Градската художествена галерия Борис Георгиев“ – Варна, представя нови работи

Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, показва нови работи живопис на художника, въодушевени от пътуванията и духовния му опит.

В комплицираната конюнктура на противопандемичните ограничения своите нови платна живопис подреди в Градската художествена изложба „ Борис Георгиев “ – Варна, наложеният варненски създател Цанко Цанков. Събрани под показателното наименование „ Безвремие “, тези работи пресъздават духовния опит на актьора, почерпан от дълбокото му и промислено потапяне в света на будистките практики и от срещите му с техните достоверни живи носители.

Изложбата показва познавачът на индийската изобразителна традиция изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева, шеф на ГХГ-Варна:

„ Изложбата на Цанко Цанков „ Безвремие “ ни открива пътеводни сигнали с прозренията на създателя от пътуванията и духовното му израстване в Индия, във Вараджа Академи във Вриндаван сред 1994-1998 г.  След Борис Георгиев (1888-1962), той е другият художник от Варна, който след повече от половин век поема  пътя на Изток в търсене на своята същинска същина, като следва стъпките на своя нравствен преподавател Шри Пад Баба.

В живописните му платна тематично можем да разпознаем песенната лирика на Рабиндранат Тагор със стиховете от сборника „ Гитанджали “. В търсене на своята същинска същина, Цанко Цанков потегля по пътеката на бхакти йога и учи текстовете от „ Бхагавад гита “, с цел да откри същността си, такава, каквато е, и в изкуството да я изобрази в нейния метафизичен еквивалент.



Гравира текстовете от „ Бхагавад гита “ на санскрит в горната част на картината. Разчита концепцията за времето като еквивалент на абсолюта, който има две форми на брахман – време и безвремие и избира втората за метафора на творчеството си. И тъкмо тук, в изкуството си Цанко Цанков съумява образно да споделя срещите си с духовните светове на Кумбха Мелла, на светеца от Вриндаван, на странстващите Садху за които реалният/материален свят е отражение на духовния.



Във фигуралните му композиции „ Пътят към реката “, „ Бикът Нанди “, „ Срещи по пътя “, „ Малката принцеса “, „ Краят на краищата “ са изобразени портретни фигури на гопите, хора които живеят и се грижат за кравите в селцето на Кришна и Радха – Вриндаван. Това са облици, изпълнени с една естествена хубост и елегантност, които излъчват духовно задоволство и самодоволство от това, че имат свое лично място, място, в което живеят, изпълнени с безкористна и безпределна обич към Бога.

  Живописните платна носят белезите на комплицирано построената тонална живопис, в която благосъстоянието на цветните нюанси е реализирано с потреблението на полутонове и велатури, последователно положени като воали. Напластени тънко при пластичното създаване на живописните изображения и в пространството към тях, те му придават онази мелодичност, сравнима с музика или с чувството за някакво възвишено поетично прекарване. Хармонията сред форми и цветове е реализирана и с изразителната хубост на чистите линии и силуети. Образите, сложени в напред във времето на композицията, образно се доближават до фена и влияят непосредствено. Художникът употребява този театрален прийом, с цел да направи образния роман забележим и въздействащ. А там, където словото се намесва в живописното пространство, то мислено и асоциативно поражда облиците в него.  Цветове, темп, естетика и измежду тях словото – облик от лирика от антична мъдрост или реверсирани визии от действителността, носители на лирика, естетика и антична мъдрост. Те се срастват в пространството в едно цяло, то ги осмисля и те него осмислят, тъй като са наситени с силата на божественото.

Цанко Цанков реализира своето креативно духовно единство в изкуството и това го прави доста по друг в подтекста на изобразителната тема за Индия. Той ни придвижва в един свят на очевидно и невидимо, в който духовните практики, интегралната визия, възгледа за цялото на човешката природа ни се разкриват със свещеното канонично познание от античните ведически времена. Това е живото познание, излъчено и през днешния ден посредством будизма и неговите разнообразни школи и посоки в неговото систематично етическо обучение и практики. В този смисъл по моста на културното другарство сред Изтока и Запада, подложен от Рабиндранат Тагор и Борис Георгиев в 30-те години на ХХ век, мост условно хвърлен сред два духовни свята и реката сред тях, минава и оставя своите следи в изкуството художникът от Варна, Цанко Цанков. “

Изложбата на Цанко Цанков към този момент е отворена за визити, а формалното й показване ще бъде по време на нейния финисаж на 6 април от 17:30 в Градската изложба „ Борис Георгиев “ - Варна.