Христо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в

Христо Константинов Фотев е български стихотворец. Завършва фабрично-заводско учебно заведение в Сливен (1951 г.). Моряк на моторен транспортен съд (1953-54 г.), художник в стенописното ателие на Дом " Украса ", Ямбол (1957-59 г.), драматург на Бургаския трагичен спектакъл " А. Будевска " (1961-62 г.), креативен секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90 г.), основен редактор на сборник " Море " (от 1990 г.).

Още с първите си книги е приет за стихотворец събитие, доказателство за това са премиите му за „ Баладично пътешестване “, „ Лирика “, „ Сантиментални посвещения “ и „ Пристанище “. Сред шедьоврите на българската любовна поезия е Фотевото стихотворение „ Колко си хубава!... “.

Морето е централен философско-поетичен знак в лириката му.

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.

Не се измъчвай повече - бит ме!
Не се щади - бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно - и в никакъв случай
ти няма да си глупава - бит ме!
И да си зла - бит ме!
Обичай ме!

По улиците, по-късно по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай - откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно -
завинаги.
И какъв брой ми е невероятно... Колко си
ти пясъчна... И, апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
за да ме обичаш постоянно,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си същинска.