Господи, какви нищожества стоят начело на България - тези думи

...
Господи, какви нищожества стоят начело на България - тези думи
Коментари Харесай

Господи, какви нищожества стоят начело на България. Разговор с проф. Иван Илчев.


" Господи, какви нищожества стоят отпред на България " - тези думи прозвучаха в ефира на Българска национална телевизия, без създателят им да знае, че микрофонът му е включен. Гаф ли беше това или той в действителност мисли по този начин? Разговор с проф. Иван Илчев:

Проф. Иван Илчев

Дъждовни води: Проф. Илчев, като гаф ли би трябвало да се приема репликата Ви по адрес на председателката на Народно събрание Цвета Караянчева? „ Боже Господи, какви нищожества стоят отпред на българската страна “ - тези Ваши думи прозвучаха в ефира на Българска национална телевизия, без да знаете, че сте с включен микрофон.

Проф. Илчев: Ако е гаф, не е мой, а на техническия екип. Всъщност желаех да споделя това единствено с режисьора Виктор Божинов, с който бяхме дружно в студиото. А дали то дава отговор на възгледите ми - да, дава отговор. И това се дължи на сравнението на качеството на образованието и на опита във властта на много от нашите политици по отношение на същата каста в прилежащите ни страни.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Това Ваше мнение единствено до ръководещите ли се отнася или до цялата политическа класа в страната?

Проф. Илчев: Нека да кажем, че до много огромна част от нея. Да припомня, че сме единствената европейска страна, в случай че не се неистина, в която два от трите най-важни държавни поста са заети от военни, а това напълно не приказва добре за страната. Да изтъквам създателя на афоризми Владимир Булатович-Виб: „ Когато ботушът почне да мисли, мозъкът би трябвало да почне да марширува “. Да припомня, че отново двама от тримата. И най-важно - по какъв начин могат да пазят ловко българските ползи в нея.

Дъждовни води: Ботушът и невладеенето на непознати езици ли са минусите, които провокират извънредно острата Ви реакция към нашите политици?

Проф. Илчев: Да прибавим и неспособността им твърдо и аргументирано да пазят лично мнение. Склонността им да се подчиняват на партийния диктат, до момента в който не наближат избори и не преценяват, че ще им е по-изгодно да се „ преметнат “ към друга партия, като в това време не се отхвърлят от депутатския кокал като „ самостоятелни “ депутати. Или да изтъквам едно от последните стихотворения на превъзходния стихотворец и мемоарист Кирил Христов, писано през 1944 година:

" Тез джуджета край мен!

А лудеят за власт.

Ако ще би за ден!

Ако ще би за час! "

Доколкото си припомням, само Андрей Пантев преди години си разреши да гласоподава срещу личната си партия по въпроса за американската интервенция в Сърбия и Косово.

Дъждовни води: Как по принцип гледате на политиката, податлив ли сте да се съгласите с Юлия Кръстева, че от нея не може да се чака кой знае какъв брой истина и морал, тъй като тя „ по изискване “ е игра на истина и морал?

Проф. Илчев: За страдание, значително и аз мисля по този начин и неслучайно постоянно през последните трийсетина години съм отказвал оферти да вляза в политиката. Както споделях на мой сътрудник, който един мандат беше народен представител, не мога да заема такава позиция, тъй като несъмнено съм нерешителен - когато ме приканват да нарека бялото черно, избирам да замълча или най-вече да кажа, че е сиво, само че не и да изкривя душата си в сгода на партийната заръка.

От 2007 до 2015 година проф. Иван Илчев е ректор на Софийския университет

Дъждовни води: В исторически проект кои са българските политици, които могат да служат за образец?

Проф. Илчев: За страдание и те са хора, та по тази причина е мъчно животът им да е кристално чист. Пък и става въпрос за персонални желания. Българинът като цяло приема по-добре силовите политици - по тази причина са воплите да се издигне монумент на хан Крум в София, който е добър, само че нечовечен пълководец, подложил на нож жителите на Сердика, когато я завладява, а не на княз Борис, да кажем, който с приемането на християнството и писмеността в действителност ни вкарва в Европа. От по-ново време Петко Каравелов ми е доста по-симпатичен от бруталния Стефан Стамболов или докаралия демокрацията до охлокрация Александър Стамболийски.

Дъждовни води: А можете ли да дадете образец за политик, следвал исторически образец?

Проф. Илчев: Проблемът с историческите образци е, че са гъвкави и елементарно се поддават на операция. Затова Левски е призоваван и от левицата, и от Българския народен легион, и от евреите, и от турците. С други думи, при положително предпочитание всеки може да си откри преференциален образец, който да пригоди към ползите си.

Дъждовни води: Откривате ли податливост измежду историците и измежду народа да идеализират предишното за сметка на сегашното? На какво се дължи сходна настройка?

Проф. Илчев: Бертолт Брехт споделяше „ слабата памет ни дава сили “ - и е прав. В загатна за предишното митът постоянно подменя действителността.

Дъждовни води: Кои от политиците на прехода ще останат, съгласно Вас, в историята и ще влязат в учебниците?

Проф. Илчев: Като човек, който познава от детството си (тогава той беше непосредствен другар на татко ми), макар че имам много запаси към него, съм убеден, че ще остане в историята. Същото, въпреки и с доста ангажименти, мога да кажа и за Иван Костов. За страдание, левицата не съумя да излезе с безапелационен водач.

Дъждовни води: Политиците по традиция настояват, че пазят националния ни интерес. Какъв е той към днешна дата?

Проф. Илчев: Навремето споделях на смешка, че България стартира да отбелязва Деня на независимостта, когато непринудено се отхвърли от огромен дял от тази самостоятелност, като стана член на НАТО и Европейски Съюз. Мисля, че, за жалост, никой от политиците не е дал логичен отговор на това какво в действителност е националният интерес и дали той съответствува изцяло с общоевропейския, което в действителност си е чист оксиморон.

Дъждовни води: А наложително ли е националният интерес да се отстоява във омраза с непознати национални ползи? Какви мисли и усеща поражда у Вас да вземем за пример?

Проф. Илчев: Волю-неволю се оказах по средата на тази свада и дано да кажа, че тя беше подбудена от сътрудниците на запад от нас. Българите, според мен, допреди две години изцяло бяха не запомнили за Македония, бяха удовлетворени да вървят на екскурзия в Охрид, да си купят иконка от манастира „ Св. Наум “, да ядат „ кебапчини " и да пият „ жолта " ракия. Само че се разбра, че жаравата на национализма си е жива, въпреки и покрита със пласт пепел. И бе задоволително някой да я раздуха, с цел да пламне с ослепителен пламък. От самото начало споделях и не преставам да считам, че със Северна Македония би трябвало да се отнасяме като към всяка наша прилежаща страна, да забравим концепциите за приятелство, да забравим мантрата, че самосъзнанието им било резултат надали освен от решенията на Комунистическия интернационал и да помним, че освен там, само че и при нас и във всяка модерна национална страна решението какво да помни народът от своето минало се взима и прокарва от страната посредством нейните институции.
Източник: dw.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР