Хранителните фибри имат защитен ефект по отношение на хроничните възпалителни

Хранителните фибри имат предпазен резултат във връзка с хроничните възпалителни болести, намалявайки имунните отговори с присъединяване на късоверижни мастни киселини. По този мотив са изказани подозрения, че при положение на вирусна зараза, тези противовъзпалителни свойства могат да нарушат развиването на защитния имунитет. Противно на това, лабораторни модели разкриха, че богатата на фибри храна при грипна зараза усъвършенства възобновяване и преживяемостта при грип по два метода.
От една страна, този вид диета повлиява активността на костния мозък, по подобен метод, че се понижава мобилизацията на неутрофилите към дихателните пътища, което лимитира тъканните повреди, зараждащи там при битката с вируса.
От друга страна, извлечените от храната късоверижни мастни киселини укрепват активността – на CD8 лимфоцитите, подобрявайки техния метаболизъм.
По този метод питателните ферментиращи фибри и късоверижни мастни киселини накланят везните на имунния баланс както на първичния, по този начин и на адаптивния имунен отговор в такава посока, че както и да се форсира излекуването на грипната зараза, по този начин и да се лимитират провалите за органите от имунния отговор.

Фибри и хронични възпалителни болести
Вече са добре документирани удобните резултати на питателните фибри и техните ферментационни артикули, изключително на късоверижните мастни киселини върху необятна гама от хронични възпалителни болести. Доказа се, че въздействието на питателните фибри върху имунната система се простира надалеч отвън рамките на стомашно-чревния тракт и може да повлияе периферни имунни отговори в тъкани като белия дроб и мозъка. Ферментационните артикули на фибрите като ацетат, пропионат и бутират потискат имунните отговори, имайки резултат на няколко равнища – върху дендритните кафези, макрофагите, неутрофилите и регулаторните Т-лимфоцити. Лабораторни модели подсказват, че консумирането на храни, богати на ферментиращи фибри, може да има предпазен резултат против възпалението от дихателни алергени. Продуктите от ферментацията на тези фибри повлияват по подобен метод имунната система, че покачват натрупването на дендритни кафези в дихателните пътища, които по-слабо показват алергена на Т-клетките. Впоследствие това е смяна в хода на имунния отговор и по-добра дихателна функционалност. За страдание, дали потискането на този патогенен в тази ситуация имунен отговор би могло да има отражение върху едно общо намаляване на имунитета в зоната и вероятно нараснала неустойчивост към инфекции към момента не е известно.

Фибри и грип
Инфекцията с грип А е едно от най-разпространените вирусни болести по целия свят, годишно заразявайки сред 5 и 20 % от популацията – съгласно данни на СЗО, обвързвано по този метод със значима болестност и смъртност. Експерименти стигат до извода, че питателните фибри и късоверижните мастни киселини усъвършенстват изхода от грипната зараза по двата разказани нагоре метода. Инулинът трансформира чревния микробиом. Съдържанието на питателните фибри може да модулира съотношението на другите типове бактерии в чревния микробиом. Доминирането на инулина – тип хранителна фибра – потвърдено води до доминиране и на два рода бактерии – бифидубактерия и бактеройдес. Тези условия водят до продукция на по-голямо количество ферментационни артикули, изключително на бутират, като количеството му се покачва освен в червата, само че и в другите тъкани. Ретроспективни лабораторни модели показват, че в такива случаи в дихателните пътища се откриват по-малко количество възпалителни инфилтрати, по-малко тъканна увреда и хеморагии след инфекцията.

За кои фибри да се оглеждаме?
Фибрите съставляват разнообразна група въглехидрати, които човешкият организъм няма опция да разгради. В главната си част те минават през стомашно-чревния тракт в неизменен тип. Ферментиращи фибри са тези, които могат да бъдат разградени от бактериите в чревния тракт, а резултатът от това разграждане са късоверижните мастни киселини. Основните фибри от тази група са пектините, бетаглюканите, инулинът и олигофруктозата. Най-добрите хранителни източници на тези фибри са бобовите растения и зеленчуците, а за пектина – ябълките. Обикновено дозата от една чаша от тези храни обезпечава половината от дневните целесъобразни потребности. Не бива да се не помни, че ферментацията е химически развой, при който се отделят газове и потреблението на огромно количество на такива храни може да провокира флатуленция – газообразуване – и стомашен дискомфорт, изключително за хората, които не са привикнали да се хранят с богата на фибри храна, както и тези с чревни болести.