Какво ще се случи в България при следващата финансова криза?
Хората имат податливост бързо да не помнят неприятното. И това, с дребни изключения, е добре. А едно от тези изключения е когато става въпрос за финансови рецесии - по какъв начин се появяват и какви са следствията от тях. И защото към този момент изминаха 10 години от последната, ще напомним някои неща, свързани с нея и по какъв начин тя се отрази на българите и метода им на живот.
Десет години може и да не са чак толкоз дълъг интервал от икономическа позиция, само че могат да са забележителна част от живота на младите българи и огромна част от тях да са били невръстни деца през 2008 година и да не помнят сериозността на рецесията.
Как се образува рецесията през 2008 година?
Кризата преди 10 години бе кръстена в началото ипотечна, а след банкрута на четвъртата най-голяма щатска капиталова банка - Lehman Brothers, се трансформира в международна дългова. Тя започва от неприятните ипотечни заеми в Съединени американски щати, разследване на прегряването на пазара на парцели в най-голямата международна стопанска система и в среда на рекорден ливъридж на финансовата система. Последваха серия от банкрути, като цели браншове бяха на " ръба на закриването ".
Как бе овладяна тя?
Наложи се държавните управления по света да се намесят и да избавят водещи компании и цели браншове (разбира се, със средствата на данъкоплатците). Лихвите бяха понижени до рекордно ниски равнища. Последваха няколко рунда на избавителни стратегии за назад изкупуване на активи, които в началото стартираха в Съединени американски щати, а в следствие се трансферираха и в Европа, Япония и други елементи на света.
Всичко това оказа помощ, само че сякаш " пося семената " за последваща финансова рецесия, тъй като дългът в международен мащаб се увеличи до нови рекордни стойности: 247 трилиона $, или 318% от международния Брутният вътрешен продукт, по данни към края на юли на тази година.
И до момента в който Съединени американски щати изпревариха всички и започнаха да покачват лихвите още веднъж, с цел да могат да имат принадлежности за битка със идната дългова рецесия, Европа закъснява съществено. И това може да е сериозен минус за Стария континент при появяването на последваща дългова рецесия.
Следващата стъпка е Съединени американски щати да започва с понижаване на рекордния си баланс, след стратегиите си по назад изкупуване на активи, което да даде опция за бъдещо противопоставяне при сложни условия.
Налице е сериозна заплаха обаче идната дългова рецесия да се появи, а Европейската централна банка да няма принадлежности да се бори с нея (монетарни принадлежности, както и запаси за назад изкупуване на активи).
Какви бяха и какви могат да са предстоящите последици за българите от идната дългова рецесия?
Независимо от кое място и по какъв начин ще започва, или по кое време може да се появи идната финансова рецесия, доста евентуално е тя да се отрази по същия метод на българите (макар и с друга амплитуда според от силата й), както миналата рецесия от 2008 година.
Какво се случи тогава?
Срив на фондовия пазар в България
Най-видимо и ясно бе отражението на рецесията върху фондовия пазар. Индексът на сините чипове SOFIX загуби над 80% от цената си от върховете си през 2007 година, когато бе достигнал исторически върхове до пролетта на 2009 година.
Със сигурност идната рецесия най-вероятно ще отнеме още веднъж сериозен % от показателите на БФБ. Колко тъкмо ще зависи от два фактора - до каква степен са се повишили показателите и какъв брой сериозна и дълга ще е рецесията. Това е изцяло разумно, защото борсата е може би най-чувствителния пазар към рецесии и неустановеност.
Икономиката се сви, безработицата набъбна
Икономиката на страната ни изпадна в криза през четвъртото тримесечие на 20080 година макар уверенията на икономистите, че страната ни ще остане " остров на избавление " в вилнеещото спешно море.
Последва покачване на безработицата и доста хора останаха без работа. Най-чувствителни и съществено наранени бяха фирмите от финансовия бранш. Основният проблем за българите бе, че равнището на безработица продължи да се покачва през идващите четири години, с цел да доближи най-високата си стойност от девет години през 2012 година - при 12,3%. Или близо два пъти повече спрямо предкризисните й равнища.
Кризата имаше освен еднократен, само че нескончаем резултат върху живота на всички българи. И е изцяло допустимо идната финансова рецесия още веднъж да докара до сериозен растеж на безработицата, а за какво не и до новото й удвояване.
Добрата вест е, че през идващите шест години, след достигнатия пик през 2012 година и разследване на възстановяване на стопанската система, стартира трайно да се намалява и безработицата, с цел да доближи още веднъж най-ниските си равнища от преди рецесията през 2008 година.
Ръстът на безработицата докара до съществено намаляване на приходите на българите. Те доближиха най-ниско равнище от 9 000 лв. през 2010 година, съгласно данни на Национален статистически институт, откъдето започнаха трайно да се покачват. За съпоставяне, междинните приходи на семействата възлизат на 12 800 лв. през 2017 година, или покачване от близо 40% от дъното.
Спад в вложенията
Едно от най-съществените въздействия във връзка с стопанската система на страната ни бе намаляването на вложенията. А те заемат основна роля в растежа стопанската система. На фона на пика в вложенията от 2007 година, когато бяха вложени 12,37 милиарда $, вложенията три години по-късно и вследствие на рецесията към този момент са 2,17 милиарда $. През 2009 година вложенията са били 3,35 милиарда $ - на равнищата от 2005 година
Именно спадът на вложенията предопределя забавянето на растежа и изпадането на страната ни в криза, както и води до слабия растеж на стопанската система на България през идващите години.
Имотите изгубиха една трета от цената си
Може би най-осезаемия резултат за българите от рецесията, оттатък безработицата, бе спадът в цените на парцелите. То продължава през идващите три години, с цел да доближат парцелите своето дъно при започване на 2012 година при равнища с към 30-35% под тези от пика през 2007 година. Възстановяването на пазара на парцелите продължава през идващите пет години, с цел да достигнем днешния ден, в който цените на парцелите са покрай най-високите равнища от преди рецесията.
Може да се каже, че нова рецесия още веднъж ще понижи цените на парцелите. Ако екстраполираме трендовете от 2008 година, вложителите могат да чакат връщане в цените на парцелите с сред 20 и 35%, според от дълбочината на дълговата рецесия. Разбира се, значимо е и от какви равнища ще започва спада, който може да е от цени надалеч по-високи от настоящите.
Спадът в цените на парцелите несъмнено бе обвързван и с ограничението на кредитната интензивност, следен разследване на финансовата рецесия. Лихвите по заемите закъсняха съществено с понижението си зад тези на депозитите и по този метод в допълнение натежаха над бранша на недвижимите парцели.
Преди да забележим проблеми за имотния пазар обаче - първият и сериозен признак за това - би бил покачването на лихвите по заемите.
Като резюме, можем да кажем, че идната рецесия е доста евентуално да докара до обедняване на българите. Почти несъмнено е, че тя ще бъде предшествана от ускорение на инфлацията и растеж на лихвените равнища. Ще паднат действителните приходи на популацията поради растежа на безработицата и забавянето на икономическата интензивност, в следствие и значително разследване на спада в вложенията. Имотите ще поевтинеят, само че на хората, които ще са с по-малки разполагаеми приходи и ще са обезпокоени за работата си, надали ще им е до покупка. Заедно със спада в цените на парцелите е допустимо да забележим още и намаляване на наемите. Инвестициите на фондовите пазари, които надали ще са изключително всеобщо публикувани, е доста евентуално да донесат нови загуби на спестителите. /money.bg
Десет години може и да не са чак толкоз дълъг интервал от икономическа позиция, само че могат да са забележителна част от живота на младите българи и огромна част от тях да са били невръстни деца през 2008 година и да не помнят сериозността на рецесията.
Как се образува рецесията през 2008 година?
Кризата преди 10 години бе кръстена в началото ипотечна, а след банкрута на четвъртата най-голяма щатска капиталова банка - Lehman Brothers, се трансформира в международна дългова. Тя започва от неприятните ипотечни заеми в Съединени американски щати, разследване на прегряването на пазара на парцели в най-голямата международна стопанска система и в среда на рекорден ливъридж на финансовата система. Последваха серия от банкрути, като цели браншове бяха на " ръба на закриването ".
Как бе овладяна тя?
Наложи се държавните управления по света да се намесят и да избавят водещи компании и цели браншове (разбира се, със средствата на данъкоплатците). Лихвите бяха понижени до рекордно ниски равнища. Последваха няколко рунда на избавителни стратегии за назад изкупуване на активи, които в началото стартираха в Съединени американски щати, а в следствие се трансферираха и в Европа, Япония и други елементи на света.
Всичко това оказа помощ, само че сякаш " пося семената " за последваща финансова рецесия, тъй като дългът в международен мащаб се увеличи до нови рекордни стойности: 247 трилиона $, или 318% от международния Брутният вътрешен продукт, по данни към края на юли на тази година.
И до момента в който Съединени американски щати изпревариха всички и започнаха да покачват лихвите още веднъж, с цел да могат да имат принадлежности за битка със идната дългова рецесия, Европа закъснява съществено. И това може да е сериозен минус за Стария континент при появяването на последваща дългова рецесия.
Следващата стъпка е Съединени американски щати да започва с понижаване на рекордния си баланс, след стратегиите си по назад изкупуване на активи, което да даде опция за бъдещо противопоставяне при сложни условия.
Налице е сериозна заплаха обаче идната дългова рецесия да се появи, а Европейската централна банка да няма принадлежности да се бори с нея (монетарни принадлежности, както и запаси за назад изкупуване на активи).
Какви бяха и какви могат да са предстоящите последици за българите от идната дългова рецесия?
Независимо от кое място и по какъв начин ще започва, или по кое време може да се появи идната финансова рецесия, доста евентуално е тя да се отрази по същия метод на българите (макар и с друга амплитуда според от силата й), както миналата рецесия от 2008 година.
Какво се случи тогава?
Срив на фондовия пазар в България
Най-видимо и ясно бе отражението на рецесията върху фондовия пазар. Индексът на сините чипове SOFIX загуби над 80% от цената си от върховете си през 2007 година, когато бе достигнал исторически върхове до пролетта на 2009 година.
Със сигурност идната рецесия най-вероятно ще отнеме още веднъж сериозен % от показателите на БФБ. Колко тъкмо ще зависи от два фактора - до каква степен са се повишили показателите и какъв брой сериозна и дълга ще е рецесията. Това е изцяло разумно, защото борсата е може би най-чувствителния пазар към рецесии и неустановеност.
Икономиката се сви, безработицата набъбна
Икономиката на страната ни изпадна в криза през четвъртото тримесечие на 20080 година макар уверенията на икономистите, че страната ни ще остане " остров на избавление " в вилнеещото спешно море.
Последва покачване на безработицата и доста хора останаха без работа. Най-чувствителни и съществено наранени бяха фирмите от финансовия бранш. Основният проблем за българите бе, че равнището на безработица продължи да се покачва през идващите четири години, с цел да доближи най-високата си стойност от девет години през 2012 година - при 12,3%. Или близо два пъти повече спрямо предкризисните й равнища.
Кризата имаше освен еднократен, само че нескончаем резултат върху живота на всички българи. И е изцяло допустимо идната финансова рецесия още веднъж да докара до сериозен растеж на безработицата, а за какво не и до новото й удвояване.
Добрата вест е, че през идващите шест години, след достигнатия пик през 2012 година и разследване на възстановяване на стопанската система, стартира трайно да се намалява и безработицата, с цел да доближи още веднъж най-ниските си равнища от преди рецесията през 2008 година.
Ръстът на безработицата докара до съществено намаляване на приходите на българите. Те доближиха най-ниско равнище от 9 000 лв. през 2010 година, съгласно данни на Национален статистически институт, откъдето започнаха трайно да се покачват. За съпоставяне, междинните приходи на семействата възлизат на 12 800 лв. през 2017 година, или покачване от близо 40% от дъното.
Спад в вложенията
Едно от най-съществените въздействия във връзка с стопанската система на страната ни бе намаляването на вложенията. А те заемат основна роля в растежа стопанската система. На фона на пика в вложенията от 2007 година, когато бяха вложени 12,37 милиарда $, вложенията три години по-късно и вследствие на рецесията към този момент са 2,17 милиарда $. През 2009 година вложенията са били 3,35 милиарда $ - на равнищата от 2005 година
Именно спадът на вложенията предопределя забавянето на растежа и изпадането на страната ни в криза, както и води до слабия растеж на стопанската система на България през идващите години.
Имотите изгубиха една трета от цената си
Може би най-осезаемия резултат за българите от рецесията, оттатък безработицата, бе спадът в цените на парцелите. То продължава през идващите три години, с цел да доближат парцелите своето дъно при започване на 2012 година при равнища с към 30-35% под тези от пика през 2007 година. Възстановяването на пазара на парцелите продължава през идващите пет години, с цел да достигнем днешния ден, в който цените на парцелите са покрай най-високите равнища от преди рецесията.
Може да се каже, че нова рецесия още веднъж ще понижи цените на парцелите. Ако екстраполираме трендовете от 2008 година, вложителите могат да чакат връщане в цените на парцелите с сред 20 и 35%, според от дълбочината на дълговата рецесия. Разбира се, значимо е и от какви равнища ще започва спада, който може да е от цени надалеч по-високи от настоящите.
Спадът в цените на парцелите несъмнено бе обвързван и с ограничението на кредитната интензивност, следен разследване на финансовата рецесия. Лихвите по заемите закъсняха съществено с понижението си зад тези на депозитите и по този метод в допълнение натежаха над бранша на недвижимите парцели.
Преди да забележим проблеми за имотния пазар обаче - първият и сериозен признак за това - би бил покачването на лихвите по заемите.
Като резюме, можем да кажем, че идната рецесия е доста евентуално да докара до обедняване на българите. Почти несъмнено е, че тя ще бъде предшествана от ускорение на инфлацията и растеж на лихвените равнища. Ще паднат действителните приходи на популацията поради растежа на безработицата и забавянето на икономическата интензивност, в следствие и значително разследване на спада в вложенията. Имотите ще поевтинеят, само че на хората, които ще са с по-малки разполагаеми приходи и ще са обезпокоени за работата си, надали ще им е до покупка. Заедно със спада в цените на парцелите е допустимо да забележим още и намаляване на наемите. Инвестициите на фондовите пазари, които надали ще са изключително всеобщо публикувани, е доста евентуално да донесат нови загуби на спестителите. /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ