Базата e жизнено необходима за детския и масовия спорт
Хасково - единственият град без футболни терени
За да имаме положителни спортисти и тимове, би трябвало да има база и положителни треньори. Спортът е нещо по-велико от олимпийските медали и международните върхове. И когато се трансформира от елементарен занаят (както е в Хасково сега) в идея и метод на живот, няма по какъв начин след време да не се роди огромен първенец като Григор Димитров. Чак тогава продуктът му става обект на така наречен първокласен спорт.
Елитният спорт като че ли може без скъпа база. Доказахме го преди да се ремонтират “Спартак ” и “Дружба ”, къкто и стадион “Хасково ”. В регионалния град имаше 3 отбора в елита на България. ХК Хасково, БК Хасково 2012 и ФК Хасково 2009. Имаше ги макар неналичието на съвременни игрища и спортни обекти.
Базата е значима, само че не и определяща в елитния спорт. Тя обаче е жизненонеобходима за детския и всеобщия спорт. За него трябват дребни зали и затревени стадиони. Това би трябвало да бъде естественият акцент в бъдещото спортно строителство в нашия град. Защо да вземем за пример да не се опитаме и създадем проект за реновиране на учебни салони, детски площадки и басейн, който с лека ръка затрихме в центъра на Хасково. Но каква е спортната идея на общината? Имаме ли я изобщо? Какво желаеме от спорта - повсеместност, медали, или и двете? И склонни ли сме да платим цената и за едното, и за другото?
Не е ли извънредно време да се направи изследване, с цел да се открият кои спортове желае да практикува хасковлията и защо би платил родителят. В този миг и без проучване е ясно, че в първата петица от самостоятелните спортове в Града на Богородица, такива явления са футбол, хандбал, бадминтон и тенис. Като се прибавят безспорните локални цели - битка, повдигане на тежести, бокс, баскетбол, карате може би и лека атлетика, картината се дооформя.
Задължителен е и специфичният статут на игрите с топка, най-обичани от децата - футбол, волейбол, баскетбол, хандбал... Тук тимове първенци се вършат най-трудно, само че пък резултатът от заниманията е максимален, а спортната искра - най-силна. Точно тази искра пали дребни и огромни, вълнува, зарежда с страсти.
Какво би трябвало вършим през днешния ден, в случай че имаме надарено потомство, а базата на която упражняват е разораната равнища “Младост ”.
С триста зора подобрихме общинската база на Ямача, само че пистата към момента е неизползваема от лекоатлетите. А на единствения ни футболен терен не всеки от 17-те ФК в града има право на достъп. Затова се постанова на гениите да употребяват твърди настилки и да мъчат нежните си крачета още от дребни.
Държавата, съгласно мен, би трябвало да се научи единствено да управлява спорта, а не и да го ръководи. Да основава условия на клубовете да действат обикновено, като ги подкрепя. Да основава правила, които подтикват (дори принуждават) общините да влагат пари в спортна база за детски и всеобщ спорт и тя да се употребява от локалните клубове. Това съгласно нас е методът.
За да имаме положителни спортисти и тимове, би трябвало да има база и положителни треньори. Спортът е нещо по-велико от олимпийските медали и международните върхове. И когато се трансформира от елементарен занаят (както е в Хасково сега) в идея и метод на живот, няма по какъв начин след време да не се роди огромен първенец като Григор Димитров. Чак тогава продуктът му става обект на така наречен първокласен спорт.
Елитният спорт като че ли може без скъпа база. Доказахме го преди да се ремонтират “Спартак ” и “Дружба ”, къкто и стадион “Хасково ”. В регионалния град имаше 3 отбора в елита на България. ХК Хасково, БК Хасково 2012 и ФК Хасково 2009. Имаше ги макар неналичието на съвременни игрища и спортни обекти.
Базата е значима, само че не и определяща в елитния спорт. Тя обаче е жизненонеобходима за детския и всеобщия спорт. За него трябват дребни зали и затревени стадиони. Това би трябвало да бъде естественият акцент в бъдещото спортно строителство в нашия град. Защо да вземем за пример да не се опитаме и създадем проект за реновиране на учебни салони, детски площадки и басейн, който с лека ръка затрихме в центъра на Хасково. Но каква е спортната идея на общината? Имаме ли я изобщо? Какво желаеме от спорта - повсеместност, медали, или и двете? И склонни ли сме да платим цената и за едното, и за другото?
Не е ли извънредно време да се направи изследване, с цел да се открият кои спортове желае да практикува хасковлията и защо би платил родителят. В този миг и без проучване е ясно, че в първата петица от самостоятелните спортове в Града на Богородица, такива явления са футбол, хандбал, бадминтон и тенис. Като се прибавят безспорните локални цели - битка, повдигане на тежести, бокс, баскетбол, карате може би и лека атлетика, картината се дооформя.
Задължителен е и специфичният статут на игрите с топка, най-обичани от децата - футбол, волейбол, баскетбол, хандбал... Тук тимове първенци се вършат най-трудно, само че пък резултатът от заниманията е максимален, а спортната искра - най-силна. Точно тази искра пали дребни и огромни, вълнува, зарежда с страсти.
Какво би трябвало вършим през днешния ден, в случай че имаме надарено потомство, а базата на която упражняват е разораната равнища “Младост ”.
С триста зора подобрихме общинската база на Ямача, само че пистата към момента е неизползваема от лекоатлетите. А на единствения ни футболен терен не всеки от 17-те ФК в града има право на достъп. Затова се постанова на гениите да употребяват твърди настилки и да мъчат нежните си крачета още от дребни.
Държавата, съгласно мен, би трябвало да се научи единствено да управлява спорта, а не и да го ръководи. Да основава условия на клубовете да действат обикновено, като ги подкрепя. Да основава правила, които подтикват (дори принуждават) общините да влагат пари в спортна база за детски и всеобщ спорт и тя да се употребява от локалните клубове. Това съгласно нас е методът.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ