Лувъра договаря заемки заради Леонардо
Грандиозните изложения постоянно включват сложни договаряния за обезпечаване на артефакти, до момента в който музейните съкровища се употребяват като принадлежности за други сделки. Но те рядко се трансформират в сцена на дипломатически драми - като тези към експозицията " Леонардо да Винчи ", планувана от Лувъра в Париж за 500 години от гибелта на гения. Юбилеят е във фокуса на много събития в цяла Европа, само че това на френския музей е най-очакваното. Благодарение на крал Франсоа I, който кани художника във Франция, в Лувъра има пет от картините на ренесансовия енциклопедист. „ Мона Лиза “ (1503) не може да бъде преместена в друга зала, само че кураторът на изложбата Винсент Делиевин има намерение да покаже осем или девет картини - към половината от дребното оживяло творчество на Леонардо.
Сред главните упования е „ Спасителят на света “ (около 1500 г.), който Лувъра желае от Абу Даби. Но дали противоречивата картина ще се появи, към момента следва да бъде доказано. Плановете на Лувъра Абу Даби да покаже творбата бяха анулирани през септември предходната година. Оттогава музеят отхвърля да разяснява, акцентирайки, че работата принадлежи на Министерството на културата и туризма. Спекулира се (без никакви доказателства), че панелът може да е развален или че в „ Кристис “, откъдето са продали картината през 2017-а за 450 милиона $, към момента не са получили цялостното заплащане.
Това обаче не е единственият проблем за за куратора на Лувъра. На 28 февруари френският министър на културата Франк Рийстер пътува до Милано, с цел да разиска италианските „ заемки “ за изложбата със своя сътрудник Алберто Бонисоли. След като италианското държавно управление в началото заплаши да блокира акцията, Бонисоли призна, че е " подготвен да помогне на Франция ". Още повече, че Лувърът е бил великодушен в предишното – да вземем за пример с „ Милан Фероние “ (1495-99) и „ Свети Йоан Кръстител “ (1513-16) за Миланското ревю 2015-а. Педстои също толкоз огромна експозиция, планувана за годишнината от гибелта на Рафаел през 2020-а в Рим.
Лувъра стартира да желае „ заеми “ още през 2015-а: най-вече рисунки, които към този момент са обезпечени от Венеция, Рим, Торино и Парма, в това число " Ла Скаглипата " (глава на жена) (около 1508) от Galeria Nazionale. Венеция се съгласи да отпусне няколко творби, само че явно е запазила позицията си за цялост на емблематичния Витрувиански човек (1490).
Главното предизвикателство е във Флоренция, където шефът на „ Уфици “ Ейке Шмид заплаши обществено да подаде оставка, в случай че неговият музей даде желаното. Освен „ Кръщението на Христос “ (около 1475), което се приписва както на Верокио, по този начин и на Леонардо, галерията има първата известна рисунка, подписана и датирана от художника, „ Гледка към Арно “, и най-важното – „ Благовещение “ (1472).
Други значими произведения са били поискани от Ермитажа, само че Лувъра остава внимателен по отношение на отговора. Очакват се заемки от Ватикана, кралската сбирка на Англия, Австрия и Германия. От съображения за сигурност монументални композиции на дърво - като „ Дева на скалите “ (1491-1508) от Националната изложба на Лондон, няма по какъв начин да бъдат пренасяни. Изложбата в Лувъра обаче може да включва редица панели, дело на възпитаници на Леонардо.
Сред главните упования е „ Спасителят на света “ (около 1500 г.), който Лувъра желае от Абу Даби. Но дали противоречивата картина ще се появи, към момента следва да бъде доказано. Плановете на Лувъра Абу Даби да покаже творбата бяха анулирани през септември предходната година. Оттогава музеят отхвърля да разяснява, акцентирайки, че работата принадлежи на Министерството на културата и туризма. Спекулира се (без никакви доказателства), че панелът може да е развален или че в „ Кристис “, откъдето са продали картината през 2017-а за 450 милиона $, към момента не са получили цялостното заплащане.
Това обаче не е единственият проблем за за куратора на Лувъра. На 28 февруари френският министър на културата Франк Рийстер пътува до Милано, с цел да разиска италианските „ заемки “ за изложбата със своя сътрудник Алберто Бонисоли. След като италианското държавно управление в началото заплаши да блокира акцията, Бонисоли призна, че е " подготвен да помогне на Франция ". Още повече, че Лувърът е бил великодушен в предишното – да вземем за пример с „ Милан Фероние “ (1495-99) и „ Свети Йоан Кръстител “ (1513-16) за Миланското ревю 2015-а. Педстои също толкоз огромна експозиция, планувана за годишнината от гибелта на Рафаел през 2020-а в Рим.
Лувъра стартира да желае „ заеми “ още през 2015-а: най-вече рисунки, които към този момент са обезпечени от Венеция, Рим, Торино и Парма, в това число " Ла Скаглипата " (глава на жена) (около 1508) от Galeria Nazionale. Венеция се съгласи да отпусне няколко творби, само че явно е запазила позицията си за цялост на емблематичния Витрувиански човек (1490).
Главното предизвикателство е във Флоренция, където шефът на „ Уфици “ Ейке Шмид заплаши обществено да подаде оставка, в случай че неговият музей даде желаното. Освен „ Кръщението на Христос “ (около 1475), което се приписва както на Верокио, по този начин и на Леонардо, галерията има първата известна рисунка, подписана и датирана от художника, „ Гледка към Арно “, и най-важното – „ Благовещение “ (1472).
Други значими произведения са били поискани от Ермитажа, само че Лувъра остава внимателен по отношение на отговора. Очакват се заемки от Ватикана, кралската сбирка на Англия, Австрия и Германия. От съображения за сигурност монументални композиции на дърво - като „ Дева на скалите “ (1491-1508) от Националната изложба на Лондон, няма по какъв начин да бъдат пренасяни. Изложбата в Лувъра обаче може да включва редица панели, дело на възпитаници на Леонардо.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ