Илон Мъска да гледа: БГ учени ще превземат Юпитер с ракетоплан
Група млади учени от Софийския университет създават ракетоплан с нуклеарен мотор за проучвания на Юпитер. Това описаха те пред „ Телеграф “.
Тримата докторанти са написали публикация за създаването си, която е в финален стадий на рецензиране от американското научно списание „ Journal of Spacecrafts and Rockets “.
Проучването, което изначало е признато скептично у нас, е провокирало огромен интерес в чужбина. „ Напоследък получавам от сътрудници отвън България от ден на ден оферти за разискване на тези хрумвания и съдействие “, съобщи научният началник на екипа доцент Димитър Младенов.
Той добави, че учените възнамеряват в най-скоро време да аплайват за финансиране на плана от страна на Европейската галактическа организация (ЕКА).
Автори на създаването са докторантите от Физическия факултет Недислав Веселинов, Мартин Караниколов, Владислав Шишкин и техният теоретичен началник доцент Димитър Младенов. Те са създали пробив в една нова и неразработена до момента ниша в научната проблематика - теорията на извънземното самолетостроене.
Идеята на младите учени е обвързвана с опциите за проучване на газови колоси като Юпитер. Тъй като тази планета е много отдалечена от Слънцето, не може да се разчита на зареждане на галактически транспортен съд със слънчева сила.
Добивът на светлинна сила е едвам 6% от този, който получаваме на Земята. Освен това, в атмосферата на Юпитер няма О2, с цел да се употребява мотор с вътрешно горене.
Учените обаче се досетили, че може да се употребява нуклеарен мотор, който дава висока мощ и може да се употребява дълго време без презареждане.
Подобни разработки са правени преди повече от половин век за земни самолети, само че откривателите са се отказали от концепцията поради евентуалното радиационно замърсяване.
Това обаче не е проблем на Юпитер, където радиоактивната диря от работата на мотора не би навредила на нападателната атмосфера на планетата. Освен това, плътната атмосфера на газовия колос е подобаваща за аеродинамичен полет на техния предстоящ „ субатмосферен аероплан “.
Младите учени към този момент са създали компютърен модел на своя галактически транспортен съд и са пресметнали параметрите на неговия правоточен въздушно-реактивен мотор (тип реактивен двигател). Освен това са избрали височината и скоростта на полета, както и масата на бъдещия аероплан.
Самолетът ще развива скорост, трикратно превишаваща локалната скорост на звука, и ще лети на 60 км височина над „ морското ниво “ на Юпитер (височина с налягане 1 атм.).
Той ще е с маса 1000 кг и ще се задвижва с нуклеарна сила, като дребният реактор е създаден (засега виртуално) от доцент Пламен Петков, който е работил дълго време в АЕЦ „ Козлодуй “.
Идеята на откривателите от Физическия факултет на СУ наподобява нереална и даже е била разкритикувана от някои представители на Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките, които в свое писмо са декларирали, че това са нелепости.
Въпреки това, докторантите получили непретенциозно финансиране от фонда за подкрепяне на младите учени и от Студентски съвет на СУ. Те съумели да пробият със своята публикация в влиятелното американско списание и в този момент приготвят втора обява.
Въпреки мнението на скептиците, приложението на нуклеарните мотори в галактическите проучвания обаче изживява подем в международен мащаб.
Британски учени подписаха наскоро контракт с компанията „ Ролс-Ройс “ за правенето на галактически транспортен съд за Марс, който да се задвижва с нуклеарен реактор. Съединени американски щати също са заинтригувани от създаването на този позабравен енергоизточник за полети отвън Земята.
Проблемът на младите учени е, че у нас липсва софтуерна база за реализирането на техния план. Освен това, в близко бъдеще не може да се чака полет на ракета притежател до Юпитер, с който да бъде превозен българският „ субатмосферен аероплан “ до газовия колос.
Но защото страната ни е асоцииран член на ЕКА, може да се надяваме нашият ракетоплан да извърши предназначението си с помощта на възможното съдействие с други европейски страни.
Недислав Веселинов: Работим с доста възторг
„ Работим с доста възторг и резултатите не закъсняха – съобщи докторантът Недислав Веселинов пред „ Телеграф “. - В момента сме на последния стадий на рецензиране в „ Journal of Spacecrafts and Rockets “.
За нашата работа написаха в известното научно-популярно списание „ Popular Mechanics “. В момента продължаваме да работим по нуклеарната топлинна камера и външната структура на самолета и неговите елементи.
Надяваме се, че в границите на годината ще успеем да приключим проучванията и да създадем макет на мотора и на самия аероплан, които да демонстрираме на влиятелни интернационалните конференции и изложби “.
Тримата докторанти са написали публикация за създаването си, която е в финален стадий на рецензиране от американското научно списание „ Journal of Spacecrafts and Rockets “.
Проучването, което изначало е признато скептично у нас, е провокирало огромен интерес в чужбина. „ Напоследък получавам от сътрудници отвън България от ден на ден оферти за разискване на тези хрумвания и съдействие “, съобщи научният началник на екипа доцент Димитър Младенов.
Той добави, че учените възнамеряват в най-скоро време да аплайват за финансиране на плана от страна на Европейската галактическа организация (ЕКА).
Автори на създаването са докторантите от Физическия факултет Недислав Веселинов, Мартин Караниколов, Владислав Шишкин и техният теоретичен началник доцент Димитър Младенов. Те са създали пробив в една нова и неразработена до момента ниша в научната проблематика - теорията на извънземното самолетостроене.
Идеята на младите учени е обвързвана с опциите за проучване на газови колоси като Юпитер. Тъй като тази планета е много отдалечена от Слънцето, не може да се разчита на зареждане на галактически транспортен съд със слънчева сила.
Добивът на светлинна сила е едвам 6% от този, който получаваме на Земята. Освен това, в атмосферата на Юпитер няма О2, с цел да се употребява мотор с вътрешно горене.
Учените обаче се досетили, че може да се употребява нуклеарен мотор, който дава висока мощ и може да се употребява дълго време без презареждане.
Подобни разработки са правени преди повече от половин век за земни самолети, само че откривателите са се отказали от концепцията поради евентуалното радиационно замърсяване.
Това обаче не е проблем на Юпитер, където радиоактивната диря от работата на мотора не би навредила на нападателната атмосфера на планетата. Освен това, плътната атмосфера на газовия колос е подобаваща за аеродинамичен полет на техния предстоящ „ субатмосферен аероплан “.
Младите учени към този момент са създали компютърен модел на своя галактически транспортен съд и са пресметнали параметрите на неговия правоточен въздушно-реактивен мотор (тип реактивен двигател). Освен това са избрали височината и скоростта на полета, както и масата на бъдещия аероплан.
Самолетът ще развива скорост, трикратно превишаваща локалната скорост на звука, и ще лети на 60 км височина над „ морското ниво “ на Юпитер (височина с налягане 1 атм.).
Той ще е с маса 1000 кг и ще се задвижва с нуклеарна сила, като дребният реактор е създаден (засега виртуално) от доцент Пламен Петков, който е работил дълго време в АЕЦ „ Козлодуй “.
Идеята на откривателите от Физическия факултет на СУ наподобява нереална и даже е била разкритикувана от някои представители на Института за галактически проучвания и технологии към Българска академия на науките, които в свое писмо са декларирали, че това са нелепости.
Въпреки това, докторантите получили непретенциозно финансиране от фонда за подкрепяне на младите учени и от Студентски съвет на СУ. Те съумели да пробият със своята публикация в влиятелното американско списание и в този момент приготвят втора обява.
Въпреки мнението на скептиците, приложението на нуклеарните мотори в галактическите проучвания обаче изживява подем в международен мащаб.
Британски учени подписаха наскоро контракт с компанията „ Ролс-Ройс “ за правенето на галактически транспортен съд за Марс, който да се задвижва с нуклеарен реактор. Съединени американски щати също са заинтригувани от създаването на този позабравен енергоизточник за полети отвън Земята.
Проблемът на младите учени е, че у нас липсва софтуерна база за реализирането на техния план. Освен това, в близко бъдеще не може да се чака полет на ракета притежател до Юпитер, с който да бъде превозен българският „ субатмосферен аероплан “ до газовия колос.
Но защото страната ни е асоцииран член на ЕКА, може да се надяваме нашият ракетоплан да извърши предназначението си с помощта на възможното съдействие с други европейски страни.
Недислав Веселинов: Работим с доста възторг
„ Работим с доста възторг и резултатите не закъсняха – съобщи докторантът Недислав Веселинов пред „ Телеграф “. - В момента сме на последния стадий на рецензиране в „ Journal of Spacecrafts and Rockets “.
За нашата работа написаха в известното научно-популярно списание „ Popular Mechanics “. В момента продължаваме да работим по нуклеарната топлинна камера и външната структура на самолета и неговите елементи.
Надяваме се, че в границите на годината ще успеем да приключим проучванията и да създадем макет на мотора и на самия аероплан, които да демонстрираме на влиятелни интернационалните конференции и изложби “.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ