Не чакайте танковете, Русия и така печели войната с Украйна
И през днешния ден не ни нападнаха руснаците
Спекулации, информации, клюки и всякаква олелия по отношение на пълномащабна война в Украйна стигнаха дотам, че из интернет пространството се появиха всевъзможни майтапи и смешки, написа Венцислав Божев в
Даже от Кремъл започнаха да иронизират цялата обстановка, откакто прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков разяснява информациите на английски таблоиди, разполагащи с проектите за прецизен ден и час за начало на офанзивата.
"Най-добре да си настроят [в Украйна] будилниците за тогава и да се уверят сами ", споделя той за държавната медия "Спутник ".
Е, такова нещо по този начин и не се случи, само че не с помощта на английските таблоиди и техните източници, предизвестили за проектите за офанзива и то с детайлности, за които несъмнено дори самото съветско военно командване доста евентуално не подозира.
Всъщност това е част от цялата осведомителна война, която се води сега, без значение дали става въпрос за лъжливи индикации за атака, предизвикали реакцията на западните разузнавания, а от там и на политиците, или пък просто за съзнателно медийно раздуване и подправени вести.
И в двата случая се основава медийна неуравновесеност, която въздейства върху европейските общества, в това число в България, като основава нови условия за боязън, неустановеност и разделения.
Нещо, което е изцяло в стила на Кремъл с оглед обстановката и поставените цели. А те сигурно включват пълномащабна атака, само че единствено в един в действителност доста, доста, краен случай.
Причината е елементарна и може ясно да се види от клиповете в обществените мрежи, показващи цели танкови отделения, затънали в тиня.
Това е по този начин нареченият феномен "распутица ", присъщ за съветските и украински безкрайни полета, които безусловно се трансформират в блата и един същински логистичен призрачен сън за напредването на каквато и да е военна техника отвън пътищата и ж.п. линиите.
А когато распутицата каже своята тежка дума, ще пристигна ред на повече от 5-те хиляди модерни противотанкови средства, доставени на Украйна единствено от началото на годината.
Не че няма и други разновидности за намеса като въздушни акции и кибервойна, само че в последна сметка не стъпи ли войнишки ботуш, никоя територия не може да се счете за завладяна.
Затова една огромна акция преди началото на юни-юли по-скоро би се трансформирала в едно скъпоструващо крушение.
Факт, който е повече от явен за съветското командване, и по тази причина концепцията не е да се стигне до ескалация, а чисто и просто да се поддържа опасността от надвиснала заплаха, тъй че да се извлекат задоволително изгоди на дипломатическия фронт.
И за задачата няма по-добър метод от поддържането на непрестанно положение на неустановеност и боязън.
Неслучайно и в границите на един ден пристигнаха някои разнопосочни и спорни послания. От една страна Путин разгласи, че част от струпаните към границата с Украйна войски се прибират, с цел да се понижи напрежението, до момента в който от друга - от Киев оповестиха, че уеб страниците на Министерството на защитата, както и на две държавни банки, са наранени от хакерска атака.
При това поредна от 2014 година насам, в която съветски хакери нападат държавни служби, частни компании или изборни акции. При една такава от края на 2015 година да вземем за пример, е атакувана електропреносната мрежа в Ивано-Франкивска област и вследствие на това над 230 000 семейства и бизнеси остават без ток за през целия ден.
В същото време пък до момента в който Путин обявяваше изтеглянето на войските от границата, долната камара в съветския парламент гласоподава с болшинство за решение, което ще изиска от него да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас. Там в действителност войната по този начин и не е серпантина. И взема жертви съвсем всеки ден към този момент осем години насам.
Така че даже и да не пресекат границата съветските танкове, война има и тя е напълно действителна, единствено че се води на разнообразни фронтове.
А задачата е ясна и сигурно не е обвързвана единствено с Украйна и нейното вероятно участие в НАТО. Ако в действителност е имало съществено желание за нейното приемане в Алианса, то тя щеше към този момент да е призната. Фактът, че това няма да се случи, бе изразен от немския канцлер Олаф Шолц, който след срещата си в Москва с Путин разгласи това, което по този начин или другояче към този момент се знаеше - НАТО няма да се уголемява на изток в обозримо бъдеще.
"Не е на дневен ред, всички го знаят доста ясно. Мисля, че евентуално няма да се сблъскваме повече с тази тематика по време на нашите мандати ", сподели немецът.
Украйна по този начин или другояче чисто институционално към този момент е парализирана поради Минските съглашения, съгласно които районите Донецк и Луганск би трябвало да получат специфични самостоятелни статути.
Имплементирането на това условие значи, че Украйна няма да може да взема основни политически решения без единодушието на районите, а целият проруски анклав ще си остане перманентна спирачка по възможния европейски път на Украйна, без значение дали става въпрос за НАТО или Европейски Съюз.
Така че, видяно от този ъгъл, решението на съветския парламент по отношение на статута на Донбас по-скоро наподобява като повдигане на пушилка. За Русия е доста по-удобно, в случай че окупираната област си остане в настоящето състояние в рамките на Украйна и да служи за инструмент за напън, който при нужда да се употребява.
В по-широк проект Украйна не е причина, а единствено мотив за покачване на въпроса по отношение на нова система за сигурност в Източна Европа от Балтийско до Черно море и преобразяване на района в буферна зона сред НАТО и Русия.
Система, в която военни учения и въоръжаване на европейски страни ще се съгласува с Кремъл.
И най-много там да се взема решение кой може да има европейско бъдеще и кой не.
Спекулации, информации, клюки и всякаква олелия по отношение на пълномащабна война в Украйна стигнаха дотам, че из интернет пространството се появиха всевъзможни майтапи и смешки, написа Венцислав Божев в
Даже от Кремъл започнаха да иронизират цялата обстановка, откакто прессекретарят на президента Путин Дмитрий Песков разяснява информациите на английски таблоиди, разполагащи с проектите за прецизен ден и час за начало на офанзивата.
"Най-добре да си настроят [в Украйна] будилниците за тогава и да се уверят сами ", споделя той за държавната медия "Спутник ".
Е, такова нещо по този начин и не се случи, само че не с помощта на английските таблоиди и техните източници, предизвестили за проектите за офанзива и то с детайлности, за които несъмнено дори самото съветско военно командване доста евентуално не подозира.
Всъщност това е част от цялата осведомителна война, която се води сега, без значение дали става въпрос за лъжливи индикации за атака, предизвикали реакцията на западните разузнавания, а от там и на политиците, или пък просто за съзнателно медийно раздуване и подправени вести.
И в двата случая се основава медийна неуравновесеност, която въздейства върху европейските общества, в това число в България, като основава нови условия за боязън, неустановеност и разделения.
Нещо, което е изцяло в стила на Кремъл с оглед обстановката и поставените цели. А те сигурно включват пълномащабна атака, само че единствено в един в действителност доста, доста, краен случай.
Причината е елементарна и може ясно да се види от клиповете в обществените мрежи, показващи цели танкови отделения, затънали в тиня.
Това е по този начин нареченият феномен "распутица ", присъщ за съветските и украински безкрайни полета, които безусловно се трансформират в блата и един същински логистичен призрачен сън за напредването на каквато и да е военна техника отвън пътищата и ж.п. линиите.
А когато распутицата каже своята тежка дума, ще пристигна ред на повече от 5-те хиляди модерни противотанкови средства, доставени на Украйна единствено от началото на годината.
Не че няма и други разновидности за намеса като въздушни акции и кибервойна, само че в последна сметка не стъпи ли войнишки ботуш, никоя територия не може да се счете за завладяна.
Затова една огромна акция преди началото на юни-юли по-скоро би се трансформирала в едно скъпоструващо крушение.
Факт, който е повече от явен за съветското командване, и по тази причина концепцията не е да се стигне до ескалация, а чисто и просто да се поддържа опасността от надвиснала заплаха, тъй че да се извлекат задоволително изгоди на дипломатическия фронт.
И за задачата няма по-добър метод от поддържането на непрестанно положение на неустановеност и боязън.
Неслучайно и в границите на един ден пристигнаха някои разнопосочни и спорни послания. От една страна Путин разгласи, че част от струпаните към границата с Украйна войски се прибират, с цел да се понижи напрежението, до момента в който от друга - от Киев оповестиха, че уеб страниците на Министерството на защитата, както и на две държавни банки, са наранени от хакерска атака.
При това поредна от 2014 година насам, в която съветски хакери нападат държавни служби, частни компании или изборни акции. При една такава от края на 2015 година да вземем за пример, е атакувана електропреносната мрежа в Ивано-Франкивска област и вследствие на това над 230 000 семейства и бизнеси остават без ток за през целия ден.
В същото време пък до момента в който Путин обявяваше изтеглянето на войските от границата, долната камара в съветския парламент гласоподава с болшинство за решение, което ще изиска от него да признае независимостта на сепаратистките републики в Донбас. Там в действителност войната по този начин и не е серпантина. И взема жертви съвсем всеки ден към този момент осем години насам.
Така че даже и да не пресекат границата съветските танкове, война има и тя е напълно действителна, единствено че се води на разнообразни фронтове.
А задачата е ясна и сигурно не е обвързвана единствено с Украйна и нейното вероятно участие в НАТО. Ако в действителност е имало съществено желание за нейното приемане в Алианса, то тя щеше към този момент да е призната. Фактът, че това няма да се случи, бе изразен от немския канцлер Олаф Шолц, който след срещата си в Москва с Путин разгласи това, което по този начин или другояче към този момент се знаеше - НАТО няма да се уголемява на изток в обозримо бъдеще.
"Не е на дневен ред, всички го знаят доста ясно. Мисля, че евентуално няма да се сблъскваме повече с тази тематика по време на нашите мандати ", сподели немецът.
Украйна по този начин или другояче чисто институционално към този момент е парализирана поради Минските съглашения, съгласно които районите Донецк и Луганск би трябвало да получат специфични самостоятелни статути.
Имплементирането на това условие значи, че Украйна няма да може да взема основни политически решения без единодушието на районите, а целият проруски анклав ще си остане перманентна спирачка по възможния европейски път на Украйна, без значение дали става въпрос за НАТО или Европейски Съюз.
Така че, видяно от този ъгъл, решението на съветския парламент по отношение на статута на Донбас по-скоро наподобява като повдигане на пушилка. За Русия е доста по-удобно, в случай че окупираната област си остане в настоящето състояние в рамките на Украйна и да служи за инструмент за напън, който при нужда да се употребява.
В по-широк проект Украйна не е причина, а единствено мотив за покачване на въпроса по отношение на нова система за сигурност в Източна Европа от Балтийско до Черно море и преобразяване на района в буферна зона сред НАТО и Русия.
Система, в която военни учения и въоръжаване на европейски страни ще се съгласува с Кремъл.
И най-много там да се взема решение кой може да има европейско бъдеще и кой не.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ