Хепатитните вируси, които са известни до момента са общо пет,

Хепатитните вируси, които са известни досега са общо пет, от които два – причинителите на хепатит А и Е се предават по фекално-орален път, а за останалите хепатитни вируси В, С и D е присъщ половият и кръвният път на предаване.

Една от аргументите за откриването на хепатитен вирус Е са редицата епидемиологични гърмежи в страните намиращи се в екваториалния пояс. Клиничната картина при засегнатите пациенти прилича доста на зараза с хепатит А, само че при лабораторни проучвания се получават негативни резултати за вируса. Така тези случаи остават дълго време без етиологично диагноза до 1990г., когато геномът на вируса е разпознат.

През последните години ползата към хепатитен вирус Е се покачва, заради необятното му разпространяване – освен в екваториалния пояс; затрудненията, които води след себе си, както и изчънчернодробните прояви на болестта.

Според другите източници инкубационният интервал на болестта може да варира сред 2 и 10 седмици, само че най-често е сред 35 и 45 дни . В съпоставяне с останалите хепатитни вируси е относително нестабилен при попадане в околната среда и надлежно контактно-битовият механизъм на предаване е по-малко евентуален като метод за заразяване. Основният е потреблението на инфектирана вода и нечисти скотски артикули – първично (при заразяване на самите животни) и вторично – разследване на хигиенични пропуски при приготвянето на храната.

Най-често – в над 50% от инфектираните болестта протича леко, без затруднения, в 10% от случаите може да протече без проявата на иктер (жълтеница), а в до 20% е налице холестаза.
Характерна разлика с хепатит А е тежкото протичане при бременни дами, изключително при напреднала бременност – 3 триместър. В почти 20% от случаите инфекцията протича с тежко чернодробна незадоволително и нараснал риск от смъртен излаз.

Свързани публикации.. Хепатит Е – можем да се заразим и от нечиста вода 0 Ваксина против хепатит Е създадоха китайците 0 Синдром на Гилен-Баре - настава след зараза 0

Характерно за вирусната зараза са честите холестатични форми – задръстване на жлъчните пътища, разследване на което жлъчния сок не се оттича към червата. Предшестващите чернодробни болести (остри или хронични), както и злоупотребата с алкохол са рискови фактори за по-тежко протичане на болестта. В тези случаи се предлага с изключение на симптоматично лекуване и допълнение на лечението с антивирусни лекарства.

Честотата на неврологичните прояви не е конкретизирана при инфектираните пациенти с хепатит Е. Често те се лекуват в неврологични клиники, където не всеки път се изследват, заради атипичното протичане на инфекцията – без съществуване на жълтеница.

Една от неврологичните прояви е така наречен синдром на Гилен Баре – автоимунно възпалително заболяване, засягащо периферната нервна система. Протича с развиването на остро проявяваща се вяла парализа.

Друг тип екстрахепатални – извънчернодробни затруднения при хепатит Е инфекцията са хематологичните и по-конкретно тромбоцитопенията най-често, която съставлява понижено количество на кръвните плочици – тромбоцитите. Други прояви са хемолитичната анемия – анемия следтвие на разрушение на еритроцитите.

Описани са случаи на изострен панкреатит, който при пациенти с хепатит А е доста рядко следено затруднение на болестта. При някои пациенти редом с инфекцията на черния дроб са установявани и полиартритни промени и миозит.

Заболяването е с добра прогноза, с изключение при бременност. Специфична профилактика на болестта се прави с ваксини. Разработени са две рекомбинантни ваксини против HEV генотип 1 с надеждни резултати. Но в Европа преобладаващият вариант, който се изолира при огромна част от пациентите е генотип 3.