Битката между Русия и Запада на територията на България
Говори се за трета международна война
Между 1944 и 1985 година България е от едната страна на биполярния свят в борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Перестройката слага началото на радикални промени в геополитическата обстановка в нейната орис. Те минават пет стадия, тресящи страната и политическите елити, които в възходяща степен се разграничават по оста русофили – русофоби: от крайни русофили и русофоби, до разнообразни междинни видове.
Първият стадий е времето на перестройката, когато Горбачов отхвърля на България предишни преимущества в икономическите връзки, приказва за нов свят „ без войни и оръжия “, „ отвод от класовите в името на общочовешките полезности “. Променените от Горбачов социално-икономически условия на връзките посред ни са причина за поява и повишаване на външния дълг след 1985 година Тогава се появява парадоксалната обстановка, че Живков от ден на ден се трансформира в „ западник “, а на перестроечното русофилство залагат неговите съперници. Виждайки измененията в геополитическата обстановка Живков обезверено се пробва да промени връзките със Запада и изключително с Германия. Поставя въпросА да се спре миналата отрицателна агитация против Съединени американски щати, завързва необикновени другарски връзки с Франц Йозеф Щраус и Япония. Договаря се с Гърция за нещо нечувано – без значение че ние сме във Варшавския контракт, а те в НАТО, при нахлуване от трета страна да си оказваме помощ взаимно. Вбесеният Горбачов го вика на специфичен диалог, заплашва го, че желае да прави България „ Германия на Балканите “ и му подрежда да изгони съветниците си, които го тикат в тази посока. В същото време обаче България се трансформира в най-големия консуматор на перестроечна литература и перестроечно въздействие, това е причина за появяването на перестрочения „ Клуб за публичност и преустрояване “, а с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики против Живков е осъществен прелом и той е свален от власт.
Вторият стадий на променената геополитическа обстановка е сред свалянето на Живков и разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година В разпадащия се биполярен свят българските елити трескаво се пренасочват към Запада. Българска комунистическа партия става Българска социалистическа партия и стартира да се равнява по ГСДП, а не по Комунистическа партия на Съветския съюз. Всички приказват за „ преход към народна власт и пазарна стопанска система “, криейки зад този евфемизъм преход към демократична народна власт и капитализъм. Вече не Съюз на съветските социалистически републики, а Западът се показва за необходим като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание “. Предходните перестройчици се трансформират в антисъветчици и Стоян Ганев произнася прословутата си фраза, че желае да съди Съветският съюз, на което Елцин дава отговор с промени в митническата политика, в допълнение удрящи разпадащата се българска стопанска система.
Третият стадий стартира с разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и продължава до 1999 година, нападението над Югославия и промяната на Елцин с Путин. Това е върховият стадий на американска световна надмощие и слагането на Елциновска Русия под американски надзор. Извършва се прекачване на издигнатото от времето на социализма в ръцете на новопоявила се олигархия. У нас също протича подобен развой, само че той е пресечен от ръководството на Виденов, който се пробва обезверено да резервира българската стопанска система. Търси помощ от Елцин, който му я отхвърля, защото самичък се опира на американски екип, с цел да завоюва изборите за президент в 1996 година, макар че доверието в него преди този момент се е сринало до сред 3 и 6 %. Води борба против опитите за преодоляване извън на българската енергийна система, дърпа се от влизане в НАТО. Резултатът е неговото събаряне, мечтано и от Русия и от Запада.
Четвъртият стадий стартира с идването на държавното управление на Иван Костов и продължава до 2006 година В Русия Елцин е сменен от Путин, който стопира упования по-нататъшен разпад на страната си и стартира нейната стабилизация и възобновяване. Неизмеримо по-слаба от тогавашния Съветски съюз, Русия се пробва да търси баланс в връзките със Запада. Това е времето, в което българските елити от систематичните десни и леви партии са насочени на Запад, само че не се конфронтират и с Русия. Иван Костов подписва енергийните покупко-продажби с Русия, които Виденов отхвърля. Продава най-голямото българско дружество на съветската компания Лукойл. Но в същото време насочва България към НАТО. Сходни политики следва и Симеон Кобургготски.
Петият стадий се разпростра през 2006 година, когато българският парламент с болшинство от 155 души от Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи, ОДС, ДСБ ратифицира съглашението за даването на безвъзмездни американски бази на Българска територия. Според авторитетното американско списание „ Форин полиси “ американската базата в Безмер е сред шестте най-важни военни бази на Съединени американски щати в света.: „ Сравнена с американските бази в остаряла Европа – написа то, – Безмер и нейните източноевропейски еквиваленти са по-евтини за опериране и по-близко до евентуалните горещи точки в Средния Изток и Централна Азия. Във времена на спор военните ще употребяват тези уреди, с цел да придвижват хора и запаси. Надеждата е, че държавите-домакини от някогашния руски блок ще бъдат по-послушни в сравнение с други страни с американски бази в остаряла Европа и ще бъде по-малко евентуално да блокират тяхната приложимост във време на спор. “
През същата тази 2006 година Стивън Коен разгласява в американското списание „ The Nation “ своята публикация „ Новата студена война с Русия “. В нея той приказва, че през годините след края на Съюз на съветските социалистически републики Съединени американски щати са говорили вежливо за „ стратегическо партньорство и дружба “, само че на процедура са правили тъкмо противоположното – работили са на правилото „ спечелилият получава всичко “ и това е станало фактор за нова студена война.
През идната 2007 година в речта си пред Мюнхенската конференция по сигурността Путин оповести края на Елциновия интервал на стратегическо оттегляне на Русия, а след руско-грузинския въоръжен спор през 2008 Москва рамкира постсъветското пространство като зона с основно значение за съветските ползи. Рязкото увеличение на използването на термина „ нова студена война “ стартира през есента на 2013 година с „ Евромайдана “ в Украйна. Според Гугъл през днешния ден той може да бъде открит в 451 000 британски изявления в интернет.
България влезе в „ окото на бурята “ на новата студена война. Тя е най-пострадалата стопански от тази война. През 2014 година под заплашителния взор на трима американски сенатори Пламен Орешарски разгласи отхвърли на България от „ Южен поток “. Президентът Плевнелиев спря да приказва кой ни е освободил от Османско иго. Интернет пространството и предаванията на малките екрани се трансфораха в поле на борба сред русофили и русофоби, стартира интензивно пренаписване на историята на връзките сред двете страни.
Пред 2017 година в световно проучване, извършено в 66 страни „ Галъп интернешънъл “ сложи въпроса: „ Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощност – Съединени американски щати, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва боен спор и вие би трябвало да изберете единствено една от тези страни за ваш сътрудник, коя страна бихте избрали? “. Гражданите на 4 страни, които са членки на НАТО дадоха отговор, че избират Русия да се грижи за тях при положение на война. В България това споделиха 42 % от интервюираните, единствено 17 % избраха Съединени американски щати и 4 % – Франция.
Сред българите русофобите са малцинство и новата студена война тресе партии и обединения. Сблъскват се русофобът Симеонов с русофила Сидеров. Николай Ненчев атакува Красимир Каракачанов за процедурата за ремонт на Миг-29 от Русия. Премиерът разгласи за стратегическата цел интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз, която минава през влизането им в НАТО, засилващо борбата с Русия. Истерията с опита за отравяне на съветски разузнавач в Лондон е настоящ агитационен пик в тази борба от рода на опита за ликвидиране на папата във върховия интервал на миналата студена война през 1981 година Българските политици се мятат сред геополитическата взаимозависимост, тласкаща ги в една посока и различните настройки на българския народ.
Растат бюджетите за военната сфера. Отново има нуклеарна конкуренция. Ердоган и Борисов приказват, че следва трета международна война. Според Гугъл същото към този момент е говорено в англоезичния свят над 20 млн. пъти. В тази война сме в една военно-политическа организация, ръководещите признават, че имат едни „ огромни началници “, „ Форин полиси “ приказва, че те ще бъдат „ по-послушни “, до момента в който главната част от популацията чака поддръжка въпреки това. Това ще раздира от ден на ден България, ще ускорява поляризацията и прави все по-непрогнозируема и рискова ориста ни през идващите години.
Между 1944 и 1985 година България е от едната страна на биполярния свят в борбата сред Съюз на съветските социалистически републики и Запада. Перестройката слага началото на радикални промени в геополитическата обстановка в нейната орис. Те минават пет стадия, тресящи страната и политическите елити, които в възходяща степен се разграничават по оста русофили – русофоби: от крайни русофили и русофоби, до разнообразни междинни видове.
Първият стадий е времето на перестройката, когато Горбачов отхвърля на България предишни преимущества в икономическите връзки, приказва за нов свят „ без войни и оръжия “, „ отвод от класовите в името на общочовешките полезности “. Променените от Горбачов социално-икономически условия на връзките посред ни са причина за поява и повишаване на външния дълг след 1985 година Тогава се появява парадоксалната обстановка, че Живков от ден на ден се трансформира в „ западник “, а на перестроечното русофилство залагат неговите съперници. Виждайки измененията в геополитическата обстановка Живков обезверено се пробва да промени връзките със Запада и изключително с Германия. Поставя въпросА да се спре миналата отрицателна агитация против Съединени американски щати, завързва необикновени другарски връзки с Франц Йозеф Щраус и Япония. Договаря се с Гърция за нещо нечувано – без значение че ние сме във Варшавския контракт, а те в НАТО, при нахлуване от трета страна да си оказваме помощ взаимно. Вбесеният Горбачов го вика на специфичен диалог, заплашва го, че желае да прави България „ Германия на Балканите “ и му подрежда да изгони съветниците си, които го тикат в тази посока. В същото време обаче България се трансформира в най-големия консуматор на перестроечна литература и перестроечно въздействие, това е причина за появяването на перестрочения „ Клуб за публичност и преустрояване “, а с поддръжката на Съюз на съветските социалистически републики против Живков е осъществен прелом и той е свален от власт.
Вторият стадий на променената геополитическа обстановка е сред свалянето на Живков и разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година В разпадащия се биполярен свят българските елити трескаво се пренасочват към Запада. Българска комунистическа партия става Българска социалистическа партия и стартира да се равнява по ГСДП, а не по Комунистическа партия на Съветския съюз. Всички приказват за „ преход към народна власт и пазарна стопанска система “, криейки зад този евфемизъм преход към демократична народна власт и капитализъм. Вече не Съюз на съветските социалистически републики, а Западът се показва за необходим като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание “. Предходните перестройчици се трансформират в антисъветчици и Стоян Ганев произнася прословутата си фраза, че желае да съди Съветският съюз, на което Елцин дава отговор с промени в митническата политика, в допълнение удрящи разпадащата се българска стопанска система.
Третият стадий стартира с разпада на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година и продължава до 1999 година, нападението над Югославия и промяната на Елцин с Путин. Това е върховият стадий на американска световна надмощие и слагането на Елциновска Русия под американски надзор. Извършва се прекачване на издигнатото от времето на социализма в ръцете на новопоявила се олигархия. У нас също протича подобен развой, само че той е пресечен от ръководството на Виденов, който се пробва обезверено да резервира българската стопанска система. Търси помощ от Елцин, който му я отхвърля, защото самичък се опира на американски екип, с цел да завоюва изборите за президент в 1996 година, макар че доверието в него преди този момент се е сринало до сред 3 и 6 %. Води борба против опитите за преодоляване извън на българската енергийна система, дърпа се от влизане в НАТО. Резултатът е неговото събаряне, мечтано и от Русия и от Запада.
Четвъртият стадий стартира с идването на държавното управление на Иван Костов и продължава до 2006 година В Русия Елцин е сменен от Путин, който стопира упования по-нататъшен разпад на страната си и стартира нейната стабилизация и възобновяване. Неизмеримо по-слаба от тогавашния Съветски съюз, Русия се пробва да търси баланс в връзките със Запада. Това е времето, в което българските елити от систематичните десни и леви партии са насочени на Запад, само че не се конфронтират и с Русия. Иван Костов подписва енергийните покупко-продажби с Русия, които Виденов отхвърля. Продава най-голямото българско дружество на съветската компания Лукойл. Но в същото време насочва България към НАТО. Сходни политики следва и Симеон Кобургготски.
Петият стадий се разпростра през 2006 година, когато българският парламент с болшинство от 155 души от Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи, ОДС, ДСБ ратифицира съглашението за даването на безвъзмездни американски бази на Българска територия. Според авторитетното американско списание „ Форин полиси “ американската базата в Безмер е сред шестте най-важни военни бази на Съединени американски щати в света.: „ Сравнена с американските бази в остаряла Европа – написа то, – Безмер и нейните източноевропейски еквиваленти са по-евтини за опериране и по-близко до евентуалните горещи точки в Средния Изток и Централна Азия. Във времена на спор военните ще употребяват тези уреди, с цел да придвижват хора и запаси. Надеждата е, че държавите-домакини от някогашния руски блок ще бъдат по-послушни в сравнение с други страни с американски бази в остаряла Европа и ще бъде по-малко евентуално да блокират тяхната приложимост във време на спор. “
През същата тази 2006 година Стивън Коен разгласява в американското списание „ The Nation “ своята публикация „ Новата студена война с Русия “. В нея той приказва, че през годините след края на Съюз на съветските социалистически републики Съединени американски щати са говорили вежливо за „ стратегическо партньорство и дружба “, само че на процедура са правили тъкмо противоположното – работили са на правилото „ спечелилият получава всичко “ и това е станало фактор за нова студена война.
През идната 2007 година в речта си пред Мюнхенската конференция по сигурността Путин оповести края на Елциновия интервал на стратегическо оттегляне на Русия, а след руско-грузинския въоръжен спор през 2008 Москва рамкира постсъветското пространство като зона с основно значение за съветските ползи. Рязкото увеличение на използването на термина „ нова студена война “ стартира през есента на 2013 година с „ Евромайдана “ в Украйна. Според Гугъл през днешния ден той може да бъде открит в 451 000 британски изявления в интернет.
България влезе в „ окото на бурята “ на новата студена война. Тя е най-пострадалата стопански от тази война. През 2014 година под заплашителния взор на трима американски сенатори Пламен Орешарски разгласи отхвърли на България от „ Южен поток “. Президентът Плевнелиев спря да приказва кой ни е освободил от Османско иго. Интернет пространството и предаванията на малките екрани се трансфораха в поле на борба сред русофили и русофоби, стартира интензивно пренаписване на историята на връзките сред двете страни.
Пред 2017 година в световно проучване, извършено в 66 страни „ Галъп интернешънъл “ сложи въпроса: „ Има шест страни в света, които разполагат с най-голяма военна мощност – Съединени американски щати, Китай, Русия, Франция, Обединеното кралство и Индия. Да предположим, че във вашата страна избухва боен спор и вие би трябвало да изберете единствено една от тези страни за ваш сътрудник, коя страна бихте избрали? “. Гражданите на 4 страни, които са членки на НАТО дадоха отговор, че избират Русия да се грижи за тях при положение на война. В България това споделиха 42 % от интервюираните, единствено 17 % избраха Съединени американски щати и 4 % – Франция.
Сред българите русофобите са малцинство и новата студена война тресе партии и обединения. Сблъскват се русофобът Симеонов с русофила Сидеров. Николай Ненчев атакува Красимир Каракачанов за процедурата за ремонт на Миг-29 от Русия. Премиерът разгласи за стратегическата цел интеграцията на Западните Балкани в Европейски Съюз, която минава през влизането им в НАТО, засилващо борбата с Русия. Истерията с опита за отравяне на съветски разузнавач в Лондон е настоящ агитационен пик в тази борба от рода на опита за ликвидиране на папата във върховия интервал на миналата студена война през 1981 година Българските политици се мятат сред геополитическата взаимозависимост, тласкаща ги в една посока и различните настройки на българския народ.
Растат бюджетите за военната сфера. Отново има нуклеарна конкуренция. Ердоган и Борисов приказват, че следва трета международна война. Според Гугъл същото към този момент е говорено в англоезичния свят над 20 млн. пъти. В тази война сме в една военно-политическа организация, ръководещите признават, че имат едни „ огромни началници “, „ Форин полиси “ приказва, че те ще бъдат „ по-послушни “, до момента в който главната част от популацията чака поддръжка въпреки това. Това ще раздира от ден на ден България, ще ускорява поляризацията и прави все по-непрогнозируема и рискова ориста ни през идващите години.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ