Състраданието и готовността да помагаме на другите повишават самочувствието, установиха учени
Хората, които се отнасят към другите със съчувствие, като цяло се усещат по-добре и са по-щастливи от тези, които демонстрират по-малко състрадание, демонстрира изследване на учени от Германия, представено от портала Scinexx.de.
За да схванат по-добре резултатите от състраданието, психолози, водени от Майлинда Жуник от Университета в Манхайм, са анализирали данни от към този момент съществуващи проучвания по тематиката. Под внимание са взети 42 по-малки изследвания, а резултатите са систематизирани в мета-анализ, обхващащ над 16 000 възрастни участници.
Изследователите дефинират състраданието като дарба да се разпознава непознатата тъга и да се реагира прочувствено, за тя да бъде облекчена. Това може да значи, да вземем за пример, да се предложи практическа помощ на някого в сложна обстановка или да се поеме дребна задача, с цел да се облекчи ежедневното натоварване на другия. По този метод състраданието надвишава елементарната емпатия и включва подготвеност за съответна помощ.
Хората, които демонстрират съчувствие, демонстрират по-висока обща задоволеност, повече наслада и чувство за смисъл в живота, сочи анализът. Освен това те по-рядко изпитват отрицателни страсти като стрес или горест. Все отново тази връзка с негативните усеща е по-слаба спрямо резултата върху позитивните страсти.
Интересното е, че този позитивен резултат се демонстрира без значение от възрастта, пола или мястото на престояване на участниците. Откритията допускат съществуването на фундаментална връзка сред състраданието към другите и личното благоденствие, която е сходна в другите групи от популацията. Изследователите обаче акцентират, че точните механизми, по които състраданието покачва щастието, към момента не са изцяло изяснени и изискват спомагателни проучвания, защото липсват подробни дълготрайни изследвания.
„ Тъй като персоналното благоденствие способства за дълголетието, здравето и положителното обществено действие, насърчаването на състраданието към другите наподобява обещаващ метод за ограничения в региона на психическата и публичната здравна политика “, отбелязва Жуник.
Проявата и изразяването на съчувствие в всекидневието може да бъде насърчавана посредством учебни стратегии, курсове за възрастни, цифрови образования, обществени планове и други начинания. Според психолозите това може да включва извършения по медитация, ролеви игри или семинари по писане. Наученото съчувствие освен би повишило качеството на живота на хората, само че и би подобрило общественото взаимоотношение, допълват от Scinexx.de.
За да схванат по-добре резултатите от състраданието, психолози, водени от Майлинда Жуник от Университета в Манхайм, са анализирали данни от към този момент съществуващи проучвания по тематиката. Под внимание са взети 42 по-малки изследвания, а резултатите са систематизирани в мета-анализ, обхващащ над 16 000 възрастни участници.
Изследователите дефинират състраданието като дарба да се разпознава непознатата тъга и да се реагира прочувствено, за тя да бъде облекчена. Това може да значи, да вземем за пример, да се предложи практическа помощ на някого в сложна обстановка или да се поеме дребна задача, с цел да се облекчи ежедневното натоварване на другия. По този метод състраданието надвишава елементарната емпатия и включва подготвеност за съответна помощ.
Хората, които демонстрират съчувствие, демонстрират по-висока обща задоволеност, повече наслада и чувство за смисъл в живота, сочи анализът. Освен това те по-рядко изпитват отрицателни страсти като стрес или горест. Все отново тази връзка с негативните усеща е по-слаба спрямо резултата върху позитивните страсти.
Интересното е, че този позитивен резултат се демонстрира без значение от възрастта, пола или мястото на престояване на участниците. Откритията допускат съществуването на фундаментална връзка сред състраданието към другите и личното благоденствие, която е сходна в другите групи от популацията. Изследователите обаче акцентират, че точните механизми, по които състраданието покачва щастието, към момента не са изцяло изяснени и изискват спомагателни проучвания, защото липсват подробни дълготрайни изследвания.
„ Тъй като персоналното благоденствие способства за дълголетието, здравето и положителното обществено действие, насърчаването на състраданието към другите наподобява обещаващ метод за ограничения в региона на психическата и публичната здравна политика “, отбелязва Жуник.
Проявата и изразяването на съчувствие в всекидневието може да бъде насърчавана посредством учебни стратегии, курсове за възрастни, цифрови образования, обществени планове и други начинания. Според психолозите това може да включва извършения по медитация, ролеви игри или семинари по писане. Наученото съчувствие освен би повишило качеството на живота на хората, само че и би подобрило общественото взаимоотношение, допълват от Scinexx.de.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ