Меланхолията на чистия ариец – българина
Голяма горест налегна стотици хиляди почитатели на хърватския тим по футбол в неделя вечерта. Не единствено в неговата татковина, само че и в България. В спокойния, другояче ленив следобяд, посетен най-накрая от закъснялото лято, гневни крясъци и псувни огласяха улиците през отворените прозорци. След всеки гол за френския тим.
Разочарованието е повече от разбираемо. Хърватия има 4 млн. население. Пазарната стойност на най-скъпия отбор-участник на Световното състезание в Русия тим, този на Франция, по някои оценки е над 1.1 милиарда евро, а на балканския – едвам 370 млн. А отборът на Хърватия сподели чудеса от смелост на тези " международни футболни финали ". Първенство, което съгласно мнозина експерти, както и елементарни любители-кибици пред тв приемниците с бирени коремчета, беше най-интересното през последните няколко десетилетия. Толкова новаторско, че " единствено автогол от дузпа не видяхме "... Няма по какъв начин да не се сетим също, че
не можем да живеем постоянно с лаврите
от 4-тото място на мондиала в Съединени американски щати от 1994 година
Да се върнем на хърватите. Симпатягата-капитан Модрич, играчи като Перишич, Манджукич и Субашич демонстрираха класа, която несъмнено сподели, че тимът заслужава международната купа И да си дойдем на думата. Съдията. Нестор Питана провокира гнева на ентусиастите, тъй като отсъди противоречив фал в интерес на французите, а малко по-късно им даде и (още по-проблемна) дузпа. Отборът на капитана Килиан Мбапе се възползва от обстановката и осъществя голове и при двете обстановки, които, може да се твърди, значително зададоха и изхода от дуела. Напрегнатите обстановки вкараха в яростен спор коментаторите на мача по БНТ1 Боят настана. Шегувам се.
Оттам насетне обаче доста от българските ентусиасти взеха решение да канализират фрустрацията си с
нападки против " африканския тим " на французите,
в който съвсем нямало " туземци "
Разбира се, сходни намеци имаше и преди този дуел, по други мотиви, както и по адрес на други " мултикулти " обединения, като тази на белгийските " червени дяволи ".
Особено се възпламени, побесня българинът-чист ариец в обществените мрежи. Там където можеш да демонстрираш същинска храброст. Дори по-голяма от тази на стадиона. Защото хем можеш да плюеш който пожелаеш, хем да не те заловен. Коментарът " като видя французин и ми причернява ", който беше заимствуван в разнообразни постове се радваше на огромна известност.
Някои, несъмнено малцинство, се пробваха безрезултатно да иронизират или да предложат някакво прикрито или очевидно " политкоректно мнение ". " Ясно е ", че такива коментатори бяха посрещнати с скука от нашенците, увлечени по тима на чаровната Китарович - президент на Хърватия. Намеси се несъмнено и геополитиката. Футболистът Домагой Вида приветства Украйна. " Е хайде в този момент – не харесваме Путин, поддържаме Украйна против съветската окупация на Крим. Ясно, че ще викаме против тия мултикултурните, изпълзели отдолу под Триумфалната арка!! ".
Тук няма да влизам в досадни систематизирания или искания за прозрения за логиката на психиката на тълпата (да ме простят запалянковците). Впрочем, такива са направени още в класическия и добре прочут труд на френски (ех, тия франсета!) обществен психолог Густав льо Бон Психология на тълпите (La psychologie des foules, 1895). Но въпреки всичко, не мога да не отбележа, че потиснатият, надълбоко репресиран балкански дух излезе от бутилката. Искаше му се да се разправи с " нафуканите чернилки ", да се накрещи, да се наобижда... Свикнали сме на този вид детонации на геройство. По същия метод всеобщо българинът-патриот упреква за всичките си тегоби ромите и Брюксел.
Любопитно обаче по какъв начин,
в този изблик на кръчмарски пристрастености,
забравихме напълно за нашите лични, достоверни български проблеми
- беднотия, корупция, цензура.
Рядко демонстрираме такава социална сила, жар и хъс за разрешаването им. Днес се навършват 34 дни от гладната стачка на Николай Колев – Босия. Толкова продължителна, колкото и тази, която направи против комунистическия режим. В пандиза.
За какво стачкува Босия?... " Абе, какво ни интересува! Какво ни дреме! Няколко " умни и красиви " грантаджии го поддържат... Айде стига нелепости дай да си гледаме лятото (а то и едно лято). Имаме да вършим ремонт на жилището, а и двадесетгодишното Голфче, което купихме 3-те ръка на 200 хиляди км. неизвестно за какво се скапе, не желае да пали ".
Изобщо: европейци ли сме? За хърватите няма потребност да запитвам.
Разочарованието е повече от разбираемо. Хърватия има 4 млн. население. Пазарната стойност на най-скъпия отбор-участник на Световното състезание в Русия тим, този на Франция, по някои оценки е над 1.1 милиарда евро, а на балканския – едвам 370 млн. А отборът на Хърватия сподели чудеса от смелост на тези " международни футболни финали ". Първенство, което съгласно мнозина експерти, както и елементарни любители-кибици пред тв приемниците с бирени коремчета, беше най-интересното през последните няколко десетилетия. Толкова новаторско, че " единствено автогол от дузпа не видяхме "... Няма по какъв начин да не се сетим също, че
не можем да живеем постоянно с лаврите
от 4-тото място на мондиала в Съединени американски щати от 1994 година
Да се върнем на хърватите. Симпатягата-капитан Модрич, играчи като Перишич, Манджукич и Субашич демонстрираха класа, която несъмнено сподели, че тимът заслужава международната купа И да си дойдем на думата. Съдията. Нестор Питана провокира гнева на ентусиастите, тъй като отсъди противоречив фал в интерес на французите, а малко по-късно им даде и (още по-проблемна) дузпа. Отборът на капитана Килиан Мбапе се възползва от обстановката и осъществя голове и при двете обстановки, които, може да се твърди, значително зададоха и изхода от дуела. Напрегнатите обстановки вкараха в яростен спор коментаторите на мача по БНТ1 Боят настана. Шегувам се.
Оттам насетне обаче доста от българските ентусиасти взеха решение да канализират фрустрацията си с
нападки против " африканския тим " на французите,
в който съвсем нямало " туземци "
Разбира се, сходни намеци имаше и преди този дуел, по други мотиви, както и по адрес на други " мултикулти " обединения, като тази на белгийските " червени дяволи ".
Особено се възпламени, побесня българинът-чист ариец в обществените мрежи. Там където можеш да демонстрираш същинска храброст. Дори по-голяма от тази на стадиона. Защото хем можеш да плюеш който пожелаеш, хем да не те заловен. Коментарът " като видя французин и ми причернява ", който беше заимствуван в разнообразни постове се радваше на огромна известност.
Някои, несъмнено малцинство, се пробваха безрезултатно да иронизират или да предложат някакво прикрито или очевидно " политкоректно мнение ". " Ясно е ", че такива коментатори бяха посрещнати с скука от нашенците, увлечени по тима на чаровната Китарович - президент на Хърватия. Намеси се несъмнено и геополитиката. Футболистът Домагой Вида приветства Украйна. " Е хайде в този момент – не харесваме Путин, поддържаме Украйна против съветската окупация на Крим. Ясно, че ще викаме против тия мултикултурните, изпълзели отдолу под Триумфалната арка!! ".
Тук няма да влизам в досадни систематизирания или искания за прозрения за логиката на психиката на тълпата (да ме простят запалянковците). Впрочем, такива са направени още в класическия и добре прочут труд на френски (ех, тия франсета!) обществен психолог Густав льо Бон Психология на тълпите (La psychologie des foules, 1895). Но въпреки всичко, не мога да не отбележа, че потиснатият, надълбоко репресиран балкански дух излезе от бутилката. Искаше му се да се разправи с " нафуканите чернилки ", да се накрещи, да се наобижда... Свикнали сме на този вид детонации на геройство. По същия метод всеобщо българинът-патриот упреква за всичките си тегоби ромите и Брюксел.
Любопитно обаче по какъв начин,
в този изблик на кръчмарски пристрастености,
забравихме напълно за нашите лични, достоверни български проблеми
- беднотия, корупция, цензура.
Рядко демонстрираме такава социална сила, жар и хъс за разрешаването им. Днес се навършват 34 дни от гладната стачка на Николай Колев – Босия. Толкова продължителна, колкото и тази, която направи против комунистическия режим. В пандиза.
За какво стачкува Босия?... " Абе, какво ни интересува! Какво ни дреме! Няколко " умни и красиви " грантаджии го поддържат... Айде стига нелепости дай да си гледаме лятото (а то и едно лято). Имаме да вършим ремонт на жилището, а и двадесетгодишното Голфче, което купихме 3-те ръка на 200 хиляди км. неизвестно за какво се скапе, не желае да пали ".
Изобщо: европейци ли сме? За хърватите няма потребност да запитвам.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ