ЮНЕСКО включва „Графа“ в списъка на защитените си обекти
Гошо опъна крайници си малко отвън кърпата, само че нагорещеният плажен цимент го опари и той бързо размишления.
Това го отърси от дрямката и даже го накара да се поизправи в нещо като полуседящо състояние. Оправи си кърпата и се огледа. Морските талази мързеливо се плискаха по бетона на брега, в който бяха занитени чадърите и шезлонгите.
Намръщи се. В рекламата беше друго. В рекламата имаше две плеймейтки и две певици на този същия плаж. Режеха дини и ядяха сладолед. На съчка.
Сега имаше единствено един застаряващ барман с изтощения тип на някогашен началник на Българска национална телевизия, подпиращ брадичката си на бара, който пък беше излят посред бетонния плаж – на към десетина метра от водата.
„ Жалко – намерения си Гошо – доста жалко… “
Взе телефона, с цел да види дали няма известие от Живка, с която се беше срещнал предходния ден на плажа. Изглеждаше сама и самотна и тъй като бяха единствено двамата на плажа, Гошо се престраши да я заприказва. Флиртът май се получи и сто-и-двайсетте кинта, които похарчи по нея – за фрапета и коктейли – май-май щяха да се изплатят.
Съобщение нямаше. Гошо се вкисна. Отпи две здрави глътки от безалкохолната водка и отново си легна.
Да-а-а… до момента… лято 2029 година вървеше зле.
***
Гошо се прибра в хотелската стая и се опита да тресне ядно вратата, само че тя се плъзна, придържана от хидравличната си панта, контролирана от електронни датчици.
- Да ти *** *****а – изчурулика Гошо и се тръшна на леглото. Включи си тв приемника и се зазяпа в риалити, което показваше по какъв начин някакви хора си разменяха някакви неща, след това пееха, след това танцуваха, след това се кандидатираха за евродепутати.
Телевизорът най-малко беше от най-съвременните и събираше в действително време данни от мозъчните талази на феновете и ги изпращаше към разпределителните кутии на кабелните оператори.
Благодарение на тази технология, операторите можеха, вместо да пускат всевъзможни реклами, които да досаждат на фена, да му пускат единствено тези, които го вълнуват – по принцип или сега.
Така се пестеше време от рекламни блокове, а и аудиторията се облъчваше по-сполучливо. Онези – с по-старите тв приемници – си гледаха по остарелия метод. Търпяха всички реклами – от превръзки до сладолед.
Гошо взе отново телефона, с цел да ревизира за известие от Живка, само че такова към момента нямаше.
Телевизорът прекъсна риалити шоуто и пусна реклама на успокоителни таблетки с освобождаващо деяние.
- Писна ли ви да сте тревожни, да изпитвате яд, главоболие? „ Тетрафамакоритроцинимин “ е особено създаден от НАСА дестилат от диво глухарче, растящо надълбоко в Амазонската джунгла…! – се разнесе глас от тв приемника, който се опита да убеди Гошо, че животът му може да стане по-спокоен.
- Колко пари… какъв брой потроших по тая д*исла… – сантиментално съобщи Гошо на стената пред себе си. Тя не му отвърна, само че за сметка на това, тв приемникът пусна реклама на компания за бързи заеми.
- Писна ли ви все да нямате пари? Да чакате бонуси, които не идват, а дамите да ви отбягват като екскурзия с БДЖ?
Гошо смени канала, единствено и единствено да се отърве от рекламите. Трябваше да мине най-малко минута на новосменения канал, преди устройството да пусне последваща реклама.
Там даваха вести. Някакъв чорлав чичка обясняваше нещо на непознат език, а от превода в ефир ставаше ясно, че евентуално ще отсрочат Brexit за следващата година, когато (кълнеше се рошавият чичо) наложително ще има съглашение и договорка с останалите 32 страни членки на Европейски Съюз.
- Писна ли ви… - внезапно кресна тв приемникът (явно минутата беше изтекла) - … да умирате от досада и…
Гошо спря да гледа и слуша, тъй като телефонът му издрънка. Та-тин!
Съобщение! От Живка?
Не. От някогашната му. Искаше си епилатора назад.
- Писна ли ви… - стартира рекламата на антидепресанти…
***
На идващият ден Гошо отново беше на цимента на плажа, само че този път изпълнен с повече вяра и топли усеща, тъй като Живка му се беше обадила и му даде обещание да пристигна отново да я черпи. Гошо небрежно беше изтеглил един заем през телефона си и чакаше. Готов. Помисли, намерения и реши, че ще е по-вървежен, в случай че Живето го видеше облегнат на бара – по този начин небрежничко един тип, като шефче, дет се вика – да си лафи с бармана, все едно е негов приятел и си се знаят. Облегна се Гошо на бара и загледа с периферното си зрение приближаващата се Живка, с цел да знае в кой тъкмо миг да се направи на сюрпризиран, че я вижда. Докато барманът се чудеше тоя против него на какво се хили и за какво го сочи, Живка се покатери на бар стола (беше дребничка) и нежно изчурулика:
- Кво си праите бе?
- О-о, Живе, по какъв начин си? Не те видех. Искаш ли нещо за пиянство? – сподели Гошо, до момента в който я оглеждаше сластно. Провери какъв брой ѝ е постоянен тенът по всички тези места, които тя се правеше, че прикрива, а инцидентно са се разкрили на показ и тя не знае. Тя също си ревизира местата – да не ги е скрила, без да желае.
Не беше.
„ Малко ѝ е невисок центърът на тежестта – намерения си Гошо, само че реши да не придиря доста – Ама си става, де. Само да се навие… “
В този миг тв приемникът зад бара включи реклама:
- Писнало ли ви еректилната ви дисфункция да пречи на живота ви…
- Я… я, дай да се преместим на шезлонгчетата – предложи Гошо.
Двамата се отдалечиха, а барманът смени канала. Загледа се в новините. От досада. Водещата заяви, че Фандъкова е наредила следствие в Софийска община за повода двама чужденци да се удавят на ремонтиращата се улица „ Граф Игнатиев “. Вероятно повода била непредвиденият дъжд в столицата.
Често се случваха такива произшествия, откогато ЮНЕСКО включи „ Графа “ в листата си със предпазени исторически обекти, поради единствения по рода си обичаен фестивал, който се провежда там целогодишно към този момент повече от десетилетие. Фестивалът „ Ремонт на ремонта “, в който вземат участие строители от целия свят. Заради него се увеличи интереса на туристите и случаите зачестиха. „ Че те си станаха част от традицията “, постоянно се майтапиха някои от участниците строители.
Булфото
Преминаха на интернационалните вести. Водещата, с все същия приповдигнат звук на дълбоководна риба заяви, че губернаторът на Чукотка Доналд Тръмп опитал да разгласи война на някогашната си татковина Съединени американски щати, тъй като Twitter още веднъж блокирали профила @realDonaldTrump, само че персоналният му доктор го спрял в точния момент.
Следващата вест беше за полицейска акция във Франция, която разрушила незаконна фабрика за произвеждане на био-роботи двойници на известни политици. Акцията траяла 6 месеца и била стартирана от Европол с помощта на чиста случайност – откакто клиент в Англия не запомнил да махне етикета със серийния номер от ухото на един от Найджъл Фараж роботите, който бил пуснат да дава изявление за идния Brexit. По непотвърдени данни от проверяващите, фабриката била на хора, свързани с близкия до Путин съветски олигарх Прохоров. Били открити партиди с: Льо Пен, Джонсън, Салвини и още няколко с Фаражчета.
Все още нямало данни за съществуване на био-роботи двойници на български политици, въпреки и да имало известни подозрения при избрани почитатели на Кремъл…
Започна реклама. Голямо издателство популяризираше 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от стоте най-влиятелни българи на всички времена. Група македонци, със гласовит смях, се добраха до бара и седнаха шумно, хилейки се пред бармана. Той им отвърна на поздрава с махане на ръка – като европейски колонизатор към туземно население (Хау!) и стартира да им носи поръчките.
От тв приемника рекламата към този момент съобщаваше на феновете, че могат да си купят 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от хилядата най-влиятелни македонци (дека е един от най-видните македонци…)
Час по-късно всички бяха пияни. На няколко метра от бара Гошо с боязън наблюдаваше Живето, пресмятайки „ таа още какъв брой коктейла по дванайсе-и-педесе ще излочи преди да се напие сгодно, А?! “ Македонците се забавляваха, барманът беше удовлетворен от бакшишите, изобщо купонът течеше и никой не видя по какъв начин по малкия екран беше почнал парламентарен надзор. Никой не му обръщаше внимание, тъй че и никой не чу и не видя когато стартира идната реклама. По време на парламентарния надзор нямаше други реклами, не се избираха съгласно настроението на феновете, тъй като проучванията бяха потвърдили еднотипността в провокираните страсти и рекламодателят беше станал нещо като формален спонсор на телевизионното лъчение от Народното събрание.
- Писнало ли ви е… - стартира рекламата на компанията за асистирани самоубийства.
Това го отърси от дрямката и даже го накара да се поизправи в нещо като полуседящо състояние. Оправи си кърпата и се огледа. Морските талази мързеливо се плискаха по бетона на брега, в който бяха занитени чадърите и шезлонгите.
Намръщи се. В рекламата беше друго. В рекламата имаше две плеймейтки и две певици на този същия плаж. Режеха дини и ядяха сладолед. На съчка.
Сега имаше единствено един застаряващ барман с изтощения тип на някогашен началник на Българска национална телевизия, подпиращ брадичката си на бара, който пък беше излят посред бетонния плаж – на към десетина метра от водата.
„ Жалко – намерения си Гошо – доста жалко… “
Взе телефона, с цел да види дали няма известие от Живка, с която се беше срещнал предходния ден на плажа. Изглеждаше сама и самотна и тъй като бяха единствено двамата на плажа, Гошо се престраши да я заприказва. Флиртът май се получи и сто-и-двайсетте кинта, които похарчи по нея – за фрапета и коктейли – май-май щяха да се изплатят.
Съобщение нямаше. Гошо се вкисна. Отпи две здрави глътки от безалкохолната водка и отново си легна.
Да-а-а… до момента… лято 2029 година вървеше зле.
***
Гошо се прибра в хотелската стая и се опита да тресне ядно вратата, само че тя се плъзна, придържана от хидравличната си панта, контролирана от електронни датчици.
- Да ти *** *****а – изчурулика Гошо и се тръшна на леглото. Включи си тв приемника и се зазяпа в риалити, което показваше по какъв начин някакви хора си разменяха някакви неща, след това пееха, след това танцуваха, след това се кандидатираха за евродепутати.
Телевизорът най-малко беше от най-съвременните и събираше в действително време данни от мозъчните талази на феновете и ги изпращаше към разпределителните кутии на кабелните оператори.
Благодарение на тази технология, операторите можеха, вместо да пускат всевъзможни реклами, които да досаждат на фена, да му пускат единствено тези, които го вълнуват – по принцип или сега.
Така се пестеше време от рекламни блокове, а и аудиторията се облъчваше по-сполучливо. Онези – с по-старите тв приемници – си гледаха по остарелия метод. Търпяха всички реклами – от превръзки до сладолед.
Гошо взе отново телефона, с цел да ревизира за известие от Живка, само че такова към момента нямаше.
Телевизорът прекъсна риалити шоуто и пусна реклама на успокоителни таблетки с освобождаващо деяние.
- Писна ли ви да сте тревожни, да изпитвате яд, главоболие? „ Тетрафамакоритроцинимин “ е особено създаден от НАСА дестилат от диво глухарче, растящо надълбоко в Амазонската джунгла…! – се разнесе глас от тв приемника, който се опита да убеди Гошо, че животът му може да стане по-спокоен.
- Колко пари… какъв брой потроших по тая д*исла… – сантиментално съобщи Гошо на стената пред себе си. Тя не му отвърна, само че за сметка на това, тв приемникът пусна реклама на компания за бързи заеми.
- Писна ли ви все да нямате пари? Да чакате бонуси, които не идват, а дамите да ви отбягват като екскурзия с БДЖ?
Гошо смени канала, единствено и единствено да се отърве от рекламите. Трябваше да мине най-малко минута на новосменения канал, преди устройството да пусне последваща реклама.
Там даваха вести. Някакъв чорлав чичка обясняваше нещо на непознат език, а от превода в ефир ставаше ясно, че евентуално ще отсрочат Brexit за следващата година, когато (кълнеше се рошавият чичо) наложително ще има съглашение и договорка с останалите 32 страни членки на Европейски Съюз.
- Писна ли ви… - внезапно кресна тв приемникът (явно минутата беше изтекла) - … да умирате от досада и…
Гошо спря да гледа и слуша, тъй като телефонът му издрънка. Та-тин!
Съобщение! От Живка?
Не. От някогашната му. Искаше си епилатора назад.
- Писна ли ви… - стартира рекламата на антидепресанти…
***
На идващият ден Гошо отново беше на цимента на плажа, само че този път изпълнен с повече вяра и топли усеща, тъй като Живка му се беше обадила и му даде обещание да пристигна отново да я черпи. Гошо небрежно беше изтеглил един заем през телефона си и чакаше. Готов. Помисли, намерения и реши, че ще е по-вървежен, в случай че Живето го видеше облегнат на бара – по този начин небрежничко един тип, като шефче, дет се вика – да си лафи с бармана, все едно е негов приятел и си се знаят. Облегна се Гошо на бара и загледа с периферното си зрение приближаващата се Живка, с цел да знае в кой тъкмо миг да се направи на сюрпризиран, че я вижда. Докато барманът се чудеше тоя против него на какво се хили и за какво го сочи, Живка се покатери на бар стола (беше дребничка) и нежно изчурулика:
- Кво си праите бе?
- О-о, Живе, по какъв начин си? Не те видех. Искаш ли нещо за пиянство? – сподели Гошо, до момента в който я оглеждаше сластно. Провери какъв брой ѝ е постоянен тенът по всички тези места, които тя се правеше, че прикрива, а инцидентно са се разкрили на показ и тя не знае. Тя също си ревизира местата – да не ги е скрила, без да желае.
Не беше.
„ Малко ѝ е невисок центърът на тежестта – намерения си Гошо, само че реши да не придиря доста – Ама си става, де. Само да се навие… “
В този миг тв приемникът зад бара включи реклама:
- Писнало ли ви еректилната ви дисфункция да пречи на живота ви…
- Я… я, дай да се преместим на шезлонгчетата – предложи Гошо.
Двамата се отдалечиха, а барманът смени канала. Загледа се в новините. От досада. Водещата заяви, че Фандъкова е наредила следствие в Софийска община за повода двама чужденци да се удавят на ремонтиращата се улица „ Граф Игнатиев “. Вероятно повода била непредвиденият дъжд в столицата.
Често се случваха такива произшествия, откогато ЮНЕСКО включи „ Графа “ в листата си със предпазени исторически обекти, поради единствения по рода си обичаен фестивал, който се провежда там целогодишно към този момент повече от десетилетие. Фестивалът „ Ремонт на ремонта “, в който вземат участие строители от целия свят. Заради него се увеличи интереса на туристите и случаите зачестиха. „ Че те си станаха част от традицията “, постоянно се майтапиха някои от участниците строители.
Булфото
Преминаха на интернационалните вести. Водещата, с все същия приповдигнат звук на дълбоководна риба заяви, че губернаторът на Чукотка Доналд Тръмп опитал да разгласи война на някогашната си татковина Съединени американски щати, тъй като Twitter още веднъж блокирали профила @realDonaldTrump, само че персоналният му доктор го спрял в точния момент.
Следващата вест беше за полицейска акция във Франция, която разрушила незаконна фабрика за произвеждане на био-роботи двойници на известни политици. Акцията траяла 6 месеца и била стартирана от Европол с помощта на чиста случайност – откакто клиент в Англия не запомнил да махне етикета със серийния номер от ухото на един от Найджъл Фараж роботите, който бил пуснат да дава изявление за идния Brexit. По непотвърдени данни от проверяващите, фабриката била на хора, свързани с близкия до Путин съветски олигарх Прохоров. Били открити партиди с: Льо Пен, Джонсън, Салвини и още няколко с Фаражчета.
Все още нямало данни за съществуване на био-роботи двойници на български политици, въпреки и да имало известни подозрения при избрани почитатели на Кремъл…
Започна реклама. Голямо издателство популяризираше 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от стоте най-влиятелни българи на всички времена. Група македонци, със гласовит смях, се добраха до бара и седнаха шумно, хилейки се пред бармана. Той им отвърна на поздрава с махане на ръка – като европейски колонизатор към туземно население (Хау!) и стартира да им носи поръчките.
От тв приемника рекламата към този момент съобщаваше на феновете, че могат да си купят 238-ото издание на биография на Стив Джобс – един от хилядата най-влиятелни македонци (дека е един от най-видните македонци…)
Час по-късно всички бяха пияни. На няколко метра от бара Гошо с боязън наблюдаваше Живето, пресмятайки „ таа още какъв брой коктейла по дванайсе-и-педесе ще излочи преди да се напие сгодно, А?! “ Македонците се забавляваха, барманът беше удовлетворен от бакшишите, изобщо купонът течеше и никой не видя по какъв начин по малкия екран беше почнал парламентарен надзор. Никой не му обръщаше внимание, тъй че и никой не чу и не видя когато стартира идната реклама. По време на парламентарния надзор нямаше други реклами, не се избираха съгласно настроението на феновете, тъй като проучванията бяха потвърдили еднотипността в провокираните страсти и рекламодателят беше станал нещо като формален спонсор на телевизионното лъчение от Народното събрание.
- Писнало ли ви е… - стартира рекламата на компанията за асистирани самоубийства.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ