Крайнодесен политик спечели президентските избори в Чили
Хосе Антонио Каст завоюва президентските избори в Чили, побеждавайки представителката на левицата Жанет Хара. През десетилетната си политическа кариера Каст е бил пореден твърдолинеен крайнодесен политик, обожател на чилийския деспот Аугусто Пиночет.
Според Ройтерс успеха му с безапелационните 58% от гласовете на балотажа се дължи на страховете на гласоподавателите от възходящата престъпност и миграция. За разлика от други сегашни или някогашни крайнодесни водачи, с които Каст постоянно е сравняван – като бразилеца Жаир Болсонаро или аржентинеца Хавиер Милей, чилиецът е сдържан в изрече си, не залага на гръмки изказвания и харизма.
Според поддръжниците му той е обикновен и спокоен и в никакъв случай не приказва ненужно.
Хосе Антонио Каст е 59-годишен юрист от семейство с общо 10 деца. Баща му е роден в Германия, само че се открива в Чили след Втората международна война, където основава просперираща месарска компания.
Разследвания на локални медии през 2021 година разкриха, че е бил член на нацистката партия на Адолф Хитлер. Каст твърди, че татко му е бил принудително мобилизиран в армията на нацистка Германия и изрично отхвърля той да е бил последовател на нацистката идеология.
Новият президент на Чили е член на придвижването „ Шьонщат “ – консервативно католическо течение с немски генезис. Женен е и е татко на девет деца.
По време на предизборната си акция той деликатно избягваше обществените тематики, само че в предишното неведнъж е заявявал, че е срещу аборта даже в случаи на обезчестяване, както и против развода и еднополовите бракове.
През 1988 година Каст е дал своя вот с „ да “ на референдума за оставане на военните на власт, само че тогава болшинството от чилийците отхвърля диктатурата. В актуалната акция тематиката за Пиночет бе деликатно избягвана.
Мнозина се притесняват, че при негово ръководство ще бъдат орязани бюджетите на Музея на паметта и институциите за отбрана на човешките права.
Каст дава обещание да редуцира обществените разноски с 6 милиарда $ за 18 месеца, без да визира обществените придобивки, и да форсира растежа на стопанската система до 4% посредством по-ниски налози, дерегулация и тласъци за вложения.
Радикалните му оферти евентуално ще срещнат опозиция от разделения Конгрес. Сенатът е отмерено разграничен сред леви и десни партии, до момента в който решаващият глас в долната камара принадлежи на популистката Народна партия.
