Македонската българофобия в края на 1944 г.
https://duma.bg/bkp-i-makedoniya-vreme-e-za-istinata-chast-vtora-n231056?go=terms&p=cookies.
Спомних си всичко това, като прочетох завчера какво следващо антибългарско решение е приело македонското национално заседание по предложение на ВМРО-ДПМНЕ. Всички фондации и други форми на сдружавания (чети българските) при съседите не можели да носят имена на исторически персони, които Скопие не харесва. В Северна Македония били срещу фашиста Иван Михайлов, на чието име е наименуван български клуб там. И аз самият, меко казано, никак не го долюбвам и нееднократно съм писал срещу някои от делата му. Но за какво стоварват неговите грехове на гърба на българския народ? И той ли е фашистки? Де факто не разрешават сдружения с български темперамент. Според мен, по-скоро това срамно македонско решение граничи с фашизъм. Но аз не мисля, че изстрадалият македонски народ е фашистки и че той носи виновност за приемането му. Не мисля също, че е кокошкарски и граблив като някои фанатизирани негови предшественици през 1944 година
Но хайде да не се халосваме с думи, а да надникнем в документите, които ви предлагам. Ще се убедите за следващ път и какви неистови старания са използвали Българска комунистическа партия и Георги Димитров, с цел да спасят Пиринския край от сръбската алчност. И са съумели, като за това, след многократни настоявания на Георги Димитров, на наша страна се е намесил и самият Сталин.
Димитров съумява да избави Пиринския край от апетитите на Тито
Снимка: duma.bg
„ Българска комунистическа партия, Коминтернът и македонският въпрос ” (1917-1946), том втори, съставители Цочо Билярски и Ива Бурилкова, изд. Главно ръководство на архивите при Министерски съвет, 1999 година:
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров […] за ограбването на 39 полк и основаването на македонска военна част и други
[София], 25 октомври 1944 година Необходимо е да помолим нашия югославски другар да обясни на македонските приятели, че в този момент не би трябвало да се повдига въпроса за присъединението Българска Македония. Те намират тоя въпрос за вътрешномакедонски и желаят внезапно да приложат правото си на самоопределяне. Присъединяването би трябвало да бъде предшествано въпреки и единствено два дни преди този момент от съгласие сред Югославия и България. Нашата партия е упреквана в опортюнизъм по тази причина че бавим присъединението. В Горна Джумая са обрали за свои потребности боен склад – хиляда шинела, две хиляди панталона, три хиляди кг. гьон и така нататък Организирали са в действителност свои комендантства. Искат да вземат под свое управление Горноджумайския комитет и организация […]
ЦДА, ф.1 б, оп. 7, а.е. 68, л.4-5. Копие на съветски език. Ръкопис.
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров […]
[София], 27 октомври 1944 година
След като проучихме въпроса се оказа, че разграбването на военния склад в Горна Джумая, основаването на военно комендантство и отзоваването на хора от полка за основаването на македонски бригади, всичко това е работа на локални хора, без непосредственото присъединяване на македонските представители тук. Тези представители, сякаш по напътствието на Тито настояват, че македонският въпрос е релативно независим въпрос и не би трябвало да се свързва с авансово съглашение сред България и Югославия, още повече, че присъединението трябвало да предшества съглашението. От това следва, че към присъединението би трябвало да се пристъпи още в този момент, неотложно към, за това би трябвало да се пристъпи към пропаганда. Няма подозрение, че такова схващане на въпроса е съдействало за горепосочените връзки и уклони.
ЦДА, ф.1 б, оп. 7, а.е. 74, л.1. Копие на съветски език. Ръкопис.
Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов...
[Москва], 27 октомври 1944 година, 3 ч. 48 м.:
До Спиридонов. Изпратих следната депеша на нашия югославски другар (Тито - б. съст.): „ Настойчиво апелирам бързо да се обясни на македонските приятели, че в този момент не би трябвало да се повдига въпросът за присъединението на Българска Македония. Присъединяването би трябвало да се реализира въз основа на авансово съглашение сред Югославия и България, когато бъдат избрани новите граници сред тях. Днешната задача е с общи старания по-бързо да се разгроми общия зложелател. Всичко, което пречи на осъществяването на тази задача, би следвало деликатно да се заобикаля. Между другото, македонският щаб очевидно преглежда Българска Македония към този момент като присъединена територия, стараейки се да популяризира цялата си власт над нея, провежда своите комендантства, превзема хора и въоръжение, разпорежда се своеволно и даже желае да сложи под свое командване Горноджумайската организация. Въобще аз мисля, че е от общ интерес в Българска Македония да не се подхваща нищо без надлежно координиране с Централен комитет на Българска комунистическа партия. Бързо ми съобщете за взетите от вас ограничения по този въпрос. ”...
Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
Москва, 6 ноември 1944 година, 05 ч. 15 м.
До Спиридонов. Отговор от югославския другар още не е получен. Действайте в духа на моята депеша. До решаването на бъдещите граници на Македония би трябвало да бъде непокътнат държавния суверенитет на България и комитетите на Отечествен фронт... Разяснете това добре и на нашите македонци...
Дед.
ЦДА, ф. 1б, оп. 7, Копие на съветски език, Машинопис
Из Доклад от помощник-командира на 1 V войска генерал-майор Копчев, изпратен на Георги Димитров [ … ]
12 ноември 1944 година
В дружната битка на българския и македонския нации срещу немските завоеватели ние се натъкваме на редица на практика въпроси. Те са основно в региона на подпомагането на македонските освободителни войски с храна, транспортни средства, гориво, лечение на ранени приятели и други […]
2. Освен общата акция и дружно с нея, вървят и засилващите се феномени на изземване по не напълно почтен метод, по опция на повече от нашето имущество.
На съответното място оповестих, че ние нищо не отхвърляме на другарите македонци. Но всичко има граница. Не можем ние да удовлетворяваме предпочитание като следното: идват представители на бригадата „ Яне Сандански ” и по един не напълно непретенциозен метод декларират пред армейския интендант полковник Магеров, че желаят една трета от зърнения и тревен фураж на неговия склад. Със съдействието на моята намеса той избави склада. […]
Има цяла редица още сходни случаи. Сам другарят Воя Попович, минавайки край нашите ешелони, изрича своето удивление от толкоз доста имущество и ми желае коли и каквото може.
Но другарите македонци освен желаят, само че и поставят ръка където успеят[…]
Указаната по подобен метод помощ на другарите македонци, по моя преценка, е доста сензитивна и ни е поставяла нерядко в огромни усложнения. Не е безинтересно да знаете някои обстоятелства в това отношение[…]
Особено зле стои работата към трофеите. Когато армията ни настава македонците съвсем на никое място не се виждат. Влезем ли в селището, не след дълго виждаме неприятни картини. Партизани шетат чевръсто и прибират де каквото им падне. Така в Царево пред очите ми прибраха в два склада плячката, като сложиха свои постове пред складовете за овес и дъски, останали като български от режима до 9 септември. Стигна се до такава степен, че при съществуването на фураж и на дъски на разположение, ние не бяхме в положение да нахраним падащите от апетит коне, нито да изправим опустошения мост, с цел да се придвижи напред обоза, машините и прочие
На всичко това от горната страна, което надалеч не показва цялостната картина, единствено преди няколко дни, на 1 т.м. ме посети партийният представител при корпуса, другарят Любчо Арсов, който ми съобщи, че в Царево село сме имали четири тона и половина цинкова телефонна жица, че по техни сведения тя била пренесена в Г. Джумая и ето – декларира другарят, че желаят да сложат ръка на тази жица. Помолих другаря да направи публично действия и с това към този момент изчерпах въпроса.
Лошото е, че случаи от сходен темперамент не понижават, а се усилват, че нашето достойнство другарите македонци схващат като уязвимост на пренебрегнат, който би трябвало да е удовлетворен и благополучен, в случай че му подарят нещо от това, което самичък той владее.[…]
3. Зачестяват явленията на принудителен обир и разпра с наши бойци. […]
в) Нападат наш обоз идещ по посока Пехчево – Царево село и го разграбват[…]
г) Ето ви един от пресните случаи: бият се нашите гвардейци надалеч напред. Тежкият им багаж се пази обратно от гвардеец. Нападат го за да отмъкват. Той не разрешава. Стрелят в него, раняват го, отмъкват част от имуществото и заобикалят. […]
ж) На наш боец кавалерист преди 2-3 дни вземат принудително новите ботуши. Когато наш полковник обърнал внимание за това на неколцина македонски бойци, те му дали отговор: „ малко ли пари вземаха вашите от македонците ”.
Изложихме единствено част от многочислената редица сходни случаи, с които не желаеме да ви занимаваме, само че които приказват сами по себе си за отношението към нас.
4. Усилват се деянията на неуважение освен на армията, само че и държавното управление и властта на Отечествен фронт. […]
Няма да ви занимаваме с голям брой по-дребни случаи, като принуждаването на наши бойци да смъкват от шапките си лъвчетата, наричайки ги „ кучки ” и прочие […]
2) Че явленията, част от които изложих нагоре, основават обилни усложнения (да оставим материалните щети) в взаимната ни работа по воденето на битката и закрепването на нашето приятелство. Нещо повече: подхранват както деянията на великобългарския национализъм, по този начин и известни грабежи на дребно от наши бойци. Подчертавам, такива прояви на кокошкарство фактически има, само че няма да се откри нито един факт на такива неща узаконени от наши офицери, тогава, когато в действията на другарите македонци имаме нещо по-друго. […]
Копчев, генерал-майор, асистент пълководец 1V войска
ЦДА, ф.146, оп. 5, а.е. 762, л. 2-12. Препис. Машинопис
Из шифрограма от Централен комитет на Българска работническа партия (к) до Г. Димитров
София 15 ноември 1944 година
... Освобождаването на Югославия скоро ще бъде приключено и българските войски ще се отдръпват. Някои югославяни намерено заплашват: „ Лесно влязохте, ще забележим по какъв начин ще си отидете. ”
Не е изключено някои горещи глави да се опитат да обезоръжат войската, а може би и принудително да окупират Петричкия край. Сред югославските приятели се намират фенове на свършените обстоятелства. Необходимо е навреме да се вземат ограничения за отбягване на такива гибелни увлечения. Потребна е по-активна интервенция от страна на руското командване.
Централен комитет на Българска работническа партия (к)
ЦПА, сбирка непознати микрофилми, м.ф. 431, к. 23, фотокопие, превод от съветски език
Из шифрограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
Москва, 17 ноември, 1944 година
Оня ден приказвах по телефона с Толбухин във връзка македонските работи и взаимоотношенията сред югославските и българските войски. Обеща да вземе всички нужни ограничения от страна на руското командване. Увери, че няма да бъдат позволени никакви стълкновения и взаимоотношенията ще бъдат уредени бързо. Не би било неприятно неотложно да му се оповестят всички най-важни обстоятелства, за които е нужна неговата интервенция.
Д[имитров]
ЦПА, сбирка непознати микрофилми, м.ф. 434, к.32, превод от съветски език
Радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров
[София], 17 ноември 1944 година
Маршалът ме повика по македонския въпрос. Ще подхващат нужните ограничения. Ще се договорим и с Тито. Изтеглянето на българските войски от Македония ще бъде под наблюдението на контролната комисия.
Спи[ри]донов
ЦДА, ф.16 б, оп. 7, а.е. 121
Из шифрограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...
София, 23 ноември 1944 година
По македонския въпрос поддържаме непосредствена връзка с маршала. (Тито - б. съст.) Надяваме се с негова помощ да изгладим всички недоразумения с македонците. Последното е, че те поставят ръка на 430 милиона от Българската национална банка в Скопие в пари, марки, бандероли и други скъпи бумаги. Това за малко щеше да докара до конфликт, защото Велчев искаше да върне един български полк с артилерия...
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...
[София], 21 октомври, 1944 година
Бързо
В Петрички окръг македонците през главата на партията и държавното управление сътвориха нещо от рода на страна в страната. Разпуснаха 39 полк, взеха неговото оръжие и артилерия, основават някакви македонски бригади за изпращане в Беломорието и Гръцка Македония, основават македонски комендантства. С една дума, Петричко, със своята територия, единствено официално още не е присъединено. Цялата македонска емиграция и популацията в Петричко бе трябвало да се подчиняват на напътствията и да славят Тито. Всичко това се прави без координиране с нашата партия и в прорез с постигнатите съглашения с македонското управление. Тогава се разбрахме, че въпросът за границите в този момент няма да се повдига... Сега македонците желаят да приложат към нас политиката на свършените обстоятелства. Между другото, популацията в Петричкия край напълно не е квалифицирано за присъединение към Македония. Голяма част от популацията освен е срещу, само че и остро реагира на такова присъединение, в случай че то не е обвързвано със доближаване сред България и Югославия. Моля те, поискай от Тито неотложно да поправи позволените неточности от македонските приятели. Ние също ще се опитаме да се договорим директно с тях. Изпращането на вербувани в Българска Македония македонски отряди към Гръцка Македония и към Солун в сегашния миг заплашва съществено България.
ЦДА, ф. 1б, а.е. 68, копие на съветски език. Ръкопис
Из писмо от Георги Димитров до Й. В. Сталин
Москва, 7 април 1945 година
Много апелирам по време на пребиваването на Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията сред България и Югославия. [В екземпляра, получен от Сталин има добавено в скоби от Г. Димитров: („ в случай че това е допустимо, и с мое присъединяване ” - б. съст.)] В частност би трябвало да се откри подобаваща форма за реализиране на проектираното политическо споразумение сред двете страни до довеждане докрай на войната, защото по-късно компликациите ще бъдат евентуално повече.
Трябва да се означи, че у редица югославски приятели има нездрави настроения, известно „ самозабравяне от триумфите ” и погрешно, високомерно отношение към България и дори към Бълг[арската] компартия.
Считам вашата помощ и влияние доста желателни.
Публ. в Г. Димитров, Дневник..., с. 474
Из „ Македония. Мястото й в политиката на балканските сили ”, проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по интернационалните работи, Лондон & Ню Йорк, първо изд. 1950 година, превод на Лиляна Ванова, персонален списък на Христо Георгиев
... Отечественият фронт и Българска комунистическа партия явно са съществено обезпокоени. Те не са подготвени да се откажат от Пиринска Македония, нещо което би било сериозен удар по техния авторитет в България[…] Положението краткотрайно е нормализирано посредством сложен компромис сред югославската и българската комунистически партии. Много евентуално и двете страни да не са възнамерявали да запазят това състояние. Във всеки случай Българска комунистическа партия прави прекомерно малко, с цел да извърши своите обещания. Пиринска Македония не получава административна автономност, а до края на 1947 година няма и знак за някаква културна автономност. В началото на октомври 1944 година първата регионална конференция на Българска комунистическа партия се организира в Горна Джумая, основния град на Пиринска Македония, съгласно югославски източници нито едно от обещанията на Централен комитет не е упоменато по време на конференцията.
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Спомних си всичко това, като прочетох завчера какво следващо антибългарско решение е приело македонското национално заседание по предложение на ВМРО-ДПМНЕ. Всички фондации и други форми на сдружавания (чети българските) при съседите не можели да носят имена на исторически персони, които Скопие не харесва. В Северна Македония били срещу фашиста Иван Михайлов, на чието име е наименуван български клуб там. И аз самият, меко казано, никак не го долюбвам и нееднократно съм писал срещу някои от делата му. Но за какво стоварват неговите грехове на гърба на българския народ? И той ли е фашистки? Де факто не разрешават сдружения с български темперамент. Според мен, по-скоро това срамно македонско решение граничи с фашизъм. Но аз не мисля, че изстрадалият македонски народ е фашистки и че той носи виновност за приемането му. Не мисля също, че е кокошкарски и граблив като някои фанатизирани негови предшественици през 1944 година
Но хайде да не се халосваме с думи, а да надникнем в документите, които ви предлагам. Ще се убедите за следващ път и какви неистови старания са използвали Българска комунистическа партия и Георги Димитров, с цел да спасят Пиринския край от сръбската алчност. И са съумели, като за това, след многократни настоявания на Георги Димитров, на наша страна се е намесил и самият Сталин.
Димитров съумява да избави Пиринския край от апетитите на Тито
Снимка: duma.bg
„ Българска комунистическа партия, Коминтернът и македонският въпрос ” (1917-1946), том втори, съставители Цочо Билярски и Ива Бурилкова, изд. Главно ръководство на архивите при Министерски съвет, 1999 година:
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров […] за ограбването на 39 полк и основаването на македонска военна част и други
[София], 25 октомври 1944 година Необходимо е да помолим нашия югославски другар да обясни на македонските приятели, че в този момент не би трябвало да се повдига въпроса за присъединението Българска Македония. Те намират тоя въпрос за вътрешномакедонски и желаят внезапно да приложат правото си на самоопределяне. Присъединяването би трябвало да бъде предшествано въпреки и единствено два дни преди този момент от съгласие сред Югославия и България. Нашата партия е упреквана в опортюнизъм по тази причина че бавим присъединението. В Горна Джумая са обрали за свои потребности боен склад – хиляда шинела, две хиляди панталона, три хиляди кг. гьон и така нататък Организирали са в действителност свои комендантства. Искат да вземат под свое управление Горноджумайския комитет и организация […]
ЦДА, ф.1 б, оп. 7, а.е. 68, л.4-5. Копие на съветски език. Ръкопис.
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров […]
[София], 27 октомври 1944 година
След като проучихме въпроса се оказа, че разграбването на военния склад в Горна Джумая, основаването на военно комендантство и отзоваването на хора от полка за основаването на македонски бригади, всичко това е работа на локални хора, без непосредственото присъединяване на македонските представители тук. Тези представители, сякаш по напътствието на Тито настояват, че македонският въпрос е релативно независим въпрос и не би трябвало да се свързва с авансово съглашение сред България и Югославия, още повече, че присъединението трябвало да предшества съглашението. От това следва, че към присъединението би трябвало да се пристъпи още в този момент, неотложно към, за това би трябвало да се пристъпи към пропаганда. Няма подозрение, че такова схващане на въпроса е съдействало за горепосочените връзки и уклони.
ЦДА, ф.1 б, оп. 7, а.е. 74, л.1. Копие на съветски език. Ръкопис.
Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов...
[Москва], 27 октомври 1944 година, 3 ч. 48 м.:
До Спиридонов. Изпратих следната депеша на нашия югославски другар (Тито - б. съст.): „ Настойчиво апелирам бързо да се обясни на македонските приятели, че в този момент не би трябвало да се повдига въпросът за присъединението на Българска Македония. Присъединяването би трябвало да се реализира въз основа на авансово съглашение сред Югославия и България, когато бъдат избрани новите граници сред тях. Днешната задача е с общи старания по-бързо да се разгроми общия зложелател. Всичко, което пречи на осъществяването на тази задача, би следвало деликатно да се заобикаля. Между другото, македонският щаб очевидно преглежда Българска Македония към този момент като присъединена територия, стараейки се да популяризира цялата си власт над нея, провежда своите комендантства, превзема хора и въоръжение, разпорежда се своеволно и даже желае да сложи под свое командване Горноджумайската организация. Въобще аз мисля, че е от общ интерес в Българска Македония да не се подхваща нищо без надлежно координиране с Централен комитет на Българска комунистическа партия. Бързо ми съобщете за взетите от вас ограничения по този въпрос. ”...
Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
Москва, 6 ноември 1944 година, 05 ч. 15 м.
До Спиридонов. Отговор от югославския другар още не е получен. Действайте в духа на моята депеша. До решаването на бъдещите граници на Македония би трябвало да бъде непокътнат държавния суверенитет на България и комитетите на Отечествен фронт... Разяснете това добре и на нашите македонци...
Дед.
ЦДА, ф. 1б, оп. 7, Копие на съветски език, Машинопис
Из Доклад от помощник-командира на 1 V войска генерал-майор Копчев, изпратен на Георги Димитров [ … ]
12 ноември 1944 година
В дружната битка на българския и македонския нации срещу немските завоеватели ние се натъкваме на редица на практика въпроси. Те са основно в региона на подпомагането на македонските освободителни войски с храна, транспортни средства, гориво, лечение на ранени приятели и други […]
2. Освен общата акция и дружно с нея, вървят и засилващите се феномени на изземване по не напълно почтен метод, по опция на повече от нашето имущество.
На съответното място оповестих, че ние нищо не отхвърляме на другарите македонци. Но всичко има граница. Не можем ние да удовлетворяваме предпочитание като следното: идват представители на бригадата „ Яне Сандански ” и по един не напълно непретенциозен метод декларират пред армейския интендант полковник Магеров, че желаят една трета от зърнения и тревен фураж на неговия склад. Със съдействието на моята намеса той избави склада. […]
Има цяла редица още сходни случаи. Сам другарят Воя Попович, минавайки край нашите ешелони, изрича своето удивление от толкоз доста имущество и ми желае коли и каквото може.
Но другарите македонци освен желаят, само че и поставят ръка където успеят[…]
Указаната по подобен метод помощ на другарите македонци, по моя преценка, е доста сензитивна и ни е поставяла нерядко в огромни усложнения. Не е безинтересно да знаете някои обстоятелства в това отношение[…]
Особено зле стои работата към трофеите. Когато армията ни настава македонците съвсем на никое място не се виждат. Влезем ли в селището, не след дълго виждаме неприятни картини. Партизани шетат чевръсто и прибират де каквото им падне. Така в Царево пред очите ми прибраха в два склада плячката, като сложиха свои постове пред складовете за овес и дъски, останали като български от режима до 9 септември. Стигна се до такава степен, че при съществуването на фураж и на дъски на разположение, ние не бяхме в положение да нахраним падащите от апетит коне, нито да изправим опустошения мост, с цел да се придвижи напред обоза, машините и прочие
На всичко това от горната страна, което надалеч не показва цялостната картина, единствено преди няколко дни, на 1 т.м. ме посети партийният представител при корпуса, другарят Любчо Арсов, който ми съобщи, че в Царево село сме имали четири тона и половина цинкова телефонна жица, че по техни сведения тя била пренесена в Г. Джумая и ето – декларира другарят, че желаят да сложат ръка на тази жица. Помолих другаря да направи публично действия и с това към този момент изчерпах въпроса.
Лошото е, че случаи от сходен темперамент не понижават, а се усилват, че нашето достойнство другарите македонци схващат като уязвимост на пренебрегнат, който би трябвало да е удовлетворен и благополучен, в случай че му подарят нещо от това, което самичък той владее.[…]
3. Зачестяват явленията на принудителен обир и разпра с наши бойци. […]
в) Нападат наш обоз идещ по посока Пехчево – Царево село и го разграбват[…]
г) Ето ви един от пресните случаи: бият се нашите гвардейци надалеч напред. Тежкият им багаж се пази обратно от гвардеец. Нападат го за да отмъкват. Той не разрешава. Стрелят в него, раняват го, отмъкват част от имуществото и заобикалят. […]
ж) На наш боец кавалерист преди 2-3 дни вземат принудително новите ботуши. Когато наш полковник обърнал внимание за това на неколцина македонски бойци, те му дали отговор: „ малко ли пари вземаха вашите от македонците ”.
Изложихме единствено част от многочислената редица сходни случаи, с които не желаеме да ви занимаваме, само че които приказват сами по себе си за отношението към нас.
4. Усилват се деянията на неуважение освен на армията, само че и държавното управление и властта на Отечествен фронт. […]
Няма да ви занимаваме с голям брой по-дребни случаи, като принуждаването на наши бойци да смъкват от шапките си лъвчетата, наричайки ги „ кучки ” и прочие […]
2) Че явленията, част от които изложих нагоре, основават обилни усложнения (да оставим материалните щети) в взаимната ни работа по воденето на битката и закрепването на нашето приятелство. Нещо повече: подхранват както деянията на великобългарския национализъм, по този начин и известни грабежи на дребно от наши бойци. Подчертавам, такива прояви на кокошкарство фактически има, само че няма да се откри нито един факт на такива неща узаконени от наши офицери, тогава, когато в действията на другарите македонци имаме нещо по-друго. […]
Копчев, генерал-майор, асистент пълководец 1V войска
ЦДА, ф.146, оп. 5, а.е. 762, л. 2-12. Препис. Машинопис
Из шифрограма от Централен комитет на Българска работническа партия (к) до Г. Димитров
София 15 ноември 1944 година
... Освобождаването на Югославия скоро ще бъде приключено и българските войски ще се отдръпват. Някои югославяни намерено заплашват: „ Лесно влязохте, ще забележим по какъв начин ще си отидете. ”
Не е изключено някои горещи глави да се опитат да обезоръжат войската, а може би и принудително да окупират Петричкия край. Сред югославските приятели се намират фенове на свършените обстоятелства. Необходимо е навреме да се вземат ограничения за отбягване на такива гибелни увлечения. Потребна е по-активна интервенция от страна на руското командване.
Централен комитет на Българска работническа партия (к)
ЦПА, сбирка непознати микрофилми, м.ф. 431, к. 23, фотокопие, превод от съветски език
Из шифрограма от Георги Димитров до Трайчо Костов
Москва, 17 ноември, 1944 година
Оня ден приказвах по телефона с Толбухин във връзка македонските работи и взаимоотношенията сред югославските и българските войски. Обеща да вземе всички нужни ограничения от страна на руското командване. Увери, че няма да бъдат позволени никакви стълкновения и взаимоотношенията ще бъдат уредени бързо. Не би било неприятно неотложно да му се оповестят всички най-важни обстоятелства, за които е нужна неговата интервенция.
Д[имитров]
ЦПА, сбирка непознати микрофилми, м.ф. 434, к.32, превод от съветски език
Радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров
[София], 17 ноември 1944 година
Маршалът ме повика по македонския въпрос. Ще подхващат нужните ограничения. Ще се договорим и с Тито. Изтеглянето на българските войски от Македония ще бъде под наблюдението на контролната комисия.
Спи[ри]донов
ЦДА, ф.16 б, оп. 7, а.е. 121
Из шифрограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...
София, 23 ноември 1944 година
По македонския въпрос поддържаме непосредствена връзка с маршала. (Тито - б. съст.) Надяваме се с негова помощ да изгладим всички недоразумения с македонците. Последното е, че те поставят ръка на 430 милиона от Българската национална банка в Скопие в пари, марки, бандероли и други скъпи бумаги. Това за малко щеше да докара до конфликт, защото Велчев искаше да върне един български полк с артилерия...
Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...
[София], 21 октомври, 1944 година
Бързо
В Петрички окръг македонците през главата на партията и държавното управление сътвориха нещо от рода на страна в страната. Разпуснаха 39 полк, взеха неговото оръжие и артилерия, основават някакви македонски бригади за изпращане в Беломорието и Гръцка Македония, основават македонски комендантства. С една дума, Петричко, със своята територия, единствено официално още не е присъединено. Цялата македонска емиграция и популацията в Петричко бе трябвало да се подчиняват на напътствията и да славят Тито. Всичко това се прави без координиране с нашата партия и в прорез с постигнатите съглашения с македонското управление. Тогава се разбрахме, че въпросът за границите в този момент няма да се повдига... Сега македонците желаят да приложат към нас политиката на свършените обстоятелства. Между другото, популацията в Петричкия край напълно не е квалифицирано за присъединение към Македония. Голяма част от популацията освен е срещу, само че и остро реагира на такова присъединение, в случай че то не е обвързвано със доближаване сред България и Югославия. Моля те, поискай от Тито неотложно да поправи позволените неточности от македонските приятели. Ние също ще се опитаме да се договорим директно с тях. Изпращането на вербувани в Българска Македония македонски отряди към Гръцка Македония и към Солун в сегашния миг заплашва съществено България.
ЦДА, ф. 1б, а.е. 68, копие на съветски език. Ръкопис
Из писмо от Георги Димитров до Й. В. Сталин
Москва, 7 април 1945 година
Много апелирам по време на пребиваването на Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията сред България и Югославия. [В екземпляра, получен от Сталин има добавено в скоби от Г. Димитров: („ в случай че това е допустимо, и с мое присъединяване ” - б. съст.)] В частност би трябвало да се откри подобаваща форма за реализиране на проектираното политическо споразумение сред двете страни до довеждане докрай на войната, защото по-късно компликациите ще бъдат евентуално повече.
Трябва да се означи, че у редица югославски приятели има нездрави настроения, известно „ самозабравяне от триумфите ” и погрешно, високомерно отношение към България и дори към Бълг[арската] компартия.
Считам вашата помощ и влияние доста желателни.
Публ. в Г. Димитров, Дневник..., с. 474
Из „ Македония. Мястото й в политиката на балканските сили ”, проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по интернационалните работи, Лондон & Ню Йорк, първо изд. 1950 година, превод на Лиляна Ванова, персонален списък на Христо Георгиев
... Отечественият фронт и Българска комунистическа партия явно са съществено обезпокоени. Те не са подготвени да се откажат от Пиринска Македония, нещо което би било сериозен удар по техния авторитет в България[…] Положението краткотрайно е нормализирано посредством сложен компромис сред югославската и българската комунистически партии. Много евентуално и двете страни да не са възнамерявали да запазят това състояние. Във всеки случай Българска комунистическа партия прави прекомерно малко, с цел да извърши своите обещания. Пиринска Македония не получава административна автономност, а до края на 1947 година няма и знак за някаква културна автономност. В началото на октомври 1944 година първата регионална конференция на Българска комунистическа партия се организира в Горна Джумая, основния град на Пиринска Македония, съгласно югославски източници нито едно от обещанията на Централен комитет не е упоменато по време на конференцията.
* Черно на бяло
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ