Роден е Христо Танев Стамболски, български лекар-анатом
Христо Танев Стамболски е български държавник, герой за църковна самостоятелност, лекар-анатом, професор в медицинския факултет в Цариград и един от уредниците на българското опазване на здравето след Освобождението.
Той е първото дете в фамилията на казанлъшкия търговец и преподавател Стоенчо (Таню) и Дафина Стамбологлуви (Според книгата „ Спомени “ на К. Бозвелиев Стоенчо Стамбологлу е бил преподавател в Калпакчийската махала, това не изключва да е бил и търговец). Те са извънредно вярващи православни християни и възпитават по този начин и своя наследник, доста се радват от обстоятелството, че през 1852 година той става анагност (четец, подстриган) на търновския епископ Неофит. На 14 август 1851 година, против празника на храма „ Успение пресветая Богородица “ в Калпакчийската махала, църковното настоятелство на църквата, със знанието на махленските чорбаджии, окача на новопостроената триетажна кула, с изключение на дървеното и едно желязно клепало.
За вечерната литургия същия ден, дружно с Клисаря и поп Ставри се качват на кулата с цел да бият клепалата. Турците които чуват мощния тон идват и със закани смъкват тримата от кулата и ги затварят в конака. После по молба на чорбаджиите са освободени от мюдюрина. Това събитие, както по-късно признава докторът, го озадачава и буди в него мисли за усъвършенстване ориста на българите.
Първоначално учи в родния си град Казанлък. При даскал Иван Найденов и Тодор Кюлджият се учи да превежда от славянски на български, турски учи при Илаоглу Мехмед ефенди, а гръцки при Филип Велев и Петър Хаджипенев (Петър х. Пенев). През 1858 година, след сполучливо положени изпити, той се записва като възпитаник в Имперско здравно учебно заведение. Завършва го с чин майор. Преподавател по анатомия в гражданското Медицинско учебно заведение и професор по анатомия във Военномедицинското учебно заведение.
Д-р Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и ръководител на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската подчиненост с цел да оказва помощ в Църковната битка. Среща се с Васил Левски и му оказва помощ в търсенето на средства за националноосвободителното придвижване.
Заради присъединяване си в освободителните битки е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната зараза измежду бойците го насочва към проучването на дракункулозата. С това получава международна популярност и самопризнание, а неговите стъкленици с „ Йеменския червей “ и през днешния ден се пазят в Британския музей в Лондон.
Като възпитаник в Имперското здравно учебно заведение, през 1865 година Стамболски демонстрира изключителна неустрашимост в битката с холерната зараза, а през 1867 година взе участие в лечението на заболели от петнист тиф, за което получава турския медал „ Меджидие “. Проучва остарялата арабска здравна терминология и я пригажда за приложимост на турски език. Преведената от него терминология се употребява и до през днешния ден от турските лекари. От 1875 година е постоянен професор по анатомия и хистология в светското Висше здравно учебно заведение в Цариград. Превежда от френски на турски език анатомичен атлас и управление по анатомия.
След Освобождението доктор Стамболски се открива първо в Габрово. Той става депутат и ръководител на Областното заседание на Източна Румелия, префект на Сливен, шеф на пътищата и известията в Източна Румелия (1881-1883), основател за основаването на земеделското учебно заведение в Садово (Пловдивско), градски доктор в Казанлък. От 1903 завежда Кожно-венерическия отдел на Александровска болница в София. Директор на Санитарната дирекция по време на Балканските войни. Член на Осмия висш медицински съвет.
Д-р Христо Стамболски е създател на обширни записки, които съдържат доста и забавни сведения за актуалния му публичен живот. Сътрудничи на в. „ Право “ и „ Напредък “, издавани от неговия другар Иван Найденов; след Освобождението сътрудничи на в. „ Мир “, разгласява на разнообразни езици писания по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология.
Той е първото дете в фамилията на казанлъшкия търговец и преподавател Стоенчо (Таню) и Дафина Стамбологлуви (Според книгата „ Спомени “ на К. Бозвелиев Стоенчо Стамбологлу е бил преподавател в Калпакчийската махала, това не изключва да е бил и търговец). Те са извънредно вярващи православни християни и възпитават по този начин и своя наследник, доста се радват от обстоятелството, че през 1852 година той става анагност (четец, подстриган) на търновския епископ Неофит. На 14 август 1851 година, против празника на храма „ Успение пресветая Богородица “ в Калпакчийската махала, църковното настоятелство на църквата, със знанието на махленските чорбаджии, окача на новопостроената триетажна кула, с изключение на дървеното и едно желязно клепало.
За вечерната литургия същия ден, дружно с Клисаря и поп Ставри се качват на кулата с цел да бият клепалата. Турците които чуват мощния тон идват и със закани смъкват тримата от кулата и ги затварят в конака. После по молба на чорбаджиите са освободени от мюдюрина. Това събитие, както по-късно признава докторът, го озадачава и буди в него мисли за усъвършенстване ориста на българите.
Първоначално учи в родния си град Казанлък. При даскал Иван Найденов и Тодор Кюлджият се учи да превежда от славянски на български, турски учи при Илаоглу Мехмед ефенди, а гръцки при Филип Велев и Петър Хаджипенев (Петър х. Пенев). През 1858 година, след сполучливо положени изпити, той се записва като възпитаник в Имперско здравно учебно заведение. Завършва го с чин майор. Преподавател по анатомия в гражданското Медицинско учебно заведение и професор по анатомия във Военномедицинското учебно заведение.
Д-р Стамболски е член на Временния съвет на Българската екзархия и ръководител на Българското читалище в Цариград. Използва свободния си достъп до високите етажи в турската подчиненост с цел да оказва помощ в Църковната битка. Среща се с Васил Левски и му оказва помощ в търсенето на средства за националноосвободителното придвижване.
Заради присъединяване си в освободителните битки е заточен в град Сана (днешен Йемен). Там паразитната зараза измежду бойците го насочва към проучването на дракункулозата. С това получава международна популярност и самопризнание, а неговите стъкленици с „ Йеменския червей “ и през днешния ден се пазят в Британския музей в Лондон.
Като възпитаник в Имперското здравно учебно заведение, през 1865 година Стамболски демонстрира изключителна неустрашимост в битката с холерната зараза, а през 1867 година взе участие в лечението на заболели от петнист тиф, за което получава турския медал „ Меджидие “. Проучва остарялата арабска здравна терминология и я пригажда за приложимост на турски език. Преведената от него терминология се употребява и до през днешния ден от турските лекари. От 1875 година е постоянен професор по анатомия и хистология в светското Висше здравно учебно заведение в Цариград. Превежда от френски на турски език анатомичен атлас и управление по анатомия.
След Освобождението доктор Стамболски се открива първо в Габрово. Той става депутат и ръководител на Областното заседание на Източна Румелия, префект на Сливен, шеф на пътищата и известията в Източна Румелия (1881-1883), основател за основаването на земеделското учебно заведение в Садово (Пловдивско), градски доктор в Казанлък. От 1903 завежда Кожно-венерическия отдел на Александровска болница в София. Директор на Санитарната дирекция по време на Балканските войни. Член на Осмия висш медицински съвет.
Д-р Христо Стамболски е създател на обширни записки, които съдържат доста и забавни сведения за актуалния му публичен живот. Сътрудничи на в. „ Право “ и „ Напредък “, издавани от неговия другар Иван Найденов; след Освобождението сътрудничи на в. „ Мир “, разгласява на разнообразни езици писания по анатомия, антропология, паразитология и епидемиология.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ