Христос Воскресе!
Христос Воскресе! Екипът на БиНюз ви честити празника и ви пожелава здраве и благоденствие!
Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
"Христос възкръсна от мъртвите, като със гибел гибелта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Христос воскресе! Воистину воскресе! ", прозвуча пасхалният тропар във всички православни храмове в среднощ.
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината и надалеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и насладата от Божията победа в никакъв случай да не угасват в нашите сърца! Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ", сподели още Негово Светейшество Неофит.
"Христос Воскресе! Воистину Воскресе! " - това е нашият надвит привет за Възкресение Христовотова. Това са думите, които ще изричаме през идващите дни вместо привет. И когато споделяме "Христос воскресе! ", ние насочваме на човек благопожелание да живее постоянно.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден - по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко - той ще бъде здрав през годината.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, именуван Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия жанр.
"Христос възкръсна от мъртвите, като със гибел гибелта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Христос воскресе! Воистину воскресе! ", прозвуча пасхалният тропар във всички православни храмове в среднощ.
Поздравяваме с Христовото Възкресение всички правилни рожби на Православната ни черква, в Родината и надалеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и насладата от Божията победа в никакъв случай да не угасват в нашите сърца! Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ! ", сподели още Негово Светейшество Неофит.
"Христос Воскресе! Воистину Воскресе! " - това е нашият надвит привет за Възкресение Христовотова. Това са думите, които ще изричаме през идващите дни вместо привет. И когато споделяме "Христос воскресе! ", ние насочваме на човек благопожелание да живее постоянно.
По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, с цел да се засвидетелства любов и уважение. Червените яйца са знак на христовата мъченическа кръв, а козунакът е знак на агнеца божий - Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си облекла. Между Великден и Петдесетница хората не престават да се поздравяват с поздрава "Христос Воскресе ".
Вековна традиция за празника е на трапезата да участват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които одобряват причестяване на Великден - по-късно. Най-радостен в фамилията е този, на който яйцето остане крепко - той ще бъде здрав през годината.
Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три епохи. У нас козунаците се подготвят след 1920 година, и то първо в градовете. На празничната софра участва след дългия пост и агнешкото месо.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ