Господин Гривач, какво може да очакваме от предстоящите тристранните преговори

Господин Гривач, какво може да чакаме от идните тристранните договаряния във формат ЕС- Русия-Украйна?

Може да се чака всичко, защото не знаем кой може да взе участие в договарянията. По начало форматът (в началото на годината б.р.) бе чудноват. Знаете ли кой участваше от страна на Украйна? Министърът на външните работи. За Украйна това е стопански или политически въпрос? Кой демонстрира политическата страна в този случай? Украйна. Затова в този случай не мога да предвиждам. За страдание не мога да предвиждам, че Украйна няма да бъде употребена за това да сътвори директна рецесия. Това е по този начин, тъй като за жалост, за жалост, Украйна не всеки път работи за националните си ползи. Националният интерес на Украйна от позиция на преноса е да резервира ролята си на страна транзитьор. Както към този момент споделих - в случай че се държиш несъответстващо във връзка с този, който купува директните услуги, то той рано или късно ще си тръгне. Той няма да купува непрестанно неприятни услуги – ще пренасяме..., няма да пренасяме. А и желаят предплата. Украйна се държи по този метод. Тя не споделя, дайте да се договорим. Те споделят – не вие ще вършиме това, което споделяме ние. Това не е вярно. Ако това се промени....Интересът на Русия е в това съветският газ за стига до Европа, с цел да осъществим договорите си. Интересът на Украйна е в това – да транзитира украинският газ през газотранспортната си система, за което да получават пари, да влагат в развиване. Но е допустимо и да има сили, които желаят съветският газ да не стига до Европа, да се подкопаят позициите му на този пазар и да прокарат някакви лични ползи. Големият въпрос е дали Украйна играе за своите ползи или за ползите на трета страна.

Доколко е съществено предлагането на „ Газпром “ да взе участие като оператор на газотранспортната система на Украйна?

Това не бе предложение на „ Газпром “. Това бе предложение на украински политици. Коментарите може да са разнообразни, само че фактът си е реалност - преди първи тур на президентските избори в Москва пристигнаха представители на така наречен „ опозиционен блок “, които споделяха, че би трябвало да се възстановяват връзките с Русия, че сме съседи и това не е естествена обстановка и те предложиха да се върне към този газотранспортен консорциум, само че това не би трябвало да се счита за съществено предложение. По начало това бе добра алтернатива за Украйна и този консорциум се обсъждаше дълго преди предлагането за първия „ Северен поток “. Мога да кажа, че се обсъждаше даже редом със „ Син поток “ и фактът, че Украйна тогава се отхвърли да беседва за взаимно ръководство и от понижаване на всички политически, и капиталови, и механически опасности за доставката на газ за Европа в последна сметка способства включително и за реализиране на многото различни планове, в това число и „ Турски поток “.

Ако се продължи преноса на газа през Украйна, то той ще е в понижени размери?

Обективно ще се намали, защото самичък по себе си, първо украинският пренос е безценен във всичките си разновидности. Второ - системата е остаряла, там са вероятни загуби, механически проблеми, системата работи повече от 30 години. Някои газопроводи към този момент са изведени от употреба, защото не могат да извършват безвредно функционалностите за превозване. През годините не са правени никакви вложения в украинската газотранспортна система. Съответно тя последователно, механически деградира. За поддържането й са нужни нови вложения, с цел да може да работи в избрани рамки. Украинците се пробват да привлекат вложения от европейските компании, само че към този момент много недалновидно. Що се касае до преноса – теоретично в Европа потреблението на газ би трябвало да пораства, заради отводът от въглища и нуждата от основаване на аварийни мощности за възобновими източници на сила. Просто газа е добър енергиен запас. Той е чист, наличен, безвреден. Нишата за импорт ще пораства. Част от тази ниша обективно може да се заеме от съветския газ и в този смисъл, в случай че той изкуствено не бъде стеснен, украинският пренос ще бъде нужен при привлекателни стопански условия и гаранции. Ако те кажат: „ Дайте да повишим три пъти цените, или пет пъти “, то несъмнено, диалог, разговор няма да се получи. Ако те ни шантажират и кажат: „ Дайте ни Крим, другояче няма да има пренос “, също няма да се получи разговор. Всичко би трябвало да е рационално, да има рационални взаимодействие. За страдание тези връзки в този момент са мощно изкривени. Създават спомагателни опасности за естествен пренос.

Къде е пресечната точка с азербайджанския газ?

Азербайджанският газ е нов запас. Може да забележим по какъв начин това се случи в Турция. Азербайджанският газ стигна до Турция през 2006 година и не тормози съветския газ. Напротив съветският газ се усили на турския пазар, защото стопанската система на Турция набъбна. Ако стопанската система пораства, то и търсенето на енергоносители пораства и това е обстановка, при която всички печелят. В случай, че се основават проблеми, ограничавания, като се споделя, че газа е нещо неприятно, изключително газа от Русия, то тогава се пречи на цялото развиване се основават проблеми за всички.
Азербайджан също желае да продава газа на привлекателни за тях цени и, не е разумно от страна на регулаторът да се споделя, че азербайджанският газ е добър, а съветският неприятен.
Но това е комплицирано и когато се смеси и газа попадне в тръбата, молекулата няма поданство.

Предстои през месец май да бъде основана компания за Йонийско-Адриатически газопровод. Той ще съставлява ли конкуренция за съветския газ по „ Турски поток “?

Не това не е конкуренция. Това е опит за основаване на газотранспортна инфраструктура на Западните Балкани. Сега там тя просто липсва. Няма газопроводи, няма ползване на газ, самите пазари са доста дребни и там в действителност става въпрос за газификация. Естествено, доколкото въпрос става за Албания, откъдето ще минава Трансадриатическия газопровод (ТАР) там става въпрос за газификация, за азербайджански газ. Това не е проблем. Азербайджанският газ в Европа, съгласно договорите, който може да бъде доставен е 10 милиарда куб м. Руският газ в този район е 200 (млрд.куб м). Добре, да прибавим Турция (към доставките на азербайджански газ б.р.) - с 6 (млрд. куб м). Сега в Турция доближават 10 (млрд.куб м) с още 6, общо стават 16, да кажем 20 милиарда куб. м. Но въпреки всичко това е 10 пъти по-малко. Разбира се, това може да има някакво влияние, в случай че пазарът пада, в случай че бъде стеснен. Това ще е проблем за всички доставчиците, за всички играчи. В случай, че пазарът пораства, пораства стопанската система, пораства потреблението на газ – това е добре за всички. Това е казусът. Нещо повече, когато всичко спада съветският газ остава най-привлекателен. Вече загатнах – ние имахме проблем на европейските пазар при започване на това десетилетие за интервала от 2010 до 2014 година Европа загуби 25 % от пазара, т.е. потреблението на газ понижа с 25 %. Това е доста, това е дегазификация. Сериозен проблем. А каузи на съветския газ набъбна. Другият газ си отиде, а съветският остана, разбирате ли? Тоест, опитите да се играе против съветския газ доведоха до.обратен резултат, до растеж на съветския газ. Говори се за взаимозависимост, взаимозависимост..., а в Турция каузи на съветския газ е 50 %. Има ли проблем с Турция? Купувачът желае да купи, търговецът да продаде - това са естествени търговски връзки. Когато се намесва политиката в газа има проблеми.
Когато бе свален съветският аероплан, спрян ли бе газа за Турция? Не. Всичко течеше като по часовник. Газа има стабилизираща роля. Той не е проблем, а решение за неустойчивостта.
Втечненият природен газ през днешния ден може да пристигна, само че на следващия ден го няма – какво ще се прави тогава? Какво ще се прави, в случай че няма тръба? Добре е да има тръба.

2020 година се обрисува като знакова за газопроводите – „ Турски поток “, „ Северен поток 2 “, газопроводът ТАР ( за азербайджански газ). Как ще наподобява 2021 година?

Иска ми се да имам вяра, че няма да бъде предизвикана нова директна рецесия в Украйна. Тъй като, в случай че бъде направено това ще сътвори доста огромни проблеми за общото обикновено развиване и за европейския пазар и за съветския, общо за европейското съдействие. Такива опасности за жалост има. Затова, в случай че това не се случи 2021 година ще е хубава.

Тоест ще имаме „ Турски поток “?

Изобщо за България това, че има „ Турски поток “ е добра вест. Особено като се регистрира актуалната инфраструктура, която може да се употребява. Но Турция си реши проблемите. След дострояването на терминала (приемният терминал за газопровода „ Турски поток “ б. р.) за Турция няма да има проблем с украинска рецесия. Принципно, България също може да реши този проблем нагледно казано, посредством създаване на съответната инфраструктура. Сърбия е по-уязвима, макар че там също има разновидности за газоснабдяване. Но това е рискова обстановка, до която Русия се надява да не се стига. Много се надявам Европа и европейските страни да са по-отговорни. Надявам се, че това не го желае и Украйна. Това значи да сме по-отговорни и с общи старания да създадем по този начин, че да не се случи.

Алексей Гривач е заместник-директор на съветския Фонд за Национална енергийна сигурност. В това си качество той дава отговор за проучванията и анализите, свързани с газовата и енергийна политика, най-много в подтекста на взаимоотношенията сред Русия и Европейския съюз. Пред това е работил над 10 години като стопански публицист, отразяващ газовата промишленост. Алексей Гривач взе присъединяване в проведената от Българска телеграфна агенция и ТАСС в София полемика за газовите планове на Балканите.