Хонолулу. Концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера надхвърля 421

...
Хонолулу. Концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера надхвърля 421
Коментари Харесай

The Washington Post: Американска обсерватория регистрира рекордно количество въглероден диоксид в атмосферата на Земята

Хонолулу. Концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера надвишава 421 елементи на милион (ppm) за първи път в историята на наблюденията. Тази стойност е записана от атмосферната обсерватория на ската на вулкана Мауна Лоа на Хавайските острови, написа The Washington Post .

В събота междинната дневната стойност беше 421,21 ppm. Преди това тази цифра в никакъв случай не е надвишавала 420 ppm.

The Washington Post акцентира, че този запис е единствено едно премерване, до момента в който равнищата на въглероден диоксид по това време на годината нормално са покрай своя пик. През последните два месеца обаче станцията непрекъснато записва стойности над 417 ppm, а средногодишната стойност може в последна сметка да бъде над 416 ppm.

Концентрацията на въглероден диоксид в земната атмосфера се следи всекидневно от края на 50-те години на предишния век от Националното управеление за океански и атмосферни проучвания на Съединени американски щати. Този знак се следи от атмосферна станция на ската на вулкана Мауна Лоа.

През последните 800 хиляди години и преди началото на индустриалната епоха равнището на въглероден диоксид в земната атмосфера не надвишава 280 елементи на милион. През 2016 година той доближи рекордната стойност от 403,3 ppm, а на 11 май 2019 година точката на тази графика за първи път в историята на Земята беше над 415 ppm - 415,26. За финален път концентрацията на въглероден диоксид доближава 415 елементи на милион в плиоцена, преди към 4,5 милиона години. Тогава световната температура е с 3-4 градуса по Целзий по-висока от сегашната, а температурата на полюсите - с 10 градуса по-висока. Нивото на морето също е било по-високо - с 5-40 метра.

Въглеродният диоксид навлиза в земната атмосфера от естествени и изкуствени източници. Първите включват вулканични изригвания, дишането на аеробни организми, т.е. тези, които се нуждаят от О2 за генериране на сила, както и ферментацията или разпадането на органични остатъци. Основният принос измежду изкуствените източници има изгарянето на енергийни носители като въглища, газ или петролни артикули. От XIX век този принос стартира да се усилва фрапантно, вследствие на което естественият цикъл на въглеродния диоксид е нарушен и концентрацията му в атмосферата стартира да се усилва.

Превод и редакция: Иван Христов
Източник: focus-news.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР