Как начинът ни на живот се предава на децата и внуците ни
Храненето, физическата интензивност и травматичните прекарвания - всичко това трансформира функционалността на гените и може да окаже въздействие на бъдещите генерации. Това написа за австрийското издание Kurier гадател, професор по неонатология и теолог Георг Зимбрюнер.
" Казваха ни, че гените дефинират живота ни. Но има нещо, което излиза отвън рамките на генетиката и играе по-голямо значение в живота ни- това е епигенетиката. Тя учи по какъв начин се разпознават и контролират гените. Гените са не подаващ се на въздействие, предаващ се по завещание текст на генома. Но травматични събития, прекарвания по време на бременността, изискванията на околната среда и методът ни на живот могат да трансформират интензивността на гените ни и се подават на измененията на паметта ", изяснява специалистът.
Затова ние не сме плебеи или марионетки на нашите гени и имаме избрана власт над тях. Такива епигенетични промени обгръщат три генерации.
В живота има интервали, в които човек е изключително схватлив към епигенетичните промени. Това е времето три месеца преди зачеването, интервалът на бременноста, преди раждането, първите години след него и интервалът на половото съзряване. Например, в случай че три месеца преди зачеването родителите са приемали храна, богата на мазнини, то това може да докара до нарушение на обмяната на веществата при първото потомство. По време на бременността на епигенетичните промени въздейства стресът и болесттите на майката, нейното хранене, а по този начин също и използването на токсични субстанции, като никотин.
От изключително значение е и спортът. Участниците в едно от проучванията в продължение на три месеца упражнявали единствено единия си крайник, като по този метод на него се формирала повече мускулна маса. Интересното било, че значително се трансформирала интензивността на гените - в 5 хиляди точки от ДНК са били открити епигенетични разлики сред тренираните и нетренираните мускули.
На епигенетичните промени въздейства е и негативният опит, като увреждания, контузии и премеждия. Така при хората, претърпели Холокоста са открити епигенетични промени, които са ги създали по-устойчиви на стрес и спрямо другите хора при тях е била отслабена интензивността на гена, повишаващ възприемчивостта към стрес. При техните потомци, в противен случай - участва противоположната епигенетична трансформация: интензивността на този ген е била нараснала и те са по-възприемчиви към стрес.
" Вече не може да се оправдаваме с това, че за всичко са отговорни гените ни. Предаваме нашите епигенетични промени на потомците ни. Носим отговорност за нашето здраве, метода ни на живот, нашия живот и живота на потомците ни. " добавя Георг Зимбрюнер.
" Казваха ни, че гените дефинират живота ни. Но има нещо, което излиза отвън рамките на генетиката и играе по-голямо значение в живота ни- това е епигенетиката. Тя учи по какъв начин се разпознават и контролират гените. Гените са не подаващ се на въздействие, предаващ се по завещание текст на генома. Но травматични събития, прекарвания по време на бременността, изискванията на околната среда и методът ни на живот могат да трансформират интензивността на гените ни и се подават на измененията на паметта ", изяснява специалистът.
Затова ние не сме плебеи или марионетки на нашите гени и имаме избрана власт над тях. Такива епигенетични промени обгръщат три генерации.
В живота има интервали, в които човек е изключително схватлив към епигенетичните промени. Това е времето три месеца преди зачеването, интервалът на бременноста, преди раждането, първите години след него и интервалът на половото съзряване. Например, в случай че три месеца преди зачеването родителите са приемали храна, богата на мазнини, то това може да докара до нарушение на обмяната на веществата при първото потомство. По време на бременността на епигенетичните промени въздейства стресът и болесттите на майката, нейното хранене, а по този начин също и използването на токсични субстанции, като никотин.
От изключително значение е и спортът. Участниците в едно от проучванията в продължение на три месеца упражнявали единствено единия си крайник, като по този метод на него се формирала повече мускулна маса. Интересното било, че значително се трансформирала интензивността на гените - в 5 хиляди точки от ДНК са били открити епигенетични разлики сред тренираните и нетренираните мускули.
На епигенетичните промени въздейства е и негативният опит, като увреждания, контузии и премеждия. Така при хората, претърпели Холокоста са открити епигенетични промени, които са ги създали по-устойчиви на стрес и спрямо другите хора при тях е била отслабена интензивността на гена, повишаващ възприемчивостта към стрес. При техните потомци, в противен случай - участва противоположната епигенетична трансформация: интензивността на този ген е била нараснала и те са по-възприемчиви към стрес.
" Вече не може да се оправдаваме с това, че за всичко са отговорни гените ни. Предаваме нашите епигенетични промени на потомците ни. Носим отговорност за нашето здраве, метода ни на живот, нашия живот и живота на потомците ни. " добавя Георг Зимбрюнер.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ