога обаче политическият хермафродит Пръмова ще подреди да се направи предаване за „ Белите нощи “ през 1925-а?
Никога, несъмнено, въпреки че и извън, и от вътрешната страна е алена до неприличие.
Дори северно-корейците към този момент схванаха, че би трябвало да има някакви граници на враждебността.
Само нашите лобисти-талибани не проумяват това.
***
Чакахме вести за приключението й в безмитния магазин на Варшавското летище, което я обезсмърти - а то се оказа напълно друго.
От Българска национална телевизия са сметнали, че Дамата с кремчето е
най-подходящия събеседник за „ Аферата Скрипал “ и изборите в Русия.
Да им влезем в ситуацията – не са останали повече от 4-5 души, които да са склонни да газят в мътната вода на рутинната русофобия.
И, кой крал - крал, обаче би трябвало да се обезпечи някой от тях за настоящите потребности.
Поптодорова авторитетно съобщила, че отравянето на съветското ченге-предател Скрипал е „ едно доста тъжно, надменно и цинично закононарушение “- от което обаче „ по една доста тъжна подигравка, имало изгода за всички “.
За всички – надали, за Поптодорова пък – никога.
Но тя въобще не си дава сметка, че от дълго време трябваше да изхвърли от речника си думата „ закононарушение “ – тъй като щом я спомене, публиката незабавно ще се сети за персоналната й спекулация на Варшавското летище.
Обаче тия хора са си такива – пет пари не дават за публиката, даже я ненавиждат поради личните си грехове.
Въпросната дама си фантазира, че вкиснатата й антируска реторика ще й обезпечи някаква прошка. Вятър.
Не поглеждай по-високо от кремчето - би й споделил Апелес, в случай че в антична Елада имаше магазини за козметика.
„ Никой не смяташе, че Европейски Съюз по този начин бързо ще откри обща позиция по тематиката “ /за Скрипал/ – споделила още Дамата с кремчето.
Да, де, ден преди изборите европейските водачи дежурно обобщиха, че Путин е дявол, който се забавлява с отрепки като въпросното ченге-предател.
Обаче ден след изборите, Юнкер Целувачът коленопреклонно измляска ботуша на Руския Император.
Хора като него нямат никаква тежест в очите на публиката - всичко, което изговарят, е лекьосано от лукавство и бакалски сметки.
Никога няма да бъдат взимани на съществено – подготвени са да подписват декларацийки за предателя Скрипал, само че мълчат за ареста на Саркози, примерно – един, като тях.
За съветските избори Дамата с кремчето споделила: „ Атмосферата беше като на сеанс, учреден на десетилетно подстрекателство “.
Почти същата фраза употребявал и един различен познавач от тази порода, той пък вместо „ сеанс “ споделил „ социалистическа манифестация “.
Тия хора са си плюли в устата - без значение дали имат афери с крадена козметика, или не.
Дамата с кремчето ни нахранила с още систематизирания: „ Силата е първа стойност, тя е с най-голяма стойност /в Русия/. Но на никое място в тази акция не чухме за живота вътре в Русия “.
И това го споделя човек, който до момента и една думица не е обелил за живота „ вътре “ в България.
Неколцината американски сакати „ лобисти “ наподобява са минали преди изборите небрежно през някакъв общ инструктаж – тъй като и Соломон П. приказвал за съветската „ мощ “.
Никаква диря обаче не остава след напъните им, работливи са, обаче безталантни – влече ги само Зовът на Яслата, на която са зачислени.
Събуждат откровено страдание поради напразните старания, които поставят – като че ли са повярвали, че някой ден суратите им ще бъдат издялкани – в случай че не в планината Ръшмор, до Бащите на Америка, то най-малко в някой хълм в Пернишко.
Тези хора си останаха последните Мунчовци на грубото опълчване, деградацията им е явна и даже трагична.
Влиянието им над публиката е нулево, тя с съображение от дълго време ги презря, тъй като разбра, какво ги стимулира.
И клоунадите им бързо я отегчиха: Пасито в „ Трабант “, Пасито в кабината на изтребител Ф-16, Пасито се подмилква на Кадафи /да, оня /.
Театрото на многострадалната Поптодорова също отврати
публиката.
Друг от тия пък извадил от нафталина убийството на Борис Немцов, с цел да го припише още веднъж на Путин.
Дърварски хватки без никакъв резултат.
Американците би трябвало да подтикват петата си колона у нас за нови пропагандни подходи, само че това няма да е елементарно, заради очевидната й уродливост и изтощеност.
А и авангардът на тази колона „ Отворено общество “ трайно се достави с антипатиите на българите.
Нашите политически слабаци обаче се плашат от образеца на Унгария, и даже на Израел, които сложиха соросоидите на мястото им.
Тукашните пу.ьовци знаят единствено да благодарят, това е най-лесното.
Русофобията на „ лобистите “ наподобява напълно неоправдана: един е бил преводач на Живков, различен – наследник на деен герой против фашизма и капитализма, трети учил в Москва.
Някои по-подозрителни хора даже считат, че те, в действителност, са същинското, скрито съветско лоби у нас.
Отегчителни и примитивни в „ западнячеството “ си, което безсрамно ни натрапват, те като че ли имат за цел да отхвърлен хората точно от Запада.
Майната й на русофобията им – само че те са си неприкрити българофоби, и не го крият. А това е непоносимо.
Но пък непроменяемо получават естрада, телевизионните ярета мрат да слушат глупотевините им.
И най-често имат комфорта да се пуйчат без съперници край себе си - това го практикува даже малкия екран на „ всички гледни точки “.
Накрая, изгодата от напъните на Поптодорова и другите от Кръжеца на Яслата е колкото изгодата от изкуствения скандал с отрепката Скрипал - никаква.
Вече даже не съумяват да развеселят публиката, опротивели са й: ти й люскаш лафове за закононарушения и избори, тя си мисли за кремчето ти.
Каквото и да дрънка Пасито, хората се сещат и гневят на отвратителната му фраза „ Майната му на Православието “ - с тази фльонга ще си остане вечно.
След като Бжежински подреди директивата си за православието, нашето бжежинче й притури една майна - и готово.
Ако Соломон не се правеше на евреин /по целесъобразност/, можехме да кажем, че е измътил една фраза, на която би завидял и Бай Ганю.
Тия са си ясни – огромният грях обаче е на малките екрани и на гламавите водещи.
Парадът на паситата последователно докара до цялостен провал сериозността на малките екрани.
Необяснимо и напряко патологично е упорството им да танцуват с Нищото, да ни го натрапват за нещо значимо и правдиво.
Така те се трансформират в ходатаи на несмислени, арогантни тези.
Не е огромно наслаждение с отрепки-предатели или кахърни лобисти бездарно да доказваш „ евроатлантизма “ си.
Както споделяше Левчев, „ Бездарието е фашизъм “.
С одобряването на нелепи хора, с жаждата си въобще за глупости, телевизиите/водещите настойчиво развращават публиката.
Тия дни всевъзможни идиоти си разпасаха поясите около Трети март – само че нито един водещ не потърси историците Косев и Дойнов, с цел да показват новата си книга „ От Шипка и Плевен до Сан Стефано и Берлин “.
Извън другото, това издава боязън от познанието – по тази причина се задоволяват да трансферират оттук-оттам вестниците, като че ли е непостижимо усилието да прочетеш една книга, непрестанно ни подсказват, че е нежелано да си образован.
Живей си с просташките намеци и си хвърляй калпака.
Всъщност, някои комфортни всезнайковци са си поп Гапоновци – провокатори: колкото повече дрънкат за убийството на Райко Алексиев, толкоз повече хората се сещат за
Гео Милев.
Кога обаче политическият хермафродит Пръмова ще подреди да се направи предаване за „ Белите нощи “ през 1925-а?
Никога, несъмнено, въпреки че и извън, и от вътрешната страна е алена до неприличие.
Дори северно-корейците към този момент схванаха, че би трябвало да има някакви граници на враждебността.
Само нашите лобисти-талибани не проумяват това.
***
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ