Соленоводен крокодил
Хората постоянно вършат статистики на най-големите или най-малките животни в света. В класацията на най-едрите хищници крокодилът заема едно от челните места. Той е върхов див звяр, кадърен да улови всяко живо създание, навлязло в територията му, във водата, или на сушата. Известно е, че крокодилите атакуват хора и индивидът е част от менюто на страшното влечуго.
В огромното семейство на крокодилите може да се направи също ранглиста за най-големият тип и тя се печели безапелационно от соленоводния крокодил. Той е най-едрото модерно влечуго на Земята.
Над 2 хиляди индивида годишно стават жертва на големия див звяр. Едно от най-страшните набези на крокодили е останало в историята. В нощта на 19 против 20 февруари 1945 година в мангровите блата на остров Рамри в Бирма японски пехотинци, обградени от съюзнически сили стават жертва на соленоводни крокодили. От 800-1000 бойци остават единствено 200 на утрото.
В светлината на страшните числа би трябвало да се каже, че хората стават жертва на животните, когато стеснят ареала им и срещите с огромните влечуги станат чести.
За да не доминира единствено злокобната популярност на соленоводните крокодили и да се оцени какъв брой значима ниша заемат те в екосистемата, би трябвало да се познават добре навиците, методът им на живот и ловуване.
Класификация и етимология на соленоводния крокодил
Най-голямото живо влечуго, известно на науката, има научно наименование Crocodylus porosus и е член на огромното семейство Crocodylidae. Името на крокодила е препоръчано от Йохан Готлиб Шнайдер, който разказва типа през 1801 година, а 75 години по-късно то към този момент е признато.
В момента соленоводният крокодил се смята за монотипичен тип. Въз основа на морфологията обаче се счита, че таксонът Crocodylus porosus включва комплекс от типове.
Смята се за максимален всред известните 4 типа най-големи крокодили в света - гавиал, нилски крокодил, черен кайман.
Наричат го соленоводен, тъй като населява освен сладки, само че и солени води. Може да бъде забелязан в устията на реките и по крайбрежието.
Наричат го също естуарен и гребенест крокодил, тъй като има формирания на гърба, сходни на шипове и те основават усещане на гребен.
История на соленоводния крокодил
Изкопаемите остатъци от този тип са датирани от плиоцена. Най-старите остатъци са от късния миоцен. Резултатите от проучванията на фосилите демонстрират, че типът е еволюирал преди 25, 5-19, 3 милиона години.
Топлият и мокър климат е благоприятствал разпръсването на крокодили от Австралия и Африка, без да се движат на огромни дистанции в морето.
Счита се, че генетичната линия на соленоводни и сладководни крокодили се е разминала преди 10, 6-10, 5 милиона години.
Разпространение и местообитания на соленоводния крокодил
Соленоводният крокодил е публикуван в Югоизточна Азия, северна Австралия и островите към нея. Среща се и на някои острови от микронезийски и Соломонови островни групи.
За разлика от множеството си родственици, соленоводният крокодил се следи освен в реки, езера и блата, само че и в океанските крайбрежни зони, най-много в лагуните или устията на реките.
Поради гъстотата на популацията на Югоизточна Азия броят на соленивидните крокодили е намалял много. Ареалът му обаче е много необятен. В Индия, Тайланд, Виетнам, Бангладеж и Филипините популацията е скромна, само че в едва обитаеми места като Борнео, Нова Гвинея и Сулавеси, както и в Лаос и Бирма е доста по-многорбойна.
Този жанр крокодили се среща и в северните елементи на Австралия, Куинсланд е едва обитаем щат, само че популацията на крокодила е слаба.
Как наподобява соленоводният крокодил?
Това голямо животно се отличава с огромна глава и по-широка зурла, спрямо останалите крокодили. Този тип също по този начин има по-малко бронирани плочки на врата си от останалите типове.
Широкото тяло на соленоводен крокодил контрастира на множеството по-слаби крокодили, което води до догатки, че преди този момент влечугото е било алигатор.
Младите соленоводни крокодили са бледожълти на цвят, с черни линии и петна по телата и опашките. Това оцветяване остава до момента в който младите станат възрастни.
Цветът на възрастния соленоводен крокодил е доста по-тъмен, със зеленикав нюанс, от време на време се виждат няколко по-светли тена или сиви области по тялото. Известни са няколко разновидността на цветовете и някои възрастни могат да запазят кожата си много бледа, до момента в който други може да бъдат толкоз тъмни, че наподобяват съвсем черни.
Вентралната повърхнина е бяла или жълта при всички възрасти. Ивиците участват по долната страна на телата им, само че не се простират по корема. Опашките им са сиви, с тъмни ленти.
Теглото на крокодила е най-впечатляващата му специфичност. То се усилва кубически с повишаването на дължината му. Това изяснява за какво човеци от 6 метра тежат съвсем двойно на човеци от 5 метра. Линейният напредък с възрастта понижава и те стартират да стават по-обемни в избран миг.
Новоизлюпените крокодилчета са дълги към 28 сантиметра и тежат приблизително 71 грама. Тези размери са съвсем като при Нилските крокодили при излюпването им. Възрастните обаче са доста по-големи, което значи, че нарастват по-бързо от други типове.
Най-големият измерен череп на соленоводен крокодил е дълъг 76 сантиметра и необятен 48 сантиметра. Предполага се, че този крокодил е бил дълъг общо 7 метра. Ако се отдели от тялото, единствено главата на възрастен мъжки ще тежи над 200 кг. Това се дължи и на огромните сухожилия в основата на черепа, които основават голямата мощ на захапване на влечугото. Най-големият зъб в устата му е с дължина 9 сантиметра.
Възрастните са нормално от 3, 5 до 6 метра и тегло от 200 кг до 1 звук. Средният размер зависи от местообитанието, местоположението, човешката активност. Рядко е обаче възрастен мъжки да бъде над 6 метра и над 1 звук.
Този тип има най-големият полов диморфизъм, спрямо всички други типове крокодили. Женската е много по-малка от мъжкия. Средната дължина на женската е от 2, 1 до 3, 5 метра, а междинното тегло е до 450 кг.
Начин на живот и държание на соленоводния крокодил
Соленоводните крокодили прекарват влажния сезон в тропиците в сладководни блата и реки, движейки се надолу по течението до устията в сухия сезон, а от време на време пътуват надалеч до морето.
Те се конкурират грубо между тях за територия, като преобладаващият мъжки заема най-хубавите места. Това води младите до пределните речни системи, а от време на време и до океана. С това се изяснява необятното разпространяване на животното. Плуват много бърдо, с 25-29 километра в час.
Хранене на соленоводен крокодил
Соленоводният крокодил се храни с всичко, което успее да улови. Диетата на дребните е лимитирана до по-малки животни като инсекти, земноводни, ракообразни, дребни влечуги и рибки.
Големите възрастни крокодили могат да изядат всичко в обсега си. В менюто са кенгуруто, маймуните, дивите прасета, птиците, домашните животни, домашните любимци, водните биволи, акулите, прилепите, сухоземните бозайници и индивида.
Домашните говеда, коне, водните биволи и всички животни, които могат да тежат над звук се смятат за най-голямата плячка на мъжките соленоводни крокодили крокодили.
Като цяло този латентен див звяр се бави на слънце през по-голямата част от деня и избира да ловува нощем. Способен е на екслозивни нападения при офанзиви от водата, а доста от екземплярите умеят да бягат бърдо и на сушата.
Ловуването е от засада, като крокодилът чака плячката да се приближи до ръба на водата, по-късно го зашеметява с удар с огромна мощ и го завлича във водата.
Самият див звяр има малко врагове и крокодил над 4 метра не може да бъде изяден от различен див звяр заради големите си размери и мощност, само че дребните постоянно са плячка на гущери, хищни риби и птици, а младите под 3 метра са плячка за бенгалските тигри и леопардите.
Размножаване на соленоводен крокодил
Соленоводните крокодили минават пред редица физиологични промени при растежа си. Мъжките са полово зрели на 3, 3 метра дължина и възраст към 16 години, а женските на 2, 1 метра и възраст към 12-1 4 години.
Чифтосват се през влажния сезон, когато равнището на водата е най-високо.
Женската избира мястото за гнездене и двамата родители пазят гнездовата територия, която съставлява сектор от брега, около приливни реки или блата.
Гнездото е могила от тиня и растителност, в което женската снася от 40 до 60 яйца, само че от време на време и до 90 броя. Яйцата тежат приблизително по 113 грама. Новоизлюпените дребни са по 70 грама.
Женската охранява гнездото, само че загубите на яйца са доста. Полът на дребното се дефинира от температурата. При 28-30 градуса са женски, при 32 градуса са мъжки.
Женската придвижва в устата си излюпените дребни по водата и подкрепя излизането им от яйцето. Загубите на дребни са обилни, защото хищниците ги атакуват всеобщо при излюпването им. Тези, които оцелеят, имат шанса да станат висши хищници, на процедура без натурален зложелател в природата.
