Хърватският президент благодари на Аржентина, че след Втората световна война

...
Хърватският президент благодари на Аржентина, че след Втората световна война
Коментари Харесай

Крайнодесни и расисти: Национализмът в Централна Европа прекрачва границата

Хърватският президент благодари на Аржентина, че след Втората международна война е приела печално известни и пронацистки военнопрестъпници. В България водещ политик назовава ромското малцинство " диви, наподобяващи на хора същества ". А унгарският министър председател афишира, че " цветът " на европейците не би трябвало да се смесва с този на африканци и араби.

След Втората международна война сходни възгледи са табу в Европа и са изразявани от крайнодесни маргинални организации. Днес в някои елементи на Централна и Източна Европа те са изразявани намерено от водачи от главните политически течения, нещо, което е част възхода на популизма на фона на глобализацията и всеобщата миграция.

" В района се случва нещо по-голямо, което създаде родолюбив, ксенофобски и закостенял дискурс, посредством който крайнодесни хрумвания съумяха да се трансфорат в главно (политическо) течение ", сподели Том Джунс, историк от Фондацията за филантропични и обществени проучвания в българската столица София.

На доста места завоят надясно включваше реабилитиране на нацистки колаборационисти, постоянно бойци или групировки, почитани като борци против комунизма и бранители на националната независимост. В Унгария и Полша също така държавните управления подкопават устоите на независимостта на правосъдната система и медиите, което накара правозащитни организации да насочат предизвестие, че в някои елементи от района, който през 1989 година отхвърли подкрепяните от Москва диктатури, демокрацията е под опасност.

Според някои анализатори

Русия скрито подкрепя активността на екстремистки организации,

с цел да дестабилизира западните демократични демокрации. Макар че е мъчно това изказване да бъде потвърдено с съответни обстоятелства, е видно, че възходът на радикалните организации тласна умерените консервативни партии в Европа надясно, с цел да запазят поддръжката на гласоподавателите.

Такъв е казусът в Унгария, където министър председателят Виктор Орбан и неговата партия " Фидес " - любимецът за продобиване на парламентарните избори на 8 април - привлякоха гласоподаватели с все по-гръмка антимигрантска акция. Представяйки се за избавител на бяла християнска Европа, завладявана от мюсюлмани и африканци, Орбан настоя, че унгарците не желаят " техният цвят, обичаи и национална просвета да се смесват с тези на други ".

Унгарският министър председател, който се отнася другарски към съветския президент Владимир Путин, беше и първият европейски водач, подкрепил Доналд Тръмп в предизборната конкуренция в Съединени американски щати през 2016 година През 2015 година Орбан издигна ограда с бодлива тел по границите на Унгария, с цел да спре мигрантите, и от този момент насочва апокалиптични предизвестия, че в случай че миграцията продължи, Западът ще се изправи пред расово и цивилизационно " самоубийство ".

Орбан е захласнат и от демонизирането на финансиста и човеколюбец Джордж Сорос - роден в Унгария, оживял от холокоста - който погрешно показва като труженик за безконтролна имиграция към Европа. През 2017 година, в границите на това, което критици нарекоха популяризирана под егидата на страната тайна доктрина с антисемитски нотки, унгарското държавно управление е похарчило 48.5 милиона $ за реклами против Сорос, твърди проверяващият новинарски уебсайт " Алтлатсо " (altlatszo.hu).

В неотдавнашна тирада Орбан жигосах Сорос с език, който повтаряше антисемитски клишета от 20-и век. Той съобщи, че враговете на Унгария " не имат вяра в труда, а във финансовите спекулации; те нямат татковина, само че в това време мислят, че целият свят е техен ".

В Полша ксенофобският език също е във напредък.

През ноември, когато националистите се събраха на голямо шествие по случай Деня на независимостта и някои от тях носеха транспаранти с апели за " Бяла Европа " и " Чиста кръв ", полският министър на вътрешните работи назова това " прелестна панорама ".

Полските управляващи са затънали и в тежък спор с Израел и еврейските организации поради закон, криминализиращ обвинение на Полша за закононарушенията на Германия по време на холокоста. Когато напрежението се увеличи, полският министър председател Матеуш Моравецки съобщи, че измежду отговорните за холокоста има и " еврейски причинители ". Той също по този начин посети в Мюнхен общ гроб на бойци от полска незаконна съпротивителна формация, която е сътрудничила с нацистите.

В същия жанр Аркадиуш Карбовяк, представител на полските управляващи, претрупан да провежда основаването на нов исторически музей във Варшава, окачестви следвоенните трибунали в Нюрнберг като " най-големия правосъден фарс в европейската история ". Той съобщи, че нюрнбергските процеси са станали " вероятни само поради сериозната роля на евреите " в организирането им, и ги назова " мястото, където е основана формалната вяра на холокоста ".

В целия район роми, мюсюлмани, евреи и други малцинства показаха безпокойствие за бъдещето. Но националистите упорстват, че не насаждат ненавист. Те настояват, че пазят националния суверенитет и своя християнски метод на живот от глобализацията и всеобщия приток на мигранти, които не могат да бъдат асимилирани.

На Балканите, които през 90-те години бяха окървавени от етнически военни спорове, също има напредък на национализма, изключително в Сърбия и Хърватия. Политически анализатори там считат, че съветската агитация подклажда старите етнически напрежения.

Откакто през 2013 година се причисли към Европейски Съюз,

Хърватия трайно се движи надясно.

Някои представители на управляващите отхвърлиха холокоста и възхвалиха ролята на ултранационалистическия и пронацистки режим на хърватските усташи, при който във военновременни затворнически лагери са убити десетки хиляди евреи, сърби, роми и хървати антифашисти.

При неотдавнашно посещаване в Аржентина хърватският президент Колинда Грабар-Китарович благодари на Буенос Айрес за приютяването след войната на хървати, които са били представители на усташкия режим.
Най-известният " ловджия " на нацисти в света, Ефраим Зуроф от центъра " Визентал ", назова изявлението й " ужасяващо огорчение към жертвите ". Впоследствие Грабар-Китарович съобщи, че с думите си не е целяла да възхвалява тоталитарен режим.

В същото време в България, която е ротационен ръководител на Европейски Съюз, държавното управление включва крайнодясна коалиция,

" Обединени патриоти ", чиито представители са отправяли нацистки поздрави

и са обиждали малцинства. Вицепремиерът Валери Симеонов назова ромското малцинство в страната " диви, наподобяващи на хора същества ", чиито дами са " с инстинкти на улични кучки ".

Изследователят Джунс съобщи, че въпреки и в България да има нарастване на закононарушенията от ненавист, казусът не провокира изключително безпокойствие на Запад, тъй като страната управлява обществения си дълг и за разлика от Полша и Унгария не насочва предизвикателство към фундаменталния западен консенсус.
" България не клати лодката, сподели Джунс. Те вървят в крайник с Европа. "

Макар че в Западна Европа популистките и крайнодесните организации също са във напредък, при едни и същи провокации страни като Полша и Унгария се оказват по-уязвими, сподели Петер Креко, шеф на Института за политически капитал в Будапеща. " В по-млади, по-слаби и по-крехки демокрации ", съобщи той, " десният популизъм е по-опасен, тъй като може да отслаби и даже да унищожи демократичните институции ".
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР