Кметуването на Васил Терзиев-една предизвестена агония
Достигането до ефикасната стачка на служащите от столичния градски превоз е следващото ощетяващо столичани и гостите ѝ „ управническо “ крушение на кмета на София Васил Терзиев.
Като се стартира от подложена на критика смяна за паркирането край НДК, мине се през ремонта на „ Опълченска “ и отсичането на дърветата там, продължи се със съмнителния избор на основен проектант, непрекъснатото текучество на фрагменти в Столична община, казуса с отпадъците и се стигне до „ развода “ и рецензиите на водача на „ Спаси София “ Борис Бонев, че в общината има паралелна власт от съветници на Терзиев, който бягал от сериозните полемики и е не запомнил осъществяването на предизборните обещания.
Вероятността вероятно негово кметуване да се трансформира в мъка за столицата и нейните поданици си пролича още през лятото на 2023 година с първите изявленията, в които тогавашният претендент мънкаше с изкуствена усмивка като възпитаник, показвайки, че въобще няма визия за къде се е запътил.
Неговият политически асансьор в лицето на водача на „ Продължаваме промяната “ Кирил Петков обаче твърдеше, че той е най-подходящият за този пост (кмет на София).
Сигурно затова той бе спуснат на гласоподавателите от горната страна без предварителни вътрешни избори, без да е подложен измежду съперници и определен измежду други претенденти транспарантно.
До Петков се подредиха водачите на ДСБ Атанас Атанасов, Христо Иванов на „ Да България “, Борис Бонев на „ Спаси София “ и куп обществени персони да му чистят имиджа на правоприемник на комунистическата Държавна сигурност фамилия.
Днес Васил Терзиев продължава да мънка, а измъчената му физиономия ясно приказва, че той няма визия по какъв начин да ръководи.
Дори доближените му до политическите му ментори медии взеха да охладняват в последно време, макар че някои от тях му приписват решения на проблеми, които самият той е основал и стават за смях със своята необективност.
Най-фрапиращото е, че за година и половина не се откри нито една социологическа организация, която да показа проучване за неговото „ ръководство “ отпред на Столична община.
На подобен разкош не се радва нито един политик, само че „ десният “ Васко (по думите на Кирил Петков) се радва. Той е изключение от социологическите изследвания за разлика от предходните кметове на София.
Учудващото безмълвие на социологическите организации може да се изясни единствено с криенето на големия неуспех на Терзиев на този пост за миналото време. Но и това няма да го избави, тъй като рецесиите, които неумението му да комуникира, да взима верни решения и в последна сметка да ръководи в интерес на обществото, се виждат и усещат от столичани.
