Гост в рубриката @ВКЪЩИ - нашето специално място за качествено

Гост в рубриката @ВКЪЩИ - нашето специално място за качествено ...

Калиграфът Жаклина Симова, която разказва за тайните на буквите.

Гост в рубриката @ВКЪЩИ - нашето специално място за качествено авторско съдържание - е Жаклина Симова. Жаклина е калиграф, който се занимава също с графичен дизайн, фотография, живопис. Завършила е магистърска степен по „Калиграфия“, допълнена с обучението по „Плакат и визуална комуникация“ в Национална художествена академия. Буквите са нещото, което я въвличат към пълна хармония със себе си и света - а ето какво ни каза тя:
Здравейте, Жаклина. Нека започнем с премахване на клишетата - калиграфията често присъства в масовото съзнание като "красиво писане", а е много повече от това. Какво те привлича най-много в нея?  
Привет и от мен! Калиграфията е трудно изкуство, което предоставя много възможности за изразяване, било то откъм форми на буквите до материали за писане. В абстрактната калиграфия дори се достига до такъв момент, в който става нечетимa и е като музика за окото, като един графичен танц, на който се наслаждаваш като емоция и преживяване. Като красив момент, който е застинал във времето. В буквите има много емоция и това е нещото, което харесвам в тях. А тя така или иначе не може да се опише точно с думи и да е правдоподобна, трябва да се изживее някак. Всяка една линия в калиграфията е уникална и никога не може да се повтори напълно точно. Една малка грешка може да развали всичко и да се започне отначало. Наскоро докато пишех трябваше да изчакам малко да засъхне мастилото, за да продължа и да не се размаже. В желанието си да спомогна към процеса започнах да размахвам ръката си, която все още държеше писалката. Е, листът се опръска, но това невинаги е дефект в калиграфията.

Как виждаш буквите? 
Като прозорец, от който струи светлина, а погледнато през него - страната на чудесата.
Тъй като дипломната ти работа се опитва да интерпретира по оригинален начин историята на калиграфията, характерните й белези през епохите, какво би ни казала в синтез за тази история и начина, по който я виждаш?  
Преди калиграфията е имала предимно информационна функция, докато днес тя е надградена с това да носи и някакво настроение, както вече споменах. Разбира се, развитието ѝ е тясно свързано с историята като цяло. Съществуват европейска, арабска, азиатска, еврейска калиграфия, като всяка една от тях има своя естетическа еволюция. Харесва ми темата за богатството на буквени форми от миналото до днес и как взаимодействат помежду си. Как почти неусетно или по-явно буквите преминават в други форми поради различни исторически събития.

 
Кажи ни, не просто във връзка с празника, а по принцип, нещо за кирилицата, за което рядко си даваме сметка, но го виждат очите на калиграфа?  
Интересен факт, за който се говори все по-често е, че има двe форми на кирилицата. Това по-скоро засяга типографията. Не само очите на калиграфа, а и въобще хората, които имат интерес от буквите знаят, че тя се дели на руска и българска форма на кирилицата. Редовните или малките букви, както повечето хора ги наричат, при руската кирилица са умалени главни букви. Докато при българската редовните букви са различни от главните с наличието на горни и долни дължини. Те като цяло имат по-обли форми и така графичното богатство е по-голямо, което спомага и за по-лесното четене. Това е и борбата на българските типографи, калиграфи и дизайнери да се наложи точно този тип форми на буквите, защото щом ги имаме, тогава защо да не се използват?
 Струва ли ти се, че има регрес по отношение на езика, че той губи резолюция, че се "пикселизира" и отслабва безкрайните си възможности?  
Езикът е свързан с културата на хората. Днес се усеща регрес в тази посока, но все се намират и такива, които да бутат към добро развитие бавно, но се надявам, сигурно. Опитвам се въпреки всичко да съм положително настроена.

Съвременният човек има най-често механично отношение към шрифответе. Обикновено спуска менюто с шрифтове в word, избира най-удобния и продължава нататък. Какво може да ни разкажеш за тях обаче, което е интересно и си струва да знаем? 
Буквите са сложна материя, а избирането на правилния шрифт е изкуство, както и направата му, макар и по-логично. Масовото разбиране е че щом се чете, значи върши работа. Но много зависи от това къде ще стои този текст с конкретния шрифт. Дали ще е на дигитален носител или ще е текст в книга, списание? Каква е темата и аудиторията? Хубаво е да се усеща какво е настроението на текста още преди той да бъде прочетен само от избора на шрифт. Неслучайно са създадени толкова много от тях. Най-обикновен пример, който бих дала е, че не е добре за детско списание да се използват серифни букви, тъй като биха добавили ненужна сериозност.
 

Използваш активно Инстаграм, за да показваш калиграфското си изкуство - доколко социалните платформи са добър начин за популяризирането им?  
Социалните мрежи са много добър и лесен начин за споделяне на всякакъв вид визуални изкуства. Инстаграм е една от платформите, които използвам. Мои неща има и в dribbble, както и наскоро направих страница във facebook – Jacklina’S letters, както и Инстаграм.

View this post on Instagram
The best pillow

Източник: actualno.com