Хората се отсяват, както зърното от плявата. Години наред познаваш

Хората се отсяват, както зърното от плявата. Години наред познаваш някого и за 5 секунди разбираш що за човек е. Има хора, които направиха малко пари и взеха да стъпват значимо, като френски петлета. Наскоро се разминах на улицата с френско петле, което познавам от 25 години. Беше облечено със безценен балтон, крачеше наперено и размахваше ръце. Петлето беше в компанията на други, не толкоз оперени петлета и се направи, че не ме вижда. Спомних си какво ми сподели мой прочут: „Трябва да се радваш, когато някой отпадък не те поздрави!“ Стана ми топло на душата! Петлето живееше в свят друг от моя. Свят на снобари, комплексари, лустросани видове, които мерят триумфа в пари и движимости. За какво, по дяволите бих си приказвал с сходни петлета? За новите им балтони? Предпочитам да отида при антикваря Миро и да си приказваме за книги. В самодоволната мутра на това петле видях голямо предимство над другите, то си беше повярвало, че не е френско петле, а огромен петел! Познавам същински петли, които са доста по-богати и съумели от петлето. Но те не са не запомнили от кое място са тръгнали и се държат, като мъже. Те имат имена – Валентин Вълев, Антраник Шакариян, Павлин Николов. Петлето е безименно, то е едно от многото дребни петлета, които не знаят къде отиват.
P.S. Скоро създадоха петлето в почетен жител на Варна. Не съм го срещал, само че си представям по какъв начин е навирило гребена и кукурига гордо по стоборите.

Иво Югов