Горещите и влажни летни дни често са последвани от топли

...
Горещите и влажни летни дни често са последвани от топли
Коментари Харесай

Млечният път ще бъде фон за кометни и метеорни дъждове през юли

Горещите и влажни летни дни постоянно са последвани от топли нощи - комфортни метеорологични условия за феновете астрономи, които могат с телескоп да следят Международната галактическа станция, която прелита над тях или просто да се полюбуват на звездите, заяви Юнайтед прес интеренешънъл.

Тази година не прави изключение, като месец юли предлага голям брой астрономически гледки. В допълнение към листата с идни астрономически събития, юли е един от най-хубавите месеци в годината за наблюдаване на Млечния път. През този месец страната на Земята, която претърпява нощта, е ориентирана към сърцето на Млечния път, като галактиката се вижда през по-голямата част от нощта.

Въпреки че Млечният път може да се види съвсем всяка нощ при ясно небе, някои феномени могат да се следят единствено в избрани нощни часове от месеца.

Суперлуната е измежду най-популярните пълнолуния през годината, а второто от три поредни суперлуния ще изгрее на 13 юли. Първата суперлуна за 2022 година изгря в средата на юни, давайки началото на сезона на суперлуните в нощното небе. След юли, третата и последна суперлуна ще изгрее през втората седмица на август. Юлското пълнолуние е известно и като Гръмотевичната луна поради гръмотевичните стихии, присъщи за летните месеци.

„ При близки във времето пълнолуние и перигей, или новолуние и перигей, настава явлението суперлуние (Супер Луна). Още по-близки във времето ще бъдат перигеят на Луната на 13 юли в 12:09 часа и пълнолунието в 21:37 часа на същата дата – с разлика 9 часа и 28 минути”, четем на уебстраницата на катедра Астрономия на Физически факултет на СУ „ Св.Климент Охридски” в секцията „ По-забележителни астрономически феномени през 2022 г.”. Неин създател е Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при Българска академия на науките и катедра "Астрономия " при СУ.

Редкият късмет да се следи комета на нощното небе ще се появи този месец, макар че ще е нужен телескоп. Кометата C/2017 K2 (PanSTARRS) ще направи най-близкото си доближаване до Земята на 14 юли на разстояние 168 милиона благи, съгласно ЪртСкай. Макар че това е съвсем два пъти по-далеч от Слънцето, кометата PanSTARRS е по-голяма от множеството комети, което ѝ оказва помощ да наподобява задоволително ярка, с цел да се види през обектива на телескоп, показва Юнайтед прес интеренешънъл.

„ От нашите ширини най-подходящото време за наблюдаване на K2 (PanSTARRS) ще бъдат месеците юли, август и септември. Тогава кометата ще премине през съзвездията Змиеносец и Скорпион, а нейната бляскавост се чака да бъде към 7 mag. Ще бъде забележима с бинокъл. В края на септември кометата ще навлезе в съзвездието Вълк и ще залязва единствено 1 час и 20 минути след залеза на Слънцето. Тогава ще имаме последна опция да я забележим от България.

C/2017 K2 (PanSTARRS) притегли вниманието на астрономите с обстоятелството, че когато бе открита – на 21 май 2017 година, нейната кома (временната ѝ атмосфера) е била задоволително огромна с цел да бъде видяна от разстояние 2.4 милиарда km от Слънцето – оттатък орбитата на Сатурн. Откриването на комета толкоз рано преди нейния перихелий допуска огромни размери на ядрото и надлежно – ранно образуване на комата към него, под действието на слънчевите лъчи”, акцентира Маркишки в обявата на уеб страницата на Физическия факултет на СУ.
Тази нова комета не се чака да бъде толкоз ярка, колкото кометата NEOWISE, която заслепи наблюдаващите на небето през юли 2020 година Тогава тя беше задоволително ярка, с цел да се види с невъоръжено око. Вместо това PanSTARRS ще наподобява като размито зелено леке през обектива на телескопа, открояващо се измежду море от блещукащи бели звезди.

Юли ще приключи с астрономически фойерверки, защото два метеорни потока ще доближат своя пик в разстояние на по-малко от 48 часа, показва Юнайтед прес интеренешънъл. Според Американското метеорно сдружение пикът на Южните делта-Аквариди ще бъде в нощта на 29 против 30 юли, а по-късно в нощта на 30 против 31 юли ще последват алфа-Каприкорнидите. Двата метеорни потока ще бъдат дейни и през двете нощи, като в тъмни, безоблачни региони ще се следят от 10 до 20 метеора на час.

„ Южните делта-Аквариди (SDA) и алфа-Каприкорнидите (CAP) са два потока с близки радианти, намиращи се надлежно в съзвездията Водолей и Козирог. Максимумите на двата потока съответстват и са на 30 юли. Метеорите им са мудни, жълтеникави, като нерядко са доста ярки „ болиди “. Наблюдават се най-добре във втората половина на нощите към края на юли и при започване на август. Макар че зенитното часово число на Южни Делта-Аквариди е към 25, а на Алфа-Каприкорниди – към 5, по време на техните максимуми от нашите географски ширини могат да се наброят единствено към 15 – 20 метеора за час, общо от двата потока. Причината е в ниските им до хоризонта радианти.

През юлските нощи съзвездията Водолей и Козирог са забележими ниско на югоизток в среднощ и ниско на югозапад рано заран преди разсъмване”, написа Маркишки. Той разяснява, че в нощите към 30 юли Луната няма да затруднява наблюденията. „ На 28 юли в 20:54 ч. тя ще бъде във фаза новолуние. На 30 юли Слънцето ще изгрее за София в 06:16 часа, тъй че ефикасни наблюдения ще могат да се правят от среднощ, до към 5 часа. Потокът Южни делта-Аквариди е деен от 12 юли до 23 август. Неговото родителско тяло не е открито сигурно, само че се смята, че е кометата 96P/Machholz 1 - същата, която поражда потокът Квадрантиди, а евентуално и Ариетии). Тя има орбитален интервал от 5.3 години. За финален път тази комета мина през перихелия си на 27 октомври 2017 година, а идващият ѝ перихелий ще бъде на 31 януари 2023 година Потокът алфа-Каприкорниди е деен от 3 юли до 15 август и се поражда от метеорни роеве, отделящи се от кометата 45P/Honda–Mrkos–Pajdušáková, имаща интервал 5.25 години. Тази комета мина през перихелия си на 26 април 2022 година, което може да бъде причина за нараснала интензивност на потока”, се показва в обявата на български физик.

Макар че 20 метеора на час се равняват на една падаща звезда на всеки няколко минути, с помощта на Алфа Каприкорнидите в небето може да има впечатляващи искри, отбелязва уеб сайтът на метеорологичната компания от Съединени американски щати Акюуедър, отбелязва Българска телеграфна агенция.
Източник: skandal.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР