Грабежът на Роженския манастир възкреси факти и легенди за делото

Грабежът на Роженския манастир възкреси обстоятелства и митове за делото на Яне Сандански
Един дръзновен обир, чийто краен резултат се материализира с една дупка в стената на Роженския манастир възкреси исторически обстоятелства за действителни персони от Пиринския край и ги оплете с иманярски митове.

На 18 септември по здрач безскрупулни обирджии нахлуват в светата обител, връзват свещеника, вадят кирки и за петнайсетина минути разрушават зазидан преди години прозорец на черквата в манастира. След което бягат, с цел да пристигна полицията.

Към момента двама от причинителите към този момент са в ареста с най-тежката мярка за неотклонение, други двама – малолетни, са под контрол на контрольор от Детска педагогическа стая.

От тук нататък стартира да излиза от ден на ден и повече спорна информация за мистериозния обир: откраднати са пари, икони и църковна утвар, в това число чудотоворната и позлатена икона на Света Богородица, последва сбитото: нищо не е откраднато, с цел да се разбере в края на краищата за дупката в стената. От полицията пък се оплетоха с информация за откраднати камери, до имаше ги на записите, позирайки като в кабина за моментални фотоси - без да крият лицата си. Въпреки, че в началото бяха „ въоръжени и маскирани ”.

„ Ке ги фанат ”, безапелационен бе на езика, говорен преди над 100 години от Яне Сандански, кметът на Рожен Сашо Филипов. И ги „ фанаха ”, следобяд същия ден.

24 часа по-късно в ареста се оказаха юрист от Сандански, един гурбетчия, завърнал се в страната неотдавна и двама малолетни от петричкото село Яворница.

В петък съдиите от Районен съд-Сандански си дадоха отказ по мярката за неотклонение на четиримата, което наложи гледането й да бъде трансферирано чак в Пловдив.
Зад олтара на строения през 1912-1914 година храм „ Св. св. Кирил и Методий ” е заровен пиринският „ старик ” Яне Сандански / БГНЕС
На уеб страницата на Окръжна прокуратура единствената информация по случая бе отпратка към изявление на представителя й Весела Стоилова, която споделя, че взломаджийте търсели част от откупа, взет от Яне Сандански след отвличането на американската мисионерка мис Елена Стоун и гувернантката й Катерина Цилка на 21 август 1901 година.

За освобождението им е заплатен откуп от 14 500 турски лири, равняващи се на 63 800 $, с които организацията на Яне Сандански купуват оръжие за Илинденското въстание от 1903 година Колко от този откуп е изхарчен за тази цел не е известно. От тук нататък потеглят легендите за скритата някъде част от откупа. За да стигнем през днешния ден - 117 година по-късно до дребната дупка с размери две на три педи в стената на Роженския манастир.

На 100 метра под Роженския манастир, край черквата „ Св. св. Кирил и Методий ”, е гробът на Яне Сандански, тръгнал от село Рожен за Неврокоп, с цел да бъде погубен на 22 април 1915 година в прохода „ Папазчайр ”, в този момент към този момент село Попови ливади.

А другояче в Пиринско има десетки митове къде е скрита останалата част от откупа, съгласно най-състоятелната от тях, златните лири са в пещера над село Пирин, по скатовете на връх Ореляк.

Възможно е иманярите да са объркали черквите, съгласно друга легенда златото на Яне е прикрито някъде към параклиса „ Св. Петка ” под село Черешница, община Сандански.

Така духът на Яне, пиринския „ Старик ” бе възкресен 100 и три години по-късно. С каква цел, надали ще стане ясно. /БГНЕС

-------------------------------------------------

Божидар Стоилов, сътрудник на БГНЕС от Благоевград.
Много са легендите за прикрито имане в светата обител / БГНЕС