Крисия даде най-откровеното си интервю до момента, ето какво каза
Харесвам се естествена, другояче съм като бебе с грим. Били Айлиш ми е фаворитка. В новите песни липсва същинска музика. За две години се убедих, че животът е доста къс, сподели надарената дребна певица пред в. "Труд ".
– Крисия, наскоро сполучливо се завърна с песента „ Витамин”, какво ново да чакаме?
– Планирам още доста нови песни, само че в малко по-различен жанр и в тях ще вложа още повече възприятие и ще се опитам да дам повече от себе си, а не просто да накарам хората да се ухилен и да са положителни. Също по този начин ще трансформира и имиджа за новите планове.
В момента се изучавам сама да пиша текстовете си, тъй като по този начин най-точно ще мога да изразя себе си и нещата, които ме вълнуват. Ние живеем за мига, по тази причина ще се оставя на вдъхновението и на чувството, което имам сега.
– Допадат ли ти настоящите шлагери?
– Често казано – не, изобщо не ми харесват. Това не е верният метод да приказваш – с кого си си лежащ, или какво си друсал, с опрощение, или какво си пушил…
Според мен, това може да се изрази по доста по-различен, а не по подобен дебелашки метод и би могло да се основава толкоз добра българска музика. Изпълнителите не са неприятни и нямам нищо срещу тях, обаче музиката, която вършат не е ок, само че това е персонално мнение. За страдание останаха малко от свестните реализатори у нас.
– Младото или по-старото потомство БГ артисти ти харесват?
– Харесвам по-старото потомство музиканти, тъй като са влагали доста повече старания и труд в музиката си, до момента в който сега прекомерно постоянно просто дават едни пари и вършат ария единствено с бийт и без същинска музика. Като чуеш такава ария и няма по какъв начин да си кажеш:
„ Ей, това беше доста хубаво, музикантски звучеше”. Много малко са останали изпълнителите, които са по-различни, като Михаела Филева да вземем за пример, която е доста добра и й се удивлявам.
Мога да кажа, че с Рафи съм доста близка и той е супер готин, наясно е какво прави с музиката и живота си и доста му се веселя.
С Орлин Горанов също сме доста близки и постоянно, когато се забележим, той ме насърчава да не се отхвърлям и ми дава кураж. Като мъничка доста съм пяла песните на артистите от по-голямото потомство на разнообразни състезания и одобрявам множеството от тях.
Те са правили музиката си с мислене и възприятие, а сега е просто едно говорене, което даже не е и музика.
– Не се опитваш да изглеждаш по-голяма, а си запазила детската си прохлада и лъчение. Трудно ли ти е да не се поддаваш на модата да се гримираш мощно и да си предизвикателна като други певици на твоята възраст?
– Нямам нищо срещу грима, само че на мен не ми стои – наподобявам безусловно като бебе с грим и просто се одобрявам повече натурална и естествена.
Иначе, в случай че изглеждах по-голяма, щеше да ми стои ок да съм с грим, само че аз виждам кое най-добре ще ми подхожда и най-вече ме показва сега. Ако си на 10 години и си сложиш изкуствени мигли, това не е ок, само че в случай че си по-голям и ти отива, то няма нищо неприятно да го направиш, щом се чувстваш добре.
– Какво мислиш за модата измежду младите девойки да си уголемяват устните и да си вършат други корекции?
– Някои в действителност прекаляват, само че очевидно се усещат толкоз несигурни в себе си, че желаят да трансформират цялото си изражение. Аз виждам себе си и като цяло се одобрявам, одобрявам си и устните и не виждам смисъл да трансформирам нещо. Според мен, корекции не би трябвало да се вършат, преди да си приключил учебно заведение.
Иначе след време, като стартират да ти излизат бръчки – а те ще излизат, тъй като ще тежи това, което ти е слагано върху лицето – тогава в действителност ще си кажеш – ех, за какво си го предизвиках!?
– Често упрекват младите, че желаят всичко наготово. Така ли е?
– За страдание, доста от тях се вълнуват най-много от простотията и по тази причина и изпълнителите през днешния ден не влагат възприятие в песните си, тъй като виждат какво интересува младото потомство.
Липсват артисти, които с музиката си да показват и споделят нещо потребно за младите мозъци, с което да подкрепят мозъка им да работи ок и да ги предизвикат да слушат качествена музика.
Това е доста огромна необичайност в България, само че на открито има много качествена продукция, която си заслужава да се слуша. Аз се удивлявам на доста американски реализатори, само че Били Айлиш ми е фаворитка. Харесвам самия є метод на мислене и виждам доста от себе си в нея.
– За какво си говорите с твоите връстници, има ли експанзия в учебните заведения?
– Със сигурност за гаджета, естествено учението го изключваме, само че има и изключения. Като цяло сме в такива години, че всеки младеж е в някакви свои пубертетски моменти и се вълнува най-много от това – кой с кого е излизал, или какво им се е случило днес…
В учебните заведения има и огромна експанзия, изключително измежду момчетата. Дори, сега, в случай че си излизал с някое момче и доста постоянно след това той ще те заплашва с нещо. Да, в този момент сме в най-детските, само че пък и най-страшните години…
– Теб подмина ли те манията по новите свръхмодерни телефони и какво мислиш за борбата за лайкове и най-ефектно селфи?
– О, това е болната тематика на всеки младеж, дори и освен на младежите, тъй като има хора и на 30 години, които са луди за два лайка. Да, ужасно е, сега светът е захласнат от инстаграм или всевъзможни други мрежи и всеки разисква кой какво е споделил – разяснява, клюкари…
„ Я, виж Кайли Дженър е скъсала с Травис Скот”, или тем-подобни жълтини за известни персони се разясняват нон-стоп, както и това кой каква фотография е качил и с кого върви.
Това е някакъв живот отвън живота, тъй като животът не е в телефоните, преносимите компютри, или обществените мрежи.
Животът е пред теб и не е в телефона ти, а би трябвало в действителност да го хванеш в ръце и да не изпускаш даже миг от това, което е пред теб, тъй като животът е къс. В последните две години безусловно се уверих в това, тъй като те минаха като две минути за мен – супер бързо.
Осъзнавам какъв брой са значими миговете в този живот и това да ги изживявам на макс и ми се желае това, което съм правила да си коства, а не да си кажа: „ Ами, аз когато бях на 12, такива неща разбирах от интернет”, имам поради клюките, тъй като това е супер ненужно и единствено те напряга.
– Стана известна още напълно дребна, срещала ли си злоба и завист?
– О, да, още от втори-трети клас. Откакто се реалокирах в София, това се случва по-рядко, само че като бях в Разград, имах в действителност доста гадни закани. Бях спъвана в коридорите, или блъскана от момчетата, тъй като от тях започваше цялата завист, тормозеха ме и ме обиждаха.
Момичетата също завиждаха и почтено казано нямах другари, а всеки ден се прибирах разплакана вкъщи… За едно 8-годишно момиченце това е огромно напрежение и тогава ми беше фантазия да се преместя и да не съм повече в това учебно заведение и в този клас.
– Емблема на Разград е футболен клуб „ Лудогорец”. Следиш ли мачове?
– Да, „ Лудогорец” са най-големите! Познавам се с всички футболисти и се вълнувам, като играят, даже бях нещо като постоянен реализатор на мачовете им и изпълнявах химна. Освен футбола, в Разград има и доста положителни артисти и танцови школи!
– Много деца-звезди не устоят на напрежението. На теб персонално какво ти оказва помощ да се оправиш с този стрес?
– Говоря сама на себе си, малко като лудите, само че аз съм си лудичка, само че не и откачена. Така преоткривам сама себе си и се подстрекавам, не ми е нужно някой различен да ми приказва, или пък да изпадам в някакви нервности, а просто си споделям – ти би трябвало да се бориш, по тази причина си на този свят, хвани се! Силна съм и съумявам сама да се взема в ръце.
– Момчетата несъмнено са луди по теб. Как ти демонстрират, че те харесват – получаваш ли сантиментални дарове, или се тормозят от теб?
– Като цяло, още не съм стигнала до тази част с подаръците и жертвоготовността за мен, или някакви сходни жестове, само че естествено съм имала естествена тийнейджърска връзка, просто не е било нещо съществено.
В момента не съм увлечена сантиментално, а и никой май няма храброст да ме допре. Много момчета се тормозят от мен, не знам какво излъчвам, само че ги е боязън от мен, дори и по-големите. Явно имат някакъв почит, или боязън, а може би и двете.
– А ти влюбвала ли си се същински до момента и какви момчета харесваш?
– Не, не съм, само че Джъстин Бийбър доста си го харесвах, като бях по-малка той ми беше селебрити краш (увлечение по звезда -б. а.). По принцип за мен няма такова значение по какъв начин наподобява едно момче, значимо е какво има в главата, тъй като множеството нямат нищо в главата. (Смее се.)
– Стана доста известна в „ Шоуто на Слави”. Трудна ли беше раздялата?
– До някаква степен се очакваше да стане това, просто в последните месеци се трансформираха доста неща и аз взех решение, че ще се усещам по-добре да стана независима. Най-хубавият ми спомен са концертите и като се сетя за тях и ме удря право в сърцето.
Много ми липсват, тъй като тогава всички бяха най-истински, даже съм се разплаквала от неспокойствие. На мене, преди концерт ми пада кръвното, само че като се кача на сцената всичко ми минава…
– Що за началник е Слави?
– Никога не си е разрешавал да ми крещи, или да ми вика. Честно казано, аз бях най-закъсняващата в шоуто и постоянно чакаха мен, само че в никакъв случай не ме е глобявал, може би тъй като бях най-малката.
Неговата цел беше ние да дадем максимума и да сме експерти. Много уроци научих, до момента в който бях в екипа на 7/8 и може би половината ми живот и идентичност се е построила около шоуто.
– Най-важните уроци от родителите?
– Никога да не се предавам, тъй като това е най-лесното – да се отпуснеш, да се предадеш и да кажеш: „ Аз нищо не мога да направя, нищо не става”. „ Не мога”, несъмнено е най-често употребяваната дума, само че нашите в никакъв случай не са ме оставяли да се предавам. Тяхната поддръжка, за мен е доста значима и без нея съм наникъде.
Талантливата млада певица Крисия Тодорова е родена във Варна в фамилията на Марин Тодоров и Ангелина Попова. Тя стартира да се изявява на сцената едвам три годишна, а на девет към този момент е известна в цяла България, откакто става част от „ Шоуто на Слави”.
Там впечатлява феновете с уменията си да извършва песни във всевъзможен род и се снабдява с прозвището „ Детето чудо”.
През ноември 2014-та година, Крисия показва страната ни на детския песенен конкурс „ Евровизия” в Малта, дружно с пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови и там песента „ Планетата на децата” печели второто място, което е най-хубавото класиране на България на този конгрес.
След като се разделя с „ Шоуто на Слави” и няколко годишна пауза, в която натъртва на образованието си в Музикалното учебно заведение в София, Крисия се завръща още веднъж на сцената със поръчка за съществено наличие в родния ефир.
Младата изпълнителка има три сестри, с които е мощно обвързвана, а по-голямата от тях Тифани, с която живее в София, я съпровожда постоянно на концерти и изявленията.
– Крисия, наскоро сполучливо се завърна с песента „ Витамин”, какво ново да чакаме?
– Планирам още доста нови песни, само че в малко по-различен жанр и в тях ще вложа още повече възприятие и ще се опитам да дам повече от себе си, а не просто да накарам хората да се ухилен и да са положителни. Също по този начин ще трансформира и имиджа за новите планове.
В момента се изучавам сама да пиша текстовете си, тъй като по този начин най-точно ще мога да изразя себе си и нещата, които ме вълнуват. Ние живеем за мига, по тази причина ще се оставя на вдъхновението и на чувството, което имам сега.
– Допадат ли ти настоящите шлагери?
– Често казано – не, изобщо не ми харесват. Това не е верният метод да приказваш – с кого си си лежащ, или какво си друсал, с опрощение, или какво си пушил…
Според мен, това може да се изрази по доста по-различен, а не по подобен дебелашки метод и би могло да се основава толкоз добра българска музика. Изпълнителите не са неприятни и нямам нищо срещу тях, обаче музиката, която вършат не е ок, само че това е персонално мнение. За страдание останаха малко от свестните реализатори у нас.
– Младото или по-старото потомство БГ артисти ти харесват?
– Харесвам по-старото потомство музиканти, тъй като са влагали доста повече старания и труд в музиката си, до момента в който сега прекомерно постоянно просто дават едни пари и вършат ария единствено с бийт и без същинска музика. Като чуеш такава ария и няма по какъв начин да си кажеш:
„ Ей, това беше доста хубаво, музикантски звучеше”. Много малко са останали изпълнителите, които са по-различни, като Михаела Филева да вземем за пример, която е доста добра и й се удивлявам.
Мога да кажа, че с Рафи съм доста близка и той е супер готин, наясно е какво прави с музиката и живота си и доста му се веселя.
С Орлин Горанов също сме доста близки и постоянно, когато се забележим, той ме насърчава да не се отхвърлям и ми дава кураж. Като мъничка доста съм пяла песните на артистите от по-голямото потомство на разнообразни състезания и одобрявам множеството от тях.
Те са правили музиката си с мислене и възприятие, а сега е просто едно говорене, което даже не е и музика.
– Не се опитваш да изглеждаш по-голяма, а си запазила детската си прохлада и лъчение. Трудно ли ти е да не се поддаваш на модата да се гримираш мощно и да си предизвикателна като други певици на твоята възраст?
– Нямам нищо срещу грима, само че на мен не ми стои – наподобявам безусловно като бебе с грим и просто се одобрявам повече натурална и естествена.
Иначе, в случай че изглеждах по-голяма, щеше да ми стои ок да съм с грим, само че аз виждам кое най-добре ще ми подхожда и най-вече ме показва сега. Ако си на 10 години и си сложиш изкуствени мигли, това не е ок, само че в случай че си по-голям и ти отива, то няма нищо неприятно да го направиш, щом се чувстваш добре.
– Какво мислиш за модата измежду младите девойки да си уголемяват устните и да си вършат други корекции?
– Някои в действителност прекаляват, само че очевидно се усещат толкоз несигурни в себе си, че желаят да трансформират цялото си изражение. Аз виждам себе си и като цяло се одобрявам, одобрявам си и устните и не виждам смисъл да трансформирам нещо. Според мен, корекции не би трябвало да се вършат, преди да си приключил учебно заведение.
Иначе след време, като стартират да ти излизат бръчки – а те ще излизат, тъй като ще тежи това, което ти е слагано върху лицето – тогава в действителност ще си кажеш – ех, за какво си го предизвиках!?
– Често упрекват младите, че желаят всичко наготово. Така ли е?
– За страдание, доста от тях се вълнуват най-много от простотията и по тази причина и изпълнителите през днешния ден не влагат възприятие в песните си, тъй като виждат какво интересува младото потомство.
Липсват артисти, които с музиката си да показват и споделят нещо потребно за младите мозъци, с което да подкрепят мозъка им да работи ок и да ги предизвикат да слушат качествена музика.
Това е доста огромна необичайност в България, само че на открито има много качествена продукция, която си заслужава да се слуша. Аз се удивлявам на доста американски реализатори, само че Били Айлиш ми е фаворитка. Харесвам самия є метод на мислене и виждам доста от себе си в нея.
– За какво си говорите с твоите връстници, има ли експанзия в учебните заведения?
– Със сигурност за гаджета, естествено учението го изключваме, само че има и изключения. Като цяло сме в такива години, че всеки младеж е в някакви свои пубертетски моменти и се вълнува най-много от това – кой с кого е излизал, или какво им се е случило днес…
В учебните заведения има и огромна експанзия, изключително измежду момчетата. Дори, сега, в случай че си излизал с някое момче и доста постоянно след това той ще те заплашва с нещо. Да, в този момент сме в най-детските, само че пък и най-страшните години…
– Теб подмина ли те манията по новите свръхмодерни телефони и какво мислиш за борбата за лайкове и най-ефектно селфи?
– О, това е болната тематика на всеки младеж, дори и освен на младежите, тъй като има хора и на 30 години, които са луди за два лайка. Да, ужасно е, сега светът е захласнат от инстаграм или всевъзможни други мрежи и всеки разисква кой какво е споделил – разяснява, клюкари…
„ Я, виж Кайли Дженър е скъсала с Травис Скот”, или тем-подобни жълтини за известни персони се разясняват нон-стоп, както и това кой каква фотография е качил и с кого върви.
Това е някакъв живот отвън живота, тъй като животът не е в телефоните, преносимите компютри, или обществените мрежи.
Животът е пред теб и не е в телефона ти, а би трябвало в действителност да го хванеш в ръце и да не изпускаш даже миг от това, което е пред теб, тъй като животът е къс. В последните две години безусловно се уверих в това, тъй като те минаха като две минути за мен – супер бързо.
Осъзнавам какъв брой са значими миговете в този живот и това да ги изживявам на макс и ми се желае това, което съм правила да си коства, а не да си кажа: „ Ами, аз когато бях на 12, такива неща разбирах от интернет”, имам поради клюките, тъй като това е супер ненужно и единствено те напряга.
– Стана известна още напълно дребна, срещала ли си злоба и завист?
– О, да, още от втори-трети клас. Откакто се реалокирах в София, това се случва по-рядко, само че като бях в Разград, имах в действителност доста гадни закани. Бях спъвана в коридорите, или блъскана от момчетата, тъй като от тях започваше цялата завист, тормозеха ме и ме обиждаха.
Момичетата също завиждаха и почтено казано нямах другари, а всеки ден се прибирах разплакана вкъщи… За едно 8-годишно момиченце това е огромно напрежение и тогава ми беше фантазия да се преместя и да не съм повече в това учебно заведение и в този клас.
– Емблема на Разград е футболен клуб „ Лудогорец”. Следиш ли мачове?
– Да, „ Лудогорец” са най-големите! Познавам се с всички футболисти и се вълнувам, като играят, даже бях нещо като постоянен реализатор на мачовете им и изпълнявах химна. Освен футбола, в Разград има и доста положителни артисти и танцови школи!
– Много деца-звезди не устоят на напрежението. На теб персонално какво ти оказва помощ да се оправиш с този стрес?
– Говоря сама на себе си, малко като лудите, само че аз съм си лудичка, само че не и откачена. Така преоткривам сама себе си и се подстрекавам, не ми е нужно някой различен да ми приказва, или пък да изпадам в някакви нервности, а просто си споделям – ти би трябвало да се бориш, по тази причина си на този свят, хвани се! Силна съм и съумявам сама да се взема в ръце.
– Момчетата несъмнено са луди по теб. Как ти демонстрират, че те харесват – получаваш ли сантиментални дарове, или се тормозят от теб?
– Като цяло, още не съм стигнала до тази част с подаръците и жертвоготовността за мен, или някакви сходни жестове, само че естествено съм имала естествена тийнейджърска връзка, просто не е било нещо съществено.
В момента не съм увлечена сантиментално, а и никой май няма храброст да ме допре. Много момчета се тормозят от мен, не знам какво излъчвам, само че ги е боязън от мен, дори и по-големите. Явно имат някакъв почит, или боязън, а може би и двете.
– А ти влюбвала ли си се същински до момента и какви момчета харесваш?
– Не, не съм, само че Джъстин Бийбър доста си го харесвах, като бях по-малка той ми беше селебрити краш (увлечение по звезда -б. а.). По принцип за мен няма такова значение по какъв начин наподобява едно момче, значимо е какво има в главата, тъй като множеството нямат нищо в главата. (Смее се.)
– Стана доста известна в „ Шоуто на Слави”. Трудна ли беше раздялата?
– До някаква степен се очакваше да стане това, просто в последните месеци се трансформираха доста неща и аз взех решение, че ще се усещам по-добре да стана независима. Най-хубавият ми спомен са концертите и като се сетя за тях и ме удря право в сърцето.
Много ми липсват, тъй като тогава всички бяха най-истински, даже съм се разплаквала от неспокойствие. На мене, преди концерт ми пада кръвното, само че като се кача на сцената всичко ми минава…
– Що за началник е Слави?
– Никога не си е разрешавал да ми крещи, или да ми вика. Честно казано, аз бях най-закъсняващата в шоуто и постоянно чакаха мен, само че в никакъв случай не ме е глобявал, може би тъй като бях най-малката.
Неговата цел беше ние да дадем максимума и да сме експерти. Много уроци научих, до момента в който бях в екипа на 7/8 и може би половината ми живот и идентичност се е построила около шоуто.
– Най-важните уроци от родителите?
– Никога да не се предавам, тъй като това е най-лесното – да се отпуснеш, да се предадеш и да кажеш: „ Аз нищо не мога да направя, нищо не става”. „ Не мога”, несъмнено е най-често употребяваната дума, само че нашите в никакъв случай не са ме оставяли да се предавам. Тяхната поддръжка, за мен е доста значима и без нея съм наникъде.
Талантливата млада певица Крисия Тодорова е родена във Варна в фамилията на Марин Тодоров и Ангелина Попова. Тя стартира да се изявява на сцената едвам три годишна, а на девет към този момент е известна в цяла България, откакто става част от „ Шоуто на Слави”.
Там впечатлява феновете с уменията си да извършва песни във всевъзможен род и се снабдява с прозвището „ Детето чудо”.
През ноември 2014-та година, Крисия показва страната ни на детския песенен конкурс „ Евровизия” в Малта, дружно с пианистите Хасан и Ибрахим Игнатови и там песента „ Планетата на децата” печели второто място, което е най-хубавото класиране на България на този конгрес.
След като се разделя с „ Шоуто на Слави” и няколко годишна пауза, в която натъртва на образованието си в Музикалното учебно заведение в София, Крисия се завръща още веднъж на сцената със поръчка за съществено наличие в родния ефир.
Младата изпълнителка има три сестри, с които е мощно обвързвана, а по-голямата от тях Тифани, с която живее в София, я съпровожда постоянно на концерти и изявленията.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ