Христо Константинов Фотев е български поет. Завършва фабрично-заводско училище в

Христо Константинов Фотев е български стихотворец. Завършва фабрично-заводско учебно заведение в Сливен (1951 г.). Моряк на моторен транспортен съд (1953-54 г.), художник в стенописното ателие на Дом " Украса ", Ямбол (1957-59 г.), драматург на Бургаския трагичен спектакъл " А. Будевска " (1961-62 г.), креативен секретар на Дружеството на бургаските писатели (1964-90 г.), основен редактор на сборник " Море " (от 1990 г.).

Още с първите си книги е приет за стихотворец събитие, доказателство за това са премиите му за „ Баладично пътешестване “, „ Лирика “, „ Сантиментални посвещения “ и „ Пристанище “. Сред шедьоврите на българската любовна поезия е Фотевото стихотворение „ Колко си хубава!... “.

Морето е централен философско-поетичен знак в лириката му.

Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.

Не се измъчвай повече - бит ме!
Не се щади - бит ме!
Обичай ме
със същинската мощ на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
великолепие на техните придвижвания.
Повярвай ми вечно - и в никакъв случай
ти няма да си глупава - бит ме!
И да си зла - бит ме!
Обичай ме!

По улиците, по-късно по стълбите,
изключително по стълбите си хубава.
Със облекла и без облекла, непрестанно
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са цялостни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкоз за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо хубостта си
с ревностни съмнения - прощавай ми
неочакваните пропадания някъде -
не прекалявай, апелирам те, с цигарите.
Не ме изгубвай в никакъв случай - откривай ме,
изпълвай ме с детинско учудване.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как желая да те задържа вечно.
Да те обичам постоянно -
вечно.
И какъв брой ми е невероятно... Колко си
ти пясъчна... И, апелирам те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш вечно,
с цел да ме обичаш постоянно,
вечно.
Колко си хубава!
Господи,
какъв брой си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти какъв брой са хубави.
И очите ти какъв брой са хубави.
И косите ти какъв брой са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си същинска.