Йордания има проблем с водата и не може да чака повече
Хатем Саади и фамилията му са доста спестовни в потреблението на вода, изключително през лятото. Като доста други йорданци те се оплакват от непрекъснат дефицит на вода. " Почти нямам вода това лято ", сподели 47-годишният Саади, който живее на 1.5 км западно от античен римски контейнер измежду руините на град Йераш, северно от столицата Аман. Недостигът го принуди да засажда дървета, който " не изискват доста вода като рожковото дърво ".
Йордания е една от страните в света с минимум водни запаси, само че спадащите равнища на подпочвените води, климатичните промени и възходящото население вследствие на притока на бежанци значи, че ситуацията единствено ще се утежнява пред идните години.
За решение на този проблем доста представители на управляващите разпореждат очаквания на плановете за обезсоляване, само че това е решение, което идва със своите неповторими политически провокации.
Водният дефицит в Йордания от дълго време принуждава страната да прибягва до система на систематизиране, посредством
изпомпване на вода до разнообразни региони един път седмично,
което разрешава на хората да пълнят резервоарите си. Понякога графикът е нарушаван и хората не получават седмичната си дажба. Това ги принуждава да купуват вода от цистерни - скъпа опция, при която шест кубика костват 25 динара (35 долара).
Саади, който работи в магазин за плодови сокове, от време на време не може да си разреши цяла цистерна, по тази причина я разделя със съседа, до момента в който получи идната заплата. Ияд Дахият, ръководителят на йорданската Служба за водите признава, че има публично неодобрение поради продължаващия дефицит. " Има общо чувство за неодобрение ", сподели той пред ДПА в Аман и добави: " Положението е много съществено. Става все по-трудно да доставяме жителите с вода ".
Близо 70 % от водните запаси на Йордания идват от подпочвени води. Но съгласно Дахият този източник понижава поради увеличаващото се население, преразхода от страна на селскостопанския бранш и климатичните промени. Покачването на температурите и по-оскъдните превалявания значат, че запасите от подпочвени води не се попълнят. По-малко вода се събира и в 15-те язовира в Йордания, както и в близо 250 пустинни и пясъчни язовира, които могат да съберат до 450 милиона кубика вода.
Фалк Линдемайер, координатор на плановете за подпочвени води в Йордания на Германския федерален институт за геонауки и естествени запаси пресмята, че равнището на подпочвените води е спаднало с близо 50 метра за 22 години. Проблемът не е, че ще престанат да съществуват, добавя Линдемайер, а че
по-дълбокото сондиране за изпомпването и потреблението
на подпочвени води ще стане прекомерно скъпо. Въпреки че йорданците осъзнават оскъдността на водните запаси, мнозина укоряват за страданията си корупцията и неналичието на надзор в страната, където годишното ползване на вода на глава от популацията е паднало от 1000 кубика през 50-те години до 80 кубика в някои региони през днешния ден.
Според представителя на министерството на водите Омар Саламех близо 45 % от водните ресурси се губят поради обири и неприятна инфраструктура в някои региони. Правителството се пробва да се бори с противозаконното потребление и непрекъснато се стреми да разшири източниците си. " Няма да е елементарно през идващите три години, в случай че не увеличим притока в системата ", сподели Дахият.
През 2014 година стартира изпомпването на вода за един от най-големите нови йордански планове - водния канал Диси. Има и проекти за увеличение на потенциала на язовирите, по-широко потребление на отпадъчните води и копаене по-дълбоки кладенци. Според представители на управляващите
обезсоляването може да се трансформира
в най-трайното решение. Проектът за воден канал сред Червено и Мъртво море е на дневен ред, откогато Йордания, Израел и Палестинската автономност подписаха съглашение през декември 2016 година То ще обезпечи обезсолена вода на трите страни и ще върне по-солена вода в Мъртво море.
Но планът е замразен на фона на политическо напрежение сред Израел и Йордания, които подписаха кротичък контракт през 1994 година Саламех сподели, че стартирането на плана зависи от резултатите от изборите в Израел през септември. Говорител на израелското министерство на районното съдействие сподели, че идващото държавно управление се чака да " разиска и удостовери " плана, незабавно щом стартира работата си.
Дахият е черноглед: " Не виждам по какъв начин този план ще се случи ".
Йордания не може да чака повече и работи по собствен личен план за обезсоляване в град Акаба на Червено море. Дахият има вяра, че това може да се окаже най-хубавото решение за водната рецесия в Йордания, само че се чака то да коства 1,5 милиарда $. Освен в случай че не се включат интернационалните донори, Аман ще би трябвало да се опита самичък да финансира скъпия план. " Това би трябвало да бъде върховен приоритет в дневния ред на държавното управление ", сподели Дахият.
Заобиколени от рецесии в няколко прилежащи страни, бежанците в Йордания също усилват натиска върху водните ѝ запаси. В бежанския лагер " Заатари " на североизток от Аман фамилията на Али Хюсеин Абдула преди пет години се редеше пред общинска цистерна, с цел да получи дневната си дажба вода. Днес, с три сондажа и водопроводна мрежа в лагера животът на тези сирийски бежанци се е подобрил.
Според Ахмед ат Тараунех, чиновник на програмата WASH (Програма за вода, санитария и хигиена) на УНИЦЕФ те към момента се нуждаят от цистерна с в допълнение 1000 кубика вода дневно, с цел да обезпечат по 55 литра на човек - дневният най-малко, съгласно Световната здравна организация (СЗО). През зимата бежанците получават по 35 литра дневно.
Петдесет и две годишният Абдула в този момент се усеща по-спокоен, откакто ситуацията в лагера се е подобрило. Семейството му може да си пере облеклата по-често и той даже заделя по две кофи вода всяка седмица за няколко дървета, които е засадил пред фургона си, напомнящи му за насажденията му от домати и тиквички в родната Сирия. /БТА
Йордания е една от страните в света с минимум водни запаси, само че спадащите равнища на подпочвените води, климатичните промени и възходящото население вследствие на притока на бежанци значи, че ситуацията единствено ще се утежнява пред идните години.
За решение на този проблем доста представители на управляващите разпореждат очаквания на плановете за обезсоляване, само че това е решение, което идва със своите неповторими политически провокации.
Водният дефицит в Йордания от дълго време принуждава страната да прибягва до система на систематизиране, посредством
изпомпване на вода до разнообразни региони един път седмично,
което разрешава на хората да пълнят резервоарите си. Понякога графикът е нарушаван и хората не получават седмичната си дажба. Това ги принуждава да купуват вода от цистерни - скъпа опция, при която шест кубика костват 25 динара (35 долара).
Саади, който работи в магазин за плодови сокове, от време на време не може да си разреши цяла цистерна, по тази причина я разделя със съседа, до момента в който получи идната заплата. Ияд Дахият, ръководителят на йорданската Служба за водите признава, че има публично неодобрение поради продължаващия дефицит. " Има общо чувство за неодобрение ", сподели той пред ДПА в Аман и добави: " Положението е много съществено. Става все по-трудно да доставяме жителите с вода ".
Близо 70 % от водните запаси на Йордания идват от подпочвени води. Но съгласно Дахият този източник понижава поради увеличаващото се население, преразхода от страна на селскостопанския бранш и климатичните промени. Покачването на температурите и по-оскъдните превалявания значат, че запасите от подпочвени води не се попълнят. По-малко вода се събира и в 15-те язовира в Йордания, както и в близо 250 пустинни и пясъчни язовира, които могат да съберат до 450 милиона кубика вода.
Фалк Линдемайер, координатор на плановете за подпочвени води в Йордания на Германския федерален институт за геонауки и естествени запаси пресмята, че равнището на подпочвените води е спаднало с близо 50 метра за 22 години. Проблемът не е, че ще престанат да съществуват, добавя Линдемайер, а че
по-дълбокото сондиране за изпомпването и потреблението
на подпочвени води ще стане прекомерно скъпо. Въпреки че йорданците осъзнават оскъдността на водните запаси, мнозина укоряват за страданията си корупцията и неналичието на надзор в страната, където годишното ползване на вода на глава от популацията е паднало от 1000 кубика през 50-те години до 80 кубика в някои региони през днешния ден.
Според представителя на министерството на водите Омар Саламех близо 45 % от водните ресурси се губят поради обири и неприятна инфраструктура в някои региони. Правителството се пробва да се бори с противозаконното потребление и непрекъснато се стреми да разшири източниците си. " Няма да е елементарно през идващите три години, в случай че не увеличим притока в системата ", сподели Дахият.
През 2014 година стартира изпомпването на вода за един от най-големите нови йордански планове - водния канал Диси. Има и проекти за увеличение на потенциала на язовирите, по-широко потребление на отпадъчните води и копаене по-дълбоки кладенци. Според представители на управляващите
обезсоляването може да се трансформира
в най-трайното решение. Проектът за воден канал сред Червено и Мъртво море е на дневен ред, откогато Йордания, Израел и Палестинската автономност подписаха съглашение през декември 2016 година То ще обезпечи обезсолена вода на трите страни и ще върне по-солена вода в Мъртво море.
Но планът е замразен на фона на политическо напрежение сред Израел и Йордания, които подписаха кротичък контракт през 1994 година Саламех сподели, че стартирането на плана зависи от резултатите от изборите в Израел през септември. Говорител на израелското министерство на районното съдействие сподели, че идващото държавно управление се чака да " разиска и удостовери " плана, незабавно щом стартира работата си.
Дахият е черноглед: " Не виждам по какъв начин този план ще се случи ".
Йордания не може да чака повече и работи по собствен личен план за обезсоляване в град Акаба на Червено море. Дахият има вяра, че това може да се окаже най-хубавото решение за водната рецесия в Йордания, само че се чака то да коства 1,5 милиарда $. Освен в случай че не се включат интернационалните донори, Аман ще би трябвало да се опита самичък да финансира скъпия план. " Това би трябвало да бъде върховен приоритет в дневния ред на държавното управление ", сподели Дахият.
Заобиколени от рецесии в няколко прилежащи страни, бежанците в Йордания също усилват натиска върху водните ѝ запаси. В бежанския лагер " Заатари " на североизток от Аман фамилията на Али Хюсеин Абдула преди пет години се редеше пред общинска цистерна, с цел да получи дневната си дажба вода. Днес, с три сондажа и водопроводна мрежа в лагера животът на тези сирийски бежанци се е подобрил.
Според Ахмед ат Тараунех, чиновник на програмата WASH (Програма за вода, санитария и хигиена) на УНИЦЕФ те към момента се нуждаят от цистерна с в допълнение 1000 кубика вода дневно, с цел да обезпечат по 55 литра на човек - дневният най-малко, съгласно Световната здравна организация (СЗО). През зимата бежанците получават по 35 литра дневно.
Петдесет и две годишният Абдула в този момент се усеща по-спокоен, откакто ситуацията в лагера се е подобрило. Семейството му може да си пере облеклата по-често и той даже заделя по две кофи вода всяка седмица за няколко дървета, които е засадил пред фургона си, напомнящи му за насажденията му от домати и тиквички в родната Сирия. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ