ГРАЖДАНИ С ТЕЖКИ ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ИЗРИГНАХА СРЕЩУ ВЛАСТТА: Погребвате ни преждевременно!
Граждани, страдащи от живозастрашаващи болести, се обърнаха към властимащите с кърваво писмо. В него хората, чиито дни живот е преброен, изричат тоталното си отвращение от нечовешкото и бездушно отношение на ръководещите към техния проблем. Според тях с дейностите и бездействието си те освен не оправдавате публичните упования, само че и способстват, освен това напълно не почтено, за утежняване на така и така тежкото състояние на жителите на ръководената от тях страна.
Искането на хората, застигнати от най-страшните заболявания, се състои в предоставяне на опция от страна на страната да получат състрадателно лекуване в границите на България. Всеки опит по тази причина до този миг по думите им се увенча с крах заради бездушното и нечовешко отношение на виновните за предприемането на съответните дейности национални органи: Народно заседание, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Прокуратурата на Република България.
"Никой от тези органи не откликна на потребностите на извънредно нуждаещите се от състрадателно лекуване български жители – данъкоплатци. Това безучастие беше прогласено и от Комисията за отбрана от дискриминация и от българския съд за дискриминационно, което еднопосочно сочи укоримост и противоречие по отношение на законовите и морални правила. Но по-лошото е, че даже откакто това беше открито с Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд., бездействието на българската страна в лицето на министъра на опазването на здравето, да вкара положителни ограничения, изразяващи се в основаването на правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, продължава ", се твърди още в писмото до способените български институции.
Публикуваме цялото наличие без редакторска интервенция:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ
ДО
МИНИСТЪРА НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Йорданка Цветанова Димитрова и Димитър Димитров – наследници на Боянка Цветанова Мишева
и
Донка Яворова Кондакова и Цветан Яворов Миланов – наследници на Явор Боянов Миланов
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Народно събрание,
УВАЖАЕМИ ГОСОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
С актуалното си отворено писмо се обръщаме към Вас, подтикнати от справедливото си човешко и гражданско отвращение от демонстрираното от способените национални институции безучастие и изцяло игнориране на потребностите на една немалка част на българските жители и данъкоплатци, живеещи и плащащи налозите и осигуровките си в България, а точно – жителите с тежки животозастрашаващи болести, на които стандартната медицина не е повлияла удобно и заради това – нуждаещи се от палиативни грижи или състрадателно лекуване.
Настоящото ни писмо е и продължение на опита на нашите родители майка ми Боянка Цветанова Мишева и Явор Боянов Миланов, да се употребяват от правата, приети в международния правов ред още с приемането на Всеобщата декларация за правата на индивида, а по-късно – имплементирани във всяка демократична конституция, в това число и в българската; да се употребява и от правата, предпазени както от Европейската спогодба за правата на индивида и последвалата я Харта на главните права на Европейски Съюз, а също по този начин и от поредицата от интернационалните пактове, харти и регламенти, които Република България по силата на призната ратификация, както и на своето участие в Европейския съюз е задължена да ползва предпочитано тогава, когато национално законодателство няма, а в случай че има, то им опонира.
Опитите на нашите роднини и на доста други хора в тяхното състояние, да получат състрадателно лекуване в границите на страната България, се увенча с крах и това е в следствие от бездушното и нечовешко отношение на виновните за предприемането на съответните дейности национални органи: Народно заседание, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Прокуратурата на Република България. Никой от тези органи не откликна на потребностите на извънредно нуждаещите се от състрадателно лекуване български жители – данъкоплатци. Това безучастие беше прогласено и от Комисията за отбрана от дискриминация и от българския съд за дискриминационно, което еднопосочно сочи укоримост и противоречие по отношение на законовите и морални правила. Но по-лошото е, че даже откакто това беше открито с Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд., бездействието на българската страна в лицето на министъра на опазването на здравето, да вкара положителни ограничения, изразяващи се в основаването на правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, продължава.
От това безучастие не престават да настъпват отрицателни последствия за доста български жители. Това е неприемливо в страна, която претендира да е правова и демократична. Защото, в случай че беше по този начин, то при съществуването на такова всеобщо нарушаване на изконни човешки права, каквито са достолепието и качество живот, постигано посредством обезпечен свободен достъп до актуалните постижения на здравната и биомедицинската просвета, то тогава освен съответния виновен министър, само че и цялото държавно управление трябваше да е подало оставка. Поне по този начин е в другите европейски и западни страни, в които за страдащи като нашите близки няма никакви такива ограничавания, в противен случай – страната подсигурява по всевъзможен метод опцията хората, намиращи се в такова тежко животозастрашаващо състояние, сами да избират метода, по който да облекчат ситуацията си и по този начин да прекарат остатъка от живота си. А тези овластени държавници, чиито дейности биват оповестени за незаконосъобразни и аморални, какъвто е и съответния случай, неотложно си подават оставката. Така е в настоящата народна власт и по тази причина страните, в които такава е налице, са действително работещи авторитетни страни.
Повече от явно е обаче, че родината ни България не е измежду тези демократично устроени страни и това наше изказване не е нито пресилено, нито предумишлено. То е резултат от нашите персонални и фамилни прекарвания, както и от множеството споделяния с други български фамилии, в които има подобен проблем.
Очевидно е, че в родината ни България нито законодателните органи са загрижени за ориста на своите извънредно нуждаещи се от тяхната поддръжка жители, нито пък Прокуратурата подхваща дейностите, планувани в Наказателния кодекс при очевидно несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение(чл.296, ал.1 от НК) или за злепоставяне (чл.138 НК) или за причиняване на щета посредством несъблюдение на служебни отговорности (чл.282, ал.2 от НК). При това състояние не е чудно, че съвсем ежедневно стават известни случаи на причиняване на гибел или доживотна щета на пациенти, без за това да има наказуемост; че има напрежение сред жители и лекари; че има тотално съмнение от страна на жителите към институциите в България. За последното обаче, виновност не носят жителите, а органите и институциите, които пазят преди всичко себе си, както и властимащи и финансово могъщи субекти, за сметка на упоритото неглижиране на интереса на „ дребния “ човек, на редовия гражданин-данъкоплатец, застраховател и гласоподавател. Предвид това несъмнено не е инцидентен фактът, че властимащи и хора с финансови благоприятни условия, като екс-министър Вежди Рашидов и екс-министър Стефан Данаилов, когато бяха диагностицирани с карцином, не губиха време, а отпътуваха на лекуване напряко в чужбина!.... И се завърнаха с победа над рака!...
Но какво да вършат нашите родственици и близки, живеещи в България, които нямат такива финансови и властови благоприятни условия? Отговорът е пред очите Ви – те умират скоропостижно, без късмет да могат да получат облекчение на болките си или удължение на живота им, без опция за запазване на човешкото им достолепие в този по този начин драматичен и тежък стадий от битието.
Защото състрадателното лекуване и интегративната медицина се практикуват необятно и сполучливо и в Германия, и в Швейцария, и във Англия, и във Франция и в доста други близки и далечни страни от и отвън Европейския съюз, само че за там редовият жител, „ дребният “ човек нямат шансове, защото лекуването там е скъпо за джоба му.
Уважаеми властимащи,
Република България стана член на Европейския съюз от началото на 2007 година и вследствие на това, по силата на своето участие и на подписания Договор за функционирането на Европейския съюз, тя следва да транспонира актовете от вторичното право на общността – директивите, и да хармонизира законодателството си в сходство с другите актове от вторичното общностно право – регламентите. Такъв е и Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за определяне на процедури на Общността за разрешаване и надзор на лекарствени артикули за хуманна и ветеринарна приложимост и за основаване на Европейска организация по медикаментите, в чийто чл.83 е предоставена опция на страните-членки да изработят надлежно национално законодателство, с което да разрешат използване на лекарствени артикули за хуманна приложимост, спадащи към категориите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от същия правилник, разполагаем за задачите на палиативната приложимост.
Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд. влязоха в законна мощ на 08.02.2017 година, а в този момент към този момент сме 01.11.2017 година
С решението на КЗД и на Върховния административен съд е открито, че: „ …посредством непредприемането на положителни ограничения, изразяващи се в основаването на подзаконови правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, министърът на опазването на здравето е нарушил чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. и е осъществил дискриминация по симптом „ увреждане “ по смисъла на чл.2, пар.1 по отношение на чл.17 от Международния пакт за цивилен и политически права, чл.26 по отношение на чл.17 от Международния пакт за цивилен и политически права и чл.32 от Конституцията на Република България, както и чл.14 по отношение на чл.8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. “
Питам Ви, какво и от кого още би трябвало да Ви се каже, че да извършите вменените Ви от Конституцията, закона, морала и подписания сред жителите и Вас публичен контракт, отговорности?
Или, както в последните години постоянно се следи по какъв начин във властта се идва, с цел да се задоволяват само лични и роднински ползи?
На нас въобще не ни се желае да бъде по този начин, само че за жалост за нас и умрелите ни родители това беше и продължава да е жестока реалност, а поради постановените правосъдните и административни актове се оказва и правно-юридически факт.
Обръщаме се към Вас, защото:
- съгласно член от Закона за здравето: „ Държавната здравна политика се управлява и реализира от Министерския съвет. “;
- съгласно чл.127 от Конституцията: „ Прокуратурата следи за съблюдаване на законността… “;
- съгласно чл.108, ал.1 от Конституцията: „ Министрите управляват обособени министерства в случай че Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите дейности. “, а съгласно чл.25, ал.2 от Закона за администрацията: „ Министърът управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия. “ В тази връзка, пълномощията и компетентността на министъра на опазването на здравето се извеждат от наредбите на чл.5, ал.1 от Закон за здравето и чл.27, ал.1 от Закон за нормативните актове.
Наред с това, съгласно чл.96, ал.3 от Закона за здравето: „ Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се дефинират с разпоредба на министъра на опазването на здравето. “.
Законът за здравето е в действие от 01.01.2005 година и до момента такава разпоредба не е издавана, нито работи в националното право. В Закона за здравето липсват и разпореждания, касаещи интегративната медицина. Предвид този безспорен факт, насложен върху юридическия факт на влязлото, само че неизпълнено правосъдно решение на Върховен административен съд, насочваме генералния си въпрос към Вас: Как страната България и нейните виновни органи извършват конституционното си обвързване да дават или подсигуряват реализирането на особената държавна грижа, визирана в чл.51, ал.3 от Конституцията? („ Старите хора, които нямат близки и не могат да се устоят от своето имущество, както и лицата с физически и душевен увреждания, се намират под особена протекция на страната и обществото “.)
И за какво вместо да извършите личните си законови и морални отговорности, Вие с присъщите Ви властови механизми се пробвате да заличите активността на единственото лечебно заведение у нас – Медицинския център за интегративна медицина, което прави дейности по палиативна грижа и състрадателно лекуване, с които освен се облекчава тежкото здравословно положение на пациенти с животозастрашаващи болести, само че и в много случаи, в това число и за нашите близки, сполучливо се усилва преживяемостта на тези хора, по едно и също време с това давайки им се опция да изживеят почтено дните си?
В умозаключение, уважаеми властимащи, считаме, че с дейностите и бездействието си, Вие освен не оправдавате публичните упования, само че и допринасяте, освен това напълно не почтено, за утежняване на така и така тежкото състояние на жителите на ръководената от Вас страна.
Като се надявам с актуалното ни послание да повлияем най-малко малко от тази Ваша индиферентност, заявяваме, че при положение на неглижиране и на този ни апел, ще упражним правото си на тъжба до други интернационалните институции и органи.
08.11.2017 година Йорданка Димитрова ………………..
гр.София
Димитър Димитров …………………..
Донка Кондакова ……………………..
Цветан Миланов ……………………...
Искането на хората, застигнати от най-страшните заболявания, се състои в предоставяне на опция от страна на страната да получат състрадателно лекуване в границите на България. Всеки опит по тази причина до този миг по думите им се увенча с крах заради бездушното и нечовешко отношение на виновните за предприемането на съответните дейности национални органи: Народно заседание, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Прокуратурата на Република България.
"Никой от тези органи не откликна на потребностите на извънредно нуждаещите се от състрадателно лекуване български жители – данъкоплатци. Това безучастие беше прогласено и от Комисията за отбрана от дискриминация и от българския съд за дискриминационно, което еднопосочно сочи укоримост и противоречие по отношение на законовите и морални правила. Но по-лошото е, че даже откакто това беше открито с Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд., бездействието на българската страна в лицето на министъра на опазването на здравето, да вкара положителни ограничения, изразяващи се в основаването на правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, продължава ", се твърди още в писмото до способените български институции.
Публикуваме цялото наличие без редакторска интервенция:
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ДИМИТЪР ГЛАВЧЕВ
ДО
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ
ДО
ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ
ДО
МИНИСТЪРА НА
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО В
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Йорданка Цветанова Димитрова и Димитър Димитров – наследници на Боянка Цветанова Мишева
и
Донка Яворова Кондакова и Цветан Яворов Миланов – наследници на Явор Боянов Миланов
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Народно събрание,
УВАЖАЕМИ ГОСОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
С актуалното си отворено писмо се обръщаме към Вас, подтикнати от справедливото си човешко и гражданско отвращение от демонстрираното от способените национални институции безучастие и изцяло игнориране на потребностите на една немалка част на българските жители и данъкоплатци, живеещи и плащащи налозите и осигуровките си в България, а точно – жителите с тежки животозастрашаващи болести, на които стандартната медицина не е повлияла удобно и заради това – нуждаещи се от палиативни грижи или състрадателно лекуване.
Настоящото ни писмо е и продължение на опита на нашите родители майка ми Боянка Цветанова Мишева и Явор Боянов Миланов, да се употребяват от правата, приети в международния правов ред още с приемането на Всеобщата декларация за правата на индивида, а по-късно – имплементирани във всяка демократична конституция, в това число и в българската; да се употребява и от правата, предпазени както от Европейската спогодба за правата на индивида и последвалата я Харта на главните права на Европейски Съюз, а също по този начин и от поредицата от интернационалните пактове, харти и регламенти, които Република България по силата на призната ратификация, както и на своето участие в Европейския съюз е задължена да ползва предпочитано тогава, когато национално законодателство няма, а в случай че има, то им опонира.
Опитите на нашите роднини и на доста други хора в тяхното състояние, да получат състрадателно лекуване в границите на страната България, се увенча с крах и това е в следствие от бездушното и нечовешко отношение на виновните за предприемането на съответните дейности национални органи: Народно заседание, Министерски съвет, Министерство на здравеопазването и Прокуратурата на Република България. Никой от тези органи не откликна на потребностите на извънредно нуждаещите се от състрадателно лекуване български жители – данъкоплатци. Това безучастие беше прогласено и от Комисията за отбрана от дискриминация и от българския съд за дискриминационно, което еднопосочно сочи укоримост и противоречие по отношение на законовите и морални правила. Но по-лошото е, че даже откакто това беше открито с Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд., бездействието на българската страна в лицето на министъра на опазването на здравето, да вкара положителни ограничения, изразяващи се в основаването на правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, продължава.
От това безучастие не престават да настъпват отрицателни последствия за доста български жители. Това е неприемливо в страна, която претендира да е правова и демократична. Защото, в случай че беше по този начин, то при съществуването на такова всеобщо нарушаване на изконни човешки права, каквито са достолепието и качество живот, постигано посредством обезпечен свободен достъп до актуалните постижения на здравната и биомедицинската просвета, то тогава освен съответния виновен министър, само че и цялото държавно управление трябваше да е подало оставка. Поне по този начин е в другите европейски и западни страни, в които за страдащи като нашите близки няма никакви такива ограничавания, в противен случай – страната подсигурява по всевъзможен метод опцията хората, намиращи се в такова тежко животозастрашаващо състояние, сами да избират метода, по който да облекчат ситуацията си и по този начин да прекарат остатъка от живота си. А тези овластени държавници, чиито дейности биват оповестени за незаконосъобразни и аморални, какъвто е и съответния случай, неотложно си подават оставката. Така е в настоящата народна власт и по тази причина страните, в които такава е налице, са действително работещи авторитетни страни.
Повече от явно е обаче, че родината ни България не е измежду тези демократично устроени страни и това наше изказване не е нито пресилено, нито предумишлено. То е резултат от нашите персонални и фамилни прекарвания, както и от множеството споделяния с други български фамилии, в които има подобен проблем.
Очевидно е, че в родината ни България нито законодателните органи са загрижени за ориста на своите извънредно нуждаещи се от тяхната поддръжка жители, нито пък Прокуратурата подхваща дейностите, планувани в Наказателния кодекс при очевидно несъблюдение на влезнало в действие правосъдно решение(чл.296, ал.1 от НК) или за злепоставяне (чл.138 НК) или за причиняване на щета посредством несъблюдение на служебни отговорности (чл.282, ал.2 от НК). При това състояние не е чудно, че съвсем ежедневно стават известни случаи на причиняване на гибел или доживотна щета на пациенти, без за това да има наказуемост; че има напрежение сред жители и лекари; че има тотално съмнение от страна на жителите към институциите в България. За последното обаче, виновност не носят жителите, а органите и институциите, които пазят преди всичко себе си, както и властимащи и финансово могъщи субекти, за сметка на упоритото неглижиране на интереса на „ дребния “ човек, на редовия гражданин-данъкоплатец, застраховател и гласоподавател. Предвид това несъмнено не е инцидентен фактът, че властимащи и хора с финансови благоприятни условия, като екс-министър Вежди Рашидов и екс-министър Стефан Данаилов, когато бяха диагностицирани с карцином, не губиха време, а отпътуваха на лекуване напряко в чужбина!.... И се завърнаха с победа над рака!...
Но какво да вършат нашите родственици и близки, живеещи в България, които нямат такива финансови и властови благоприятни условия? Отговорът е пред очите Ви – те умират скоропостижно, без късмет да могат да получат облекчение на болките си или удължение на живота им, без опция за запазване на човешкото им достолепие в този по този начин драматичен и тежък стадий от битието.
Защото състрадателното лекуване и интегративната медицина се практикуват необятно и сполучливо и в Германия, и в Швейцария, и във Англия, и във Франция и в доста други близки и далечни страни от и отвън Европейския съюз, само че за там редовият жител, „ дребният “ човек нямат шансове, защото лекуването там е скъпо за джоба му.
Уважаеми властимащи,
Република България стана член на Европейския съюз от началото на 2007 година и вследствие на това, по силата на своето участие и на подписания Договор за функционирането на Европейския съюз, тя следва да транспонира актовете от вторичното право на общността – директивите, и да хармонизира законодателството си в сходство с другите актове от вторичното общностно право – регламентите. Такъв е и Регламент (ЕО) № 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година за определяне на процедури на Общността за разрешаване и надзор на лекарствени артикули за хуманна и ветеринарна приложимост и за основаване на Европейска организация по медикаментите, в чийто чл.83 е предоставена опция на страните-членки да изработят надлежно национално законодателство, с което да разрешат използване на лекарствени артикули за хуманна приложимост, спадащи към категориите, посочени в член 3, параграфи 1 и 2 от същия правилник, разполагаем за задачите на палиативната приложимост.
Решение № 350/26.09.2014 година на Комисията за отбрана от дискриминация по кореспонденция № 202/2011 година и с Решение № 1630 от 08.02.2017 година по адм.д. №12978/2015 година по разказа на Върховен административен съд, V отд. влязоха в законна мощ на 08.02.2017 година, а в този момент към този момент сме 01.11.2017 година
С решението на КЗД и на Върховния административен съд е открито, че: „ …посредством непредприемането на положителни ограничения, изразяващи се в основаването на подзаконови правни правила, посредством които да бъде планувана опция за определяне на нерегистриран в нито една страна лекарствен артикул, който е обект на клинично проучване, по отношение на терминално заболели пациенти, министърът на опазването на здравето е нарушил чл.10 и чл.11 от ЗЗДискр. и е осъществил дискриминация по симптом „ увреждане “ по смисъла на чл.2, пар.1 по отношение на чл.17 от Международния пакт за цивилен и политически права, чл.26 по отношение на чл.17 от Международния пакт за цивилен и политически права и чл.32 от Конституцията на Република България, както и чл.14 по отношение на чл.8 от Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи. “
Питам Ви, какво и от кого още би трябвало да Ви се каже, че да извършите вменените Ви от Конституцията, закона, морала и подписания сред жителите и Вас публичен контракт, отговорности?
Или, както в последните години постоянно се следи по какъв начин във властта се идва, с цел да се задоволяват само лични и роднински ползи?
На нас въобще не ни се желае да бъде по този начин, само че за жалост за нас и умрелите ни родители това беше и продължава да е жестока реалност, а поради постановените правосъдните и административни актове се оказва и правно-юридически факт.
Обръщаме се към Вас, защото:
- съгласно член от Закона за здравето: „ Държавната здравна политика се управлява и реализира от Министерския съвет. “;
- съгласно чл.127 от Конституцията: „ Прокуратурата следи за съблюдаване на законността… “;
- съгласно чл.108, ал.1 от Конституцията: „ Министрите управляват обособени министерства в случай че Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите дейности. “, а съгласно чл.25, ал.2 от Закона за администрацията: „ Министърът управлява, координира и управлява реализирането на държавната политика съгласно своите пълномощия. “ В тази връзка, пълномощията и компетентността на министъра на опазването на здравето се извеждат от наредбите на чл.5, ал.1 от Закон за здравето и чл.27, ал.1 от Закон за нормативните актове.
Наред с това, съгласно чл.96, ал.3 от Закона за здравето: „ Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се дефинират с разпоредба на министъра на опазването на здравето. “.
Законът за здравето е в действие от 01.01.2005 година и до момента такава разпоредба не е издавана, нито работи в националното право. В Закона за здравето липсват и разпореждания, касаещи интегративната медицина. Предвид този безспорен факт, насложен върху юридическия факт на влязлото, само че неизпълнено правосъдно решение на Върховен административен съд, насочваме генералния си въпрос към Вас: Как страната България и нейните виновни органи извършват конституционното си обвързване да дават или подсигуряват реализирането на особената държавна грижа, визирана в чл.51, ал.3 от Конституцията? („ Старите хора, които нямат близки и не могат да се устоят от своето имущество, както и лицата с физически и душевен увреждания, се намират под особена протекция на страната и обществото “.)
И за какво вместо да извършите личните си законови и морални отговорности, Вие с присъщите Ви властови механизми се пробвате да заличите активността на единственото лечебно заведение у нас – Медицинския център за интегративна медицина, което прави дейности по палиативна грижа и състрадателно лекуване, с които освен се облекчава тежкото здравословно положение на пациенти с животозастрашаващи болести, само че и в много случаи, в това число и за нашите близки, сполучливо се усилва преживяемостта на тези хора, по едно и също време с това давайки им се опция да изживеят почтено дните си?
В умозаключение, уважаеми властимащи, считаме, че с дейностите и бездействието си, Вие освен не оправдавате публичните упования, само че и допринасяте, освен това напълно не почтено, за утежняване на така и така тежкото състояние на жителите на ръководената от Вас страна.
Като се надявам с актуалното ни послание да повлияем най-малко малко от тази Ваша индиферентност, заявяваме, че при положение на неглижиране и на този ни апел, ще упражним правото си на тъжба до други интернационалните институции и органи.
08.11.2017 година Йорданка Димитрова ………………..
гр.София
Димитър Димитров …………………..
Донка Кондакова ……………………..
Цветан Миланов ……………………...
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ